№ 31
гр. Кърджали , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140200531 по описа за 2021
година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21- 1947- 000163 от 14.04.2021г., издадено от
Началник сектор РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което са наложени наказания по
т.1- глоба в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП и по т.2- глоба в размер на 150лв.
на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП на Е.М.А. от с.В. с ЕГН ********** за извършени
нарушения на 06.04.2021г. около 15.00часа в гр.Кърджали на бул.Х.Б. съответно на чл.6 т.1
от ЗДвП и чл.38 ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Е.М.А., който моли съда
да отмени наказателното постановление, тъй като го счита за незаконосъобразно. Настоява,
че необосновано е ангажирана административно наказателната му отговорност, а
констатациите на проверяващите органи намира за необосновани и неясни. Неправилно
наказващият орган приел, че е извършено процесното нарушение, което не е
индивидуализирано. Твърди още, че при издаване на АУАН и на наказателното
постановление са допуснати нарушения на изискванията на чл.42т.3 и т.4 и чл.57 т.5 от
ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени
наказателното постановление, ако се приеме, че жалбата е основателна.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща
представител. Постъпила е молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди
наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а
алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа страна: На 06.04.2021г. свидетелката Ж.И. около 15.00ч.
управлявала личния си автомобил и се движела по бул.Х.Б. в гр.Кърджали в посока от
бензиностанция „Р.П.“ към новия мост. Достигайки до блок „З.Л.“ товарен автомобил марка
„Р.“ с рег.№ ******, който се движел в насрещното пътно платно, предприел маневра завой
обратен завой, при която преминавал през наличната надлъжна пътна маркировка
представляваща непрекъсната линия и маркировка тип „М15“. По този булевард на това
място завиването било забранено с пътен знак като в посока на движението на товарния
автомобил имало такъв указващ това и наличната пътна маркировка описана по- горе. При
извършването на тази маневра от водача на товарното МПС, той отнел предимството на
правилно движещия се лек автомобил марка П.“ с рег.№ ***** управляван от свидетелката
Ж.И., при което последната задействала спирачната система, за да предотврати
настъпването на произшествие. Там спрял и водача на товарния автомобил, поради което
свидетелката И. провела разговор с него като установила, че това бил жалбоподателят
Е.М.А., като му обяснила, че там завиването не било разрешено, на което той отговорил, че
тя трябвало да управлява с по- ниска скорост. Тогава свидетелката Ж.И. сигнализирала в
Районно управление- Кърджали за случилото се на колегата си Т.Н., който по това време
бил на работа като полицай в РУ- Кърджали. По този повод свидетелят Н. спрял товарен
автомобил марка „Р.“ с рег.№ ****** до Районно управление- Кърджали. При проверка на
документите се установило, че негов водач е жалбоподателят Е.М.А.. Свидетелят Т.Н. го
попитал какво е станало по- рано на бул.Х.Б. в гр.Кърджали до блок З.Л., но водачът бил
афектиран и полицейският служител не могъл да разбере добре неговите обяснения. Тогава
жалбоподателят А. и свидетелят Н. отишли при свидетелката Ж.И., която изчаквала на
мястото на отнетото предимство до блок З.Л.. Там водачът Е.А. признал, че е предприел
маневра обратен завой. След като свидетелят Н. изслушал и водача Ж.И., на место в
присъствието на нарушителя Е.А. съставил акт за установяване на административно
нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и по чл.38 ал.2 от ЗДвП, който бил подписан от водача А. без
възражения. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания на Т.Н. и Ж.И.,
последната която е и очевидец на нарушението, от писмените доказателства- акт за
установяване на административно нарушение № 163 от 06.04.2021г., чиято доказателствена
сила не бе оборена. Прочее по делото не бяха събрани никакви други доказателства
оборващи установеното нарушение.
От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде
разгледана по същество, тъй като е подадена на 23.04.2021г. до административно
наказващия орган видно от пощенското клеймо, т.е. спазен е законоустановения 7- дневен
срок от датата на връчване на наказателното постановление, което е станало на 21.04.2021г.
2
Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да
представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или
престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и
да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и
престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и
да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира
като нарушение, респективно престъпление.
По т.1 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.6 т.1 от Закона за
движение по пътищата задължава участниците в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят Е.А. не е
съобразил поведението си в качеството на участник в движението, а именно като водач на
МПС, тъй като е извършил маневра обратен завой, която не е разрешена и е преминал през
пътна маркировка тип „М15“. При правилно установена фактическа обстановка и доказано
нарушение, административно наказващият орган не е приложил относимата
административно наказателна норма. Това е така, защото с обжалваното наказателно
постановление той е наложил наказание по чл.185 от ЗДвП, която разпорежда, че нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Но в случая това не е
така, тъй като нормата на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП изрично урежда неспазването на
предписанието на пътната маркировка, каквито са установените и доказани факти. Поради
това неправилно административно наказващият орган е наложил наказание съгласно
санкционна норма, която не е относима към така установените и доказани факти. Поради
изложеното настоящата инстанция намира, че наказанието по т.1 от обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
По т.2 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.38 ал.2 от Закона за
движение по пътищата задължава водачите при завиване в обратна посока да пропускат
насрещно движещите се пътни превозни средства. Безспорно се установи по делото, че
жалбоподателят Е.А. не е съобразил поведението си в качеството на водач на МПС, тъй като
е извършил маневра обратен завой, при която обаче не е пропуснал насрещно движещия се
автомобил, поради което свидетелката Ж.И. е задействала спирачната уредба, за да спре
поради възможност от настъпване на ПТП. По този начин е създадена опасност за
движението на управляваното от свидетелката И. МПС. При правилно установена
фактическа обстановка и доказано нарушение, административно наказващият орган е
приложил и относимата административно наказателна норма. Това е така, защото с
обжалваното наказателно постановление той е наложил наказание по чл.179 ал.1 т.5 от
ЗДвП. Тази санкционна разпоредба казва, че който не спазва предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
3
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението се наказва с глоба от 150лв. Правилно
административнонаказващият орган е наложил наказание в единствено възможния
фиксиран размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства.
Поради изложеното настоящата инстанция намира, че наказанието по т.2 от обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди. Съдът при извършената служебна
проверка на наказателното постановление в тази му част не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на
административно наказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление в тази му част са съставени правилно
и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е
извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
При тези мотиви следва обжалваното наказателно постановление да се измени като по т.1
наказанието се отмени, а в т.2- да се потвърди.
С оглед крайния изход на делото- изменено наказателно постановление, отговорността за
разноски по делото, направени от административно наказващия орган, е в тежест на
жалбоподателя. Следва да се отбележи, че в производството пред настоящата инстанция са
приложи правилата на ЗАНН. Доколкото в този законов акт не са налице правила за
разноски, то съгласно чл.84 от него са приложими правилата на НПК, в случая чл.189 и
чл.190. Поради това Върховният касационен съд е имал повод да се произнесе с
Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК на ВКС, което не е
изгубило своето значение. Възлагането съгласно цитираното Тълкувателно решение на
разноските зависи от това дали наказателното постановление е потвърдено, изменено или
отменено. Ако то е потвърдено или изменено, какъвто е и настоящият случай, то разноските
се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени. Поради това следва нарушителят да бъде осъден да заплати възнаграждението за
юрисконсулт на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН, което се дължи на административно
наказващия орган в размер определен от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата
4
по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на
което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което
следва да му се присъди минимално възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят
на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от
ЗМВР) се следват разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 1947- 000163 от 14.04.2021г., издадено от
Началник сектор РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали на Е.М.А. от с.В. с ЕГН
********** за извършени нарушения на 06.04.2021г. около 15.00часа в гр.Кърджали на
бул.Х.Б., като отменя наложеното наказание по т.1- глоба в размер на 20лв. на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, и потвърждава наложеното наказание по
т.2- глоба в размер на 150лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.38
ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е.М.А. с адрес с.В. № 18, общ.Джебел с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-
Кърджали сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5