Р Е Ш
Е Н И Е
№ 400/14.09.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд Монтана, в съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 336/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 112/07.07.2020 г., постановено по АНД № 174 по описа на Районен съд Лом за 2020 г., с което е отменено наказателно постановление № АН-01-9/05.03.2020 г. на директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ Монтана. С него е наложена имуществена санкция на „Т*** БГ“ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ц.Т.Ц., в размер на 3000 лева на основание чл. 218, ал.2 от Закона за здравето, за нарушение на чл. 56, ал.1 от същия закон.
Касаторът, обжалва решението на съда, моли същото да бъде отменено изцяло и потвърдено издаденото наказателното постановление, като правилно. Твърди, че въззивният съд е постановил неправилно и немотивирано решение. Навежда доводи за неправилност на решението на първата съдебна инстанция поради неправилно възприета фактическа обстановка и неправилно прилагане на разпоредбите на материалния закон.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и заключение, че атакуваното решение следва да оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна, за която постановения съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
При постановяване на обжалваното решение, съставът на Районен съд Лом е приел, че в производството са допуснати съществени процесуални нарушения на правилата по чл.42, ал.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, не е ясно и точно описано твърдяното нарушение, нито в констативния протокол, нито в АУАН и в НП административно нарушение по чл.56, ал.1 от ЗЗ „Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места.. „, като е изложил доводи, че в производството не са събрани и представени достатъчно доказателства за твърдяното в АУАН и НП, че се пуши в закрито помещение, поради което съдът приел, че предвид неясното описание, не е ясно в какво всъщност се изразява нарушението по чл.56, ал.1 от ЗЗ.
Съдът подробно е обсъдил събраните в производството доказателства и правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са събрани достатъчно доказателства за твърдяното нарушение по чл.56, ал.1 от ЗЗ. Настоящият съдебен състав ги споделя и не намира за нужно да ги преповтаря.
При анализа и разбора на доказателствата въззивният съд е обсъдил направените от административнонаказаното дружество възражения, доколко същото е отговорно за установеното от контролните органи нарушение. Както в АУАН, така и в издаденото впоследствие НП, административнонаказващият орган е посочил, че
„….свободно се пуши в ограденото пространство..“ , за което твърдение не са събрани достатъчно доказателства, освен твърдението на контролните органи. При така представените факти, нито въззивният, нито настоящият състав приема за безспорно установено твърдяното нарушение. Единственото посоченото обстоятелство, че на тази дата контролните органи са проверили заведението и са приели, че „обособено място към заведението,оградено с найлонови тенди, които към момента на проверката са спуснати и свободно се пуши в ограденото пространство..“, не може да бъде прието за основание за налагане на санкция на „Т*** БГ“ ООД, т.к. не доказано, не е ясно посочено защо контролните органи са решили, че с това е нарушена забраната за тютюнопушене в закрити обществени помещения, не е посочено имало ли е тютюнопушещи и колко са те.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените мотиви в обжалваното решение, намира, че в производството не е безспорно установено твърдяното нарушение по чл.56, ал.1 от ЗЗ, а въззивният съд обсъждайки факти и обстоятелства относно конкретното административнонаказателно производство е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Изложените в касационната жалба възражения са обсъдени от въззивния съд, изводите в решението на съда се споделят и от настоящата инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществено нарушение на процесуални правила, както и неправилно приложение на материалния закон – наведените с жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.221 АПК във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112/07.07.2020 г., постановено по АНД № 174/2020 г.по описа на РС Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: