Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 10.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на десети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1143
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, твърди, че на 25.06.2015г. е бил
сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и ответницата Договор за потребителски
кредит № PLUS-11330695/25.06.2015г., по силата на който първия отпуснал на
втората сумата от 4 500.00 лева. Кредитополучателката се съгласила да заплати
на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 157.50 лева. В договора за
потребителски кредит страните уговорили, че общият размер на кредита е 8 134.92 лева, включващ
главницата, таксата ангажимент и договорна лихва в размер на 3 477.42
лева. Ответницата се задължила да върне кредита на 36 броя равни месечни
погасителни вноски в размер на 225.97 лева всяка – първата вноска с падеж
05.08.2015г., а последната с падеж на 05.07.2018г. Кредитополучателката не е
изпълнила задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, поради
което кредитът бил обявен за автоматично предсрочно изискуем на основание чл.5
от условията към договора, поради неплащане в срок на две и повече погасителни
вноски, считано от 20.08.2017г. към която дата е бил падежът на 26-та
погасителна вноска. На основание чл.5 от условията към договора на ответницата
била начислена и лихва за забава в размер на законната лихва върху всяка
забавена вноска, а именно в размер на 209.21 лева за периода 21.08.2017г. до
07.11.2018г. На 17.11.2017г. било подписано Приложение № 1 към рамков договор
за цесия от 27.07.2017г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от първото
търговско дружество на второто, вземанията по договор за потребителски кредит №
PLUS-11330695/25.06.2015г. срещу ответницата, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството
си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до
ответницата уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS-11330695 от 24.11.2017г.,
изпратено чрез Български пощи на посочения й в договора адрес, което се върнало
в цялост, като неполучено. Изпратил на 18.09.2018г. второ уведомително писмо
чрез куриер на посочения в договора за кредит адрес на длъжника, но същото
отново се върнало в цялост като неполучено. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 7596/2018г. по описа на РРС. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена
за връчване на ответницата на регистрираните й постоянен и настоящ адрес,
където не е била открита, поради която същата е счетена за връчена на основание
чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск относно вземането си.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи сумите от 2 333.91 лева,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-11330695/25.06.2015г.;
326.41 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.07.2017г. до
05.07.2018г. и 209.21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 21.08.2017г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 08.11.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7596/2018г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответницата В.В.П. призована по
регистрираните й постоятен и настоящ адрес не е открита. Назначения й особен
представител оспорва
изцяло предявения иск, като твърди, че цесията не е редовно съобщена от
предишния кредитор на ответницата и тя не поражда действие за последната,
поради което ищецът няма качеството на кредитор спрямо В.П.. Оспорва и исковете
по размер.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2015г.
е бил сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и ответницата Договор за потребителски
кредит № PLUS-11330695/25.06.2015г., по силата на който първия отпуснал на
втората сумата от 4 500.00 лева, а кредитополучателката се съгласила да заплати
на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 157.50 лева. В договора за
потребителски кредит страните уговорили, че общият размер на кредита е 8 134.92 лева, включващ
главницата, таксата ангажимент и договорна лихва в размер на 3 477.42
лева, която парична сума ответницата се задължила да върне на 36 броя равни
месечни погасителни вноски в размер на 225.97 лева всяка – първата вноска с
падеж 05.08.2015г., а последната с падеж на 05.07.2018г. Кредитополучателката
не е изпълнила задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
поради което кредитът бил обявен за автоматично предсрочно изискуем на
основание чл.5 от условията към договора, поради неплащане в срок на две и
повече погасителни вноски, считано от 20.08.2017г. към която дата е бил падежът
на 26-та погасителна вноска. На основание чл.5 от условията към договора на
ответницата била начислена и лихва за забава в размер на законната лихва върху
всяка забавена вноска, а именно в размер на 209.21 лева за периода 21.08.2017г.
до 07.11.2018г.
На 17.11.2017г. било подписано
Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017г., между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по
договор за потребителски кредит № PLUS-11330695/25.06.2015г. срещу ответницата,
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички
лихви. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
ищецът изпратил до ответницата уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-БНП/PLUS-11330695 от 24.11.2017г., изпратено чрез Български пощи на
посочения й в договора адрес, което се върнало в цялост, като неполучено.
Изпратил на 18.09.2018г. второ уведомително писмо чрез куриер на посочения в
договора за кредит адрес на длъжника, но същото отново се върнало в цялост като
неполучено. Тези две уведомления са приложени и към исковата молба, като същите
са били връчени на назначения на ответницата особен представител заедно с
исковата молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.57 от делото.
Ищцовото
дружество за дължимите суми по договора за потребителски кредит подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 7596/2018г. по описа на РРС. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена
за връчване на ответницата на регистрираните й постоянен и настоящ адрес,
където не е била открита, поради която същата е счетена за връчена на основание
чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск относно вземането си. Тези факти не подлежат на
доказване.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответницата е
направила нередовни плащания по процесния кредит в общ размер на 5 441.00
лева. По изчисления на вещото лице и съобразявайки уговорения ред в чл.7 от
условията към договора, с платените суми са погасени изцяло задълженията по
погасителна вноска № 1 с падеж 05.08.2015г. до № 23 с падеж 05.06.2017г. и част
от погасителни вноски № 24 с падеж 05.07.2017г. до № 25 с падеж 05.08.2017г.
След 14.08.2017г. ответницата не е направила никакви плащания на задълженията
си по процесния договор. На 20.08.2017г. кредиторът е обявил предсрочна
изискуемост на процесния кредит, тъй като ответницата е направила нередовни
плащания – след платената сума на 12.05.2017г. е направила плащане на
14.08.2017г., а към тази дата са били дължими 3 погасителни вноски – част от
вноска № 23 с падеж 05.06.2017г. в размер на 56.31 лева, и вноски № 24 с падеж
05.07.2017г. до № 25 с падеж 05.08.2017г. изцяло. Застрахователната премия на
застраховка „Защита на плащанията” не се претендира в пълен размер, а се
претендира по погасителни вноски от № 1 до № 28 с падеж 05.11.2017г. в общ
размер на 705.60 лева. След датата на извършване на цесията, до датата на
изготвяне на експертизата, няма извършвани други плащания от страна на
кредитополучателката. Към датата на образуване на заповедното производство –
08.11.2018г. са дължими следните суми по договора за потребителски кредит:
2 090.31 лева – главница и включени към нея 75.60 лева застрахователна
премия на застраховката „Защита на плащанията” или общо начислена главница в
размер на 2 165.91 лева и 326.41 лева – възнаградителна лихва за периода
20.07.2017г. до 05.07.2018г. С извършените плащания от страна на ответницата е
било прието от кредитора, че е била заплатена Застрахователната премия на
застраховка „Защита на плащанията” в размер на 630.00 лева, която е включена в
дължимата главница и от тези застрахователни премии остават дължими 75.60 лева.
В претендираната от ищцовото дружество главница в размер на 2 660.32 лева,
са включени както неизплатени застрахователни премии на застраховка „Защита на
плащанията”, така и 168.00 лева – начислена такса за разноски за събиране на вземането,
която такса е била регламентирана в Тарифата на таксите на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД. Първоначалният кредитор не е предоставил за проверка на вещото
лице по експертизата Тарифа на таксите, приложема към процесния кредит, от
където да се види как е регламентирано начисляването и плащането на разноските
за събиране на вземането по потребителските кредити. В предоставената на вещото
лице справка се съдържа само подробен погасителен план към договора и справка
за платените суми от ответницата. В т.5 от условията на договора е казано, че
размерът на разноските за събиране на вземането се определя от управителния
орган на дружеството и се публикува на интернет страницата на компанията.
Вещото лице е извършило проверка, но не е намерило такава в интернет страницата
на компанията. Във втори вариант вещото лице прави изчисления, че ако се
приеме, че по договора с платените от ответницата парични суми са платени и
разноски за събиране на вземането в размер на 168.00 лева и с тази сума е
намалена платената сума за главница по кредита, то към датата на образуване на
заповедното производство – 08.11.2018г. са дължими следните суми по договора за
потребителски кредит: 2 258.31 лева – главница и включени към нея 75.60
лева застрахователна премия на застраховката „Защита на плащанията” или общо
начислена главница в размер на 2 333.91 лева и 326.41 лева –
възнаградителна лихва за периода 20.07.2017г. до 05.07.2018г. Лихвата за забава
върху сумата от 2 492.32 лева, формирана от 2 165.91 лева + 326.41 лева
договорна лихва, за периода 21.08.2017г. до 07.11.2018г. възлиза в размер на
307.39 лева, а във втория вариант лихвата за забава върху сумата от
2 660.32 лева, формирана от 2 333.91 лева + 326.41 лева договорна
лихва, за периода 21.08.2017г. до 07.11.2018г. възлиза в размер на 328.10 лева.
С извършените плащания от страна на ответницата в общ размер на 5 441.00
лева първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е приел, че са
погасени по договора: 2 241.69 лева – главница; 630.00 лева –
застрахователна премия на застраховката „Защита на плащанията”; 2 401.31
лева – възнаградителна лихва по погасителни вноски от № 1 до № 25 и 168.00 лева
– разноски за събиране на вземането.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото е доказано, че на 25.06.2015г.
е бил сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и ответницата Договор за потребителски
кредит № PLUS-11330695/25.06.2015г., по силата на който първия отпуснал на
втората сумата от 4 500.00 лева, а кредитополучателката се съгласила да заплати
на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 157.50 лева. В договора за
потребителски кредит страните уговорили, че общият размер на кредита е 8 134.92 лева, включващ главницата,
таксата ангажимент и договорна лихва в размер на 3 477.42 лева, която
парична сума ответницата се задължила да върне на 36 броя равни месечни
погасителни вноски в размер на 225.97 лева всяка – първата вноска с падеж
05.08.2015г., а последната с падеж на 05.07.2018г. Кредитополучателката не е
изпълнила задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, поради
което кредитът бил обявен за автоматично предсрочно изискуем на основание чл.5
от условията към договора, поради неплащане в срок на две и повече погасителни
вноски, считано от 20.08.2017г. към която дата е бил падежът на 26-та
погасителна вноска. На основание чл.5 от условията към договора на ответницата
била начислена и лихва за забава в размер на законната лихва върху всяка
забавена вноска, а именно в размер на 209.21 лева за периода 21.08.2017г. до
07.11.2018г.
На 17.11.2017г. било подписано
Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017г., между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по
договор за потребителски кредит № PLUS-11330695/25.06.2015г. срещу ответницата,
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички
лихви. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
ищецът изпратил до ответницата уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS-11330695
от 24.11.2017г., изпратено чрез Български пощи на посочения й в договора адрес,
което се върнало в цялост, като неполучено. Изпратил на 18.09.2018г. второ
уведомително писмо чрез куриер на посочения в договора за кредит адрес на
длъжника, но същото отново се върнало в цялост като неполучено. Тези две
уведомления са приложени и към исковата молба, като същите са били връчени на
назначения на ответницата особен представител заедно с исковата молба и
приложенията към нея, видно от съобщението на л.57 от делото.
Съдът намира за неоснователно
направеното основно възражение от назначения особен представител на
ответницата, че ищеца нямал качеството на кредитор спрямо нея, тъй като не е
била надлежно уведомена за извършената цесия и тя не е породила действие спрямо
нея.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата
на чл.22 от общите условия /договорните разпоредби/ на сключения договор,
съгласно която кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично, правата
си по договор без съгласието на клиента като впоследствие информира същия.
Няма законова пречкапървоначалния
кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
е представено пълномощно „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с което е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер,
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответницата
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS-11330695 от 24.11.2017г., изпратено
чрез Български пощи на посочения й в договора адрес, което се върнало в цялост,
като неполучено. Изпратил на 18.09.2018г. второ уведомително писмо чрез куриер
на посочения в договора за кредит адрес на длъжника, но същото отново се
върнало в цялост като неполучено. Тези две уведомления са приложени и към
исковата молба, като същите са били връчени на назначения на ответницата особен
представител заедно с исковата молба и приложенията към нея, видно от
съобщението на л.57 от делото. Уведомление приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело №
1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на предходния
чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление /в случая две
уведомления/ да се връчи на назначен от съда особен представител на длъжника,
тъй като получаване на уведомлението не е разпореждане със спорното право и
влиза в обема на представителната власт на същия по чл.29 от ГПК, като за него
не се и изисква изрично пълномощно. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът
намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответницата,
последната е била надлежно уведомена за извършената цесия и тя е породила
действие спрямо нея.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответницата е извършвала
нередовни плащания по процесния кредит в общ размер на 5 441.00 лева. По
изчисления на вещото лице и съобразявайки уговорения ред в чл.7 от условията
към договора, с платените суми са погасени изцяло задълженията по погасителна
вноска № 1 с падеж 05.08.2015г. до № 23 с падеж 05.06.2017г. и част от
погасителни вноски № 24 с падеж 05.07.2017г. до № 25 с падеж 05.08.2017г. След
14.08.2017г. ответницата не е направила никакви плащания на задълженията си по
процесния договор. На 20.08.2017г. кредиторът е обявил предсрочна изискуемост
на процесния кредит, тъй като ответницата е направила нередовни плащания – след
платената сума на 12.05.2017г. е направила плащане на 14.08.2017г., а към тази
дата са били дължими 3 погасителни вноски – част от вноска № 23 с падеж
05.06.2017г. в размер на 56.31 лева, и вноски № 24 с падеж 05.07.2017г. до № 25
с падеж 05.08.2017г. изцяло. Вещото лице е дало в два варианта дължимите
парични суми от ответницата по процесния договор за потребителски кредит към
датата на образуване на заповедното производство – 08.11.2018г. Във втория
вариант се прави изчислението, че ако се приеме, че по договора с платените от
ответницата парични суми са платени и разноски за събиране на вземането в
размер на 168.00 лева и с тази сума е намалена платената сума за главница по
кредита. Съдът намира, че следва да уважи иска по първия вариант от
заключението, а не по втория. Нито в заповедното производство, нито в исковата
молба по настоящото исково производство, ищецът претендира такава такса за
събиране на вземането в размер на 168.00 лева. Няма данни и такава да е била
начислявана по погасителния план към кредита. От експертизата е видно и че не
става ясно на какво основание такава такса е била начислявана по кредита, а и
по делото не са представени доказателства, че са били извършвани някакви
разноски по събиране на вземането от първоначалния или настоящ кредитор, освен
съдебните такива. В исковата молба се претендира друга такса – такса
ангажимент, която е в размер на 157.50 лева и най-вероятно тази такса е за
обработка на документите преди отпускането на кредита и тя е включена в общия
размер, но никъде няма твърдение за такса за събиране на вземането. По тази
причина и съдът не приема, че такава такса е била дължима от
кредитополучателката и платена от нея, поради което и паричната сума от 168.00
лева следва да се изключи от главницата. По изложените съображения съдът приема,
че дължимите от страна на В.П. парични суми по процесния договор за
потребителски кредит са по първия вариант, а именно 2 090.31 лева –
главница и включени към нея 75.60 лева застрахователна премия на застраховката
„Защита на плащанията” или общо начислена главница в размер на 2 165.91
лева; 326.41 лева – възнаградителна лихва за периода 20.07.2017г. до
05.07.2018г. и лихва за забава върху сумата от 2 492.32 лева, формирана от
2 165.91 лева + 326.41 лева договорна лихва, за периода 21.08.2017г. до
07.11.2018г. възлизаща в размер на 307.39 лева. До тези размери искът за
претендираната главница и договорна лихва следва да се уважи, както и за
лихвата за забава до претендирания от ищеца размер 209.21 лева, а в останалата
част искът за главницата следва да се отхвърли, като неоснователен.
Поради гореизложеното съдът намира, че следва да се
признае за по отношение
на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумите от 2 165.91 лева,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-11330695/25.06.2015г.;
326.41 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.07.2017г. до
05.07.2018г. и 209.21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 21.08.2017г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 08.11.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7596/2018г. по описа на РРС.
Искът да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество главница по Договор за
потребителски кредит
№ PLUS-11330695/25.06.2015г.
в частта от 2 165.91 лева до пълния предявен размер от 2 333.91 лева, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч.гр.дело № 7596/2018г. по описа на РРС, разноски
съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 54.03 лева – заплатена
държавна такса за производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Ищецът е направил по делото разноски в общ размер на 839.88 лева – заплатени
държавна такса за производството по делото, възнаграждение на вещото лице и
възнаграждение на назначения особен представител, а съразмерно с уважената част
от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 790.71 лева, както и
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.П., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ
адрес:***1, че дължи на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
сумите от 2 165.91 лева /две хиляди сто шестдесет и пет лева и деветдесет
и една стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №
PLUS-11330695/25.06.2015г.; 326.41 лева /триста двадесет и шест лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
20.07.2017г. до 05.07.2018г. и 209.21 лева /двеста и девет лева и двадесет и
една стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
21.08.2017г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 08.11.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7596/2018г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, против В.В.П., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ
адрес:***1,
положителен установителен иск, в
частта да се признае за установено, че дължи главница по Договор за потребителски кредит №
PLUS-11330695/25.06.2015г.
в частта от 2 165.91 лева /две хиляди сто шестдесет и пет лева и
деветдесет и една стотинки/ до пълния предявен размер от 2 333.91 лева
/две хиляди триста тридесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.В.П.,
с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***1, да заплати на
“Агенция за събиране
на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата от 104.03 лева /сто и четири лева и три стотинки/ - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 7596/2018г.
по описа на РРС, разноски за заплатена държавна такса за производството по
делото съразмерно с уважената част от иска и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.В.П.,
с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***1, да заплати на
“Агенция за събиране
на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов, сумите от 790.71
лева /седемстотин и деветдесет лева и седемдесет и една стотинки/ - направени по настоящото дело разноски съразмерно с
уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответницата чрез назначения й особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: