Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе взе предвид следното: С Решение № ..от 21.10.2013г. постановено по Г. д. № ../2013год., Г.районен съд е отхвърлил иска с правно основание чл.59, ал.9, във вр. с чл.127, ал.2 от СК, предявен от В. М. М. с ЕГН – *, от Г. Б. против И. Н. С. с ЕГН – *, от Г. З. за изменение на решение № ../01.03.2011г. по Г. д. № ../2010 г. по описа на Районен съд Г. Е., относно постановените с него по - рано мерки: определя малолетното дете И. И. Н., с ЕГН - *, роден на 03.08.2005г., да живее при бащата И. Н. С.; предоставя упражняването на родителските права спрямо малолетното дете И. И. Н., на бащата И. Н. С., като за майката В. М. М. определя режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; осъжда В. М. М. да заплаща на И. Н. С., като баща и законен представител на малолетното дете И. И. Н., месечна издръжка в размер на 80,00лв., считано от 24.08.2010г. до настъпване на законните причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, вместо които да се определят нови мерки, а именно: Да се определи малолетното дете И. И. Н., да живее при майката В. М. М.; Да се предостави упражняването на родителските права спрямо малолетното дете И. И. Н., на майката В. М. М., като за бащата И. Н. С. се определи реµим на лични отношения с детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и един месец през лятото; Да бъде осъден И. Н. С. да заплаща на В. М. М., като майка и законна представителка на малолетното дете И. И Н., месечна издръжка в размер на 130.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2013 г., до настъпване на законните причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане; Да се прекрати издръжката, която В. М. М. е осъдена да заплаща на И. Н. С., като баща и законен представител на малолетното дете И. И. Н., в размер на 80,00 лв. на месец, считано от 24.08.2010 г. до настъпване на законните причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от В. М. М. изцяло. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно представените по делото доказателства. Ответник жалба И. Н. С. оспорва подадената жалба, като изтъква чрез процесуалния си представител, че решението на ЕлРС е обосновано. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: По Г. д. № ..../2013год. ЕлРС е постановил решение, с което е отхвърлил иска с правно основание чл.59, ал.9, във вр. с чл.127, ал.2 от СК, предявен от В. М. М. с ЕГН – *, от Г. Б. против И. Н. С. с ЕГН – *, от Г. З. за изменение на решение №.../01.03.2011г. по Г. д. № .../2010 г. по описа на Районен съд Г. Е., относно постановените с него по - рано мерки. При аргументацията на това Решение Районният съд се е позовал основно на неналичието на нови обстоятелства, настъпили след постановяването на решението по Г. д. № .../2010г. по описа на ЕлРС, определящо упражняването на родителските права спрямо малолетното дете И. И. Н. да се осъществява от бащата И. Н. С. изцяло. Правилна е преценката на районния съд, че липсват нови обстоятелства, които съществено да променят обстановката, при която бащата следва да отглежда и възпитава детето. От доказателствата по първоинстанционното дело, както и по въззивното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът, за неоснователност на предявения иск, респективно на въззивната жалба. Не е налице е трайно, съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, при които е било постановено предишното решение. В интерес на детето е да не бъдат променени мерките относно родителските права и упражняването на същите да бъде предоставено на бащата. Установи се по безспорен начин, че в продължение на няколко години детето се отглежда от бащата като родител. Бащата е поел всички грижи за детето, майката през част от този период от време пребивава в чужбина. Интересът на детето е основанието за възлагане на родителските права, както и за промяната в режима за упражняването им. Съдът е длъжен да го установи, като извърши цялостна преценка на обстоятелствата, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие, респективно създаването на такива условия за живот, които да съответстват на нуждите на детето. В случая в интерес на детето е родителските права да се упражняват от бащата, първо защото фактическото положение е такова, че реално той отглежда детето в последните години, а също така и защото е в състояние, има обективна възможност и желание да се грижи пълноценно за детето. Последният има нужните родителски качества, детето расте и се развива добре под неговите грижи и внимание. При изслушването на детето в съдебно заседание в първоинстанционното производство, същото е заявило, че при баща си се чувства много добре, че баща му се държи с него много добре, както и че иска да живее при баща си. Ето защо съдът намира подадената жалба за неоснователна и режимът относно упражняването на родителските права не следва да бъде променен. При така изяснената фактическа и правна обстановка ┬ТОС намира, че постановеното от районния съд решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно. ЕлРС внимателно е изследвал фактическата обстановка по делото и крайните изводи, до които е достигнал кореспондират с материалния Закон и утвърдената съдебна практика и са в унисон със събрания доказателствен материал. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. Във връзка с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване от въззивния съд, ВТОС препраща на основание чл.272 от ГПК и към мотивите на ЕлРС. При този изход на делото на ответник жалба следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 500,00лв. Водим от горното Окръжният съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №... от 21.10.2013год. постановено по Г. дело № ..../2013год. по описа на Районен съд Г. Е.. ОСЪЖДА В. М. М. с ЕГН – *, от Г. Бе., ж.к. „З.”, Б.1. .4 да заплати на И. Н. С. с ЕГН – *, от Г. З., ул. „Н. М.”, № 11 направените по делото разноски, в размер на 500,00лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, Г. София в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |