Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 2.12.2019
година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание
на 1.11.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Радева
при
секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1542 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД
Ищецът "Юробанк България" АД, гр.София сочи, че по силата на договор за потребителски
кредит от 10.04.2009 г. , сключен между " Алфа Банк-клон
България" и М.С.Н. , банката е отпуснала кредит в размер на 4000 евро
със срок на издължаване 96 месеца. Твърди, че кредитът е усвоен от кредитополучателя и излага параметри от договора, с които
са договаряни съответно лихвени проценти, такси и мораторни
лихви в случай на забава. Изтъква, че на падежа- 10.04.2017 г., кредитът не е
погасен от ответника, който не изпълнявал задължението си за заплащане на
месечните анюитетни вноски. Заявява, по силата на договор за прехвърляне на
предприятие от 29.02.2016 г. , правата и задълженията по всички договори
сключени с "Алфа Банк-клон България" са
прехвърлени на ищеца. Длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне. След
подадено заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 2988/2017 г. на ВТРС, връчена
по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.Моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2410,45 евро, от които 1753,88 евро главница, 245,79 евро-договорна възнаградителна лихва за периода от 10.08.2014 г. до
10.04.2017 г. и 410,78 евро мораторна лихва за
периода от 10.08.2014 г. до 22.08.2017 г. Излага, че на 21.12.2017 г. е сключен
договор за прехвърляне на вземания между " Юробанк
България" АД и "С.Г.Груп" ООД, с който
вземането срещу ответника е прехвърлено на цесионера,
за което длъжникът е уведомен с писмо.
По силата на сключен на 23.04.2018 г. договор за продажба на вземания ,
"С.Г.Груп" ООД е прехвърлил на
"АСВ" ЕАД вземанията по договора, вкл. това срещу ответника, за което
последният е уведомен с писмо. Моли съда на основание чл. 219 от ГПК да се конституира като
трето лице-помагач "АСВ" ЕАД. В съдебно заседание не изпраща
представител.С писмено становище поддържа исковите претенции. Претендира
разноски.
Ответникът М.С.Н. , чрез особения
си представител адв.К. от ВТАК в писмения отговор на
исковата молба заема становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на исковете. Моли съда да ги отхвърли. В съдебно заседание поддържа изложеното
становище.
Третото лице -помагач на
страната на ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД не изпраща
представител, не взема становище.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за потребителски кредит № 35-23/2009
от 10.04.2009 г. "Алфа Банка-клон България" е предоставила на М.С.Н. кредит в размер на
4000 евро. Срокът на погасяване е 96 месеца при дължими месечни вноски, включващи
главница и лихва съгласно погасителен план.
С договора страните са се съгласили относно начина на формиране на
лихвените проценти , дължимите такси и дължимото обезщетение на забава, в
случай неизпълнение задължението на кредитополучателя за погасяване на кредита
в срок. С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г.
"Алфа Банк" А.Е. , чрез регистрирания в България "Алфа Банк-клон
България" продава на "Юробанк България" АД търговското си
предприятие , чрез което развива бизнес в България по смисъла на чл.15 от ТЗ,
при което купувачът придобива всички
права и задължения по договори, по които продавачът е страна,
вкл. договора за кредит, сключен с
ответника. За прехвърлянето на предприятието и последиците от това кредитополучателят
е уведомен с писмо изх.№ 4711/10.04.2017 г.
След подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 2988/2017 г. на ВТРС. Издадена е заповед
за изпълнение № 1687/8.09.2017 г. и
изпълнителен лист в полза на
"Юробанк България" АД срещу М.С.Н. за сумите от 1 753,88 евро /хиляда седемстотин петдесет и три евро и осемдесет и
осем евроцента/ – главница по
Договор за кредит 35-293/2009 от 10.04.2009г., съгласно извлечение от счетоводните
книги към 22.08.2017 г., включително; 245,79 евро /двеста четиридесет и пет
евро и седемдесет и девет евроцента/ - възнаградителна лихва за периода от 10.08.2014 г. до
10.04.2017 г., 410,78 евро /четиристотин
и десет евро и седемдесет и осем евроцента/ - мораторна лихва за периода от 10.08.2014 г. до 22.08.2017
г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането. Впоследствие по силата на
договор за цесия от 21.12.2017 г. "Юробанк България" АД е продала
вземането срещу ответника на "С.Г.Груп" ООД, който от своя страна го
е цедирал на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 23.04.2018 г. Ответникът е
уведомяван за извършените цесии с уведомителни писма , чрез препоръчана
поща, връщани като непотърсени. По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. Според заключението на вещото лице ответникът е бил титуляр на
сметка в евро, разкрита в "Алфа
банк" -клон България /посочен е номера на сметката/. На 10.04.2019 г. по
банковата му сметка е постъпила сумата от 4000 евро с основание "усвояване
на кредит" . За периода от 10.04.2009 г. до 8.05.2009 г. сумата е усвоена
от ответника , чрез изтеглянето и в брой от банковата сметка. За периода от 8.05.2009 г. до 11.07.2014 г.
кредитополучателят е направил погашение по 62 погасителни вноски в общ размер от 3877,04 евро, с които
са погасени сумата от 2246,12 евро главница, 1627,94 евро лихва и 2,98 евро
погасена просрочена лихва. Последната
вноска видно от заключението е направена на 11.07.2014 г. Непогасената и
дължима сума по кредита според
експертизата е 1753,88 евро главница; 245,79 евро договорна лихва и 410,78 евро
мораторна лихва.В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението като заявява,
че същото е изготвено съгласно направените счетоводни справки и документи,
съдържащи се при ищеца.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на
ищеца към ответника е процесуално допустим, депозиран от процесуално
легитимирано лице, пред компетентния съд и в законоустановения по чл. 415,ал.1
от ГПК срок. Иска е предявен срещу ответник , комуто е връчена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага
установяване на вземането на кредитора на посоченото основание. Съгласно разпределената от съда доказателствена
тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно съществуването на валидно
облигационно правоотношение, по което кредиторът е изправна страна,
изискуемостта на вземането срещу длъжника, основанието и размера на претенциите си. От
приетите по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че между ответника в качеството на
кредитополучател и "Алфа Банк-клон България" е сключен договор за
потребителски кредит № 35-293/10.04.2009 г. , по силата на който банката е
предоставила кредит в размер на 4000 евро със срок на погасяване 96 месеца.
Сумата е преведена по банкова сметка ***, чрез изтеглянето и в брой, според
приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Безспорно се доказа активната процесуална
легитимация на ищеца в качеството му на купувач на търговското предприятие на
кредитора , след подписването на договор за прехвърляне на предприятие от
29.02.2016 г., сключен между двете банки. За извършеното прехвърляне на
длъжника-ответник е изпратено уведомително писмо на настоящия му адрес, посочен
в договора за кредит. Последващите продажби на вземането срещу ответника по
силата на договор за цесия първо със "С.Г.Груп" ООД, впоследствие с
"АСВ" ЕАД не следва да се коментират, доколкото установителния иск е
предявен от "Юробанк България" ЕАД според разпоредбата на чл.226,ал.1
от ГПК и в тази връзка възражението на особения представител на ответника
досежно липса на доказателства за уведомяването му за цесията от 2018 г.
/23.04.2018 г./ е неоснователно. Според чл.1 от договора за кредит и
погасителния план към него падежът на кредита е настъпил на 10.04.2017 година.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е депозирано
на 7.09.2017 г. и се основава на настъпилата на 11.04.2017 година изискуемост
на кредита. В този аспект релевираното възражение за липса на доказателства
относно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост също е
неоснователно. Считано от 11.04.2017 година длъжникът е изпаднал в забава
поради неизпълнение на договорните си задължения за изплащане на кредита в
уговорения срок- 10.04.2017 година. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че кредитополучателят е погасил общо 3877,04 евро, от които 2246,12 евро главница,
1627,94 евро лихва и 2,98 евро погасена просрочена лихва. Дължимата и
непогасена сума по договора за кредит за главница е 1753,88 евро. Дължимата и непогасена сума за
възнаградителна лихва е 245,79 евро за периода 10.08.2014 г. / датата на
първата непогасена вноска по кредита и изпадането на длъжника в забава/ до 10.04.2017 г. /датата на крайния падеж/.
Дължимата лихва за забава възлиза в размер на 410,78 евро, считано от датата на
изпадане в забава-10.08.2014 г. до 22.08.2017 г. / изготвяне на извлечение от сметката
на длъжника по договора за кредит/.
Дължимостта на договорна възнаградителна лихва , както и мораторна лихва
за забава следват съответно от договора и от обективния факт на неизпълнение на
договорните задължения за заплащане на дължимите месечни анюитетни вноски
до пълното погашение на кредита. В тази
връзка претенциите за договорната и мораторната лихва са доказани по основание,
а по отношение на размера са възприети и
от вещото лице в изготвеното заключение по ССчЕ. Следователно,
въпреки изложеното в съдебно заседание от
вещото лице относно алгоритъма на изчисление на дължимите лихви, които според
него биха били в по-голям от претендирания размер, на основание чл.162 от ГПК
съдът приема доказаността им до размера посочен в заключението на експертизата. От горното следва, че
установителният иск е основателен за вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение, включващи главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва. Следва да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1 753,88
евро /хиляда седемстотин петдесет и три евро и
осемдесет и осем евроцента/ – главница по Договор за кредит 35-293/2009 от 10.04.2009г., 245,79 евро /двеста четиридесет и пет
евро и седемдесет и девет евроцента/ - възнаградителна лихва за периода от 10.08.2014 г. до
10.04.2017 г. и 410,78 евро /четиристотин и десет евро и седемдесет и осем евроцента/ - мораторна лихва за
периода от 10.08.2014 г. до 22.08.2017 г.. По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата
от 07.09.2017 г. /подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до
окончателното изплащане на вземането, същата не следва да бъде разглеждана,
доколкото не е предявена с исковата молба, а е направена едва с писмените
бележки на ищеца.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски възлизащи
в размер на 1264,33 лева, според приложения списък по чл.80 от ГПК, от които 142,32 лева ДТ, 672,01 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, 300 лева депозит за възнаграждение на особения
представител и 150 лева депозит за възнаграждение на вещото лице. С решението по установителния
иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца сумата от 94,29 лева заплатена ДТ и сумата от 474,01
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** ,
че ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София, бул."Околовръстен
път" № 260 на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 1 753,88 евро
/хиляда седемстотин петдесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/ – главница по Договор
за кредит 35-293/2009 от 10.04.2009г., 245,79 евро /двеста четиридесет и пет
евро и седемдесет и девет евроцента/ - възнаградителна лихва за периода от 10.08.2014 г. до
10.04.2017 г., и 410,78 евро /четиристотин и десет евро и седемдесет и осем евроцента/ - мораторна лихва за
периода от 10.08.2014 г. до 22.08.2017 г.
ОСЪЖДА
М.С.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с
ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление гр. София, бул."Околовръстен път" № 260 сумата от 1264,33 / хиляда двеста шестдесет и
четири лева и 33 ст./ , представляваща направените в исковото производство
разноски, както и сумата от 568,30 /петстотин
шестдесет и осем лева и 30 ст./, представляваща направените в заповедното
производство разноски.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач - "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,гр.София.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи
по частно гражданско дело №2988/2017 г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: