Решение по дело №10097/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 807
Дата: 4 март 2020 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330110097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 807, 04.03.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІ гр. с.

 

На 11.12.2019  г.

 

В публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

                                                        СЕКРЕТАР: КАТЯ ГРУДЕВА.

 

   като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10097 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

   Производството е по реда на чл. 237 от ГПК – решение по съществото на спора при направено от ответника признание на иска.     

   Получена е  искова молба на  М.Я.А.,  ЕГН **********,*** , депозирана против  „Айкарт“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Джеймс Баучер № 76, с предявен отрицателен установителен иск с правно основание в чл. 439 от ГПК.

   Ищецът твърди, че срещу нейния универсален праводател  - *** й ***  - бил издаден през 2009г. изпълнителен лист по ч. гр. дело № 8561/2009 г. на Районен съд – Пловдив; възоснова така издадения изпълнителен лист, било  образувано изпълнително дело ***.

  Вземането , включително съобразно изпълнителния лист,  било в следните размери : 4881.50 лева остатък от неплатена главница по договор за издаване и използване на международна кредитна карта, сключен на 12.12.2008г, 125.58 лева лихва  върху  главницата за период от 31.03.2009г до 07.05.2009г, 267.08 лева  лихва върху  главницата за период от 07.05.2009г до 17.07.2009г . , ведно със лихва в размер на 18% + 10 пункта на годишна база от датата на подаването на заявлението в съда – 20.07.2009г до окончателното изплащане на вземането.  То обаче се  погасило по давност и се моли да се установи, че не се дължи при следните размери: сумата от 2440.75 лв. неизплатена главница по договор за издаване и използване на международна кредитна карта сключен на 12.12.2008 год., сумата от 62,79 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 31.03.2009 год. – 07.05.2009 год., сумата от 133,54 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 07.05.2009 год. – 17.07.2009 год., ведно с лихва върху главницата в размер на 18% + 10 пункта на годишна база, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.07.2009 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 172,74 лв. разноски по делото , както и сумата от 320,77 лв. съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр. дело № 45773/2009 г. по описа на СРС, представляващи ½ ид.ч. от общото задължение на починалия длъжник ***, при двама призовани да го наследят при равни квоти  наследници.

   Ответното дружество признава иска,  моли разноските по него да останат в тежест на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

  Исковете са допустими.  

  При депозираното от ответника валидно цялостно признание на иска, което е неоттегляемо, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК досежно постановяването на решение при признание на иска. Настоящото решение се основава на признанието на иска от ответника , и , макар това признание да се оценява съвместно с останалите доказателства, то е основателно, тъй като самият иск е такъв с оглед представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника. Липсват и забрани по реда на чл. 237 ал. 3 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника , тъй като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, и ответникът може да се разпорежда с него. Няма данни за   спиране и/ или прекъсване на давността, която при парично вземане винаги тече; вземането  е било изискуемо  към 2009 г, щом съдът е издал заповед за плащане и изпълнителен лист, а оттогава са минали повече от 10 години. Изтекла е включително общата петгодишна давност.

    Разноските :

   При липса на извънсъдебно позоваване на давност пред ответното дружество, и с оглед факта, че същото е искало прекратяване на изпълнителното  производство,  няма как да се приеме, че ответника е дал повод за завеждането на иска. Затова разноските на ищеца остават така , както ги е направил; съдът няма да присъди разноски по производството .  

  Воден от изложеното и на основание чл. 237  от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

      Признава за установено спрямо „Айкарт“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Джеймс Баучер № 76, че в отношенията между страните ,  М.Я.А.,  ЕГН **********,*** , не дължи на това дружество плащане на следните суми по заповед за плащане и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 8561/2009 г. на Районен съд – Пловдив  и образувано изпълнително дело *** съобразно частта си в наследството на ***: 2440.75 лв. неизплатена главница по договор за издаване и използване на международна кредитна карта,  сключен на 12.12.2008 год., сумата от 62.79 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 31.03.2009 год. – 07.05.2009 год., сумата от 133,54 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 07.05.2009 год. – 17.07.2009 год., ведно с лихва върху главницата в размер на 18% + 10 пункта на годишна база, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.07.2009 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 172.74 лв. разноски по делото , както и сума от 320.77 лв. съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр. дело № 45773/2009 г. по описа на СРС, поради погасяването на тези суми по давност. 

 

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред състав на Пловдивски ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ