Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 02.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на четвърти май
през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4862 по
описа за 2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.45 ЗЗД
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от Ф.К.М., ЕГН**********,***, действащ лично и със съгласието на
своята майка Е.В.Р. против Ц.Ц.Ц., ЕГН**********,***, в която се твърди, че на
24.07.2013г. в *** ответника Ц. управлявал л.а. ***”, без необходимата
правоспособност за управляване на МПС и нарушавайки правилата за движение, при
ляв завой с непозволена скорост се ударил в оградата на една сграда в селото.
Твърди, че намиращия се вътре в автомобила Ф.М. се почувствал зле при удара и
след слизане от автомобила се установило, че му е причинено счупване на дясна
предмишница на десен горен крайник. Твърди, че бил имобилизиран за период от 2-3
месеца. Твърди, че ответника избягал от местопроизшествието. Твърди, че по
повод на горното е образувано и приключило в Плевенския районен съд НАХД
№1539/2014г., по което на ответника е наложено, на основание чл.78а от НК-административно наказание глоба в размер на 1500 лева, а ответника се е
признал за виновен. Моли, ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата 10
000 лева, представляващи неимуществени вреди за причинените на Ф.К.М. средна
телесна повреда, считано от датата на престъпното деяние до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника по делото адв.Б.Д., в който взема
становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан, както и
че е завишен по размер. Твърди, че непълнолетният ищец е бил дееспособен към
момента на извършването на деянието и е знаел, че ответникът не е правоспособен
водач, както и че автомобила не е негова собственост. Твърди, че деянието е
станало след полунощ, ищецът се е качил доброволно и по свое желание в
автомобила, седнал на дясната задна седалка и не се е противопоставил да се
разхождат в центъра на село Брегаре посред нощ, а по късно и в посока ***. Твърди,
че ищеца не е реагирал и на високата скорост на водача на автомобила, като
и самият той е разбирал опасността от
това да се вози в автомобил управляван от неправоспособен водач.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
С влязло в
сила Решение № 860/19.06.2014г. по НАХД 1539/14 по описа на РС-Плевен ответника
Ц.Ц.Ц. е освободен от наказателна отговорност на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, вр.чл.78а, ал.1 НК за престъпление по чл.343, ал.3, пр.4 и предл.5, б.“а“,
мр.чл.342, ал.1, пр.3 НК за това, че на 24.07.2013г. в ***, ***, без да има
необходимата правоспособност, при управление на автомобил *** № ***, като по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ф. Кадианов М. от с.Брегаре,
изразяващо се в счупване на дясна предмишница в долния край, с което е
причинено трайно затруднение на движенията на горен десен крайник.
Видно от Епикриза № 26213/25.07.2013г. се
установява, че на ищеца Ф.М. е поставена диагноза „остеофипифизиолизис
антебрахии дисталис декстра“, извършена е мануална репозиция под венозна
анестеция и е поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни.
От приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира като безпристрастна, обективна, обоснована и компетентна, се
установява, че на ищеца по делото, в резултат на престъплението е причинено
счупване на костите на дясната предмишница в долния й край. Наложило се е спешно лечение-наместване на
счупванията обездвижване за 30 дни. Няма данни за по-продължително
обезвдижване. След свалянато на гипса се извършва рехабилитация и физиолечение,
но по делото няма данни такова да е извършвано. По време на раздвижването,
пострадалият също търпи болки и страдания- общо взето не по-малко от 2-3
месеца.
Съдът кредитира показанията на св.Е.В.Р., макар тя
да е заинтересована от изхода на делото като майка на ищеца. Показанията й са
логични, непротиворечиви и в съответствие със събраните по делото доказателства
и в частност с приетата съдебно-медицинска експертиза. От тях се установява, че
след претърпяното ПТП на ищеца е извършена операция, бил е поставен гипс за 30
дни на дясната му ръка. След това са му правени нагревки на ръката. Ищеца не е
можел да си служи в пълен обем със счупената ръка общо около 2 месеца, от които единия е била с гипс. След
това, ръката му е леко изкривена и го боли като я претоварва.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на
закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал.3 вр. ал.2 НПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд, включително и одобреното от
наказателния съд споразумение, което се ползва със същите последици / чл.383,
ал.1 от НПК/, са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед посочената разпоредба съдът приема, че деликтът
в настоящото производство е установен с обективните си характеристики,
включително и от гледна точка на вида и естеството на увреждането като
установена е и вината на ответника като тези въпроси не подлежат на
пререшаване.
В настоящото
производство предмет на доказване са настъпилите от деликта неимуществени вреди
– преживените от ищеца болки и страдания, техния интензитет и продължителност.
Доказано е наличието на всички
кумулативно изискуеми се елементи от визирания в ЗЗД сложен фактически състав
за ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 1 ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (имуществени и неимуществени). Обезщетението
при деликтна отговорност е парично. Размерът на обезщетението при причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди са винаги
свързани с психични преживявания и морални ценности (неимуществена ценност -
здравето, засегната психическа сфера, душевен мир, намалена трудоспособност).В
настоящия казус е засегната неимуществената ценност - здравето на ищеца, както
и психичната му сфера.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обстоятелства,
които съдът следва да съобрази при определяне на размера напретърпените от ищеца
неимуществени верди са: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на
лечението; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие.
Посочените обстоятелства са подробно,
конкретно описани, както в приетите по делото писмени доказателства, заключението
на вещото лице, така и чрез депозираните по делото свидетелски показания.Тези
обстоятелства определят вида на засегната неимуществена ценност и степента на
нейното засягане (конкретността на случая) и обосновават извода на съда относно
размера на обезщетението, който съдът определя.
Съдът като се съобрази с горепосоченото и със
задължителната практика на ВС относно задължителното обсъждане на обективните
обстоятелствата, установени по делото, и тяхната оценка - Постановление №
4/1968 г., намира, че установените по делото обстоятелства- ответника по делото
Ц.Ц. е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на
дясната предмишница в долния й край. Ищеца е търпял болки и страдания
изразяващи се в болка, обездвижване с гипсова имобилизация за 30 дни, след това
още един месец невъзможност да си служи с ръката в пълен обем, леко изкривяване
на ръката, както и продължаваща болка при претоварване на ръката. На ищцеца е
извършена и оперативна намеса за наместване на счупената ръка, при прилагане на
венозна анестезия. Изложеното обосновава извод за основателност и доказаност на
исковата претенция в размер от 1500,00 лв. Настоящият състав счита, че този
размер е справедлив и напълно отговаря на действителното причинените болки и
страдания, на техния вид и степен на засягане.
Съдът като съобрази, че в
подадения писмен отговор от особения представител на ответника по делото по
същество е направено възражение за съпричиняване, с твърдения, че ищеца е е
знаел, че ответника е неправоспособен водач, че е взел без разрешение
автомобила на баща си и че преди това е бил употребил алкохол, намира, че обезщетението
за вреди от непозволено увреждане следва да се намали, тъй като самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и на вина. Ако ищеца, съобразявайки известните му
факти, че ответника не е правоспособен водач на МПС и че е употребил алкохол, не
се беше съгласил да се вози в МПС, управлявано от ответника по делото, нямаше
да претърпи гореописаните болки и страдания. Предвид изложеното, съдът намира,
че така определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да
бъде намалено с 1/3 предвид горепосоченото съпричиняване от страна на ищеца по
делото. Като съобрази горното, предявеният иск е основателен и доказан до
размер от 1000 лв., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до
предявения размер от 10000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Лихвите върху обезщетението за
непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на
събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Поради това
искането за такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е
тази за мораторна лихва. Следователно няма задължение за ищеца да определи размера
и при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената на иска.
Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес към момента
на плащане на главното задължение./Решение
№ 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о./.С оглед
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня
на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поради изложеното, следва
да бъде осъден оветника по делото да заплати на ищеца сумата 1000,00 лв. за
претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тях от деня на
увреждането -24.07.2013г. до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 20,00
лв., съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Съобразно уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът дължи и заплащане
на държавна такса по сметка на РС-Плевен
в размер на 50 лева, както и възнаграждение за ВЛ в размер на 100 лв. и 100 лв.
за особен представител.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.45, вр.чл.52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, Ц.Ц.Ц., ЕГН**********,*** да плати на Ф.К.М., ЕГН**********,*** сумата от 1000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в счупване на дясна предмишница в долния край,
с което е причинено трайно затруднение на движенията на горен десен крайник-
престъпление чл.343, ал.3, пр.4 и предл.5, б.“а“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК, за
което Ц.Ц. бил признат за виновен с Решение № 860/19.06.2014г. по НАХД 1539/14
по описа на РС-Плевен, ведно със законната лихва от датата на увреждането/24.07.2013г./
до окончателно изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер от 10000,00
лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан,.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, Ц.Ц.Ц.,
ЕГН**********,*** да плати на Ф.К.М., ЕГН**********,*** сумата от 20,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК Ц.Ц.Ц., ЕГН**********,***
да плати на РС-Плевен сумата от 250 лв.
за държавна такса, депозит за ВЛ и депозит за ОП.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: