№ 1054
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично при закрити врати
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20221100901426 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на управителя на С.Д. ЕООД по чл. 625 от ТЗ.
Длъжникът сочи, че дружеството е неплатежоспособно и е в състояния на
свръхзадлъжнялост, тъй като от 01.10.2021 г. не извършва никаква дейност, а
има безспорни ,изискуеми задължения към НАП. Сочи се, че дружеството не
разполага с никакви имущество, влогове, вземания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Съобразно списъка на кредиторите, представен от молителя,
дружеството има публично-правни задължения към Държавата, в размер на
16 585,81 лева, и 3 876,40 лева – лихви към25.07.2022 година. 9 155 964,26
лева – главница и 1 783 699,39 лева – лихви. Това се установява и от
представената от НАП справка - удостоверение за наличие или липса на
задължения обезпечителни мерки. В справката е посочено, че във връзка с
установени изискуеми публични задължения на дружеството е образувано
изпълнително дело *********/2019 година.
От представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция”
се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 05.08.2022 г. на името
на С.Д. ЕООД няма регистрирани МПС.
От изготвената служебна справка от АВ-Имотен регистър е видно, че
за периода 01.01.1998 г. – 02.08.2022 г. липсват вписвания, отбелязвания и
1
заличавания по отношение на С.Д. ЕООД.
По делото е прието заключението на съдебно – финансово
икономическа експертиза.
При изготвяне на заключението, вещото лице е констатирало, че в
края на 2021 г. дружеството е преустановило осъществяване на стопанска
дейност, но в рамките на цялата 2021 г. има приходи от дейността в размер на
19 000 лева.
След справка в счетоводството на дружеството, и изготвените ГФО,
вещото лице констатирало следното:
За периода 2017-07.2022 г. преобладаващ дял в структурата на
пасивите имат краткосрочните задължения:
2017 г. – 1 х. лева - 12,5 % от общите пасиви;
2018 г. – 8 х. лева – 47,1 % от общите пасиви;
2019 г. – 12 х. лева – 240 % от общите пасиви;
2020 г. – 14 х лева – 63,60 % от общите пасиви;
2021 г. – 16 г. лева и
Към 31.07.2022 г. – 16 х лева.
Касае се само за данъчни задължения и задължения за осигурителни
вноски. Обшия размер на начислените задължения през 01.01.2021 г. към
НАП са 11 283,02 лева, като през 2021 г. са начислени нови 12 160,81 лева.
През 2021г. са извършени плащания в размер на 6 858,02 лева.
Така общият размер на задълженията към НАП към 31.12.2021 г.,
отразени в счетоводството на дружеството възлиза на 16 585,81 лева. Най -
старото неплатено задължение е с падеж 25.10.2018 година.
Вещото лице е посочило, че и при отразяване на невключените
задължения за лихви, съгласно получената справка по чл. 191 по ДОПК
задължения за лихви в размер на 4 х. лева, няма да промени определените
коефициенти за ликвидност, които към 31.12.2021 .г и 31.07.2022 г. са ),00.
Съгласно балансите на дружеството за изследвания период 2017 г. –
31.07.202 г. се установява, че към 31.07.2022 г., 31.12.2021 г., дружеството
няма активи, а към 31.12.20217 г. , 31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и 31.12.2020 г.
преобладаващи активи на дружеството са краткотрайните активи:
2017 г. – 7 х. лева – 87,5 % от всички активи, - парични средства;
2018 г. – 16 х. лева – 94,1 % от активите – парични средства;
2019 г. – 5 х. лева – 100 %от активите – парични средства;
2020 г. – 22 х. лева – 100 % от активите, от които 21 х. лева – парични
средства;
Въз основа на така установеното финансово състояние на
дружеството и с оглед липсата на ДМА, и обстоятелството, че почти 100 % от
краткотрайните активи са парични средства, вещото лице дава становище, че
коефициентите за ликвидност са идентични за всяка година поотделно, като
за изследвания период са както следва:
Коефициент на обща ликвидност/Коефициент на бърза
ликвидност/коефициент на незабавна ликвидност/коефициент на абсолютна
2
ликвидност:
2017 – 7,00
2018 г. – 2,00
2019 г. – 0,4167;
2020 – 1,5714;
2021 г. – 0,00
31.07.2022г- 0,00
При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от
правна страна следното:
Молителят твърди наличието на неплатежоспособност, кумулативно
и на свръхзадлъжнялост.
По отношение на неплатежоспособността
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав,
установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от
някое от лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на
чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да
е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени
категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на
чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично
вземане и 5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да
е обективно и трайно.
В конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2,
т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-
организационната си форма.
От събраните по делото доказателства се установи, че молителят
С.Д. ЕООД има изискуеми публичноправни задължения към Държавата,
свързани с търговската му дейност.
При преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение
на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
3
неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на
понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на
плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ.
Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на
длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност.
Забавата на длъжника С.Д. ЕООД, проявена чрез спиране на
плащанията към кредитора - НАП, предполага в конкретния случай състояние
на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от
ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който следва да
представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи
извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или
доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл.
631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе проведено по делото.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Независимо от необорената презумция, състоянието на
неплатежоспобност на С.Д. ЕООД се установи и при анализа на финансовото
състояние на длъжника.
При този анализ, съобразно различни икономически и финансови
показатели, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период
(1 година), участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които
се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или
определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални
запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с
падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични
парични средства, като групите освен по вида се различават и по
ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността
представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
4
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-
ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или
на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните
пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се
включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за
бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните
запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се
формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат
критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако
краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни
(в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани
като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
При преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
съдът съобрази и, че за оценка на реалното финансово състояние на длъжника
следва да се изхожда от обективно установими и документално обосновани
данни, от които да се направи извод вкл. и не само, за реализируемостта на
актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни за документална
необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив следва да
се извърши корекционно преизчисляване на съответните коефициенти, като
водещи показатели за финансовата стабилност на предприятието (в този
смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение
№ 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение № 131 от
02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това е
проявата и на засиленото служебно начало в производството по
несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
В конкретния случай по делото се установи, на базата на
заключението на вещото лице, и данните по делото, вкл. и представените
документи от НАП, че в изследвания период дружеството има само
публичните задължения на дружеството, съобразно изготвената справка от
НАП.
Относно активите, установи се, че към 31.12.2021 г. и към 07.2022 г.
дружеството не разполага с краткотрайни активи.
5
Поради това и коефициентите на ликвидност на дружеството към
31.12.2021 г. и 31.07.2022 г. са под референтите стойности (0,00).
Налице е, следователно, неплатежоспособност като икономическо
понятие. Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания период (след
стабилизирането на финансово икономическото състояние 31.12.2020 г.
започва устойчива тенденция на влошаване на същото, която след 10.2021 г.
води до преустановяване на дейността на дружеството) може да се заключи,
че затрудненията на молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ
сочи, че спрямо длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо
основание за откриване на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на неплатежоспобността съдът
съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. №
466/2004 г. на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на
ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д.
№ 169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е.
следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното
икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните
за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази цялостният анализ на
финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за забава за
заплащане на установените публични задължения, съчетано с момента, в
който е видно, че общото финансово състояние на дружеството сочи на
трайно влошаване, съчетано вече и с преустановяване на дейността на
дружеството, липсата на каквито и да е активи, вкл. и парични средства.
Поради това Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността
следва да се приеме 31.12.2021 година. Към този момент вече дружеството е
преустановило дейността си, и след извършените частични плащания за
задължения към НАП през 2021 г. няма никакви парични средства, за да
покрива задълженията си и съответно дейност, за да генерира приходи, като
тенденцията за влошаване на финансово-икономическото състояние е
устойчива.
Доколкото молителят е предявил и второто основание за откриване
на производството кумулативно (допустимо съединяване съгласно решение
№ 201 от 11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г., ТК, І ТО на ВКС), Съдът следва
6
да разгледа и това основание.
В чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, свръхзадължеността е дефинирана като
специално основание за откриване на производство по несъстоятелност на
длъжник - ООД, АД и КДА, различно от неплатежоспособността, като общо
такова. За разлика от неплатежоспособността, която е трайно обективно
състояние на невъзможност на търговеца, с краткотрайните си активи да
погаси краткосрочните си задължения (с основен индикатор коефициента за
обща ликвидност), за свръхзадължеността се изследва възможността на
дружеството с цялото си имущество (с всичките си активи, да покрие
паричните си задължения (които не е необходимо да бъдат изискуеми, а е
достатъчно да са само съществуващи). От субективна страна,
свръхзадължеността се различава от неплатежоспособността, както по кръга
на лицата, спрямо които може да се иска откриване на производство по
несъстоятелност на това основание, очертан в чл. 607а ал. 2 ТЗ (по-ограничен
от този при неплатежоспособността, доколкото включва само търговските
дружества, но не и едноличните търговци)- дружество с ограничена
отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции, така
и относно субектите, легитимирани да искат нейното обявяване, който е по-
широк и включва освен тези по чл. 625 ТЗ, още и членовете на управителния
съвет на търговското дружество (чл. 742, ал. 2 ТЗ).
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита
действителната, а не балансова стойност на активите на предприятието, тъй
като е възможно счетоводно да не са отчетени парични задължения или
необосновано да са вписани активи, които не са действително придобити.
От анализа на финансово икономическото състояние на сдружението,
се установява, че след 31.12.2021 г. същото няма никакви активи.
Установи се наличието на парични задължения – публични
задължения.
Следва да се отбележи, че и за двете основания за откриване на
производство по несъстоятелност се установява една и съща начална дата,
доколкото и двете основания се основават на наличието на едни и същи
парични задължения.
С оглед липсата на налично имущество, с което да се покрият
разноските в производството по несъстоятелност към момента на откриването
му, съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 10000 лева за
началните разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците
по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е вписано в книгата по чл.634в от
ТЗ на 09.09.2022 година.
В дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума
за покриване на началните разноски, поради което съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5
от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако
молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
7
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството,
съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и постанови
заличаване на длъжника от търговския регистър.
Водим от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК,
СГС, VI-10 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и
СВРЪХЗАДЛЪЖНЯЛОСТТА на С.Д. ЕООД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление:гр. София, ж.к. **** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й
ДАТА – 31.12.2021 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника С.Д.
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к. **** .
ОБЯВЯВА С.Д. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:гр. София, ж.к. **** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на С.Д. ЕООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к. **** .
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
С.Д. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к. **** .
СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 1426/2022 г.
по описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника С.Д. ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к. **** , че на основание чл.
632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на настоящото решение в ТРРЮЛНЦ, по молба на
кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на
достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за
внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата от 10 000 лева (десет
хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника С.Д. ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к. **** , че ако в срок една
година от вписването на настоящото решение в ТР и Регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на
производството, производството по несъстоятелност следва да бъде
прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от Търговски
регистър.
ОСЪЖДА С.Д. ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:гр. София, ж.к. **** да заплати по сметка на СГС сумата от 250
лева – държавна такса по делото.
8
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води
при СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9