Решение по дело №3279/2019 на Районен съд - Добрич

                                   РЕШЕНИЕ №….

 

                                             гр. Д., 09.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети септември две хиляди и двадесета година в състав:                    

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

 

при участието на секретаря  С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №3279 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.В., район В.В., В. Т.-Г, бул. „В.В.” №…, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Г.К., Б. Д. П., ЕГН **********, П.С.С., ЕГН ********** и Я.М. Д., чрез юрисконсулт Я.Н. срещу Г.В.Д., ЕГН **********,***2. Искът е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.98 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1397.93 лв., представляваща главница за неплатена ел. енергия за периода от 13.02.2019г. до 15.07.2019г., за който период са издадени 6 бр. фактури за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Д., жк „Х.Б.” №**, вх.**, ет**, ап.** с абонатен номер ** и кл. №** и 48.10 лв. – мораторна лихва, представляваща сбора от мораторните лихви на всяка една от процесните 6 фактури от падежа и до 09.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба м ДРС – 11.09.2019г. до  окончателното изплащане на задължението.

       Ищецът твърди, че майката на ответника Д.Г.В./**/ е била абонат на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД и в това си качество е била потребител на ел. енергия за обект, находящ се на адрес: гр.Д., жк „Х.Б.” №**, вх.**, ет.**, ап.** с абонатен номер ** и кл. №**. За този обект не е заплатена за периода от 13.02.2019г. до 15.07.2019г. потребената ел. енергия. Единствен наследник на Д. В. е синът и Г. В., който е регистриран с постоянен и настоящ адрес:***. Така задължението към дружеството към датата на подаване на исковата молба – 11.09.2019г. е в размер на 1397.93 лв. /сбора от издадените 6 фактури за периода/, както и мораторна лихва в размер на 126.48 лв., представляваща сбора на лихвата на всяка фактура от падежа и до 13.07.2017г. Ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати 1397.93лв. – главница и 48.10 лв. – мораторни лихви. Претендират се и сторените съдебни разноски.

       С разпореждане от 01.10.2019г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения особен представител на Г.В. – адв. Г.И. на 29.01.2020г.

    В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като твърди, че исковете спрямо него са процесуално допустими, но неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.

    В проведените открити съдебни заседания, представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът не се явява, особеният му представител навежда твърдения за основателност на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

Г.В.Д. е единствен …а Д. Г. В., ** в гр.Д. /л.95/, с постоянен и настоящ адрес:***. На същият адрес Г. Д. е регистриран /с постоянен и настоящ адрес/, считано от 2014г. Първоначално Д. Г. е била клиент на ищцовото дружество с обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Д., жк „Х.Б.” №**, вх.**, ет.**, ап.** с абонатен номер №** и кл. №**. След ** и, собственик на имота става ответника, в качеството си на нейн единствен законен наследник, видно и от справката по лице, извлечена от имотния регистър /л.78-79/. И към процесният период и към настоящия момент Г.Д. е с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, като жилището е обитаемо, според данни, изложени от връчителя при ДРС /л.52/. Ищецът е предявил осъдителни искове срещу ответника, не в качеството му на наследник на Д. Г., а като потребител на ел. енергия  процесния обект, видно от уточняваща молба с вх. №4306/24.02.2020г. /л.77/.

  От фактури с №../13.06.2016г.; №../11.07.2016г.; №../10.08.2016г.; №../08.09.2016г.; №../12.09.2016г.; №../10.10.2016г.,; Справка за потреблението към 16.08.2019г.; Извлечение за фактури и плащания към 13.08.2019г.; Общи условия; Решение № ОУ-061/07.11.2007г.; Общи условия публикувани във в-к „Ч. м” от 15.02.2017г., извлечение по имотна партида на името на ответника от СВ-Д., удостоверение за наследници на Д. Г. В., се установява, че: страните по настоящото производство са били обвързани от договор при общи условия за продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **, находящ се в гр.Д., жк „Х.Б.” №**, вх.**, ет.**, ап.**. Според общите условия, страни по тях са ищецът и всяко лице, отговарящо на условията посочени в чл.2, т.1 и 9 от тях, чиито обект е присъединен на ниво „ниско напрежение към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи“ АД”.  В чл.2, т.1 и т.9 от ОУ е посочено, че битов клиент е този, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а небитов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди. Общите условия са публикувани  на 15.02.2017 г. във в-к „Ч. м.”.

Ищецът е начислил на ответника следните суми, които са неплатени от последния по: Фактура №../13.02.2019 г. – 514.79 лева  за период на изразходване на електроенергията – 29.12.2018г. – 28.01.2019г., с падеж до 01.03.2019г.; по Фактура №../13.03.2019 г. – 420.95 лева, за период на изразходване на електроенергията: 29.01.2019г. – 27.02.2019г., с падеж до 01.04.2019г.; по Фактура №../15.04.2019г. – 314.45 лева, за период на изразходване на електроенергията: 28.02.2019г. – 28.03.2019г., с падеж до 01.05.2019г.; по Фактура №../14.05.2019г. – 1.60 лв. за период на изразходване на електроенергията: 29.03.2019г. – 27.04.2019г., с падеж до 03.06.2019г.; по Фактура №../13.06.2019 г. – 103.44 лева за период на изразходване на електроенергията: 28.04.2019г. – 28.05.2019г., с падеж до 01.07.2019г. и Фактура №../15.07.2019 г. – 42.70 лева за период на изразходване на електроенергията: 29.05.2019г. – 27.06.2019г., с падеж до 01.08.2019г., или общо задълженията по горните 6 фактури са в размер на 1397.93 лв.

От приетата по делото СТЕ /л.135-137/, която съдът кредитира като компетентно изготвена, обективна и неоспорена отстраните, се установява, че през отчетните периода от 29.12.2018г. до 27.06.2019г. СТЕ за процесния обект е еднофазен статичен електромер „И.”, произведен 2016г., т.е. същият е подлежал на последваща проверка след 6 години, т.е. през 2022г. Количествата ел. енергия, посочени в справката на ищеца е възможно да бъдат доставени до обекта за съответните отчетни периоди, те съответстват на на записаните  данни в процесните фактури. Количествата ел. енергия, начислени в тях са получени като разлика между нови и стари показания на СТИ, т.е. те са в резултат на редовни отчети. Не е извършвана корекция на измерените количества.  Колич. ел. енергия са правилно остойностени, съобразно утвърдените от КЕВР за съответния период цени.

От приетата по делото СИЕ /л.126-133/, която съдът кредитира като компетентно изготвена, обективна и неоспорена отстраните, се установява, че задълженията на ответника към ищеца по горепосочените шест неплатени фактури, издадени за периода от 13.02.2019г. до 15.07.2019г. са в общ размер на 1397.93 лева. Размерът на мораторната лихва върху неплатените фактури е 47.64 лева от датата следваща падежа на всяка една от фактурите до 09.08.2019г. по процесните шест фактури. По отношение на акцесорния иск се явява разлика от 0.46 лв. /48.10 лв. – претендирани с ИМ и посочените от вещото лице 47.64 лв в СИЕ/, която вещото лице обяснява с това, че ищецът е изчислявал лихвата на база календарни дни – 365, а лихвения процент е 1/360 част от основния лихвен процент, поради тези 5 дни се явява и разликата от 0.46 лв.  

Въз основа на така установените факти, съдът, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание 79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника, да заплати на ищцовото дружество претендираните в исковата молба суми, дължими по отношение неизпълнение на задължение за заплащане на изразходвана електроенергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците по фактурите за незаплатена елетроенергия за период от датата, следваща падежа на фактурите до 09.08.2019г.

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между страните е сключен договор при ОУ за продажба на електроенергия с място на доставка за обект с клиентски номер **, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **, находящ се в гр.Д., жк „Х.Б.” №**, вх.**, ет.**, ап.**, изпълнението му от страна на доставчика, както и настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер.  

Ответникът носи отговорност да докаже, че е заплатил задълженията си.

От събраните по делото доказателства представени от ищеца и от изготвените по делото СТЕ и СИЕ, безспорно се установи, че страните по делото са обвързани от договор за продажба на електроенергия при общи условия за горепосочения обект. Установи, се че ответникът реално е изразходвал посочената в исковата молба и фактурирана от ищеца електроенергия и не я е заплатил. Като потребител на електроенергия той е длъжен да заплаща в срок цената за изразходваното количество електроенергия. Г.Д. не е изпълнил това свое задължение. Поради това, предявения главен осъдителен иск е основателен и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1397.93 лева, представляваща консумирана и незаплатена електроенергия за периода от 13.02.2019г. до 15.07.2019г. с място на доставка - обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Д., жк „Х.Б.” №**, вх.**, ет.**, ап.** с абонатен номер №** и кл. №**.

На основание чл.86 от ЗЗД, при неплащане в срок на парично задължение задълженото лице дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В случая, ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на консумираната от него електроенергия, поради това дължи освен заплащането и и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата, следваща падежа на фактурите с №../13.06.2016г.; №../11.07.2016г.; №../10.08.2016г.; №../08.09.2016г.; №../12.09.2016г.; №../10.10.2016г., както се претендира от ищеца в общ размер на 48.10 лева.

Ищецът претендира разноски и такива му се дължат, предвид уважаването на предявените искове. Според доказателствата по делото и представения списък, разноските на ищеца са следните: юрисконсултско възнаграждение – 100 лева, държавна такса по исковото производство – 105.92 лева, депозит СТЕ – 200, депозит СИЕ – 150 лева, депозит особен представител -  331.22 лева. Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 вр. вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ определя юрисконсулткото възнаграждение в размер на 100 лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото. Общият размер на разноските е 887.14 лева, който следва да се присъди на ищеца.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН **********,***2 на основание чл.79 ЗЗД, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.В., район В.В., В. Т.-**, бул. „В.В.” №.., вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Г.К., Б. Д. П., ЕГН **********, П.С.С., ЕГН ********** и Я.М. Д., сума в общ размер на 1397.93 лева /хиляда триста деветдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/, дължима по фактури с №../13.06.2016г.; №../11.07.2016г.; №../10.08.2016г.; №../08.09.2016г.; №../12.09.2016г.; №../10.10.2016г., представляваща консумирана и незаплатена електроенергия с място на доставка - обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Д., жк „Х.Б.” №**, вх.**, ет.**, ап.** с абонатен номер №** и кл. №**.

ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД, Г.В.Д., ЕГН **********,***2, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.В., район В.В., В. Т.-**, бул. „В.В.” №.., вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Г.К., Б. Д. П., ЕГН **********, П.С.С., ЕГН ********** и Я.М. Д. сума в размер на общо 48.10 лева /четиридесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от датата, следваща падежа на всяка една от фактурите с №../13.06.2016г.; №../11.07.2016г.; №../10.08.2016г.; №../08.09.2016г.; №../12.09.2016г.; №../10.10.2016г до 09.08.2019г. върху главницата по тях от 1397.93 лева.

ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН **********,***2 да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.В., район В.В., В. Т..-., бул. „В.В.” №.., вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Г.К., Б. Д. П., ЕГН **********, П.С.С., ЕГН ********** и Я.М. Д. сторените съдебни разноски в настоящото производство в общ размер на 887.14 лева /осемстотин осемдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………...