р
е ш е
н и е
№
гр.
Плевен, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,VІІ – ми
наказателен състав, в публичното
заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА
ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА и в присъствието на
Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХдело № 799 по описа за 2019 година, и за да се произнесе
съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 107 от 10.05.2013 година на ***, с което на основание чл.
183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП и чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДП на К.Ц.В. *** са наложени две административни
наказания – глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1
т. 1 ЗДП и глоба в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по
чл. 6 т. 1 пр. 1 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично в съдебно заседание.
Представлява се от ***. Последният навежда доводи за материална
незаконосъборазност на наказателното постановление предвид наличието на изтекла
погасителна давност за конкретните нарушения, както и такива за процесуална
незаконосъобразност на санкционният акт, произтичаща от нарушение по връчването
му – процедура, регламентирана в чл. 58 ЗАНН.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по основателността на депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е връчено на 28.11.2018 година не на жалбоподателя,
а на *** – негова майка, в разрез с
правилата на чл. 58 ал. 2 ЗАНН, поради което и съдът прие, че жалбата следва да
бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът съобрази следното:
На 13.04.2013 година в град Плевен на жалбоподателят В. бил съставен акт за
извършени две административни нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП и по чл. 6 т.
1 пр. 1 ЗДП., а именно : на 13.04.2013 година в град Плевен, на
кръстовище между улиците „ ***“ в същия град, при управление на МПС ***
преминал на червен сигнал, подаван то светофарната уредба, както и че не
представил контролен талон към свидетелство на МПС.
Актът за административно нарушение бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и връчен му по надлежния ред срещу подпис.
Впоследствие, на 10.05.2013
година е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира
жалбоподателя с глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал.
1 т. 1 ЗДП и глоба в размер на 100 лева за извършено административно нарушение
по чл. 6 т. 1 пр. 1 ЗДП.
Наказателното
постановление било връчено на майката на жалбоподателя *** на 28.11.2018 година.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства –копие
от наказателно постановление № 107 от 10.05.2013 година на ***; акт за
установяване на административно нарушение № 107 от 13.04.2013 година на полицай
ООР при Първо РУП - Плевен копие
от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0938-000456
от 11.03.2019 година; справка за нарушител на името на жалбоподателя К.Ц.В.;
Заповед № Із – 1745 от 28.08.2012 година на Министъра на вътрешните работи;
писмо с регистрационен № 316000-15755 от 09.05.2019 година на ***, ведно с
оригинал на съпроводително писмо за връчване на наказателно постановление,
както и наказателно постановление № 107 от 10.05.2013 година на ***.
В хода на
въззивното производство са разпитани и свидетелите Д.И. и В.Г.. И двамата не
могат да си спомнят и не установяват каквито и да е от обстоятелствата,
изложени в акта за установяване на административно нарушение. Потвърждават
неговата достоверност и декларират, че лично са положили подписите си в него.
Свидетелката *** на свой ред установява, че лично на нея било връчено
атакуваното наказателно постановление срещу подпис.
При така приетото за установено от
фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът прие, че към настоящият момент е изтекла
абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Несъмнено е, че
по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в административно-наказателното
производство, следва да се прилагат правилата относно обстоятелствата,
изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба
в ЗАНН. В този смисъл и доколкото
абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е обстоятелството изключващо
отговорността /по аргумент на нормата и на чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съобразно
която правна норма, изтеклата давност е обстоятелство, изключващо
отговорността, така и Тълкувателно решение №112/16.12.1982г., по н.д. № 96/82г.
на ОСНК/, то безспорно, при липса на съответната уредба в ЗАНН /в последния
липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при
образувано вече административно-наказателно производство, да се преклудира
възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за
извършено от него нарушение/, следва този институт да намери приложение и в
административно-наказателното производство. Института
на абсолютната погасителна давност, няма своята
изчерпателна уредба в нормата на чл. 82 от ЗАНН. Последната регламентира
единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на
абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не
абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в
ЗАНН и съответно, както се каза, по силата на чл.11 от същия закон, следва да
се приложи нормата на чл. 81, ал. 3 от НК. Прилагането,
поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната
давност уреден в чл. 81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено обаче не във връзка
с правилата възведени в чл. 80 от НК, а с правилата и сроковете установени в
чл. 34 от ЗАНН. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа
изчерпателна правна уредба на давностните срокове и точно поради това, именно те следва да се
съобразят при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК във вр. чл. 80 ал. 1
т. 5 НК. В случая
отговорността на жалбодателя е била ангажирана на основание чл. 6 и чл.
100 ЗДП за нарушение, открито на 13.04.2013 г., т.е. следва да се приеме, че най-късно
към този момент нарушението е било осъществено. При това положение, срокът на
абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е три
години и е изтекъл
най-късно на 14.04.2016 г.
Доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в
закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи
наказателно преследване, то на основание чл. чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, процесното наказателно постановление, следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 107 от 10.05.2013 година на ***, с което на основание чл. 183
ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП и чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДП на К.Ц.В. ***, ЕГН ********** са наложени две административни наказания – глоба в размер на 10 лева
за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП и глоба в размер на 100 лева
за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 пр. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: