№ 2250
гр. София , 17.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20211000502074 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 13.05.2021 г., подадена по пощата на 12.05.2021 г., на ищеца Й. Л. Я. срещу
определението от 28.04.2021 г. по търг. дело № 2532/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-23 състав, с което е
допълнено определението от 6.03.2020 г. в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на
ответника сдружение „Български футболен съюз“ съдебни разноски в размер на 6 000 лв.
В жалбата се твърди, че определението е недопустимо, тъй като разпоредбата на чл. 81 ГПК давала
възможност за присъждане на разноски единствено с крайния акт по делото, но не и с отделно определение. В
случая недопустимо било постановено определение за разноски след влизане в сила на определението за
прекратяване на производството. Не било постъпило и искане в законния срок за допълване по реда на чл. 248
ГПК от легитимирана страна. Твърди се и, че неправилно били присъдени поисканите от ответника разноски, тъй
като не били налице всички изискуеми предпоставки за това по чл. 80 ГПК и ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС –
ОСГТК.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили или да отмени обжалвания съдебен акт
и да отхвърли искането по чл. 248 ГПК.
Ответникът сдружение „Български футболен съюз“ в писмения отговор на процесуалния им представител,
оспорва частната жалба.
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Процесното първоинстанционно определение е валидно и допустимо.
Процесното определение е постановено в процедура по чл. 248 ГПК и има характер на допълване на
определението от 6.03.2020 г. в частта за разноските, макар и в самото определение това да не е посочено.
Естеството на акта обаче се определя от неговото съдържание, а не от цитираните в него правни основания.
Същото е постановено по повод на молба от 27.05.2020 г., подадена на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК от ответника
сдружение „Български футболен съюз“. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото препис от
1
определението от 6.03.2020 г. е бил връчен на ответника на 21.05.2020 г.
Противно на доводите в жалбата процедурата по чл. 248 ГПК е принципно приложима към всеки краен
съдебен акт, с който приключва делото в съответната инстанция и във връзка с който могат да се присъдят
разноски – това следва от чл. 81 ГПК. По-специално, намира приложение и при определения за прекратяване на
производството. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е предпоставка за допустимостта на искането само, ако
то е за изменение на акта в частта за разноските, т.е. при наличие на произнасяне по този въпрос на съда. Ако
съдът въобще не се произнесъл по подобно своевременно направено искане, то искането по чл. 248 ГПК е такова
за допълване, за което списък по чл. 80 ГПК не е нужен. В случая в определението от 6.03.2020 г. липсва
произнасяне на съда по своевременно направеното в отговора на исковата молба искане на ответника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Обжалваното определение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение,
поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във връзка с доводите
в жалбата следва да се добави и следното:
Единствените бланкетни оплаквания в жалбата относно правилността на акта са, че не били налице всички
изискуеми предпоставки за присъждане на разноските по чл. 80 ГПК и ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК.
Въззивният съд при служебно извършена проверка на данните по делото не установи подобна неправилност.
Искането за присъждане на разноски ответникът е направил своевременно в подадения на 14.02.2020 г.
отговор на исковата молба. Същият е подаден от упълномощен адвокат, като е приложено пълномощно и договор
за правна защита и съдействие от 6.02.2020 г., в който е удостоверено уговарянето и заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 6 000 лв. Заплащането на същото е доказано и чрез представеното банково платежно
нареждане от 7.02.2020 г., приложено към молбата от 27.05.2020 г. Ищецът не е направил възражение за
прекомерност на това възнаграждение, вкл. и в подадената частна жалба.
Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 28.04.2021 г. по търг. дело № 2532/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-
23 състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2