№ 14854
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110117465 по
описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „*****“ ЕАД сумите, както следва:
Е. Р., действаща чрез своята майка и законен представител Е. Н. Н.: сумата от 1521.25
лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к. „**** 2“, бл.
253, вх. Д, ет. 8, сумата от 163.52 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 15.03.2023г., сумата от
12.79 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г.
услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.22 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020г.
до 15.03.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 03.04.2023г., до окончателно изплащане на
задължението;
Г. А. А.: сумата от 4563.74 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 116,
находящ се в гр. София, ж.к. „**** 2“, бл. 253, вх. Д, ет. 8, сумата от 490.55 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 15.03.2023г., сумата от 38.36 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 6.67 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 15.03.2023г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
03.04.2023г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „*****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците в качеството им на собственик, респ. ползвател на гореописания
недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
1
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до
процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в
45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение
за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след
изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или
годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му
задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните
вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответницата Е. Р., в който е изложено становище за недопустимост на
предявените срещу нея искове с довод за недоказаност същата да е била в облигационни
отношения с ищеца, респ. да е потребител на топлинна енергия за битови нужди. По
идентични съображения претенциите се оспорват и като неоснователни, като се поддържа,
освен това, че недоказани по делото са обстоятелството жилището, както и евентуално
доставяната до него топлинна енергия да са реално ползвани от ответницата, както и
методиката на начисляване на потребената топлинна енергия, както и съответствието на
цената й с общоприетите цени за доставка на топлинна енергия. Оспорва се ответницата да е
надлежно поставена в забава за изпълнение на процесните задължения, тъй като процесните
фактури за цената на топлинната енергия не й били връчени. Оспорва се доказателствената
стойност на представените с исковата молба документи. В условията на евентуалност е
релевирано възражение за погасяване на задълженията по давност.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Г. А. А..
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
На първо място, за пълнота и прецизност следва да се изясни- така, както това е
сторено и с постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, че изложените в отговора на
исковата молба от името на Е. Р. доводи относно съществуването на облигационно
отношение между нея и ищеца касаят пасивната материална легитимация на ответницата, а
не процесуалната такава, която в случая се извежда от изложените в исковата молба по
отношение на посоченото лице конкретни фактически твърдения, поради което
неоснователни са възраженията за недопустимост на предявените срещу Е. Р. искове.
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„*****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание
всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца части от общия дълг.
2
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от
ответниците Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том II, рег. № 14939, дело
№ 260 от 2014г., че преди исковия период ответницата Е. Р., действаща чрез своята майка
като неин законен представител, е придобила правото на собственост върху процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к. „**** 2“,
бл. 253, вх. Д, ет. 8, като един от прехвърлителите по сделката- нейният прадядо и ответник
по делото Г. А. А., е запазил в правната си сфера вещно право на ползване върху такава
идеална част от имота, каквато същият е притежавал преди акта на дарственото
разпореждане. С оглед на това и при липсата на данни, а и на твърдения след сключване на
коментирания договор за дарение изключителният собственик на жилището да се е
разпоредил с правото си на собственост, респ. преди или по време на исковия период да са
настъпили обстоятелства, довели до погасяване на вещното право на ползване на Г. А. върху
имота, следва да се приеме, че през релевантния за спора интервал от време носители на
вещни права върху жилището- право на собственост и вещно право на ползване, са били
единствено ответниците, поради което и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал.
1 ЗЕ всеки от тях е бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия и като такъв-
легитимиран да отговаря за заплащане на цената й съобразно обема на правата си. В тази
връзка следва да се изясни, че макар през исковия период ответницата Р. да е била
изключителен собственик на имота, нейната отговорност е ограничена от обема на
отговорността на ответника Г. А., доколкото последният като вещен ползвател на идеална
част от жилището, с което качество се свързва упражняването на правомощието ползване, е
отговорен да заплаща всички разходи, свързани с това ползване, в т. ч. цената на топлинната
енергия, съобразно обема на правата си. А ответницата Р. като „гол собственик“ за частта, по
отношение на която в полза на Г. А.а е учредено вещно право на ползване, е легитимирана
да отговаря в обема, до който правото й на собственост не е ограничено чрез учреденото
вещно право на ползване.
Данни за обема на правата на всеки от ответниците по отношение на процесния имот
се съдържат в приобщените по инициатива на ищеца и неоспорени от името на ответниците
писмени доказателства- договор от 04.06.1990г. за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, справка в НБД „Население“ за Г. А. А.- л. 80 от
делото, удостоверения за родствени връзки на последния, както и на Жанета Г.ева Н., въз
основа на които, при липсата на данни, а и на оспорване в тази насока, следва да се приеме,
че към момента на дарението от 23.12.2014г. Г. А. А. е притежавал право на собственост
върху ¾ идеални части от жилището, поради което това е и обемът на учреденото в негова
полза с нотариалния акт вещно право на ползване, респ. обемът на отговорността му за
заплащане на цената на топлинната енергия и на услугата по отчитането и разпределянето й.
С оглед на това и на изложените вече фактически и правни съображения ответницата Е. Р.,
от своя страна, е легитимирана да отговаря за останалата ¼ част от формираните за
процесния период задължения за имота.
3
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- договор от 01.10.2012г. с предмет извършване на дялово разпределение в
сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази
сграда, както и списък на етажните собственици към него, както и от заключението на
съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се
намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била
топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от топлофикационното дружество.
Ответниците не са оспорили и реалното изпълнение на задължението на ищеца да
предостави съответното количество топлинна енергия, респ. услугата дялово разпределение
по отношение на процесния имот през исковия период, както и стойността на същите.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно
значение се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.
Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия
период в процесния имот е имало четири радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител
на разходите), но поради липса на осигурен достъп до имота за извършване на реални отчети
в края на всеки от отчетните периоди, включени в исковия, на абоната е начислявана
служебно топлинна енергия за отопление на имот- по МСРС (максимален специфичен
разход на сградата), като липсата на осигурен до имота достъп е обосновала и служебното
начисляване на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване- „на база“ брой лица при
разходна норма от 140 л/денонощия за двама живущи. Наред с това, на абоната е
начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от
фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице,
обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал
периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата
му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно
средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на
потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 6216.73 лева, като е
съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на
ответниците, а и се установява от заключението на съдебно- техническата експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността
на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г., именно в претендирания от ищеца размер от общо
4
51.15 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответницата Р. възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, доколкото от датата на настъпване
на изискуемостта на най- старото включено в исковия период месечно задължение- това за
м. 05.2020г., съобразно приложимите в случая общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в сила от м. 07.2016г., и при приложение на
разпоредбите на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците и § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, до датата на
подаване на исковата молба в съда- 03.04.2023г., са изминали по- малко от три години,
каквато е продължителността на приложимия спрямо процесните вземания давностен срок,
доколкото същите са периодични съобразно задължителните за правоприлагащите органи
разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №
3/2011 г., ОСГК.
С оглед на това и при съобразяване на изложеното относно същността и обема на
съществувалите през исковия период вещни права върху процесния имот, а с това и дела на
всеки от титулярите на тези права в общото задължение за имота, а и при съобразяване на
действащото в българския граждански процес диспозитивно начало предявените срещу
ответниците искове за цената на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение
следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г. и приложими през исковия период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия дължимостта на обезщетението за забава върху цената на потребената топлинна
енергия е обвързано с изтичането на определен срок след приключване на съответния
отчетен период, след който потребителят изпада в забава, поради което ирелевантно за
настъпване на същата е съставянето на месечна, респ. на обща фактура след приключване на
отчетния период, респ. момента на издаването й.
В случая ищецът претендира обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.03.2023г., чийто начален момент следва във времето
настъпването на забавата на потребителя за заплащане на процесното задължение съобразно
приложимите и цитирани общи условия на ищеца. Наред с това, към датата на подаване на
исковата молба в съда- 03.04.2023г., не е бил изтекъл и приложимият по отношение на
обезщетението за забава за исковия период кратък давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
поради което възражението на ответницата Е. Р. в този смисъл е неоснователно и в тази му
част.
5
С оглед на това, при съобразяване периода на забавата, както и размера на
установената като дължима от всеки от ответниците цена на топлинната енергия, размерът
на обезщетението за забава върху същата, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза
именно на претендираните от ищеца суми, поради което и исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, имащи за предмет законната мораторна лихва върху цената на топлинната
енергия, следва да бъдат изцяло уважени.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответниците
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това претенциите с предмет законната мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени в
цялост.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
Така, на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Е. Р. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 577.24 лева, включваща част от заплатените във
връзка с претенциите срещу нея държавна такса, депозити за възнаграждения на вещото
лице и на особения представител, както и от юрисконсултското възнаграждение за
настоящото производство, което бе определено от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото,
която част е съответна на уважената част от предявените срещу Р. искове. Съобразно
уважената част от претенциите срещу Г. А. същият следва да бъде осъден да заплати в полза
на топлофикационното дружество сумата от общо 533.27 лева, включваща част от
заплатените във връзка с претенциите срещу него държавна такса, депозит за
възнаграждение на вещото лице, както и от юрисконсултското възнаграждение, определено
от съда по изяснените вече ред и съображения.
В случая в полза на ответниците разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото
не е заявявана претенция такива да са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Е. Р., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
Е. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на „*****“ ЕАД, ЕИК ****, следните суми: сумата от
1521.25 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к.
„**** 2“, бл. 253, вх. Д, ет. 8, сумата от 163.52 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 15.03.2023г.,
сумата от 12.79 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2020г. до м.
04.2022г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.04.2023г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 577.24 лева-
разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на Е. Р., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Е. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на „*****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от
6
2.22 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2020г. до 15.03.2023г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Г. А. А., ЕГН **********, да заплати на „*****“ ЕАД, ЕИК ****, следните
суми: сумата от 4563.74 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до
м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр.
София, ж.к. „**** 2“, бл. 253, вх. Д, ет. 8, сумата от 490.55 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 15.03.2023г., сумата от 38.36 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
03.04.2023г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК-
сумата от 533.27 лева- разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Г. А. А., ЕГН **********, да заплати на
„*****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 6.67 лева, представляваща законна мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 15.03.2023г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7