Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260282
гр. Русе, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 23 февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №2876 по описа на 2019 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация
Русе” АД, гр. Русе твърди, че дружеството е доставило топлинна енергия в имот с
абонаментен № 12000620530 ползван от ответника П.М.М.. За периода от 26.03.2019
г. до 20.12.2019 г. в този имот
дружеството доставило и разпределило на ответника топлинна енергия на обща стойност
173,33 лева по 8 бр. фактури,
която енергия не била заплатена. Дружеството подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
въз основа на което
било образувано гр. д. №
1412/2019 по описа на
РРС и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на ответника да
заплати на ищеца сумата 173,33 лв.
- главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 26.03.2019
г. до 20.12.2019 г. по 8 броя фактури; 6,29 лв. -лихва за
забава от падежа на всяка фактура до 11.03.2020 г. ведно със законовата лихва върху главницата
от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 77.00 лв. - разноски. Ответникът бил
призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което искат установяването им
по исков редя. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството 173,33 лв. - главница
за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 26.03.2019 г. до
20.12.2019 г. по 8 броя фактури; 6,29 лв. -лихва за забава от падежа на всяка
фактура до 11.03.2020 г. ведно със законовата
лихва върху главницата от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът
П.М.М., чрез
назначения си процесуален представител оспорва предявените искове.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.03.2020 г. по гр. д. № 1412/2019 г. по описа на РРС,
с която е разпоредено на длъжника П.М.М. да заплати на ищеца сумата от 173,33 лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 26.03.2019 г. до 20.12.2019 г. по 8 броя фактури; 6,29 лв. -лихва за забава от падежа на всяка
фактура до 11.03.2020 г. ведно със
законовата лихва върху главницата от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането и 77.00 лв. - разноски. Ответникът бил призован по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
По делото не се
спори, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Русе, **********,
с абонатен № 12000620530. От представените 6 броя фактури е видно, че за
периода 26.03.2019 г. до 20.12.2019 г. ищецът начислил на ответника за доставена
му топлинна енергия на стойност от 173,33 лв. Съгласно приетите по делото
писмени доказателства: сметко-фактура № 4923211/08.05.2019 г.; фактура №
**********/08.05.2019 г.; фактура № **********/08.06.2019 г.; фактура №
**********/08.07.2019 г.; фактура № **********/08.09.2019 г.; фактура №
**********/08.10.2019 г.; фактура № **********/08.11.2019 г.; фактура №
**********/08.12.2019 г.; фактура № **********/08.01.2020 г.; Решение № ОУ-05
от 16.07.2012 г. на ДКЕВР; Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
„Топлофикация Русе” ЕАД; Извлечение от
сметка по партида № 12-00-06-2-0530; Изравнителна справка за отоплителен сезон
2018/2019 г. за периода от 26.10.2018 г. до 23.04.2019 г.; Изравнителна справка
за отоплителен сезон 2019/2020 г. за периода от 26.10.2019 г. до 28.04.2021 г.;
Договор за доставка на топлоенергия за обект: блок „Ангел Главчев“, вх. В, Г –
АС-2; Протокол от 02.12.2001 г.; Договор № 10-Н от 18.11.2001 г.; Протокол от
05.11.2001 г. на Общото събрание на собствениците в етажната собственост на **********,
гр. Русе; Списък на заявените уреди и термостатни вентили съгласно протокол на
Общото събрание от 05.11.2001 г.; Договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост от 12.09.2008 г.; Писмо с рег.инд. 625/15.08.2008 г.; Протокол от
10.08.2008 г. на общо събрание, ведно със списъци на живущите във вх. В и вх.
Г; Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлината енергия
между потребителите в сграда-етажна собственост с рег. инд. Д-298/10.10.2018
г.; Приложение 1 към договор № Д-298/10.10.2018 г.; Договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлината енергия между потребителите в
сграда-етажна собственост с рег. инд. Д-251/17.10.2019 г., ведно с Приложение 1
към договора; Справка по лице за периода от 01.01.1992 г. до 07.08.2019 г.;
Справка за имот за периода от 01.01.1992 г. до 07.08.2019 г.; Списък на
абонатите-собственици в бл. **********; Разпределение отопляем обект бл. **********;
Списък на абонатите – собствениците в бл. бл. **********., се установява, че
ответникът и ищеца са страни по договор за доставка на топло енергия и ищецът
е потребител на същата.
От заключението на
назначената съдебно-техническа експертиза, е видно, че процесният имот в гр. Русе, **********, бил присъединен чрез
сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе ЕАД под
абонатен № 12000620530. В процесния имот съгласно базата
данни на ищеца нямало отоплителни тела, но се доставя битова гореща вода чрез
топлопреносната система на дружеството - ищец. В сградата, в която се намирал процесния имот,
било въведено дялово разпределение на топлинна енергия, като за процесния
период то се осъществявло от „Топлоснабдяване" АД - Шумен. В процесния имот съгласно базата
данни на ищеца имало един уред за дялово разпределение на топлинна енергия -
водомер за битова гореща вода, който бил вътре в имота.
При спазване
правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата
за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение за процесния имот, присъединен
чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе ЕАД, за
процесния период 26.03.2019 г. до 20.12.2019 г. следвало да се разпредели 1,8284
MWh топлинна енергия на стойност 185,12 лв. с ДДС. С отчитане на дължимата за възстановяване
сума от изравнителна сметка за отоплителен сезон 2018/2019 г. за месец април
2019 г. сумата от 185,12 лв. следвало да се намали до 14,45 лв. с ДДС, с което
общата дължима сума била 173,34 лв. с ДДС.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да
установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена топлинна енергия по
6 броя фактури 26.03.2019 г. до 20.12.2019 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим,
тъй като е издадена заповед за изпълнение, а длъжникът бил призован по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по
същество, същият се явява частично основателен.
По делото не се
спори, че ответникът бил собственик на недвижим имот гараж, находящ се в
гр. Русе, *******, с абонатен 12000620530, за който съгласно представените по делото
писмени доказателства, ответникът имал
сключен договор с ищеца за доставка и потребление на топлинна енергия.
От представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители – чл.47, ал.1 се установява, че купувачите които ползват топлинна
енергия за битови нужди са длъжни да заплащат в срок до 15 число на месеца,
следващ месеца за доставка до 14 число на следващия месец задълженията си–
ежемесечни и изравнителни. За месечните дължими суми продавачът издавал и
изпращал фактури на купувачите. Видно от представените 8 броя фактури и
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема, като тъй като експертът обективно
и безпристрастно съобразно притежаваните от него специални знания е дал отговор
на поставените му задачи, се установява по категоричен начин, че ищецът
„Топлофикация Русе” АД, е доставил топлинна енергия в имот с абонаментен №12000620530,
собственост на ответника, от 26.03.2019
г. до 20.12.2019 г. на стойност 185,12 лв., която след намаляване с 14,45 лв.
/дължима сума за възстановяване от изравнителна сметка за отоплителен сезон
2018/2019 г. / общата дължима сума била 173,34 лв. с ДДС., която ответникът не
му заплатил.Изложеното дава основание да се приеме, че исковата претенция
следва да се уважи в размер на 173,34 лв.
Съгласно чл.84,
ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. От посочения по горе чл.47, ал.1 от представените
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители,
които се прилагат към сключения договор, по който и страна е ответника, се
установява, че денят за изпълнение задължението на ответникът за ползвана
топлинна енергия за отопление, за топла вода, за дялово разпределение на
сградна инсталация и такса за обслужване на измервателните уреди, е определен и
с неплащане на главницата в горепосочения срок той е изпаднал в забава от 15-то
число на по-следващия месец от този на консумацията. По делото не са ангажирани
доказателства за размера на лихвата за забава, но предвид доказването на иска
по правното му основание, то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК следва
да определи неговия размер по своя преценка, а именно в размер на 6,29 лева.
Съдът намира, че не
следва да се произнася по наведеното от особения представител на ответника
възражение за несъобщена цесия, тъй като на ищеца не е било цедирано вземане
дължимо от ответника.
Разноските в
заповедното производство следва да се признаят в размер на 77 лв.
С оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото /в размер на 75 лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение./ съобразно чл.78, ал.8
от ГПК вр. чл.25 от ЗПП и 200 лв. за експертиза, и 150 лв. за назначения особен
представител/, с общ размер 525 лв. направени от ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Павлинка М.М., ЕГН **********, с адрес ***1, дължи на „Топлофикация Русе”
АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”,
сумата 173.33 лв. – главница за доставена топлинна енергия по 8 бр. фактури за
периода от 26.03.2019 г. до 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане, 6.29 лв. – лихва за
забава от падежа на всяка фактура до 11.03.2020 г. , за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 13.03.2020 г. по гр. д. № 1412/2019 г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА че Павлинка М.М., ЕГН **********,
с адрес ***1, да заплати на
Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата от 77 лв. разноски,
за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 13.03.2020 г.
по гр. д. № 1412/2019 по описа на РРС.,
както и сумата от 525 лв.- за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: