Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр.Плевен, 25.11.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански
състав, в публично заседание на 28.10.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА
гр.д. №4248 по описа за 2019 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Х.С.В., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника му адвокат Н.Д. от ПлАК,
съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа: *** против Г.Д. „П.Б.И
З.Н.Н.” М. ***, в която твърди следното :
ищецът работи в системата на МВР, като държавен служител от 01.04.1994
г. Към настоящия момент заема длъжността *** в група „***” в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението” - Плевен към Регионалната
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - Плевен при Г.д. „П.б.и
з.н.н.” - МВР. Тази длъжност изпълнявам от 31.10.2014 г. до настоящия момент.
Трудовата си
дейност на тази длъжност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при
режим на работа на смени (дежурства), с продължителност от по 24 часа (т.е. на
24-часови смени), при сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл.187
ал.3 от приложимия в случая Закон за Министерството на вътрешните работи
(ЗВМР).
Съгласно чл.187
ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР (какъвто съм и аз), е осем часа дневно и четиридесет часа
седмично. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР установява, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано. Работата ми при посочения 24-часов
сменен режим на труд, считано за времето от 01.05.2016 г. до настоящия момент,
се осъществява въз основа на издавани протоколи от Директора на Регионалната
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - Плевен и графици за
дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите,
реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране
броя часове извън установеното работно време. Всяка една 24-часова смяна
включва 8 часа нощен труд за времето от 22 ч. до 06 часа.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Понастоящем
е действаща Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. (обн. В ДВ, бр.60 от
02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.). В цитираната наредба липсва изрична
регламентация относно начина за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такава
е била предвидена в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. - чл.31 ал.2 от същата.
Съгласно тази разпоредба, при сумирано отчитане на отработеното време общия
брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се
умножава с коефициент 0,143. Цитираната Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. на
МВР е била действаща за периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г., като е
отменена с приемането на нова Наредба №8121з- 592/ 25.05.2015г. на МВР.
Последната е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по административно
дело №5450/2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действа Наредба №8121з-776 от
29.07.2016г. (обн. В ДВ, бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.).
В сега действащата
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., относно начина на преизчисляване
на положения нощен труд в дневен. Липсата на такава норма в сега действащата
наредба не следва да се приема, като законова забрана за преизчисляване на
положените от служителите в системата на МВР часове нощен труд в дневен. Налице
е празнота в действащата сега в МВР уредба на реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното време, режима на дежурствата, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
В случая, при
наличие на празнота в специалната уредба следва да се приложи субсидиарно чл.9
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно
тази норма, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време.
За периода
01.05.2016г. до 31.05.2019 г., като служител в системата на МВР при режим на
работа на смени (дежурства), с продължителност от по 24 часа (т.е. на 24 -
часови смени), при сумарно изчисляване на работното време, съм положил нощен
труд, както следва:
За 2016 г.: м. май
- 3 смени (24-часови смени/дежурства, всяко включващо 8 часа нощен труд за
времето от 22,00 часа до 06,00 часа), м.юни - 7 смени, м. юли - 8 смени,
м.август - 8 смени, м.септември 0, м. октомври 7 смени, м.ноември 8 смени и
м.декември - 6 смени. За 2016г. съм положил 376 часа нощен труд (47 смени х 8
часа нощен труд = 376 часа).
За 2017 г.: м.
януари - 6 смени, м.февруари - 6 смени, м. март - 8 смени, месец април - 6
смени, м. май - 7 смени, юни - 7 смени, м. юли - 6 смени, м. август - 7 смени,
м. септември - 0, м. октомври - 8 смени, м.ноември - 5 смени, м. декември - 2
смени. За 2017 г. съм положил 544 часа нощен труд (68 смени х 8 часа нощен труд
= 544 часа).
За 2018 г.: м.
януари - 6 смени, м.февруари - 7 смени, м. март - 8 смени, месец април - 4
смени, м. май - 8 смени, м.юни - 7 смени, м. юли - 7 смени, м. август - 5
смени, м. септември - 3, м. октомври - 5 смени, м.ноември - 8 смени, м.
декември - 6 смени. За 2018 г. съм положил 592 часа нощен труд (74 смени х 8
часа нощен труд = 592 часа).
За 2019 г.: м.
януари - 7 смени, м.февруари - 7 смени, м. март - 6 смени, месец април - 7
смени, м. май - 7 смени. За 2019 г. съм положил 272 часа нощен труд (34 смени х
8 часа нощен труд = 272 часа).
Съгласно чл.9 ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. В конкретният случай, за процесния период
01.05.2016 г. - 31.05.2019 г., съм положил общо 1784 часа нощен труд, който
следва да се преизчисли с коефициент 1,143 и се определя на 2039,112 часа
дневен труд, което формира наличие на извънреден труд от 255,112 часа, който
следва да ми бъде платен допълнително. Предвид уговорената ми заплата и
установената часова ставка за заплащане при ответника, която е в размер на 7
лв. на час, за посочените часове извънреден труд - 255,112 часа ми се дължи
сумата от 1785,78 лв. Тази сума не ми е заплатена и до настоящия момент.
Поради неплащането
си в уговорения срок на така дължимото възнаграждение за положен от мен
извънреден труд, ответникът е изпаднал в забава и дължи на основание чл.86 от ЗЗД и лихва за
забава в размер на 250 лв., считано за периода от 01.06.2016г. за всяко едно
дължимо плащане до датата на предявяване на иска.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва :
- на основание чл.178 ал.1 т.3 във вр. чл.179
и чл.187 ал.5. т.2 от ЗМВР да заплати сумата от 1785,78 лв., представляваща
дължимо ми възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване
на положен нощен труд към дневен такъв за периода 01.05.2016 г. — 31.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане;
- на основание чл.86 от ЗЗД да заплати сумата
от 250 лв., представляваща обезщетение - лихва за забавено плащане на дължимото
ми възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуването на
положения нощен труд към дневен такъв, считано за периода от 01.06.2016 г. до
датата на подаване на исковата молба.
Претендира
разноски.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от Г.д.
„П.б.и з.н.н.“ - МВР, представлявана от главен комисар *** - директор, чрез
процесуален представител ст.юрисконсулт С.М.Н., адрес ***, с който исковете се оспорват и се твърди следното :
Възразява се по допустимостта на исковете. Счита се, че те са недопустими за
периода от 01.05.2016 г. до 24.06.2016 г. на основание чл.111, б.“а“ от Закона
за задълженията и договорите. По тази причина следва за начална дата на
процесния период да се счита 25.06.2016
г., а за негова крайна дата посочената от ищеца 31.05.2019 г. В останалата си
част - за периода от 25.06.2016 г. до 31.05.2019 г. исковете са процесуално
допустими, родово и местно подсъдни на районен съд. Предметът на делото е
присъждане на обезщетения по служебно правоотношение, които дела са подсъдни на
районен съд независимо от цената на иска и ищците по тях са освободени от
заплащане на държавна такса.
Не е спорно, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Г.д. „П.б.и
з.н.н.“ - МВР (ГДПБЗН — МВР), възникнало на основание Закона за министерството
на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 53 от 27 Юни 2014 г.) (ЗМВР), и е заемал
длъжността *** в група „***“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Плевен към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Плевен (РДПБЗН - Плевен) при ГДПБЗН - МВР. На горепосочената
длъжност е преназначен считано от 31.10.2014 г. съгласно Заповед, peг. №
1285/23.10.2014 г. на директора на ГДПБЗН - МВР. След този акт служебното му
правоотношение е изменяно както следва:
- считано от 01.06.2015 г. е определена
заплата за длъжност 682 лева съгласно Заповед, peг. № 1983к-753/01.07.2015 г.
на директора на ГДПБЗН - МВР;
- считано от 09.01.2018 г. е определено
основно месечно възнаграждение в размер на 737 лева съгласно Заповед, peг. №
1983к-104/30.01.2018 г. на директора на ГДПБЗН - МВР;
- считано от 01.03.2018 г. е определено
основно месечно възнаграждение в размер на 818 лева съгласно Заповед, peг. №
947з-131/08.03.2018 г. на директора на РДПБЗБН - Плевен;
- считано от 01.01.2019 г. е определено
основно месечно възнаграждение в размер на 900 лева съгласно Заповед, peг. №
947з-13/09.01.2019 г. на директора на РДПБЗН - Плевен.
Относно претенцията
за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент и заплащане
на допълнително възнаграждение за нощен труд като извънреден такъв за процесния
период от 25.06.2016 г. до 31.05.2019 г.
I.По отношение на
искането за трансформирането на нощния труд в дневен чрез умножаване с
коефициент следва да се обърне внимание върху следните факти:
Ищецът претендира
допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от него през периода от
25.06.2016 г. до 31.05.2019 г. в размер на 255 часа, които часове той е получил
при умножаване на общия брой изработени по график часове с коефициент 1,143,
ведно със законната лихва върху главницата. За да обоснове претенцията си, той
се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; посл. доп., бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ).
Съгласно тази разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът
излага аргументи, че липсва изрична норма за трансформирането на положения от
служителите в МВР нощен труд в дневен, което представлявала празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на
дежурства на държавните служители в МВР. Според ищеца, поради липсата на
специална уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
общата НСОРЗ.
Претенцията на
ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (Обн. ДВ, бр. 26 от 01.04.1986
г.; поел. изм. и доп., бр. 92 от 06.11.2018 г.) (КТ) независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение
второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдялата
от ищеца празнота на правната уредба.
Да се извърши
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен
от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.
187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния
труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и
противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.
Периодът, за който
ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане
на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 25.06.2016 г. до 31.05.2019 г.
През този период са действали последователно две наредби, които уреждат
въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР:
- Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело
№5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 8121
з-592/25.05.2015 г.);
- Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. -
ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г.).
В чл.3 ал.3 и на
двете наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което
съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР законодателят е определил продължителност на нотния труд от 8 часа. Затова
считам, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от
общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
От изложеното дотук
следва, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и
организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е
равно на 1,143.
За държавните
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът,
когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. (приложена като доказателство) на министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
В този смисъл, че
не е необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд, е било и
виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване
на Наредба № 8121з—592/25.05.2015 г., възприето от Докладната записка peг. №
8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“
в МВР, която представям като доказателство. Действително за период от около
девет месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба №
8121з—407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се
е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е
било в несъответствие с ЗМВР. Това е поправено с Наредба № 8121з—592/25.05.2015
г. Същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г.
По отношениe на
искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв.
Ищецът претендира,
че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на
положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално
отработените и заплатени часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден
труд. Тази претенция е неоснователна. В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че
възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178 ЗМВР са посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях
в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд. ЗМВР прави ясно разграничение
между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал.2
на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът
на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал.
6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно
разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд
са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи.
Заповедта на
министъра на вътрешните работи, в която е посочен размера на възнаграждението
за нощен труд през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. В т. 1 на
заповедта е посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.”
В своята, искова
молба ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не
обръща внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд
се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни
актове. В случая, ищецът неправилно обосновава своята претенция с текста на чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер,
получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не
му се следва, защото по този ред се формира размера на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд.
Извънреден е този
труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и
без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното
за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата,
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от
Заповед № 812te791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.
За да има
извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е
полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на
нощния труд в рамките на установеното работно време (график на дежурство) от 8
часа е по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете
нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се
явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза
(КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при
преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд,
като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда
за заплащане на нощния труд. Съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
МТСП, приложено като доказателство, превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд.
Ищецът подчертава в
молбата си, че претендира възнаграждение „за положен извънреден труд,
вследствие преобразуване на положен нощен труд“ (стр.З, петитум на ИМ), но не
обосновава иска си защо счита, че този труд е извънреден. Действително, част от
положения от ищеца извънреден е и през нощта, но той е надлежно заплатен от
ответника, видно от представените по делото протоколи за отчитането на
положения труд и платежни бележки за изплатеното възнаграждение. От тези
писмени доказателства е видно, че положеният от ищеца през процесния период
нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е
правилно определено и заплатено.
Следователно
претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
Претенцията за лихви има акцесорен характер и
е в пряка зависимост от дължимостта на главницата. В настоящия отговор са
изложени основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за
положен извънреден труд), поради което и претенцията за лихви се явява
неоснователна.
Претендират се разноски и се възразява
относно размера на същите, претендиран от ищеца.
В о.с.з. ищецът се представлява от адв.Д.,
който прави изменение на размера и периода/намалява същия/ на исковете с оглед
приетото заключение на вещото лице.
Ответната страна не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира
за установено следното от фактическа и правна страна :
Не се спори, че за процесния период страните са били в служебни
правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Установява се от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, приета по делото, като неоспорена
от страните и отговорила компетентно на поставените задачи, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е
полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време
се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата
е извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143
съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на формиране на коефициента
1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна работна седмица не могат да
надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа
дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната нормална продължителност
на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта
следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня,
поради което когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ сочи, че за периода от 25.06.2016год. до 31.05.2019год. ищецът е положил общо 1724
часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 1724часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен труд, като същият е заплащан своевременно по
0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на
1970,53 часа, като за разликата от 246,532часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер
на 1671,49лева, изчислено със средна ставка 6,78 лева, формирана от основната заплата на ищеца по
периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец.
Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за
извънреден труд. За целия процесен период, видно от платежните ведомости на
ответника, ищецът е
получил допълнително заплащане по 0.25лв. на час за положен нощен труд
съобразно Заповед №8121з-791/ 28.10.2014
г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на Вътрешните
работи, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. В
процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете
на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02,08,2016 г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме,
че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд
е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9 ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен
нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от
НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8
за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника, че коефициентът в случая е
неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и социалната
политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т.е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е
верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде
поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“
няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване
ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, от която се установява размера на претендираната
сума. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за
периода 25.06.2016год.
до 31.05.2019год., получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му
като извънреден е основателна, и следва да се уважи в размера, изчислен от ВЛ,
а именно – 1671,49лв.,
ведно със законната лихва. След изменение на размера на иска, ищецът претендира именно тази сума.
По
иска за лихва за забава:
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощникът си е
направил изменение на периода, за който претендира лихва за забава, а именно от
01.07.2016год. до 25.06.2019год. /датата на подаване на исковата молба в съда/.
ВЛ е заявило, че при изчислението си е съобразило именно този период. Чрез
изменение на размер на иска се претендира и изчислената от ВЛ сума – 237,17.
Изменението е допуснато от съда.
Възнаграждението за извънреден труд е част
от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен
срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този
смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1671,49 лева за периода от
25.06.2016год. до 31.05.2019 год. възлиза общо на сумата от 237,17 лева,
дължима за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се
дължи, до датата на исковата молба. Предвид изложеното искът се явява
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в предявения си
размер след изменението.
По
отношение разноските по делото:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и
внесения депозит за вещо лице -140лв. Не е налице
прекомерност на заплатеното от ищеца
възнаграждение за един адвокат.
Ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в общ размер 490лв.
При този
изход на делото на ответната страна разноски не се дължат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 116,86лв.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, пълномощник адвокат Н.Д. от ПлАК, съдебен адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа: *** сумата 1671,49лв., представляваща възнаграждение за положен 246,53 часа извънреден труд вследствие преобразуване на
нощен към дневен такъв за периода 25.06.2016год. до 31.05.2019год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаването
на исковата молба в съда – 25.06.2019год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, пълномощник адвокат Н.Д. от ПлАК, съдебен адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа: *** сумата 237,17лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата - неизплатеното възнаграждение
за извънреден труд за периода от 25.06.2016год. до 31.05.2019год. в размер на
1671,49лв., дължима за периода 01.07.2016год. до 25.06.2019год. /от първо число
на месеца, следващ тримесечието за което се отнася до датата на предявяване на
иска в съда/.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.В., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, пълномощник адвокат Н.Д. от ПлАК, съдебен адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа: *** разноски по делото в общ размер 490лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 116,86лв.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: