Решение по КНАХД №337/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Н. И. Г., с [ЕГН], срещу Решение № 136/18.06.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 327/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 25-1139-000468/21.02.2025 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Н. Г. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 3219/23.09.2025 г. процесуалният му представител попълномощие – адвокат К. Д., поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски.

Началникът на сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 3210/23.06.2025 г. процесуалният му представител по пълномощие – юрисконсулт Б. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 08.02.2025 г. в [населено място], [улица], при дом № 43, в посока на движение от заведение „Heaven” към [улица], при управление на лек автомобил марка и модел „БМВ 525 Д”, с рег. № [рег. номер], Н. Г. не е пропуснал движещия се насреща лек автомобил марка и модел „Фиат Пунто”, с рег. № [рег. номер], неспазвайки правилото на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, вменяващо задължение на водача, чиято пътна лента е заета от препятствие (в случая спрели автомобили), ако разминаването не може да се извърши, да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. С. Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3356697/08.02.2025 г., в който нарушението е квалифицирано по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, като е посочено, че при разминаването са нанесени и материални щети по лявото огледало на лекия автомобил марка и модел „Фиат Пунто”. Въз основа на съставения АУАН е издаденото процесното НП, в което са възпроизведени факическите констатации по акта и на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП на Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП е доказано, но доколкото не е установено безспорно съприкосновение между двата автомобила, обусловило приложението на санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, описаното в акта и наказателното постановление нарушение попада в обхвата на санкционната норма на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, и в съответствие с правомощието си по чл. 63, ал. 7 от ЗАНН е изменил наказателното постановление, като на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП е наложил на Г. административно наказание глоба в размер на 150 лева.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посочените в жалбата касационни основания, намира, че същото е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на Н. Г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Правилно районният съд е приел, че извършването на описаното в наказателното постановление нарушение по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП е надлежно установено, като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установяват авторството на нарушителя и неговата вина, и при недоказаност на пътнотранспортно произшествие, причинено при извършване на процесното разминаването в отклонение от правилата за движение, не следва да се прилага санционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, а тази на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, и в съответствие с правомощието си по чл. 63, ал. 7 от ЗАНН е изменил наказателното постановление. Упражняването на това правомощие от районния съд е гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност с оглед на невъзможността след като отмени наказателното постановление да връща преписката на наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение, което е в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че като е изменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение.

В производството пред районния съд адвокат К. Д. е заявил изрично, че не претендира разноски и такива не са присъдени на Н. Г. съразмерно с изменения размер на наложената глоба. Той не е направил разноски в касационното производство, а и такива не следва да му се присъждат предвид изхода на спора.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/18.06.2025 г., постановено по АНД № 327/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.