РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Сливен, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230103886 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. А. Д. и Х. О. Д.
срещу М. М. Г. и Н. Д. Д., всички от гр. Сливен, с която са предявени
евентуално съединени искове за защита на нарушено владение на недвижим
имот с правно основание чл. 76 ЗС и чл. 75 ЗС.
Ищците твърдят, че са недобросъвестни владелци на недвижим имот, а
именно 180/740 ид. ч. от дворно място, представляващо поземлен имот № IV-
340, 341, 342, 343, кв. № 81 по плана на гр. Сливен, кв. „Република“, ул.
„Калето“ № 9А, целият с площ от 740 кв. м., ведно с постройките в него,
описани в НА № 147, т. II, нот. дело № 985/1989 г., към момента с
идентификатор № 67338.516.334 по КККР на гр. Сливен. Описват, че владеят
имота по силата на договори за покупко-продажба с нотариална заверка на
подписите от 20.11.2003 г. и 24.11.2003 г., по които са заплатили продажната
цена на имота. От 2003 г. до около датата 20.05.2022 г. ищците владели имота
постоянно, непрекъснато, явно и необезпокоявано, заплащали консумативите
за електричество и вода до момента, когато съседките им - ответниците М. Г.
и Н. Д. съборили съществуващата масивна тухлена ограда, ограждаща имота,
владян на ищците и им отнели чрез насилие и по скрит начин владението на
около 50 кв. м. в югоизточната част на владените от ищците общо 180 кв. м.
1
Наред с това, през 2007 г. бащата на ответницата Н. Д. закупил идеални части
от имота, ведно с уговорен сервитут на преминаване на ответницата М. Г.
през тази част от имота, придобита впоследствие от ответницата Н. Д. по
силата на саморъчно завещание от своя баща. До събарянето на оградата
ответницата Г. преминавала през дворното място на ответницата Н. Д.. След
това ответницата М. Г. започнала да преминава през имота, владян от ищците.
На изложените основания ищците молят съдът да осъди ответниците да им
върнат отнетото чрез насилие и по скрит начин владение на около 50 кв. м.,
намиращи се в югоизточната част на владения от ищците имот, а именно
180/740 ид. ч. от дворно място, представляващо поземлен имот № IV-340, 341,
342, 343, кв. № 81 по плана на гр. Сливен, кв. „Република“, ул. „Калето“ №
9А, целият с площ от 740 кв. м., ведно с постройките в него, описани в НА №
147, т. II, нот. дело № 985/1989 г., представляващ към момента имот с
идентификатор № 67338.516.334 по КККР на гр. Сливен. Молят съдът да
осъди ответницата М. Г. да прекрати преминаването си през идеалните части,
владени от ищците от дворното място, състоящо се от 180 кв. м. от общо 740
кв. м. на ПИ с идентификатор 67338.516.334.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н. Д. е подала отговор на исковата
молба чрез своя пълномощник - адвокат, с който излага становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове, тъй като
ответниците са собственици на имота и владеят същия.
Ответницата М. Г. също е подала отговор на исковата молба чрез своя
пълномощник - адвокат, с който излага становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Излага становище за неясноти в
твърденията на ищците относно упражнявано владение или държане на
имота, от кой от двамата ищци с посочване на конкретния период от време,
като изтъква и наличие на разминаване в твърдяната от ищците квадратура на
имота от 740 кв. м. и действителната такава по КККР от 426 кв. м. Изтъква, че
липсват доказателства как точно ищците са получили владението на
конкретизираните 50 кв. м. в ПИ с 67338.516.334 и не са посочени границите
на т. нар. от ищците „югоизточна част“ от имота, в която всъщност попадат
сгради с идентификатори 67338.516.334.7 и 67338.516.334.8, собственост на
ответницата Н. Д.. Описва, че твърденията на ищците за придобито владение
на основание договори за покупко-продажба не отговарят на истината, тъй
като такива договори липсват. Налице са пълномощни, с които лицата Й. Р. Д.
2
и С. П. Д. са упълномощили ищцата К. А. Д. с правото да сключи такива
договори, вкл. и със себе си, но реална разпоредителна сделка между страните
липсва. Излага още, че предвид липсата на валиден документ, въз основа на
който да е предадено владението на ищците, то и същите са осъществявали
единствено държане на имота, а в представените по делото пълномощни не е
вписана изрично клауза, че се предава владението, като упълномощителите са
продължили да владеят имота и впоследствие са прехвърлили правата си с
нотариални актове. Изтъква също, че в един период от време майката на
ответницата Г. - С. Р. отдавала под наем на ищеца Д. сградата с
идентификатор 67338.516.334.3, което обаче не означава, че същият има права
над сградата и претендираните идеални части. Описва, че липсват
доказателства ищците да са превърнали държането си във владение, тъй като
ответниците и техните праводатели са владели и продължават да владеят
собствените си сгради в имота с идентификатор 67338.516.334, а
незастроената част се ползва от двете ответници. На изложените основания
моли за прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищците се явяват лично и със своя пълномощник -
адвокат, чрез който поддържат предявените искове, молят главният иск по чл.
76 ЗС, алтернативно евентуалният такъв по чл. 75 ЗС да бъдат уважени и
претендират направените по делото разноски.
Ответниците М. Г. и Н. Д., редовно призовани, се явяват лично и със
своите пълномощници - адвокати, чрез които изразяват становище за
неоснователност на исковете и молят да бъдат отхвърлени. Също претендират
направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с
нотариален акт № 147 от 29.07.1989 г. Р. Й. Д. от гр. Сливен е признат за
собственик по давностно владение, наследство и отказ от наследство на
недвижим имот, а именно дворно място, представляващо 180/347 ид. ч. от
парцел IV-340, 341, 342, 343 в кв. 81 по плана на града, състоящ се от 740 кв.
м., заедно с постройките в него, с неуредени сметки по регулация.
3
С нотариален акт № 18 от 21.12.2007 г. лицата С. П. Д., М. Р. Й., Й. Р. Д.
и С. Р. Р. са продали на лицето Д. Д. М. следния свой недвижим имот, а
именно 167/347 ид. ч. от ПИ с идентификатор 67338.516.334 по КККР на гр.
Сливен, с адрес гр. Сливен, ул. „Калето“ № 11, с площ на целия имот 426,00
кв. м., ведно с цялата собственост на построените в имота сграда с
идентификатор 67338.516.334.7 и сграда с идентификатор 67338.516.334.8.
С нотариален акт № 18 от 02.07.2021 г. лицата С. Р. Р., Р. Й. Р. и С. Й. Д.
са продали на ответницата М. М. Г. собствените им по наследство 30/48 ид. ч.
от недвижим имот, представляващ 180/347 ид. ч. от ПИ с идентификатор
67338.516.334 по КККР на гр. Сливен, с адрес гр. Сливен, ул. „Калето“ № 9 -
11, с площ на целия имот 426,00 кв. м., ведно с построените в имота сграда с
идентификатор 67338.516.334.1, сграда с идентификатор 67338.516.334.2,
сграда с идентификатор 67338.516.334.3, сграда с идентификатор
67338.516.334.4, сграда с идентификатор 67338.516.334.5 и сграда с
идентификатор 67338.516.334.6, от които сгради с идентификатори
67338.516.334.2 и 67338.516.334.3 са „търпими строежи“ по смисъла на § 16,
ал. 1 ЗУТ.
Видно от представеното Пълномощно с нотариална заверка на
подписите от 20.11.2003 г., лицата С. П. Д. и М. Р. Й. са упълномощили
безсрочно ищцата К. А. Д. от тяхно име и за тяхна сметка да ги представлява
пред нотариус с район на действие Сливенски районен съд с права да сключи
договор за покупко-продажба на собствените им идеални части от
наследствения им недвижим имот, а именно 180/740 ид. ч. от дворно място,
представляващо неурегулиран поземлен имот № IV-340, 341, 342, 343 в кв. 81
по плана на гр. Сливен, кв. „Република“, състоящ се от 740 кв. м., ведно с
постройките в него, подробно описан в Нотариален акт № 147 от 1989 г., като
заявяват, че са съгласни и продават изцяло собствените си идеални части от
описания имот на упълномощената К. А. Д. на цена, равна на данъчната
оценка на имота, която са получили при подписване на пълномощното, като
упълномощената К. А. Д. има право да договаря сама със себе си съгласно чл.
38 и сл. ЗЗД и да подписва упълномощителите, където е необходимо.
От представеното Пълномощно с нотариална заверка на подписа от
24.11.2003 г. се установява, че лицето Й. Р. Д. също е упълномощил
безсрочно ищцата К. А. Д. от негово име и за негова сметка да го
4
представлява пред нотариус с район на действие Сливенски районен съд с
права да сключи договор за покупко-продажба на собствените му идеални
части от наследствения му недвижим имот, а именно 180/740 ид. ч. от дворно
място, представляващо неурегулиран поземлен имот № IV-340, 341, 342, 343
в кв. 81 по плана на гр. Сливен, кв. „Република“, състоящ се от 740 кв. м.,
ведно с постройките в него, подробно описан в Нотариален акт № 147 от 1989
г., като заявява, че е съгласен и продава изцяло собствените си идеални части
от описания имот на упълномощената К. А. Д. на цена, равна на данъчната
оценка на имота, която е получил при подписване на пълномощното, като
упълномощената К. А. Д. има право да договаря сама със себе си съгласно чл.
38 и сл. ЗЗД и да подписва упълномощителя, където е необходимо.
От представените по делото писмени документи от РУ МВР - Сливен се
установява, че на 20.05.2022 г. служители на РУ МВР са посетили адреса в гр.
Сливен, ул. „Калето“ № 11 по сигнал за междусеседски скандал. Съставени са
протокол за предупреждение на ответницата Н. Д. да не се саморазправя с
ответницата М. Г., както и протокол за предупреждение на ответницата М. Г.
да не се саморазправя с ответницата Н. Д..
Видно от представените от ищците преписи от изпълнителен лист,
покана за доброволно изпълнение, фискален бон и разписка от „Изипей“ АД
ищецът Х. Д. е бил осъден и е заплащал задължения за доставени ВиК услуги
на адрес ул. „Калето“ № 7 по негова партида. От представените системни
бонове пък се установява, че ищците са заплащали задължения доставена
електрическа енергия на адрес ул. „Калето“ № 11 по партида на Й. Р. Д..
Ищецът Х. Д. и съпругата му З. Д. са с регистриран постоянен адрес в
гр. Сливен, ул. „Калето“ № 7 от 10.04.2006 г., видно от представените
удостоверения за промени на постоянен адрес.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Н. С., И. П., М. П., С. Р. и Р. Р.
Съдът кредитира изцяло показанията на всички свидетели, тъй като
прецени същите като обективни, непротиворечиви помежду си и най-вече
поради това, че свидетелите имат преки и пълни наблюдения върху имота,
тъй като живеят в самия него или в съседство.
От показанията на свидетелите Н. С., И. П. и М. П., съседи на имота на
ул. „Калето“ 9 - 11, се установява, че ищецът Х. живее в имота от около
5
двадесет години. И тримата свидетели знаят от ищците, че Х. и майка му К. са
купили имота, като в него живеел само Х. и семейството му, а К. идвала на
гости.
Свид. С. описва, че познава лицата С., М., Йордан, бащата на
ответницата Н. Д. - Димитър, както и самите ответници Н. и М., като излага,
че никой от тях не е искал да изгони Х. от имота, а Х., Н. и М. са имали
отделни входове към имотите си. Свид. С. описва също, че е бил свидетел на
скандал в имота на 20.05.2022 г. между Н. и М., като са присъствали и двама
полицаи, които са ги задължили да подпишат документи. Според свид. С., на
тази дата синовете на ответницата Н. Д. събаряли тухлена ограда. И тримата
свидетели описват непротиворечиво, че до м. май 2022 г. имотът, в който
живее ищецът Х., е бил ограден с тухлена ограда, а след това оградата е била
съборена. Преди това Х., Н. и М. са имали отделни входове към имотите си, а
в момента входовете били два.
От показанията на свид. М. П. се установява още, че ищецът Х. обитава
две стаи с коридор и има външна тоалетна. На мястото на тухлената ограда
има мрежеста такава, но е проходимо до ползваните от Х. сгради и той все
още ги ползва.
От показанията на свид. С. Р. се установява, че тя също живее в имота,
като преди ищецът Х., в къщата, в която в момента живее той, е живяла
сестрата на свид. Р. - М. Р. Свидетелката излага, че знае от сестра си, че тя е
продала имота на Х. с някакъв договор, но през 2010 г. сестра й била осъдена
за задължения за ВиК услуги, доставени в къщата, в която живее Х..
Свид. Р. Р.също описва, че нейни роднини са продали устно на Х.
имота, в който живее, а ищцата К. не е живяла никога там. През 2021 г.
ответницата М. закупила имота, като в момента Х. и свид. С. Р. минавали
през общ вход.
От приложеното за послужване гр. д. № 2962/2020 г. по описа на СлРС
се установява, че ответницата Н. Д., собственик по наследство по силата на
Саморъчно завещание от своя баща Д. Д. М. на 167/347 ид. ч. от ПИ с
идентификатор 67338.516.334 по КККР на гр. Сливен, с адрес гр. Сливен, ул.
„Калето“ № 11, с площ на целия имот 426,00 кв. м., ведно с цялата
собственост на построените в имота сграда с идентификатор 67338.516.334.7
и сграда с идентификатор 67338.516.334.8, е предявила иск по чл. 32, ал. 2 ЗС
6
за разпределяне на ползването между съсобствениците на имота.
В хода на производството са установени като съсобственици на ПИ с
идентификатор 67338.516.334 и конституирани като ответници М. Г., Община
- Сливен и лицето А. М. А.. С влязло в сила решение Решение № 260029 от
01.04.2022 г. по гр. д. № 2962/2020 г. по описа на СлРС ползването на ПИ с
идентификатор 67338.516.334 е разпределено между съсобствениците, като за
Н. Д. е отреден дял с площ от 205 кв. м., а за М. Г. е отреден дял с площ от 221 кв. м.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е главен иск с правна квалификация чл. 76 ЗС за осъждане на
ответниците да върнат на ищците отнетото чрез насилие и по скрит начин
владение на около 50 кв. м., намиращи се в югоизточната част на владения от
ищците имот, а именно 180/740 ид. ч. от дворно място, представляващо
поземлен имот № IV-340, 341, 342, 343, кв. № 81 по плана на гр. Сливен, кв.
„Република“, ул. „Калето“ № 9А, целият с площ от 740 кв. м., ведно с
постройките в него, описани в НА № 147, т. II, нот. дело № 985/1989 г.,
представляващ към момента имот с идентификатор № 67338.516.334 по КККР
на гр. Сливен.
Предявени са и евентуални искове с правна квалификация чл. 75 ЗС за
осъждане на ответниците да върнат на ищците отнетото владение на около 50
кв. м., намиращи се в югоизточната част на владения от ищците имот, а
именно 180/740 ид. ч. от дворно място, представляващо поземлен имот № IV-
340, 341, 342, 343, кв. № 81 по плана на гр. Сливен, кв. „Република“, ул.
„Калето“ № 9А, целият с площ от 740 кв. м., ведно с постройките в него,
описани в НА № 147, т. II, нот. дело № 985/1989 г., представляващ към
момента имот с идентификатор № 67338.516.334 по КККР на гр. Сливен,
както и за осъждане на ответницата М. Г. да прекрати преминаването си през
идеалните части, владени от ищците от дворното място, състоящо се от 180
кв. м. от общо 740 кв. м. на ПИ с идентификатор 67338.516.334.
Предявените искове са процесуално допустими.
Същите са предявени в рамките на 6-месечния преклузивен срок от
датата на твърдяното нарушение - 20.05.2022 г.
По иска по чл. 76 ЗС:
7
По така предявения иск ищците следва да докажат, че са владелци или
държатели на имота към момента на твърдяното нарушение, както и че
владението или държането им е отнето от ответниците чрез насилие или по
скрит начин.
От събраните по делото свидетелски показания се установи, че ищцата
К. никога не е упражнявала и не упражнява към момента фактическа власт
върху имота лично, а чрез другиго - чрез своя син ищецът Х., който пък
трайно осъществява фактическа власт върху реална част от имот с
идентификатор 67338.516.334, а именно сгради с идентификатор
67338.516.334.2, 67338.516.334.3 и 67338.516.334.4, представляващи две стаи
с коридор и външна тоалетна и прилежаща част от дворното място,
обслужващо сградите.
Съдът намира, че на първо място следва да се определи в какво
качество лицата упражняват фактическа власт върху тази част от имота.
Ищците твърдят, че са недобросъвестни владелци на процесния имот,
като владението им е предадено доброволно и възмездно от част от
собствениците на имота по силата на договори от 20.11.2003 г. и 24.11.2003 г.
с нотариална заверка на подписите.
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че така
наречените от ищците договори представляват пълномощни, с които част от
съсобствениците в имота упълномощават ищцата К. да сключи договор за
продажба на идеалните им части от имота, вкл. като договаря сама със себе
си. Същевременно упълномощителите декларират, че са получили от К. цена
за имота, равна на данъчната оценка.
Предвид изложеното, фактическата власт на ищците не може да бъде
окачествена като владение, а представлява държане.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС, включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на
владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при
държането. Разликата е в субективния елемент, извеждан от основанието,
на което е установена фактическата власт.
Владението е установено фактическо господство върху определена вещ
8
с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява
фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
При държането фактическата власт се установява въз основа на правна
сделка, по силата на която собственикът или владелецът на вещта предава
временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят
придобива противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да
ползва вещта съобразно условията на сделката, по която се уреждат
отношенията между съконтрахентите.
Държателят упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за
себе си и не може да се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС. След като
фактическата власт е придобита на правно основание и упражняващият се
явява държател, в негова тежест е, при позоваване на промяна в намерението,
да установи, че такава явна промяна на държането във владение е доведена до
знанието на собствениците на имота. В случай, че се касае не до владение за
себе си, а държане на имота за другиго и при липса на уведомяване на
собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му
в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира
приложение. Тя намира приложение, само когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си.
В Решение № 58 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 3786/2016 г. по описа на
ВКС на РБ, II г. о., постановено по въпроса за значението на установената по
силата на пълномощно фактическа власт върху вещта, е прието, че в хипотеза,
при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно
основание и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението
на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение /с външна
проява чрез действия, които недвусмислено отричат правата на досегашния
собственик или владелец/, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение.
Същата е приложима, само когато по естеството си фактическата власт върху
имота представлява владение още от момента на установяването й и ползва
владелеца дори в отношенията му със собственика. При наличието на
установено основание за упражняване на фактическата власт върху имота, в
случая упълномощаване на лице да извършва действия на управление и
разпореждане с имота на собственика, упражняването на фактическата власт
9
представлява държане и трансформирането му във владение чрез промяна в
намерението на държателя следва да бъде доказано по несъмнен начин.
В настоящия случай по делото липсват доказателства държането на
имота, на основание упълномощаването на ищцата К., да е трансформирано
във владение, като въз основа на събраните свидетелски показания такъв
извод за промяна в намерението за своене на частта от имота, която обитават
ищците не може да бъде направен.
Напротив, свидетелите последователно описват, че съсобствениците на
имота са продължили през цялото време да живеят в други реални части от
него, като никой от тях не се е почувствал застрашен от изявено намерение на
ищците да своят вещта, поради което и не са предприели действия срещу тях
за защита на собственото си владение като съсобственици.
След смяната на собствеността на имота чрез наследяване от
наследниците на лицата, упълномощили ищцата К. и доказаното с писмени
доказателства изкупуване на идеални части от имота на голяма част от
другите съсобственици през 2021 г. от ответницата М. Г., също липсват
доказателства по делото ищците да са заявили намерението си за своене на
имота пред новите съсобственици.
Промяната в намерението, с която се държи имота следва да е
манифестирана и противопоставена на новите съсобственици, вкл. и двете
ответници. За да се приеме, че ищците са променили намерението си при
осъществяване на фактическата власт, следва да се докажат някакви явни
фактически действия, които да са достигнали до съзнанието на съсобственика
- купувач на ид. ч. от имота през 2021 г., а и на останалите съсобственици,
сред които и ответницата Н. Д.. Такива действия на ищците, демонстриращи
променено и явно собственическо намерение, което да доведе до
установяване на владение от ищците върху имота, не са доказани по делото.
Следва да се отбележи, че не е достатъчно владелецът да манифестира
пред трети лица собственическото отношение към вещта, например пред
съседи, поради което и заявеното обстоятелство от ищците пред свидетелите
Н. С., И. П. и М. П., че са закупили къщата и са нейни собственици, не
доказва манифестирано от ищците пред собствениците на имота намерение за
своенето му. Не го доказва и заплащането на консумативни разноски от
ищците или наличието на адресна регистрация на адреса на имота, тъй като
10
заплащането на консумативни разноски не представлява действие на отричане
правата на ответниците и е в тежест именно на ползвателя, а адресната
регистрация е изпълнение на законово задължение.
Предвид изложеното, съдът намира, че не се установи по безспорен
начин, че ищците са започнали да упражняват фактическата власт върху
имота с намерение за своене, което да е било демонстрирано по отношение на
собствениците. Ползването на имота от ищците от самото начало е
установено като държане на основание правна сделка - упълномощаване на
ищцата К. да продаде идеални части от имота, вкл. като договаря сама със
себе си. Ето защо, за да се трансформира фактическата власт на ищците във
владение, е било необходимо намерението за своене да бъде
противопоставено на собствениците на имота, за което по делото липсват
събрани доказателства.
На следващо място обаче, със защита по чл. 76 ЗС се ползва и
държането, поради което, за да бъде успешно проведено доказването по иска
с посоченото правно основание, ищците, в качеството им на държатели,
следва да докажат още, че държането им е отнето от ответниците чрез
насилие или по скрит начин.
Отнемането на владението се състои в еднократно действие, с което се
отнема фактическата власт от държателя на имота. Законът в чл. 76 ЗС дава
защита на упражняващия фактическа власт държател срещу отнемането на
вещта от него, щом това отнемане е станало насилствено или по скрит начин.
Отнемането по скрит начин означава нарушението да е осъществено в
такова време или по такъв начин, че да не е могло да бъде известно веднага на
владелеца или държателя, например като е използвано отсъствието на
държателя. В настоящия случай такова не се установява, тъй като от
показанията на свидетелите Н. С., И. П. и М. П. се установява, че ищецът Х. е
присъствал в имота на датата на твърдяното нарушение.
Не може да се приеме и че е е налице отнемане на държането на ищците
чрез насилие. Съдът споделя изцяло цитираната от пълномощника на ищците
съдебна практика на ВКС на РБ, според която насилствено отнемане на вещта
има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето,
което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по
отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка. В
11
случая се установява от събраните по делото доказателства, че на 20.05.2022
г. ответниците са премахнали тухлена ограда, вътрешна в съсобствения им
имот, която е ограждала сградите и прилежащата им част от дворното място,
ползвани от ищеца Х.. На нейно място е поставена друга, мрежеста ограда,
като ответницата М. Г., живущата в имота свид. С. Р. и ищецът Х. преминават
през общ вход. Свидетелите излагат, че ищецът Х. продължава да живее в
ползваните от него сгради, представляващи две стаи, коридор и външна
тоалетна, като до сградите е проходимо. Ето защо в случая не може да се
говори за отнемане на държането на ищците от ответниците чрез насилие, тъй
като от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че
тухлената ограда, вътрешна в съсобствения на ответниците имот, е
премахната не с намерение да се отнеме държането на ищците, а ответницата
М. Г. да достъпва своя дял от съсобствения имот, отреден й с влязло в сила
решение за разпределение на ползването на имота между съсобствениците по
гр. д. № 2962/2020 г. по описа на СлРС.
Само за пълнота следва да се отбележи, че сервитут под формата на
право на преминаване се учредява върху чужд имот, наречен служещ, с цел
собственикът на друг имот, наречен господстващ, да достигне до него, до своя
имот, когато това е невъзможно без преминаване през служещия имот.
Сервитутното право принадлежи на собственика на господстващия имот. В
случая обаче ответниците са съсобственици в имота с идентификатор
67338.516.334, а ищците са единствено държатели на част от сградите в него,
поради което няма как да се говори за учредено сервитутно право на
ответницата М. Г. да преминава през имота, държан от ищците, тъй като този
имот не е тяхна собственост и не е обособен като самостоятелен имот, а
представлява реална част от имота, съсобствен между ответниците и чието
ползване е разпределено между тях.
Предвид изложеното, тъй като не е налице елемент от фактическия
състав на чл. 76 ЗС, а именно да е осъществено отнемане на държането
насилствено или по скрит начин, този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и следва да се разгледат евентуално предявените
искове по чл. 75 ЗС.
По исковете по чл. 75 ЗС:
Исковете по чл. 75 ЗС дават защита единствено на владелците, но не и
12
на държателите на имота.
По така предявените искове ищците следва да докажат, че са владелци
на имота, че владението им е продължило непрекъснато повече от шест
месеца, че са владели имота към момента на твърдяното нарушение на
владението, извършено от ответниците и самото нарушение.
Както съдът подробно изложи по-горе обаче, по делото не се установи
по безспорен начин обстоятелството, че ищците са били владелци на
процесния имот, напротив, установи се, че същите са единствено държатели
на имота по силата на правна сделка.
С оглед установената липса на качеството владелци на ищците,
предявените искове по чл. 75 ЗС се явяват неоснователни и недоказани и
също следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски по
делото в размер на 300,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение от
ответницата Н. Д. и 1000,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение от
ответницата М. Г..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 76 ЗС от К. А.
Д., ЕГН: ********** и Х. О. Д., ЕГН: **********, двамата с адрес гр.
Сливен, кв. „Република“, ул. „Калето“ № 9А срещу М. М. Г. , ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, кв. „Република“, ул. „Калето“ № 9 и Н. Д. Д.,
ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, кв. „Република“, ул. „Калето“ № 11 за
осъждане на ответниците да върнат на ищците отнетото чрез насилие и по
скрит начин владение на около 50 кв. м., намиращи се в югоизточната част на
владения от ищците имот, а именно 180/740 ид. ч. от дворно място,
представляващо поземлен имот № IV-340, 341, 342, 343, кв. № 81 по плана на
гр. Сливен, кв. „Република“, ул. „Калето“ № 9А, целият с площ от 740 кв. м.,
ведно с постройките в него, описани в НА № 147, т. II, нот. дело № 985/1989
г., представляващ към момента имот с идентификатор № 67338.516.334 по
13
КККР на гр. Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 75 ЗС от
К. А. Д., ЕГН: ********** и Х. О. Д., ЕГН: **********, двамата с адрес
********** срещу М. М. Г., ЕГН: **********, с адрес ********** и Н. Д. Д.,
ЕГН: **********, с адрес ********** за осъждане на ответниците да върнат
на ищците отнетото владение на около 50 кв. м., намиращи се в югоизточната
част на владения от ищците имот, а именно 180/740 ид. ч. от дворно място,
представляващо поземлен имот № IV-340, 341, 342, 343, кв. № 81 по плана на
гр. Сливен, кв. „Република“, ул. „Калето“ № 9А, целият с площ от 740 кв. м.,
ведно с постройките в него, описани в НА № 147, т. II, нот. дело № 985/1989
г., представляващ към момента имот с идентификатор № 67338.516.334 по
КККР на гр. Сливен, както и за осъждане на ответницата М. М. Г. , ЕГН:
**********, с адрес ********** да прекрати преминаването си през
идеалните части, владени от ищците от дворното място, състоящо се от 180
кв. м. от общо 740 кв. м. на ПИ с идентификатор 67338.516.334, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА К. А. Д., ЕГН: ********** и Х. О. Д., ЕГН: **********,
двамата с адрес ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. М. Г., ЕГН: **********, с
адрес ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000,00 лв.
/хиляда лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К. А. Д., ЕГН: ********** и Х. О. Д., ЕГН: **********,
двамата с адрес ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. Д. Д., ЕГН: **********, с
адрес ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300,00 лв. /триста
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
14