Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
Гр. Перник, 11.05.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на
прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното
от съдия Ивайло Иванов КАНД № 81 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. ****, представлявано от управителя И.Ц.М., чрез адвокат Г.Б. *** срещу
съдебно решение № 260065 от 15.02.2021 година, постановено по АНД № 02019 по
описа за 2019 година на Районен съд Перник, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 14-0000650 от 08.11.2019 година, издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на „***“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя И.Ц.М.,
в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса на труда /КТ/, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за това, че в
качеството си на работодател не е уредил като трудови правоотношенията при
предоставянето на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето Б.Г.В.с ЕГН **********, представляващо нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с
чл. 1, ал. 2 от КТ.
В касационната жалба се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на
закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди, че
нарушението не е доказано от събраните по делото доказателства. Моли съда да
отмени решението на Районен съд Перник и да постанови друго, с което да отмени издаденото
наказателно постановление.
В проведеното
съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от адвокат Г.Б. ***,
който моли съда да отмени
решението на Районен съд Перник и да постанови друго, с което да отмени издаденото
наказателно постановление по подробно изложените съображения
в касационната жалба. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ Перник редовно призован не се явява, представлява от старши юрисконсулт
А. М., който моли съда да остави в сила решението на Районен съд Перник, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
В проведеното съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура Перник изразява становище, с което счита, че решението на
районния съд следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба
е основателна.
С Наказателно
постановление /НП/ № 14-0000650 от 08.11.2019 година,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник на
основание съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
14-0000650 от 09.10.2019 година е наложил на „***“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано
от управителя И.Ц.М., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал.
3, от Кодекса на труда /КТ/, за това, че работодателя не е уредил като трудови
правоотношенията при предоставянето на работна сила, като не е сключил трудов
договор в писмена форма с лицето Б.Г.В.с ЕГН **********, представляващо
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд Перник. В производството по АНД № 02019
по описа на съда за 2019 година наказателното постановление е потвърдено. За да
постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след
извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата,
събрани и приобщени в хода на делото, е приел че производството по налагане на
имуществената санкция е съобразно с процесуалните правила. Правилно е приложен
материалния закон към безспорно установено неизпълнение на конкретното задължение
към държавата от страна на наказаното юридическо лице и в посоченото му
качество, като не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето Б.Г.В.с ЕГН **********.
Решението е неправилно.
За да е налице административно нарушение е
необходимо да се докаже по несъмнен начин, че са налице всички елементи
отнасящи се до неговата обективна и субективна страна. Административният орган,
чиято е тежестта на доказване е длъжен да докаже, че между страните е налице
трудово правоотношение, при което се престира работна сила при упражняване на
конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи като работно време,
работно място, характер на извършваната работа и размер на трудово
възнаграждение. Тези елементи не са установени и доказани нито в хода на
административнонаказателното производство, нито пред съда при въззивното
разглеждане на делото. Актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление се базира само
и единствено на попълнена декларация. В хода на съдебното следствие пред
Районен съд Перник от събраните свидетелски показания не се установява по
безспорен начин, че завареното лице е престирало труд. Напротив от дадените
свидетелски показания на лицето заварено в търговския обект Б.Г.В.с ЕГН **********, представляващо нарушение на чл. 62,
ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ е установено, че има единствено
приятелски отношения със съпругата на управителя на наказаното дружество, като
не получава трудово възнаграждение и няма работно време и почивки в работния
ден, които отразени обстоятелства непротиворечат на установените факти по
делото пред районния съд. От друга
страна попълнените данни в предоставената декларация от лицето Б.Г.В.с ЕГН **********, представляващо нарушение на чл. 62,
ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, представлява предварително изготвена бланка, която съдържа конкретни
графи /работно място, работно време, работна седмица, почивки/, само въз основа
на която декларация не може по категоричен и несъмнен начин да се докаже, че е
налице прикрито трудово правоотношение. От събраните по делото доказателства пред
районния съд е установено, че лицето Б.Г.В.с
ЕГН ********** работи по трудово договор в гр. Б., в дружество ****ЕООД и към
момента на проверката не е била на работа.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че трудовия договор има за предмет
престирането на работна сила /жив труд/ от работника за продължителен, в
повечето случаи за неопределен срок. При трудовия договор работникът е в
зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова
дисциплина, работно време и т.н., а при договора за изработка изпълнителят
дължи само „изработването на нещо“, на уговорения резултат и е независим,
стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се
дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото
възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се
изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се
договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на изработката, по
принцип – еднократно. В конкретния случай от събраните по делото доказателства,
включително и от показанията на лицето Б.Г.В.с ЕГН **********
е установено, че последната има приятелски отношения със съпругата на управителя
на дружеството и не получава трудово възнаграждение. Ето защо с оглед
установеното, следва да се приеме, че несъществува трудово правоотношение между
страните, поради което не възниква и задължение за сключване на трудово договор
в писмена форма между тях.
След преценка на събраните по делото
доказателства настоящата касационна инстанция достигна до извода, че вмененото
нарушение не е доказано по безспорен начин, съответно незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на касационния жалбоподател. Решението на Районен съд
Перник е неправилно и като такова следва да бъде отменено, както и издаденото
НП.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.
63, ал. 4 от ЗАНН, следва да се уважи направеното искане от процесуалния
представител на касационния жалбоподател адвокат Г.Б. *** за присъждане на
направените съдебни разноски, поради което Дирекция „Инспекция по труда“ Перник
следва да заплати на „***“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя И.Ц.М. съдебни
разноски в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 26911 от
08.03.2021 година.
С оглед изхода на делото следва да
се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на ответника
по касационната жалба старши юрисконсулт А. М. за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК настоящия касационен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260065 от 15.02.2021
година, постановено по АНД № 02019 по описа за 2019 година на Районен съд
Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 14-0000650 от 08.11.2019
година, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което
на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от управителя И.Ц.М., в качеството му на работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда /КТ/, за това, че в качеството си на работодател не е уредил като трудови
правоотношенията при предоставянето на работна сила, като не е сключил трудов
договор в писмена форма с лицето Б.Г.В.с ЕГН **********, представляващо
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с
адрес гр. Перник,
пл. „Кракра“ № 1 да заплати на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя И.Ц.М. съдебни разноски в
размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/