№ 2028
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503446 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
ответниците Б. Н. А. и Р. Н. С., чрез пълномощника адв. С. Й., срещу решение
№21062/19.12.2023г., постановено по гр.д. №69367/2022г. по описа на СРС,
155 състав, в частта, с която е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искови претенции с правно основание чл.422 във
вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Р.
Н. С. и Б. Н. А. дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД по ½ част от
сумата от 2000,38 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. май 2019г. до м. април 2021г., сумата от
132,44 лева – лихва за забава за периода от 15.09.02020г. до 01.07.2022г., както
и законната лихва върху главницата, дължима от 21.07.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както
и поради необоснованост. Не следвало да бъдат кредитирани представените от
ищеца извлечения от сметки по месеци и от изравнителни сметки, тъй като
1
същите изхождали от ищеца и установявали изгодни за него факти.
Кредитираните от съда съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи
се основавали единствено върху същите частни свидетелстващи документи.
Не било доказано, че продавачът действително е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача. Било налице нарушение на чл.13 от
Директива 2006/32/ЕО. Ищецът не установил, че общите условия са влезли в
сила. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната
част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт П. Н.а, с който се заявява становище за неоснователност на
жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Третото лице – помагач на въззиваемия не е изразило становище по
жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Б. Н. С. и Р. Н. С. положителни установителни искове с
правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
2
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №39335/2022г. на СРС, 155 състав.
Установява се от събраните по делото доказателства, че ответниците са
собственици на процесния топлоснабден имот, поради което съдът приема, че
същите са битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1,
т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№242299. Ответницата Б. Н. А. е подала на 16.01.2020г.
заявление – декларация за откриване на партида за доставка на топлинна
енергия на горепосочения адрес. На 16.01.2020г. е подадено и заявление от Б.
Н. А. лично и като пълномощник на Р. Н. С., с което е направено възражение
изтекла погасителна давност, както и искане за сключване на споразумение за
разсрочено плащане на задълженията, които не са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
3
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени
доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, от
които се установява стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период, която възлиза общо на 2296,44 лева. Настоящият състав на съда
намира, че заключенията на СТЕ и ССчЕ следва да бъдат кредитирани,
доколкото вещите лица са специалисти, притежаващи специални знания от
съответната област, като в пълнота и компетентно са отговорили на
поставените пред експертното изследване задачи. В съобразителната част на
експертизата вещите лица са посочили предоставените от ищцовото
дружество документи, въз основа на които са извършили констатациите си,
отразени в заключението. Представените от третото лице – помагач документи
4
за главен отчет съдържат подпис на потребителя, който не е оспорен в
настоящото производство. Експертните заключения не са оспорени от
страните, като вещите лица са отговорили пълно и точно на възложените от
съда задачи. Ето защо неоснователни са поддържаните от въззивниците
доводи, че не е доказано реалното доставяне и количеството на потребена
топлинна енергия в процесния апартамент, доколкото това е въпрос, за
разрешаването на който са необходими специални знания, като не са налице
основания съдът да се съмнява във верността на изводите, до които са
достигнали експертите при извършване на изследването. Освен това по делото
не са ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават
изводите на вещите лица.
Във въззивната жалба не са изложени други доводи за неправилно
приложение на материалния закон от СРС при присъждане на сумата за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, поради което и на
основание чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъжда.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче е подала
единствено бланкетен отговор на въззивната жалба и не е била
представлявана от процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание пред въззивния съд, поради което съдът намира, че разноски за
юрисконсултско възнаграждение не следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №21062/19.12.2023г., постановено по гр.д.
№69367/2022г. по описа на СРС, 155 състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
5
искови претенции с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Р. Н. С. и Б. Н. А. дължат
разделно на „Топлофикация София“ ЕАД по ½ част от сумата от 2000,38 лева
– главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. май 2019г. до м. април 2021г., сумата от 132,44 лева – лихва за
забава за периода от 15.09.02020г. до 01.07.2022г., както и законната лихва
върху главницата, дължима от 21.07.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
Решението в частта, с която са отхвърлени претенциите за сумата от
49,95 лева – главница за дялово разпределение за периода от м. януари 2020г.
до м. април 2021г., и за сумата от 8,67 лева – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 02.03.2020г. до 01.07.2022г., е влязло в
сила.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6