№ 71
гр. Силистра, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20243400100175 по описа за 2024 година
Предявени са субективно съединени искове от И. Ц. И., ЕГН **********
и Ж. Х. И., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Силистра, ул. „Таню
Войвода“ № 16, чрез адв. М. Я., с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Павел Д. и В Илиев, за
заплащане на сума в размер от по 250 000 лева за всеки ищец,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили от смъртта на сина на ищците В И. И., ЕГН **********, починал на
24.10.2023г., в резултат на ПТП от 24.10.2023г. с делинквент А Г А, като водач
на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СС 8246 АХ, застрахован към
датата на ПТП при ответника за риска „Граждаска отговорност”, ведно със
законната лихва за забава върху главниците, считано от 08.03.2024г. /датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна
претенция/ до окончателното им заплащане.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
На 24.10.2023г., около 22.30ч. по път I-7 в посока от кръстовището с пътя
гр.Добрич – гр.Силистра към кръстовището с път II-21 за гр.Тутракан и път
III-213 за гр.Силистра южно от с.Калипетрово се е движил лек автомобил
„Фолксваген Голф” с рег. № СС 8246 АХ, управляван от А Г А със скорост
106.13км/ч. Сочи, че поради високата скорост, навлизайки в кръстовището,
водачът е завъртял волана рязко надясно, автомобилът се е занесъл и е излязъл
вляво от пътното платно III-213 към гр.Силистра. Излизайки вляво от пътното
платно автомобилът е навлязъл косо с предно-лявата си страна отначало в
затревен терен, после в терен с храсти и дървета. Първият удар на автомобила
1
в дърво е в лявата му страна, вследствие на който автомобила се е завъртял в
посока обратна на часовниковата стрелка. Последвал е и страничен удар в
дърво в областта на задна дясна врата, при който автомобилът се е завъртял в
посока на часовниковата стрелка. Следващият удар е настъпил в областта на
предната дясна част на автомобила, при който е прекратено завъртането му.
При така настъпилото ПТП са причинени несъвместими с живота травми на
возещия се като пасажер на задна седалка вляво В И.. Образувано е ДП
№65118-ЗМ-163/2023г. по описа на ОП – Силистра и НОХД № 80/2024г.
Излага се, че ищците и двамата им сина са живели при взаимна обич и грижа.
Синът им В бил едва на 16г., изключително добър, всеотдаен и мил младеж,
който имал много приятели, винаги зачитал волята на родителите си и се
отнасял много отговорно към своите задачи както у дома, така и в учението.
Внезапната и трагична смърт съсипала психически и емоционално родителите
му, които до края на живота си няма да могат да се възстановят. Подробно се
излагат страданията на ищците от неочакваната смърт на детето им.
Твърди се, че управляваното от Айваз МПС има сключена с ответника
застраховка „ГО на автомобилистите“, съгласно полица №
BG/22/123001860880, валидна към датата на ПТП. Отправена е претенция към
застрахователя по чл. 380 от КЗ за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди, в отговор на което е образувана преписка по щета
№0000-1000-01-23-7948/07.12.2023г., по която ответникът не се е произнесъл в
тримесечния срок. Моли се за уважаване на исковете с присъждане и на
законната лихва за забава, считано от 08.03.2024г. до окончателното
изплащане на сумите. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез адв. С. Д., е подал отговор на
исковата молба, като оспорва иска по основание и размер. Не спори за
наличието на сключена застраховка “ГО” за лек автомобил „Фолксваген Голф”
с рег. № СС 8246 АХ, с покритие към ПТП и за предявени извънсъдебни
претенции по реда на чл.380 КЗ. Счита, че е налице недоказаност елементите
за осъществяване на фактическия състав, противоправно и виновно поведение
на водача, правопораждащи деликтната му отговорност. Навежда се
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не е бил с
поставен обезопасителен колан, на основание чл.137а ЗДвП. Разсейвал водача
на МПС, отклонявайки вниманието му от управлението на МПС, показвайки
му снимки на мобилния си телефон и заслепявайки го с екрана, което
допринесло за настъпването на инцидента и смъртта му. Твърди, че ищците
като родители не са упражнили подходящ контрол над своето дете, съобразно
чл.125, ал.3 от СК, с което са допуснали последният да се качи и да пътува в
МПС в тъмната част на денонощието, управлявано от млад водач и с
превишена скорост. В противоречие на чл.8, ал.3 от ЗЗДет синът им не е бил
придружен нито от родител, нито от друго пълнолетно лице, въпреки че е било
след 22.00ч. Така, ответниците със своето неправомерно бездействие също са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Определя
съпричиняването в размер на 80%, което е на пострадалото лице и на
2
родителите му. Оспорва твърденията за отношенията между починалия и
ищците и за претърпените неимуществени вреди. Твърди се силно завишени
претенции, които не отговарят на принципа за справедливост. Моли се за
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ищецът и ответникът, чрез процесуалните
си представители поддържат наведените твърдения и възражения и
претендират разноски. Депозирани са писмени бележки с вх. №
1508/09.04.2025г. от ищците.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба,
прие за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът e приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице сключена
застраховка “ГО” за л.а. марка „Фолксваген Голф” с рег. № СС 8246 АХ, със
срок на покритие към ПТП, че ищците са отправили претенции пред
застрахователя за заплащане на обезщетение, като застрахователят не се е
произнесъл по нея.
Приобщено е НОХД №80/2024г. по описа на ОС – Силистра, ведно с ДП
№ 65118-ЗМ-163/2023г. по описа на ОД на МВР Силистра.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 7238/15.11.2023г. В И. И. е
оставил наследници в лицето на родителите си Ж. Х. И. и И. Ц. И..
Представена е писмена претенция до застрахователя, получена на
07.12.2023г. и писмо - отговор на застрахователя от 14.12.2023г., с който са
изискани допълнителни документи, в това число заверен препис от влязла в
сила присъда и авто-техническа и съдебно-медициска експертиза.
Към материалите по делото е представена справка от проверка за
сключена застраховка "Гражданска отговорност" в сайта на Гаранционен
фонд за процесния автомобил към 24.10.2023г., от които данни е видно, че
застраховката е била активна.
За установяване на понесените от ищците негативни психически
преживявания вследствие смъртта на сина им са събрани гласни доказателства
чрез разпит на св. Георги Василев Димов и св.Теодора И. Ц.а.
Св.Димов споделя пред съда, че е близък приятел на ищците, на всички
празници са били заедно. Обичали да играят, да пеят, да свирят. Ж. била
танцьорка, а синът й В се учил да свири на гайда. Имат две деца – В и
Цветелин. Откакто по-големият им син починал обаче се събират по-рядко, не
са превъзмогнали смъртта му, тъгуват, не са тези хора, които са били преди.
При споменаване името на В, Ж. започвала да трепери, да плаче. Сега
постоянно ходели по лекари, а преди не е чувал да имат здравословни
проблеми. С И. основната тема била, че ще ходи до гробищата, ще прави
паметник, ограда, ще ходи до мястото на инцидента. В бил много добро дете,
правел всичко за родителите си, били много близки.
Св. Ц.а излага, че познава семейството над 20 години и са в една
компания. Видяла ищците след инцидента, били неадекватни. На
3
погребението двамата постоянно плачели, тя била плътно до Ж., дори се
налагало да я изкарва на няколко пъти навън, защото залитала. В бил много
добро дете и това си личало, тъй като на погребението било пълно с деца.
Имало голяма разлика в поведението им преди и след инцидента. Били много
сплотено семейство, децата им израснали с тези на свидетелката. Преди
постоянно се събирали компанията и е било весело, играели, смеели се, а сега
отказвали. Все още не са преодолели загубата.
По искане на ответника е допуснат до разпит св. Е. Д. Д., който е бил на
предна дясна седалка по време на ПТП. Споделя пред съда, че по пътя за
кръстовището за с. Калипетрово докато пътували и слушали музика В казал
на шофьора да погледне нещо на телефона. Шофьорът се обърнал, той самият
също, след което при обръщането си напред видял, че са на 50 метра от
кръстовището. Колата не можала да завие, пробвал се да спре, но не можал и
излезли от пътя. Счита, че с поведението си Влентин е отклонил вниманието
на водача. Скоростта е била над 50-60 км/ч, не усетил да минават през
препятствия. Всяка вечер минавали оттам.
Съобразно изслушаната комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна,
се установява следното:
Причината за настъпване на инцидента е безконтролно движещ се
автомобил, който е продължил движението си извън пътя със страничното
приплъзване, в гориста местност и последователно реализирани удари в задна
лява и дясна врати. От така получените удари автомобилът е продължил
движението си с последвали ротации и занасяния на задната част на
автомобила първо в посока надясно, а след вторичния удар в посока наляво.
Възпиращият третичен удар е настъпил след фронтален удар с предната част
на автомобила в дърво. Скоростта на движение на автомобила при навлизане в
кръстовището възлиза на 109.54км.ч. Произшествието би могло да бъде
предотвратено при движение на автомобила със скорост по ниска от
50.76км.ч., в момента непосредствено преди навлизане в кръстовището.
Предотвратяване е можело да има и в случай че водачът на автомобила е
насочил движението му по път II-21, който всъщност представлява
продължение на посоката на движение на автомобила направо. По този начин
е могло спокойно да се осъществи безопасно спиране, а след това да
предприеме движение в желаната посока. Настъпило е в тъмната част на
денонощието. Няма данни за други пътни превозни средства в района на
кръстовището. Преди навлизане в кръстовището пътувалите в автомобила са
слушали музика и са разговаряли.
Обследваният автомобил е окомплектован от производителя с четири
броя триточкови обезопасителни колани за седящите на предните и за
странично седящите на задната седалка. За седящия пасажер в средата на
задна седалка е монтиран двуточков обезопасителен колан. Не се намират
данни В И. да е бил с поставен колан към момента на ПТП. Последният е
пътувал седнал в лявата част на задната седалка.
4
Причината за смъртта на В И. на 16г. е тежката съчетана черепно-мозъчна
и гръдни травми, изразяващи се с контузия на мозъка, субарахноидален
кръвоизлив /под меките мозъчни обвивки/, контузия на десния бял дроб,
счупване на 1-7 леви ребра. Настъпила е много кратно време след инцидента.
Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, респективно детайли от купето на лекия автомобил,
реализирани в дясната тилна област на главата, лявата гръдна половина,
дясната длан, десния долен крайник. Между причинените травми на В И. при
ПТП и настъпилата смърт има пряка причинно-следствена връзка. Теоретично
посочените травми биха могли да се получат както с правилно поставен
обезопасителен колан, така и без поставен такъв.
В с.з. вещото лице инж. И. посочва, че предпазният колан не може да
предпази В И. от такива вредоносни въздействия. Задната лява врата е
разцепена на две. Водачът на автомобила ако е бил малко по-съобразителен е
следвало като е видял, че не може да вземе завоя, да продължи напред към
гр.Шумен и е нямало да има такива последствия. На въпрос дали ако е имало
разсейване то е допринесло за липсата на адекватна реакция, вещото лице
посочва, че съществено в случая е високата скорост. Един водач с повече опит
би се справил, но са само догадки. Според д-р Д. фаталният удар е тилният.
Предвид направено оспорване е допусната повторна КСМАТЕ,
заключението по която е прието от съда като компетентно дадено. Установява
се, че вследствие на инерционни сили възникнали в резултат на
последователно реализирани странични удари, концентрирани в задната част
на автомобила, зад масовия му център, видно и от установените деформации
по лявата и дясна странични части на автомобила, дори и правилно поставен,
триточковият обезопасителен колан не изключва възможността за контакт на
тялото на пострадалия с детайли от купето на автомобила. Поставеният
предпазен колан не изключва камшичен удар в областта на шията, нито
травми от деформации на купето, променящи неговата геометрия. Поради
високата скорост на лекия автомобил, смъртта на седящия на задната седалка
пътник би настъпила както при поставен предпазен колан, така и ако е бил и
без него.
В с.з. вещите лица уточняват, че и от гръдната травма и от травмата на
главата може да настъпи смърт, но с различно темпо. Смъртоносната травма е
още при първия удар. При последващите движения на колата кинетичната
енерергия е доста по-малка и няма да има такова отношение към настъпване
на смъртта.
По делото е допусната СППЕ, заключението по която е неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно дадено. От същото се установява,
че ищците са психично здрави и всеки един от тях преживява загубата с
различен интензитет. При И. И. се констатира реакция на скръб и траур с
обичаен за такова преживяване интензитет, не се препоръчва лечение с
антидепресанти, освен прилагането на транквилизатори първите два-три дни,
за да може скърбящия да изживее скръбта си. При Ж. И. около година и три
5
месеца след инцидента се констатира протрахирана реакция на скръб и траур.
Загубата на син, в непълнолетна възраст, е хипотетично трудно преодолима
психотравма. Пълно емоционално и психологическо възстановяване от тази
загуба в случая е малко вероятна. И при двамата не се констатира
понастоящем нарушение в ежедневните дейности.
В с.з. вещите лица уточняват, че Ж. И. е направила консултация с
психолог и пихотерапевтично лечение. Понастоящем двамата са в последната
фаза на траура, но ищцата продължава да държи якето на сина си от
катастрофата с кръвта по него в гардероба. Отбягва да го отваря, защото се
натоварва, но го държи и го пази, което говори, че в психологически план все
още преживява трудно загубата. При нея се надхвърля обичайното при такава
загуба.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Силистренски окръжен съд формира следните правни изводи:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответника. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4
от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване
на иска за обезщетение, не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от
ЗЗД.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане
за заплащане на обезщетение на 07.12.2023г. – обстоятелство, по което не се
спори между страните. Искът е предявен на 02.04.2024г. /п.к./, т. е. след
изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма произнасяне
от застрахователя.
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно който увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведение от
страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяние и вреда; 4/
вина; 5/ валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
6
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите. По делото безспорно се установи наличието към
датата на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение
между водачът А Г А и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В конкретиката на случая, с оглед на влязлата в сила присъда, настоящият
състав е задължен да приеме на основание чл.300 от ГПК, че водачът А Г А, на
24.10.2023г. на кръстовище между път 1-7 с път II-21 и път III-213, обл.
Силистра, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № СС 8246 АХ, негова собственост,
е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: - чл.46, ал.2 от
ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са
длъжни да спрат на „стоп-линията”, очертана с пътна маркировка, или ако
няма такава- на линията, на която е поставен знакът”, чл.47, ал.3 от ППЗДвП:
забранителен знак В26 – „забранено е движение със скорост по-висока от
означената -50км/ч, като се движи в зоната на кръстовището със 106.13 км/ч,
въпреки наличието на забранителен знак В26” и по непредпазливост
причинил смъртта на пътника в лекия автомобил В И. И. с ЕГН ********** от
гр.Силистра, както и че не е извършил нарушение по чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1
от ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Поради изложеното, съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване вредите, настъпили вследствие на поведението
на водача на лекия автомобил, за който е действала застраховка "гражданска
отговорност".
При така приетата фактическа установеност, съдът следва да определи
размера на претърпените от увреденото лице вреди, с оглед удовлетворяване
изискванията за справедливото им репариране. Размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по
справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания и др.
съгласно дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968 г. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от деликт морални вреди е необходимо да се
отчете действителният размер на тези вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на душевните и психически страдания, както и емоционалното
отражение спрямо ищеца от загубата на неговия близък родственик,
7
допълнителното влошаване на качеството на живот, възрастта на пострадалия,
социалното му положение, отношението между него и ищеца; дали тези вреди
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява
внезапността на понесената от ищците загуба, необратимостта на събитията,
дълбоката емоционална и практически незаличима травма от смъртта на
пострадалия, която е повлияла на ищците. Събитието несъмнено се е отразило
негативно върху тяхното емоционално и психическо състояние. Налице са
данни за създадена стабилна емоционална връзка между родителите и
починалият им син, който е бил едва на 16г., като същите са съжителствали в
разбирателство в общо домакинство. Нормално и житейски обосновано е да се
приеме, че загубата на дете е сред най-тежките загуби в житейски план. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищците са
претърпели значителни по интензитет и продължителност душевни страдания
от внезапната смърт на тяхното дете. Видно от заключението по допуснатата
СППЕ при Ж. И. е налице протрахирана реакция на скръб и проведено
психотерапевтично лечение.
Отчитайки всички тези факти, възрастта на пострадалия към датата на
злополуката /на 16 години/, възрастта на ищците към тази дата /съответно на
47 и на 39 години/ икономическата конюнктура в страната към момента на
ПТП, както и наложилата се актуална съдебна практика по размера на
присъжданите обезщетения по сходни казуси /Решение № 217 от 22.12.2016г.
по т. д. № 3402/2015г. на 2 т.о. - НИ смърт 16 г. син, ПТП 2012г. /за майка и
лице, което го отглежда, но не го е осиновило/ по 140 000 лева, Решение №
50170 от 12.04.2023 г. по т. д. № 1804/2021 г. на 1 ТО смърт на син - 17 г., ПТП
2014 г. по 150 000лв., Решение № 3/08.01.2025 по дело №912/24г., НИ при
смърт на син- 23г., ПТП 2021г. – по 160 000лв., Решение № 66/29.05.2017 г. по
т. д. № 1464/2016 г. на ВКС, II-ро т. о. – НИ – смърт дъщеря, ПТП 2012г. -220
000 лв., Решение № 78 от 07.05.2013 г. по т. д. № 490/2012 г. на ВКС, II-ро т.
о., НИ ПТП 2010г., единствен син по 200 000 лева за всеки от тях; Решение №
215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I-во т. о., НИ ПТП 2011г. -
по 250 000 лв.; решение № 1/05.02.2019 г. по т. д. № 1002/2018 г. на ВКС, I-во
т. о., НИ смърт 17г., ПТП 2014г. - 200 000 лв., решение № 141 от 30.11.2017 г.
по гр. д. № 60360/2016 г. на ВКС, I-во гр. о., НИ смърт дъщеря - 18г., ПТП
2011г. - 200 000 лв./, настоящият съдебен състав намира, че адекватен израз на
справедливостта предполага обезщетението да бъде определено в
претендирания размер от по 250 000 лева, за всеки един от ищците. Липсват
доказателства и основания в защита тезата на ответника, че обезщетението е
прекомерно. Относно еднакво определеният размер и за двамата родители е
необходимо да се посочи, че дори и да се установи от заключението по СППЕ,
8
че за ищцата събитието е по-емоционално, по-преживелищно, а при ищеца
същите преживявания имат по-умерени степени и граници, то следва да се
има предвид, че за него се е наложило да бъде по-мобилизиран и организиран,
поради което за съда няма съмнение, че сдържаността на емоциите,
демонстирани от пострадалия не могат да обосноват различен размер и че
такава личност ще понася усещането за невъзвратимост на загубата на първия
син.
Съдът съобразява в случая и това, че е запазената семейна връзка и
сплотеност между членовете на семейството /ищците и техния по-малък син/,
установява се, макар и поетапно, подобрение в емоционалното състояние на
родителите и адаптиране към житейската ситуация. Не се констатира
понастоящем нарушение в ежедневните дейности /така, т.6 от заключението
на СППЕ/.
С посочените размери на обезщетенията съдът намира, че се постига
справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и
паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно за спазен
принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност на
възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване
на вредите, т. е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки
възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или бездействия, с
които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици
и съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от ответника
действия /така Решение № 134/18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на ВКС, II
т. о./.
В случая ответникът, навеждайки възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, е посочил на първо място, че пострадалият не е бил с
поставен обезопасителен колан. Същото обаче е неоснователно с оглед
заключението на приетите две комплексни СМАТЕ, които са
непротиворечиви, пояснени от вещите лица в съдебно заседание, които сочат
на краен извод, че наличието или липсата на поставен предпазен колан не би
повлияло на получените телесни увреждания в конкретния случай,
респективно на крайния резултат.
На второ място е наведеното възражение за съпричиняване от страна на
родителите, поради липсата на упражнен родителски контрол по смисъла на
чл.125, ал.3 СК и чл.8, ал.2 ЗЗДет.
9
Съгласно чл.125, ал.3 СК родителят осигурява постоянен надзор по
отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на
непълнолетното дете, а съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗдет,
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20:00ч.,
ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22:00ч., ако
детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст.
За наличието на съпричиняване, основано върху разбирането за т.нар.
достатъчен обективен каузалитет, простото нарушаване на цитираните
разпоредби не е достатъчно. Необходимо е да бъде установено със сигурност,
че придружаването на децата от родител би препятствало или намалило обема
на вредоносният резултат. Наличието на пряка причинно-следствена връзка
следва да бъде установено чрез провеждане на пълно и главно доказване, то
не може да се предполага. В случая дори да се приеме, че е налице
противоправно поведение на родителите, които не са осигурили пълнолетен
придружител на непълнолетното си дете, не може да се направи извод за
наличие на пряка причинно-следствена връзка между това поведение и
вредоносния резултат. Такава би била налице, ако независимо от допуснатите
от виновния водач нарушения на правилата, вредите не биха настъпили без
твърдяното неправомерно поведение на родителите, т.е. ако е сигурно, че при
осигурен родителски надзор не би настъпил вредоносния резултат. От
събраните по делото доказателства това не се установява, поради което следва
да се приеме, че възражението за съпричиняване е недоказано /така, Решение
№ 1101/12.05.2017 г. по гр. дело № 2667/2016 г. на САС/.
На трето място е посочено, че съпричиняване има и поради това, че
пострадалият е разсейвал шофьора, показвайки му екрана на телефона си.
Това обстоятелство се доказва от разпита на свидетеля Д..
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди, поради което настоящият
състав намира, че с това действие пострадалият е допринесъл за крайния
резултат, а процентът на съпричиняване следва да се приеме в размер на 1/10.
Това е така, предвид посоченото от вещото лице, че основната причина за
ПТП е високата скорост и липсата на адекватна реакция от страна на водача.
Поради изложеното, съдът намира възражението за основателно,
респективно налице е основание за намаляване на определените обезщетения
по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което следва след редуциране е да е в размер на по
225 000лв., за всеки ищец. До този размер следва да се уважат предявените
искови претенции за всеки от ищците, като се отхвърлят по отношение на
горницата до предявения размер от по 250 000лв.
По претенцията за законна лихва:
От една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице
е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително
10
и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения.
От друга страна, за разлика от КЗ /отм./, новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./, в
чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното
обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава, като ги
ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения
пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ,
в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл.
498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, в застрахователната сума по чл. 429
КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
В процесния случай по делото се доказа, че ищецът надлежно е отправил
застрахователна претенция, получена от застрахователя на 07.12.2023г., от
който момент се дължи обезщетение за забава. Доколкото обаче предявената
претенция е от по-късна дата и с оглед диспозитивното начало същата следва
да бъде уважена, считано от 08.03.2024г. до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
С оглед своевременно отправените искания, представените доказателства
и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗА при
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в исково производство, на
основание някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА, насрещната страна по
делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна
адвокатска помощ. Възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на
адвоката, оказал правната помощ, а не на страната, която представлява, като
съдът го определя на 16380лв. с ДДС.
Доколкото двамата ищци са представлявани от един адвокат,
съобразявайки близката структура и правна логика на процесуално
представителство, то според настоящия състав се изключва възможността на
същия адвокат и за същия труд да се определят две възнаграждения по чл.38
11
от Закона за адвокатурата. Подобен акт би бил в нарушение на забраната за
неоснователно обогатяване /в този смисъл Определение № 598 от 20.10.2017 г.
по ч. т. д .№ 2486/2017 г. II т.о., Определение № 50115 от 18.04.2023г. по гр.д.
№ 989/2022г. по описа на IV гр.о. на ВКС/.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника сторени разноски в размер от 325.60 лв. за
депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Предвид неизползване на депозита от 25лв. за призования свидетел,
същият подлежи на връщане на ответника, на основание чл.4б ЗДТ.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати съразмерно с уважената част от исковете сумата от 18 858.42 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Силистра,
представляваща 18 000лв. - държавна такса и 858.42лв. - депозити за вещи
лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц. И., ЕГН
********** и Ж. Х. И., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Силистра, ул.
„Таню Войвода“ № 16 сума в размер от по 225 000 лева /двеста двадесет и
пет хиляди лева/ за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на сина им В И. И., ЕГН
**********, починал на 24.10.2023г., в резултат на ПТП от 24.10.2023г. с
делинквент А Г А, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. №
СС 8246 АХ, застрахован към датата на ПТП при ответника за риска
„Граждаска отговорност”, ведно със законната лихва за забава върху
главниците, считано от 08.03.2024г. /датата на изтичане на тримесечния срок
за произнасяне по предявената застрахователна претенция/ до окончателното
им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над
уважения размер от по 225 000лв. /двеста двадесет и пет хиляди лева/ до
предявения размер от по 250 000лв. /двеста и петдесет хиляди лева/, за всеки
от ищците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. Я., от АК –
Добрич, с адрес гр.Добрич, бул. „25-ти Септември” №52, ет.2, офис 10-11, с
рег. № **********, сумата от 16380лв. с ДДС /шестнадесет хиляди триста и
осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА И. Ц. И., ЕГН ********** и Ж. Х. И., ЕГН **********,
12
двамата с адрес гр.Силистра, ул. „Таню Войвода“ № 16, ДА ЗАПЛАТЯТ на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 325.60лв. /триста двадесет и пет лева
и шестдесет ст./, представляваща разноски за производството, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Окръжен съд – Силистра
сумата от 18 858.42 лв. /осемнадесет хиляди осемстотин петдесет и осем
лева и четиридесет и две ст./, представляваща дължими за производството
държавна такса и депозит за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдет излпатени от ответника в полза на
ищците по следните банкови сметки, а именно: за Ж. Х. И. IBAN: BG81
CECB 9790 10E1 3166 00 при „ЦКБ” АД, BIC CECBBGSF и за И. Ц. И.
IBAN: BG78FINV915010BGNOND40, BIC FINVBGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
13