№ 13431
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110121751 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.26, ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. от К. Й. П., ЕГН **********, гр. Благоевград,
ж.к. „.“, бл. 27, ет. 5, ап. 15, със съдебен адрес в гр. София, бул. Ал. . № 125-2, ет. 5, офис 5.3,
чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М., срещу „.“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „. Неру“ № 28, ет. 2, па. 40-46,
представлявано от ., установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл.
4, ал. 2 от Договор за паричен заем № ./18.07.2019 г., предвиждаща заплащането на
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона,
евентуално на добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза, както и
осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1.00 лв., предявен като
частичен от 200 лв., недължимо платена по нищожна клауза на Договор за паричен заем
№ ./18.07.2019 г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.03.2023 г. до окончателното плащане.
С протоколно определение от 18.06.2024 г. осъдителния иск по чл. 55 от ЗЗД е
увеличен на 148.20 лв., представляващ пълният размер на вземането, на основание чл. 214
от ГПК, по искане на ищеца.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за паричен
заем № ./18.07.2019 г. за сумата от 1000 лв. Сочи, че в чл. 4 от Договора било уговорено, че
страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, които да
отговарят на определени условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество
– гарант, което предоставя гаранционни сделки. В ал. 2 на чл. 4 от договора за паричен заем,
пък била предвидена неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя
да предостави обезпечение, в размер на 400 лв. Счита, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, поради което кредитополучателят дължи връщане
1
само на главницата.
Ищецът твърди, че при изчисляването и посочването на ГПР в договора за кредит,
заемодателят не е включил разхода по гаранционната сделка, с което е целял да заобиколи
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и същевременно невключването на посочения разход към
ГПР на практика води до липса на посочен ГПР, поради което счита договора за кредит за
нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди също така, че клаузата, с която е уговорено
заплащането на неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна, поради противоречие
със закона, както и с добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции. Сочи също така, че клаузата е неравноправна, тъй
като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Моли да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4, ал.
2 от Договора за заем. Сочи, че е погасил изцяло дължимите суми, сред които и част от
начислената неустойка в размер на 150 лв., поради което претендира връщането от
ответника на част от нея, а именно 1.00 лев, като с нарочна молба е направил искане
осъдителния иск да бъде увеличен до размера от 148.20 лв., който е пълният размер на
вземането. Моли съда да уважи исковата молба и да му присъди разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Счита, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
10 и т. 11 ЗПК, доколкото размерът на ГПР е изчислен, съобразно алгоритъма, заложен в
ЗПК. Счита, че неустойката по кредита не следва да се включва при изчислението на ГПР по
арг. от чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗПК. Поддържа, че нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в
договора за кредит да бъдат изрично и изчерпателно изброени всички разходи, включени в
ГПР. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
В тежест на ищеца по така предявените искове с правно основание чл.26, ал. 1, пр.1 и
3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП да докаже чрез пълно и главно доказване, че
неустоечната клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за паричен
заем № 3558068 от 21.06.2019 г. противоречи на закона и добрите нрави, както и
твърденията си за нищожност на договора за заем, а по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
следва да докаже наличие на неоснователно разместване на блага от неговия патримониум
към този на ответника, както и размера на обогатяването на ответника за негова сметка.
Респективно, ответникът следва да докаже по така предявените искове, че неустоечната
клауза за непредоставяне на обезпечение, предвидена в Договор за паричен заем № 3558068
от 21.06.2019 г. е индивидуално уговорена, както и наличие на правно основание за размяна
на блага в посочения от ищеца размер по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Видно от Договор за паричен заем № . от 18.07.2019 г., сключен между страните,
същият е за сумата от 1000 лева, срок на погасяване 26 седмици на 13 вноски, като крайният
падеж е определен на 17.01.2020 г., фиксиран годишен лихвен процент – 35.00 %, годишен
процент на разходите – 41.23 %. Общата дължима сума по кредита възлиза на 1096.81 лв.,
като в чл. 8 от Договора са посочени допусканията, при които е изчислен годишния процент
на разходите. В договора изрично е посочено, че годишният процент на разходите не
включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на задълженията си по договора, в това число такси за събиране, лихви за
забава, неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че на 23.08.2019 г. ищецът е изплатил
на ответното дружество сума в размер на 1179.95 лв. за погасяване на задълженията по
Договор за паричен заем № . от 18.07.2019 г. С тази сума са погасени главница в размер на
1000 лв., договорна лихва в размер на 31.75 лв. и неустойка от 148.20 лв. Вещото лице е
установило, че действителният размер на годишния процент на разходите като се включи в
2
него и дължимата неустойка, възлиза на 368.09 %. Вещото лице констатирало, че
доходността на ден с оглед условията на сключения договор за паричен заем, възлиза на 0.91
лв. на ден.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че между страните
е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК,
който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за
защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Процесният договор попада в обхвата и
регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити,
сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения
процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между
страните, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него не е
включена неустойка, предвидена в чл. 4, ал. 2 от Договора при непредставяне в тридневен
срок на обезпечение на кредита, което по вид е изчерпателно изброено в ал. 1 на същия
текст от договора – две физически лица поръчители, които следва да отговарят на
посочените в договора условия, или банкова гаранция с конкретни параметри. Сумата по
тази неустоечна клауза е била известна на кредитора към момента на сключване на договора,
видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 2 размерът на неустойката е посочен като абсолютно
число от 451.88 лв., платима на вноски, ведно с вноските за главница и договорна лихва, в
размер на по 34.76 лв., поради което същата е следвало да бъде включена при изчисляване
на ГПР, съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно цитираната норма "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В конкретния случай по договора в ГПР не са включени допълнителни разходи,
заплатени от ищеца за неосигуряване на обезпечение по чл. 4 от Договора, което е
установено от изслушаната ССчЕ в размер на 148.20 лв. Тези разходи са били известни на
кредитора като дължими и е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите,
3
предвид §1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Действително, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит,
но в случая предвидената неустойка в чл. 4, ал. 2 от договора за заем няма характер на
неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Неустойката е предвидена за
неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на
отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в
договора ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който, съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, следва да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит и да
прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. Неустойката, с оглед условията на
които следва да отговаря обезпечението и срока за предоставянето му, е уговорена по начин,
че да бъде максимално затруднено изпълнението на задължението. Това е предвидим разход,
уговорен в глобална сума в договора, с уговорен начин на разсрочено плащане, аналогично
на погасителните вноски по договора, предварително заложен като разход в договора и
включен в размера на погасителните вноски, видно от представения Договор. Следователно,
тези разходи са били известни на кредитора, включени са в дължимата сума по договора,
като с оглед начина на уговарянето им и начина на заплащането им се явяват добавък към
погасителните вноски по кредита.
Не на последно място, в клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора, изрично е посочено, че
третите лица-поръчители и банковата гаранция трябва да отговарят на посочените в този
тест изисквания, а именно: поръчителят следва да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният му осигурителен доход да е над
1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „.“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции, а ако има –
кредитната му история в ЦКР към БНБ за една година назад, да е със статус не по-лош от
„Редовен“, както и да подпише договор за поръчителство; а банковата гаранция трябва да е с
валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задължението по договора за кредит и да
е с бенефициер заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 от Договора – 1096.81 лв. Съдът счита, че
тази клауза е явява неравноправна по смисъла на ЗЗП, доколкото се създава неравновесие в
отношенията между кредитор и кредитополучател в полза на първия, без възможността на
потребителя да въздейства върху клаузите на договора. Ответникът не е доказал, че тази
клауза е индивидуално уговорена, поради което съдът я намира за неравноправна.
С оглед изложеното и доколкото така уговорената неустойка не изпълнява присъщите
на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на
вредите от неизпълнение на последното, то се явява скрита печалба за кредитора. Налага се
извода, че с клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора е уредено допълнително възнаграждение за
заемодателя в размер на 451.88 лева, или 45 % от главницата, предоставена като заемна сума
по Договора, което съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да бъде включено
при установяване на ГПР по кредита. По делото се установява, че посочената сума не е била
включена в ГПР, както и че при включването и размерът на ГПР възлиза на 368.09 %.
Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, по
начин, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на
4
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по нисък от действителния ГПР, се създава
заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се и до противоречие
с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своето
задължения, преди да сключи договора за кредит (вж. в този смисъл Решение № 2208 от
9.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6248/2022 г., Решение № 2597 от 19.05.2023 г. на СГС по в.
гр. д. № 823/2022 г.).
Като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или други разходи
по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Доколкото с исковата молба е направено искане за провъзгласяване нищожност на
клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка по чл. 4, ал. 2 от Договора, сключен между
страните, а не на целия договор, то съдът счита, че именно тази клауза следва да бъде
прогласена за нищожна. При установяване нищожност на неустоечната клауза, съдът счита,
че се установява и неоснователно разместване на блага от патримониума на ищеца към този
на ответника за сума в размер на 148.20 лв., като ответникът не доказва основание за
получаване на тази сума и дължи нейното връщане, тъй като се установява от счетоводната
експертиза, че сумата е изплатена от ищеца.
Предвид това, че не е направено искане за прогласяване нищожност на други клаузи,
освен посочената, съдът не може да се произнася извън обхвата на петитума на исковата
молба, в противен случай би се произнесъл с недопустим акт. Установява се неоснователно
разместване на блага в размер на 148.20 лв., поради което искът по чл. 55 от ЗЗД е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора, само ищецът има право на разноски. Същият е освободен от
внасянето на държавни такси и разноски, поради което дължимата държавна такса за двата
предявени иска и за заплатеното възнаграждение в полза на вещото лице, изготвило
Съдебно-счетоводната експертиза следва да се поемат от ответника, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, поради което в тежест на ответника и в полза на СРС следва да се присъди сумата
от 450 лв. (100 лв. за държавна такса по двата иска и 350 лв. заплатено възнаграждение на
вещото лице).
Ищецът е направил искане за заплащане на възнаграждение на адвоката, който му е
предоставил безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в
полза на адвокат М. в размер на по 480 лв. за всеки един от двата предявени иска, с включен
ДДС. При липсата на реално направени разходи за адвокатска услуга, предоставена на
страна по делото, размерът на възнаграждението на съответния адвокат се определя по
преценка на съда. Наредбата на Висшия адвокатски съвет се явява подзаконов нормативен
акт, който урежда минималните размери на адвокатските възнаграждения, които клиентите
на лицата, упражняващи адвокатската професия следва да заплащат. Доколкото в определени
случаи други нормативни актове препращат към тази наредба, съдът прилага посочените
5
размери, но същата не дерогира действието на нормативните актове от по-висок ранг,
какъвто се явява Гражданско-процесуалния кодекс, където е определено императивно как се
определя цената на иска (исковете), дори при кумулативно съединяване и как се определя
държавната такса, дължима от съответните страни (чл. 72, ал. 1).
Съдът не е обвързан със списъка по чл. 80 от ГПК в частта, с която се претендира
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, тъй като не се касае за реално
извършени разходи, а за такива, които съдът определя при съблюдаване на минималните
размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и при спазване разпоредбите на ЗПП.
При присъждане на възнаграждение на адвокат за предоставена от него безплатна правна
помощ на лице, отговарящо на условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата не се касае за
уговорено между страната възнаграждение, поради което не се прилага разпоредбата на чл.
5, ал. 2 от Наредбата. Ето защо и с оглед изложеното по-горе, Съдът определи размер на
възнаграждението за пълномощника на ищеца в общ размер на 480 лв., съобразявайки
цената на иска, липсата на фактическа и правна сложност на предмета на спора, разглеждане
на делото и обявяването му за решаване в три открити съдебни заседания, само поради
направено искане за увеличаване цената на иска по чл. 55 от ЗЗД и без лично явяване в нито
едно открито съдебно заседание на процесуалния представител на ищеца, при събиране на
доказателствен материал в минимален обем и без оспорване от страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между страните и на основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК
по предявения иск от К. Й. П., ЕГН **********, гр. Благоевград, ж.к. „.“, бл. 27, ет. 5, ап. 15,
със съдебен адрес в гр. София, бул. Ал. . № 125-2, ет. 5, офис 5.3, чрез Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М., срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „. Неру“ № 28, ет. 2, па. 40-46, представлявано от ., клаузата на
чл. 4, ал. 2 от , Договор за паричен заем № ./18.07.2019 г., предвиждаща заплащането на
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.
Неру“ № 28, ет. 2, па. 40-46, представлявано от . да заплати на К. Й. П., ЕГН **********, гр.
Благоевград, ж.к. „.“, бл. 27, ет. 5, ап. 15 сумата от 148.20 лв. (сто четиридесет и осем лева и
двадесет стотинки), платена при изначална липса на основание сума по Договор за паричен
заем № ./18.07.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба на 28.03.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл. чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.
Неру“ № 28, ет. 2, па. 40-46, представлявано от . да заплати на Софийски районен съд сумата
от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) за разноски по делото за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.
Неру“ № 28, ет. 2, па. 40-46, представлявано от . да заплати на адвокат Д. . М., с адрес: гр.
София, бул. Ал. . № 125-2, ет. 5, офис 5.3, сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева)
за оказана безплатна правна помощ на ищеца и съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7