№ 22347
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110142112 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Д...“ ЕАД е предявил срещу ответника ЗАД „Д...“ АД иск с правно основание
чл. 411 от Кодекса за застраховането за осъждането на ответника да заплати сумата от 470,
42 лв., представляваща остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета
№ ..., за причинени вреди на МПС марка „Х...“ с peг. № .. в резултат на ПТП настъпило на
16.09.2024 г., в гр. София, на Т-образно кръстовище между ул. „П..“ и ул. „Б..“, по вина на
водач на МПС „Ф..“ с рег.№ ..., за който е имало сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност" с ответното дружество, заедно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане исковата молба (30.07.2025 г.) до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 16.09.2024 г., на Т-образно кръстовище между ул. „П..“ и ул.
„Б..“ е било реализирано ПТП между л.а. „Х...“ с peг. № .. и МПС „Ф..“ с рег.№ ..., като вина
за настъпването му имал водачът на МПС „Ф..“ с рег.№ ..., чиято „Гражданска отговорност“
е била застрахована при ответното дружество. По отношение на л.а. „Х...“ с peг. № .. към
датата на произшествието имало валидно сключен договор за застраховка „Каско“, като
ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 6298, 58 лв. с вкл.
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. След покана ответното дружество изплатило
сума в размер на 5828, 16 лв., но не заплатило остатъка в размер на 470, 72 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че виновен за настъпилото ПТП е
водачът на МПС „Ф..“ с рег.№ ..., тъй като водачът на „Х...“ с peг. № .. е нарушил
разпоредбата на чл. 95 ППЗДвП и именно това е причината за настъпване на
произшествието. При условията на евентуалност твърди, че е било налице и съпричиняване.
Оспорва иска и по размер, като поддържа, че претеднираната сума не отговаря на
действителната стойност на причинените вреди. Моли за отхвърлянето на иска и
присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
1
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора
за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в
размер на действителните вреди.
По предявения иск за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да установи
поставянето на ответника в забава чрез получаване на покана и размера на обезщетението.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
вземането на ищеца чрез плащане, както и възраженията си, че инцидентът е настъпил по
вина на застрахования при ищеца водач.
С оглед становищата на страните за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото са отделени следните
обстоятелства: че МПС „Ф..“ с рег.№ ... е било застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към 16.09.2024 г.; че по
отношение на л.а. „Х...“ с peг. № .. е имало налице сключен договор за имуществено
застраховане с ищеца; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по договора за
имуществено застраховане в размер на 6283, 58 лв., както и че ответното дружество е
заплатило на ищеца регресно вземане във връзка с процесното произшествие преди
подаване на исковата молба в размер на 5828, 16 лв.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол от 16.09.2024 г., съставен от участниците в
процесното ПТП, приложените по делото уведомление за щета, опис-заключение по щета,
възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, фактури, ликвидационен акт и
документи за парични преводи, както и от заключението на приетата и неоспорена
автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано като компетентно и обективно, се установява, че на 16.09.2024 г., около 12.20
ч., л.а. „Ф..“ с рег. номер .. се е движел в гр. София, по ул. „П..“ и в района на кръстовището,
образувано с ул. „Б..“ водачът е предприел маневра за завой наляво, вследствие на което е
реализирал ПТП със спрелия на пешеходна пътека л.а. „Х..“ с рег. номер .... При сблъсъка
между двата автомобила на л.а. „Х..“ са били нанесени щети по заден ляв панел, капак на
резервоара и задна броня, които съгласно заключението на вещото лице се намират в
причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник
в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно ал. 1, т. 3, б. „б“,
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена
Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило
ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с
материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само
2
материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който
органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно по
арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен
протокол няма характер на официален документ и не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните
съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Съответствието на тези факти и
обстоятелства с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от
застрахователя и подлежи на доказване на общо основание в процеса.
По делото бе разпитан свидетелят К. К. М., водачът на л.а. „Х..“. Във въпросния ден
той управлявал автомобила, като на пешеходна пътека колата пред него спряла, той спрял
зад нея. Отсреща също имала кола, която спряла, за да пропусне пешеходец. Пешеходецът
пресякъл и колата отсреща тръгнала, заходила за завой наляво и задрала отзад колата,
управлявана от свидетеля. След сблъсъка другият водач при отваряне на предна лява врата
ударил багажника отзад на л.а. „Х..“ и от това се получила дупка. Тази дупка била
забелязана впоследствие при огледа от застрахователното дружество. След това свидетелят
тръгнал, тъй като бързал, и оставил на място жена му да попълва протокола с другия
участник с произшествието. При предявяване на двустранния протокол свидетелят потвърди,
че скицата отразява действително случилото, но в протокола няма негов подпис, тъй като
при изготвянето вече е бил тръгнал и протоколът е бил попълнен от жена му и другия водач.
Към датата н произшествието л.а. „Х..“ е бил чисто нов, закупен през м. февруари същата
година.
Разпитан бе и свидетелят С. П. П., водачът на л.а. „Ф..“. От неговите показания се
установява, че на улицата, на която е настъпил инцидентът, е имало много паркирани коли и
интензивен трафик. На място имало пешеходна пътека и пресичали хора, заради което
другият автомобил бил спрял. Свидетелят вече бил преминал през пешеходната пътека и
тръгнал да завива наляво със скорост от около 5-10 км/ч, когато другият автомобил спрял
заради пешеходците. Според свидетеля вина за настъпване а произшествието има самият
той, заяви, че е завил рязко и инцидентът бил „много непрофесионален“.
Въз основа на посочените по-горе приети писмени и гласни доказателства, се налага
извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при
ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Ф..“ С. П.. Същият е нарушил
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, както и при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. От показанията на свидетеля М. се установи, че управляваният от
него автомобил е бил спрял зад други автомобил, за да пропуснат пешеходец на пешеходна
пътека, като свидетелят П. също е изчакал преминаването на пешеходците и след това
потеглил и е предприел маневра завой наляво. Последният е следвало да остави достатъчно
разстояние при заобикаляне на другия автомобил, а ако не е могъл да завие безпрепятствено,
да изчака освобождаване на място и да го пропусне. От приетото заключение на вещото
лице се установява, че водачът на л.а. „Ф..“ е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на удара, ако е оставил безопасна странична дистанция. Другият л.а. „Х...“ е
бил в спряло състояние, поради което няма как да се постави изобщо въпрос за
предотвратяване на сблъсъка от негова страна. Ето защо възражението на ответника за
наличие на съпричиняване от страна на водача на л.а. „Х...“ остана недоказано.
Тъй като л.а. „Ф..“ е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
3
ответното дружество, е възникнало и непогасено регресно вземане по смисъла на чл. 411 КЗ
в полза на застрахователя по имуществената застраховка срещу застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на делинквента.
По отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на
вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане на
обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ. Съгласно заключението на изготвената и неоспорена
САТЕ общият размер на причинените щети на процесния автомобил, определен по пазарни
цени към датата на настъпване на ПТП, е 6283, 58 лв. между страните е отделено като
безспорно обстоятелството, че ответникът е заплатил в полза на ищеца сума в размер на
5828, 16 лв. преди подаване на исковата молба. Остава дължима и неплатена разлика в
размер на 455, 42 лв., като към тази сума следва да бъдат прибавени и обичайните разноски
за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП в размер на 15 лв., като в тази връзка
следва да се има предвид и че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при деликт обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. обемът на
отговорността обхваща действително причинените вреди, а обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника по отношение увреждането
вратата на багажника. Причиняването на това увреждане при процесното произшествие се
установи по категоричен начин от съвкупната преценка на показанията на свидетеля М. и
приетото по делото уведомление за щета, като то не се опровергава от други доказателства
по делото. Ето защо предявеният иск за сумата от 470, 42 лв. се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски в размер на общо 968 лв., от
които 50 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за експертиза, 50 лв. депозит за свидетел и 468
лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Последното е в размер на 390
лв. и върху него е начислен ДДС, при което се получава претендираният размер от 468 лв.
Този размер от 390 лв. е минимален и съответства на цената на иска, правната и фактическа
сложност и реално извършените действия по процесуална защита.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.. Д...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк
„Д..“, бул. „Д...“ № 1, да заплати на „Д...“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „В...“ № .., на основание чл. 411 КЗ сумата от 470, 42 лв., представляваща
остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ..., за причинени
вреди на МПС марка „Х...“ с peг. № .. в резултат на ПТП настъпило на 16.09.2024 г., в гр.
София, на Т-образно кръстовище между ул. „П..“ и ул. „Б..“, по вина на водач на МПС „Ф..“
с рег.№ ..., за който е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност" с
ответното дружество, заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
исковата молба (30.07.2025 г.) до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 968 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5