Решение по дело №308/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 140
Дата: 11 август 2022 г.
Съдия: Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Дело: 20221230200308
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Петрич, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230200308 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-1116-000278/23.02.2022г. на
Началник група в ОДМВР Б., С-р Пътна полиция, с което на С. Г. М. от гр. П., ЕГН
********** с адрес гр. П., ул. „Д.А.“ **, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400
/четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
По съображения изложени в жалбата си, жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление /НП/. Същият се явява лично в съдебно заседание, сочи
доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител като в придружителното
писмо взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.01.2022 г. в 13,20 часа в гр. П., по улица „Р.“ в посока село П., срещу бензиностанция
„Л.“ като водач на лек автомобил „Опел Фронтера“ с per № ***, жалбоподателят М. е
управлявал лек автомобил с описаните марка, модел и регистрационен номер. Лекият
автомобил е собственост на Г. М. от гр. П.. Свидетелят, полицейски служител, установил
при извършената проверка, че автомобилът е без сключена задължителна застраховка ГО. С
1
оглед на горното свидетелят А. Д. К. съставил АУАН с бланков № 567408/31.01.22 г. за
извършено от С. Г. М. нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. След като се запознал със
съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били
депозирани и в законоустановения седемдневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на С.М. на основание
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено административно наказание -
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638,
ал.3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските
показания на актосъставителя А.К., които потвърждават изложените в АУАН фактически
констатации. Разпитаният свидетел Н. С.К. установява, че автомобилът не се карал често,
като му е направен основен ремонт, преди което 3-4 години не бил в движение.Съдът
кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от
събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в
НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна - управление на лекия автомобил, който не е
собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор
за застраховка „Гражданска отговорност“.
На първо място съдът не констатира допуснато нарушение на процесуалните правила
съгласно чл.42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, изискващи посочване както в АУАН, така и
в НП мястото, където е извършено въпросното нарушение, като в същото време следва да е
налице правно единство между акта и възведеното текстово описание от фактическа страна
на нарушението в Наказателното постановление. И в двата административни акта е налице
такова единство. От същите става напълно ясна фактическата обстановка, къде е мястото на
извършване на нарушението и какво е пътното превозно средство, с което е извършено
нарушението от субекта.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично
установено нарушението от страна на С.М. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която
предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а
именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че
жалбоподателят М. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на
застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в
момента на управление на лекия автомобил, санкционираното лице не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач
е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ. В тази връзка М. не е представил доказателства за
наличие на „ГО” на процесния автомобил /към 31.01.2022 г., около 13:20 часа/ нито в
момента на проверката, нито в хода на настоящото производство. Представената полица е
2
сключена на 31.01.2022 г., но е била валидна от 14:50 часа, т.е. след извършване на
проверката. Нарушението е извършено виновно, като формата на вина е непредпазливост. С
оглед изложеното, съдът намира, че С.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на процесната дата
като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието
притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде
определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Отделно от това
като допълнително основание, обосноваващо извод за липса на предпоставки за приложение
на чл.28 от ЗАНН в настоящото производство е и наличието на предходни налагани на
жалбоподателя наказания за нарушения на ЗДвП и КЗ, видно от наличната по делото
справка за нарушител/водач. Нещо повече, освен липсата на валидна застраховка, на същата
дата е констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, за което е
съставен отделен АУАН и е образувана преписка за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.
Обстоятелството, че автомобилът е бил дълго време на ремонт, не освобождава водача от
задължението преди да предприеме управлението му да се увери, че не нарушава закона,
като М. е бил длъжен и е могъл да установи, че такава застраховка няма и да предприеме
управление едва след като получи полицата от застрахователя и се увери, че договорът е
действащ. Незнанието не извинява, т.к. в полицата изрично пише не само датата, но и часа
на валидност, а собственикът Г. М. е положил подписа си срещу застраховащ, т.е. той е бил
наясно с всички данни, изложени в полицата. Освен това след като автомобилът дълго
време не е бил каран и е бил с прекратена служебно регистрация, то той изобщо не би
следвало да се управлява на собствен ход, а управлението е констатирано в рамките на
града, по една от централните и оживени улици.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен
фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно
глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито
наказващият орган биха могли да го променят.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на
наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-1116-000278/23.02.2022г. на
Началник група в ОДМВР Б., С-р Пътна полиция, с което на С. Г. М. от гр. П., ЕГН
********** с адрес гр. П., ул. „Д.А.“ ***, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400
/четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- Б..
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
3