Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.04.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 15547 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.С.“-ЕАД, гр.София, подадена
чрез юрк.Т.Ж.срещу решение от 25.02.2019 г.,
постановено по гр.дело № 21875/2017 год. по описа на СРС, І
Г.О., 43 с-в, в частта, с която е
отхвърлен предявения от „Т.С.“-ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, против А.В.Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата от 99,60 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 1692,52 лв., за периода от 15.09.2015 г. до
28.09.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 58270/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, както и в частта, с която е
отхвърлен предявения от „Т.С.“-ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, против Р.Г.Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца сумата от 99,60 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 1692,52 лв., за периода от 15.09.2015 г. до
28.09.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 58270/2016 г. по описа на Софийски районен съд. Твърди се, че решението в обжалваната
част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемите страни- ответници
А.В.Б. и Р.Г.Б., не вземат становище по подадената въззивна
жалба.
Третото лице- помагач на страната на
ищеца- „ Т.С.“-ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната част, като краен резултат, поради което настоящата въззивна
инстанция споделя окончателния
извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените от
„Т.С.“-ЕАД срещу А.В.Б. и Р.Г.Б. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.86, ал.1
от ЗЗД. В процесния случай крайните изводи на
съда относно неоснователност на исковите претенции с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД са обосновани с оглед данните
по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло
неоснователни. Във връзка
с доводите изложени
във въззивната жалба следва да се
добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от
приложимите към исковия период Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на потребители в гр. София от 2014 г., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т.е. общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, т.е паричното задължение на абоната за заплащане на остойностената топлинна енергия действително възниква ежемесечно
и периодично.
Настоящият въззивен
състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По делото не са ангажирани доказателства от
страна на ищеца, че ответниците са изпаднали в забава
по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия и предоставената услуга дялово разпределение през процесния
период от време, поради което предявените искови претенции с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
подлежат на отхвърляне.
С оглед на
така изложените съображения, предявените
от ищеца срещу ответниците установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД
се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени
от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в
обжалваната част.
С оглед
изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. При липса на направено искане за
присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемите страни- ответници по
делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.02.2019
г., постановено по гр.дело № 21875/2017
год. по описа на СРС, І Г.О., 43 с-в, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
в процеса на „Т.С.“-ЕООД, гр.София, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.