Решение по дело №42/2024 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 163
Дата: 6 май 2025 г. (в сила от 19 юни 2025 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова Георгиева
Дело: 20242150100042
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Н., 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М.М.Б.Г.
при участието на секретаря К. Ил. Л.
като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Гражданско дело № 20242150100042
по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц.С.“ № ****, подадена от процесуалния му
представител адв. Ц. М. от АК - Б., против С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „И.“ № 8 и Р. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „С.“ № *******.
В исковата молба се излага, че ищецът е син на първия и брат на втория
ответник. С договор за продажба на наследство по реда на чл. 212 от ЗЗД, вписан в
Служба по вписванията - Н. от същата дата под акт № ***, том III, вх. рег. № ***,
сключен между Д. С. С. и С. Д. С., ответникът е продал на ищеца наследството си от Д.
А. С. и А.Т. С., като съвкупност от наследствени права и задължения.
Ищецът узнал, че на 26.05.2023г. между двамата ответници бил сключен
договор, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том VIII,
нот. дело № **** на нотариус С.А. с рег. № *** на НК, за района на РС - Н., вписан в
Служба по вписванията - Н. под вх. рег. № **** от 26.05.2023г., акт № ***, том 16,
дело № ****, с който С. Д. С. прехвърлял на Р. С. Г.: 1/3 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 51500.**** по КККР на гр. Н., одобрени със заповед РД-18-
46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни
за изменение, с адрес: гр. Н., местност Индж. Блато, с площ от 8899 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория
на земята: 10, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 0****, при
съседни поземлени имоти с идентификатори: 51500.41.10, 51500.41.33, 51500.41.12 и
51500.41.59; 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 51500.*** по КККР на гр.
Н., одобрени със заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот: няма данни за изменение, с адрес: гр. Н., местност Бостанлъка, с
площ от 4003 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
1
трайно ползване: пасище, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 017005, при съседни поземлени имоти с идентификатори:
51500.17.6, 51500.21.39, 51500.17.27 и 51500.17.22; 1/3 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 51500.**** по КККР на гр. Н., одобрени със заповед РД-18-
46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни
за изменение, с адрес: гр. Н., местност Бостанлъка, с площ от 3001 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид
трайно насаждение, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 0****, при съседни поземлени имоти с идентификатори: 51500.10.16,
51500.11.50, 51500.10.26 и 51500.10.27; 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
39164.13.*** по КККР на с. Кошарица, одобрени със заповед РД-18-29/25.07.2006г.
на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес:
с. Кошарица, местност Разлива, с площ от 4658 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 013***, при съседни
поземлени имоти с идентификатори: 39164.13.108, 39164.13.109, 39164.13.71,
39164.13.120 и 39164.13.102 и 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
73571.**** по КККР на с. Т., одобрени със заповед РД-18-23/07.07.2005г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес:
с. Т., местност Б.б., с площ от 8796 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 4, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 0****, при съседни поземлени имоти
с идентификатори: 73571.19.65, 73571.19.25 и 73571.19.48. Имотите били придобити
по наследство от ответника С. Д. С., останало от баща му Д. А. С. и дядо му А.Т. С..
Ищецът развива съображения относно приложимостта на разпоредбата на чл.
212 от ЗЗД. В тази връзка изтъква, че сделката по продажба на наследство, сключена
между ищеца и първия ответник е породила действие, като ищецът се легитимира като
собственик на посочените имоти, включително и идеалните части от тях, предмет на
нотариалния акт за дарение на недвижим имот. Сочи, че целените с нотариалния акт за
дарение действия е нямало как да породят желаните правни последствия, тъй като
първият ответник към датата на сделката не е бил собственик на даряваните идеални
части от недвижимите имоти и вторият ответник не е придобил собствеността върху
идеалните части от недвижимите имоти.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик
на процесните имоти, придобити по силата на договор за продажба на наследство по
реда на чл.212 и сл. от ЗЗД. Алтернативно се моли съда да постанови решение, с което
да обяви за неистинско - невярно нотариалното удостоверяване в нотариален акт за
дарение на недвижими имоти № ***, том VIII, нот. дело № **** на нотариус С.А. с
рег. № *** на НК, за района на РС - Н., вписан в Служба по вписванията - Н. под вх.
рег. № **** от 26.05.2023г., акт № ***, том 16, дело № ****. Алтернативно се моли
съда да обяви за недействителен и/или да отмени и/или обезсили договор за дарение
на недвижим имот, обективиран в нотариалния акт за дарение. Представя писмени
доказателства. Моли да бъде изискано от нотариус С.А. нотариалното дело,
включително представените документи, удостоверяващи правото на собственост и
2
изпълнението на особените изисквания на закона по извършения акт за дарение на
недвижим имот № ***, том VIII, нот. дело № **** на нотариус С.А. с рег. № *** на
НК, за района на РС - Н., вписан в Служба по вписванията - Н. под вх. рег. № **** от
26.05.2023г., акт № ***, том 16, дело № ****. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.537, ал.2 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника С.
Д. С., подаден чрез процесуалния му представител - адв. В. П. от АК-Б. и от
ответницата Р. Г., подаден чрез процесуалния й представител - адв. А. Ч. от АК-С., с
които се излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Развиват се доводи, че исковата молба не е конкретизирана. Сочи се, че
ищецът не представял доказателства за индивидуализиране на имотите и за
установяване правото си на собственост върху тях. Не били изложени твърдения
относно наследствени имоти на продавача по договора, наследствена квота, какво
включва наследството към момента на откриване на наследството, каква част от
цялото наследство би следвало да е продадена. Налице било противоречие относно
твърденията за правото на собственост върху имотите и върху идеалните части от
същите. В тази връзка се моли исковата молба да бъде оставена без движение. Изтъква
се, че ищецът не представя доказателства за активната си процесуална легитимация,
поради което се моли производството по делото да бъде прекратено. Излагат се
съображения за недопустимост и на исковете, предявени при условията на
алтернативност.
На следващо място се прави изложение на фактическата обстановка. Сочи се, че
правото на собственост върху процесните имоти било възстановено на наследниците
на А.Т. С. съгласно решения на Поземлена комисия Н.. Акцентира се, че ответникът С.
С. е придобил правото на собственост на 5/15 ид. ч. или 1/3 ид. ч. върху имотите в
качеството си на наследник по заместване на А. С. и на майка си Р. С.а. Твърди се, че в
исковата молба не се сочи каква част от процесните имоти е придобил по договора за
продажба на наследство и на какво основание. Цитира се разпоредбата на чл. 90а от
ЗН, съгласно която за ищецът липсвало основание да претендира, че е придобил
процесните имоти по силата на този договор. Ответниците се позовават на съдебна
практика. Изтъква се, че през 2004г. ответникът С. продал други наследствени имоти,
придобити от баща му, като дарил цялата сума от продажбата на ищеца. Развиват се
съображения в тази насока. Навежда се възражение за нищожност на договора за
продажба на наследство поради липса на предмет и на воля. Излагат се доводи, че
процесният договор не е вписан по партидите на процесните имоти и не може да бъде
обвързан с тях. Сочи се, че в договора е очертан като предмет една съвкупност от
наследствени права и задължения, като по никакъв начин не може да се изведе, че
ответникът С. е имал волята да прехвърли правото си на собственост на процесните
имоти, придобити в качеството му на наследник по заместване на дядо му А. С..
Обръща се внимание, че ответникът С., през целия период от датата на възстановяване
на земеделските земи до датата на изповядване на процесната сделка, е имал
съзнанието, че притежава идеални части от процесните имоти, ползвал е и е владял
необезпокоявано имотите за себе си и е манифестирал качеството на собственик. От
датата на придобиване на придобиване на процесните недвижими имоти до подаване
на исковата молба ответницата също не била възпрепятствана да владее и ползва
имотите, като трети лица не са имали претенции по отношение на същите. В тази
връзка ответниците правят възражение за изтекла придобивна давност по чл. 79 от ЗС.
3
Предвид изложеното ответните страни молят от съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове. Представят писмени доказателства. Правят
искане за допускане до разпит по двама свидетели при режим на довеждане.
Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца конкретизира, че предявените
искове са при условията на евентуалност, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на
установено по отношение на ответницитеС. Д. С. и Р. С. Г., че ищецът Д. С. С. – син на
първия ответник и брат на втората ответница, е собственик на процесните земеделски
земи, предмет на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том VIII, рег.№
****, н.д.№ **** от 26.05.2023г. по описа на Нотариус с рег.№ *** на НК, с район на
действие – РС-Н., които земеделски земи ищецът твърди, че е придобил по силата на
договор за продажба на наследство по реда на чл.212 от ЗЗД. При условията на
евентуалност се предявява иск с правно основание чл.124, ал.4 във връзка с чл.576 от
ГПК, с който се моли съдът да обяви за неистинско/невярно нотариално
удостоверяване в горепосочения нотариален акт за дарение, като неотговарящо на
действителността, тъй като първият ответник не е имал права на собственост върху
дарените идеални части от процесните земеделски земи и като последица от това се
иска от съда на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени или обезсили договора за
дарение, обективиран в нотариалния акт за дарение. Твърди се от страна на ищеца, че
дарителят на процесните имоти – първият ответник далеч по-рано с договор за
продажба на наследство е прехвърлил всичките си наследствени права, които е имал
към онзи момент, включително и процесните имоти. В тази връзка твърди, че
нотариалното удостоверяване е нищожно. В подкрепа на твърденията си представя
писмени и ангажира гласни доказателства. В хода по същество моли да бъде уважена
ищцовата претенция, като основателна и доказана. Претендират присъждане на
заплатените по делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.
Процесуалните представители на ответните страни оспорват исковата молба,
ведно с направената конкретизация на петитума на заявените претенции и поддържат
подадените от тях писмени отговори. Също представят писмени и ангажират гласни
доказателства. Правят възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна
давност върху идеалните части от процесните земеделски земи, предмет на
нотариалния акт за дарение. В хора по съществото на делото молят да бъдат
отхвърлени ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани. Също
претендират присъждане на заплатените по делото разноски. Представят списък по
чл.80 от ГПК.
Съдът намира, че исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има
правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа
необходимите по закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост, основан на сключен
между ищеца и първия ответник Договор за продажба на наследство от 26.10.2005г.,
вписан в Службата по вписвания при РС-Н. под № ***, том III, вх.рег.№ **** от
26.10.2005г. /л.6-7 вкл./. По делото е представена справка от Службата по вписвания
при РС-Н., а и от отбелязването върху самия договор за продажба на наследство се
4
установява, че същият е вписан в Агенцията по вписвания. Повод за завеждане на
иска е сключения между ответниците договор за дарение на 1/3 идеална част на
недвижими имоти – земеделски земи, попадащи в местностите „И.б.“, „Бостанлъка“,
„Разлива“ и „Б.б.“, обективиран в нотариален акт за дарение от недвижим имот № ***,
том VIII, рег.№ ****, н.д.№ **** от 26.05.2023г. по описа на Нотариус с рег.№ *** на
НК, с район на действие – РС-Н. /л.8-10 вкл./, за който ищецът твърди че узнал дни
преди завеждане на исковата молба.
По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже, че праводателят му е бил собственик на процесните имоти към
датата на сключване на договора за продажба на наследство, както и валидността на
самия договор. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, че в тяхна
полза е изтекла придобивната давност по чл.79 от ЗС, както и твърдяната от тях
нищожност на договора за продажба и наследство, както и че наследството е било
прието от ответника С. С. преди сключването на договора за продажба на наследство.
Тежестта за доказване е указана на страните с Определение № 454 от 14.05.2024г.,
постановено по делото – л.109-112 вкл./.
Съдът намира за неоснователно наведеното от пълномощниците на ответните
страни възражение за недопустимост на предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК, тъй
като по делото не участвали собствениците на останалите идеални части от
процесните земеделски земи. В случаят ищеца оспорва само собствеността върху
придобитите от ответницата Р. Г. по силата на дарение 1/3 идеална част от процесните
земеделски земи, поради което съдът счита, че останалите съсобственици не са
задължителни необходими другари в настоящото съдебно производство.
Неоснователно е и възражението на ответните страни, че в хода на
производството от страна на ищеца не били представени никакви писмени
доказателства за индивидуализиране на недвижимите имоти, предмет на договора за
продажба на наследство от 26.10.2005г. Съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД нищожни са и
договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие,
предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. За да е налице
действителност на договора по чл.212 ЗЗД, е необходимо да е спазена изискуемата от
закона форма, която в случая е писмената, както и подписите на договарящите да
бъдат нотариално засвидетелствани /арг. от чл.37 ЗЗД/, а когато в наследството има
недвижими имоти, какъвто е конкретния случай, то е необходимо още договорът да
бъде вписан, за да може да се противопостави на трети лица. В настоящият случай
всички тези изисквания са налице. Както е известно в правната теория, договорът за
продажба на наследство позволява на наследника да продаде самото наследство
изцяло или да извърши разпореждане със своята идеална част от цялото наследство,
без да се посочват неговите предмети /арг. от чл.212, ал.1 от ЗЗД/. С продажбата на
наследство наследникът прехвърля не отделни вещи, а една съвкупност от права и
задължения.
Прехвърлянето обаче обхваща само тия права и задължения, които наследникът
– С. Д. С. е имал в качеството си на наследник по времеоткриването на наследството.
В случая от събраните по делото писмени доказателства – удостоверение за
наследници на А.Т. С. /л.64/, удостоверение за наследници на Д. А. С. /л.65/ и Решения
на ПК-Н. /л.60-63 вкл./ не се установява процесните земеделски земи да са били
собственост на С. С. по наследствено правоприемство само от баща му – Д. А. С., за да
се приеме, че с продажбата на наследствените си права е прехвърлил на Д. С. С.
земеделските земи, предмет на иска.
5
От представеното по делото удостоверение за наследници на А.Т. С. /л.64/ се
установява, че след смъртта му, същият е оставил само един пряк наследник – сина си
Д. А. С.. Последният е починал на 28.12.1961г. и е оставил петима преки наследници –
съпруга и четири деца, едно от които е било ответникът С. Д. С., всеки от които е
придобил 1/5 идеална част от наследството, оставено от Д. С.. Останалите 2/15
идеални части от процесните земеделски земи, С. Д. С. е придобил от майка си Р.
Вълчева С.а, починала на 13.03.1997г. Едва тогава същият е станал собственик на 1/3
идеална част от процесните земеделски земи.
Изводът, който се налага е, че не е доказано от страна на ищеца Д. С. С.
твърдението му, че е станал собственик на процесните земеделски земи, респ. на
дарените 1/3 идеални части от същите въз основа на договора за продажба на
наследство от 2005г., оставено от Д. А. С., последният лично и в качеството си на
наследник на А.Т. С., тъй като само 1/5 идеална част от тях са били оставени в
наследство от Д. А. С..
Отделно от горното, при редовен договор за продажба на наследство, той не би
имал действие за земеделските земи на наследодателя, собствеността върху които не е
била възстановена на неговите наследници към момента на сключване на договора.
Продажба на наследство, съставено и извършено след одържавяване или включване в
ТКЗС или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации на
имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти - чл.
90а от ЗН /ДВ, бр. 60/92 г./. Вън от приложното поле на чл. 90а от ЗН остават случаите,
когато договорът за продажба на наследство е сключен след като е възстановена
собствеността на земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ - с влязло в сила решение на
ПК /ОСЗГ/. Това произтича от обстоятелството, че реституцията на земеделските земи,
дори в случаите когато се възстановяват в стари реални граници не настъпва по силата
на реституционния закон, а по силата на решението за възстановяване на
собствеността на ПК/ОСЗГ, нега ОСЗ/ в стари реални граници, което има
конститутивно действие /ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС/. В настоящият случай,
липсват данни представените и приети като доказателства по делото решения на ПК-
Н. /л.60-63 вкл./ да са били влезли в сила към датата на сключване на договора за
продажба на наследство, такива не бяха ангажирани и от страна на ищеца. Последното
представлява самостоятелно основание за отхвърляне на ищцовата претенция, като
неоснователна и недоказана.
С оглед неоснователността на главната претенция по чл.124, ал.1 от ГПк, съдът
следва да разгледа предявения при условията на евентуалност иск с правно основание
чл.124, ал.4 във връзка с чл.576 от ГПК с който се моли съдът да обяви за
неистинско/невярно нотариално удостоверяване в горепосочения нотариален акт за
дарение, като неотговарящо на действителността, тъй като първият ответник не е имал
права на собственост върху дарените идеални части от процесните земеделски земи и
като последица от това се иска от съда на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени или
обезсили договора за дарение, обективиран в нотариалния акт за дарение.
Съгласно чл. 576 ГПК нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не
е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575),
както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно
личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл.
589, ал. 2 от ГПК. В настоящият случай нито една от горепосочените хипотези не е
налице. Отделно от това, недоказано остана по делото твърдението на ищеца, че
първият ответник не е имал права на собственост върху дарените идеални части от
6
процесните земеделски земи. С отговора на исковата молба, пълномощниците на
ответниците направиха възражение за изтекла придобивна давност в полза на С. Д. С.
върху дарените от него идеални части от процесните земеделски земи. В тази връзка
по делото бяха изслушани свидетелката – Светлана Арнаудова, тъща на ищеца и
свидетелите П.Х. – без родство със страните по делото и Нели Г. – дъщеря на
ответницата Р. Г.. От показанията на свид.П.Х. се установява, че С. има земеделски
земи, които са в кооперацията и заедно с племеника си е ходил да си получава рентата.
Свид.Х. сочи, че на името на ответника С. имало сключен договор с кооперацията.
Същата сочи, че ответникът й е споделял, че със съпругата си са продали много
земеделски земи за около 500 хиляди лева, които пари дали на ищеца по негово
настояване. По тази причина ответникът С. и съпругата му взели решение да
прехвърлят останалите земеделски земи на дъщеря си Р., тъй като на нея почти нищо
не били дали. Относно земеделските земи, свид.Х. сочи, че от ответника й е известно,
че тези земи са му наследствени от баща му, сестра му и брат му.
В подкрепа на показанията на свид.Х., ответните страни представят служебна
бележка от 28.02.2024г. от ЗПК „Н.“ в уверение на това, че ответникът С. е член
кооператор от 1995г. и от тогава получава рента за земята си, която се намира в
местностите „И.б.“ и „Б.б.“ /л.108/.
От показанията на свид.Светлана Арнаудова се установява, че ищецът живее със
семейството си трайно в САЩ и от 2013г. досега се е прибирал три пъти, последно
през май 2023г.
Гореизложеното налага извода, че от 1995г. до 26.05.2023г. /датата на
извършеното от ответника дарение на процесните земеделски земи/, ответникът С. С. е
владял необезпокоявано процесните земеделски земи с ясното съзнание, че са негова
собственост, ползвал ги е, получавал е доходи от същите, демонстрирал е, че е
собственик на същите до момента, в който е решил да ги дари на дъщеря си Р. Г. –
втората ответница по делото.
Изводът, който се налага е, че и вторият иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С оглед на този резултат, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на
ответните страни следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
1500 лева за всеки един от ответниците, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, от Д. С.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц.С.“ № ****, със съдебен адрес: гр.Б.,
ул.“А.С.“ № **** /чрез адв. Ц. М. от АК – Б./, против С. Д. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „И.“ № 8, със съдебен адрес: гр.Н., ул.И.В.“ № 23 /чрез адв.В. П. от
АК-Б./ и Р. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „С.“ № *******, със съдебен
адрес: гр.С., ул.“В.“ № 71, ет.партер, офис 1 /чрез адв.А. Ч. от АК-С./, за признаване
на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следните
недвижими имоти: 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 51500.**** по
КККР на гр. Н., одобрени със заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
7
регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес: гр. Н.,
местност И.б., с площ от 8899 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 10, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 0****, при съседни поземлени имоти
с идентификатори: 51500.41.10, 51500.41.33, 51500.41.12 и 51500.41.59; 1/3 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор 51500.*** по КККР на гр. Н., одобрени със
заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма
данни за изменение, с адрес: гр. Н., местност Бостанлъка, с площ от 4003 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище,
категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
017005, при съседни поземлени имоти с идентификатори: 51500.17.6, 51500.21.39,
51500.17.27 и 51500.17.22; 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 51500.****
по КККР на гр. Н., одобрени със заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес: гр. Н.,
местност Бостанлъка, с площ от 3001 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория на
земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 0****, при
съседни поземлени имоти с идентификатори: 51500.10.16, 51500.11.50, 51500.10.26 и
51500.10.27; 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 39164.13.*** по КККР на
с. Кошарица, одобрени със заповед РД-18-29/25.07.2006г. на Изпълнителния директор
на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес: с. Кошарица, местност
Разлива, с площ от 4658 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 013***, при съседни поземлени имоти с
идентификатори: 39164.13.108, 39164.13.109, 39164.13.71, 39164.13.120 и 39164.13.102
и 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 73571.**** по КККР на с. Т.,
одобрени със заповед РД-18-23/07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот: няма данни за изменение, с адрес: с. Т., местност Б.б., с площ от
8796 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: лозе, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 0****, при съседни поземлени имоти с идентификатори: 73571.19.65,
73571.19.25 и 73571.19.48, предмет на нотариален акт за дарение на недвижим имот №
***, том VIII, нот. дело № **** на нотариус С.А. с рег. № *** на НК, за района на РС -
Н., вписан в Служба по вписванията - Н. под вх. рег. № **** от 26.05.2023г., акт №
***, том 16, дело № ****, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание с правно основание чл.124,
ал.4 във връзка с чл.576 от ГПК, от Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Ц.С.“ № ****, със съдебен адрес: гр.Б., ул.“А.С.“ № **** /чрез адв. Ц. М. от АК – Б./,
против С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И.“ № 8, със съдебен адрес:
гр.Н., ул.И.В.“ № 23 /чрез адв.В. П. от АК-Б./ и Р. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., кв. „С.“ № *******, със съдебен адрес: гр.С., ул.“В.“ № 71, ет.партер, офис 1 /чрез
адв.А. Ч. от АК-С./, с който се моли съдът да обяви за неистинско/невярно нотариално
удостоверяване в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том VIII, нот.
дело № **** на нотариус С.А. с рег. № *** на НК, за района на РС - Н., вписан в
Служба по вписванията - Н. под вх. рег. № **** от 26.05.2023г., акт № ***, том 16,
8
дело № ****, като неотговарящо на действителността, тъй като първият ответник не е
имал права на собственост върху дарените идеални части от процесните земеделски
земи и като последица от това се иска от съда на основание чл.537, ал.2 от ГПК да
отмени или обезсили договора за дарение, обективиран в нотариалния акт за дарение,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц.С.“ № ****, със
съдебен адрес: гр.Б., ул.“А.С.“ № **** /чрез адв. Ц. М. от АК – Б./, да заплати на С.
Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И.“ № 8, със съдебен адрес: гр.Н., ул.И.В.“
№ 23 /чрез адв.В. П. от АК-Б./, сумата в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин
лева/, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц.С.“ № ****, със
съдебен адрес: гр.Б., ул.“А.С.“ № **** /чрез адв. Ц. М. от АК – Б./, да заплати на Р. С.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „С.“ № *******, със съдебен адрес: гр.С.,
ул.“В.“ № 71, ет.партер, офис 1 /чрез адв.А. Ч. от АК-С./, сумата в размер на 1500 лева
/хиляда и петстотин лева/, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9