№ 391
гр. Търговище, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Женя Люб. И.а
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско
дело № 20253530100630 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен установителен иск с правно основание
чл.124 от ГПК вр. чл. 26,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Ищцата М. С. П. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.П. П.–АК Хасково твърди в исковата
молба( и след уточнение в писмена молба), че между нея и “БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, гр.София е сключен Договор за кредит №
MAX_300815454, екземпляр от който твърди, че не й бил предоставен при
сключването му.Излага, че в договора били предвидени клаузи, съобразно
които следвало да заплаща и суми за „бързо разглеждане“ и за „Експресно
обслужване“, в размер на 102,83лв. за първата и 154,23лв. за втората, за които
клаузи счита, че са уговорени в противоречие на изискванията за
добросъвестност, както и в нарушение на императивните разпоредби на ЗПК и
ЗЗП, а договорът е сключен при неточно посочен ГПР с оглед
обстоятелството, че посочените суми не са включена в ГПР с цел заобикаляне
императивните изисквания за максималния размер на ГПР.Като излага
подробни съображения, ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за прогласяване нищожност на посочените
клаузи по чл. 10.1 и 10.2 от договора; претендират се разноски.С
допълнителна молба и след депозиране на екземпляр от договора от страна на
ответника по делото, ищцата, чрез процесуалния си представител пояснява, че
твърди нищожност на разпоредбите на чл. 9.1 и чл.9.2 от договора и моли за
прогласяването й, ведно със законните последици.В съдебно заседание
1
ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява.Постъпила е
писмена молба от процесуалния представител на ищцата адв. П. П.–АК
Хасково за разглеждане на делото в отсъствието на ищцата и нейния
представител, като моли съда да уважи предявения иск, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез юрисконсулт Ю. Б., в който предявеният иск се оспорва, като
неоснователен, като се излагат подробни съображения относно валидността на
клаузите , оспорени от ищцата, като се излага, че посочените в чл.9 услуги са
допълнителни действия, които не се включват в ГПР; изтъква се, че ищцата
сама е пожелала посочените услуги и се е съгласила с тях, а и бързото
разглеждане е действие, предхождащо сключването на договора за кредит, при
което не следва да се включва в общата сума по същия, а действията по
управление на кредита по см. на чл. 9.2 са действия на кредитора, които имат
отношение към решението му да кредитира ли или не.Признава
обстоятелството ,че сумите за допълнителните действия „Бързо разглеждане“
и „Експресно обслужване“ не са включени в ГПР по договора.С оглед на
изложеното моли за отхвърлянето на иска, претендира разноски; въвежда
възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК. В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че между ищцата-като
кредитополучател и ответника-като кредитор, е сключен Договор за кредит №
MAX_300815454/07.07.2022г.Видно от съдържанието на посочения договор,
приложен по делото от ответника по изрично искане на ищцата, страните са
уговорили в чл. 5 предоставянето на кредит в размер на 1000лв. с погасителна
вноска от 106,36лв., брой погасителни вноски-11, срок на кредита 11 месеца и
обща стойност на плащанията от 1169,96лв., при ГПР от 37,92% и ГЛП от
32,55%, като в договора е инкорпориран и погасителен план.В чл. 9 от
договора е уговорено, че ищцата е пожелала бързо разглеждане на кредита, за
което е уговорено заплащане на сумата от 350,11лв.-чл.9.1, както и динамично
плащане по кредита, за което е уговорено заплащане на сумата от 500лв.-
чл.9.2, като и двете суми се начисляват на вноски в погасителния план по
договора, който е инкорпориран също в съдържанието му и при включване и
на посочените две плащания, размерът на общо дължимото по кредита е
2020,04лв., а месечната вноска е 183,64лв.От представената от ответника
справка за плащанията по договора е видно, че ищцата е изплатила сума в
размер на общо на 1539,94лв., от която главница в размер на 1000лв., законна
лихва в размер на 2,93лв., договорна лихва в размер на 104,11лв., погасяване
на динамично плащане в размер на 156,88лв., погасяване на бързо разглеждане
в размер на 324,67лв. и обезщетение за предсрочно погасяване в размер на
5,35лв. Доколкото ответникът е признал обстоятелството ,че в ГПР по
процесния кредит не са включени сумите за бързо разглеждане и динамично
2
плащане, съдът е отхвърлил искането на ищцата за назначаване на СИЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното: Предявен е иск за прогласяване нищожността на уговорките
по чл. 9.1 и чл.9.2 от сключения между страните Договор за кредит №
MAX_300815454/07.07.2022г., предвиждащи заплащане на суми за бързо
разглеждане в размер на 350,11лв. и динамично плащане в размер на 500лв.,
при отпуснат кредит в размер на 1000лв., като противоречащи на добрите
нрави по чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД и в нарушение на императивни
разпоредби на ЗПК и ЗЗП.Ответникът оспорва исковете с твърдения, че
ищцата предварително е била запозната с условията на договора, които сама е
приела и се е съгласила с тях; излагат се подробни съображения по
конкретните условия на договора, вкл. относно характера на уговорените
допълнителни услуги. Доколкото се касае до договор за кредит, сключен с
потребител от разстояние, съдът приема, че съгл. чл.7,ал.1 от ГПК е длъжен и
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в същия и спрямо
него са приложими разпоредбите на ЗПФУР, а също на ЗПК и ЗЗП, като
следва да се вземе предвид, че СЕС многократно е подчертавал, че
националния съд е длъжен и служебно да преценява неравноправния характер
на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този
начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика,
като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.За договорите за
потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат
правилата на чл.143–148 от ЗЗП, като на първо място, в случая липсват данни,
а и твърдения от ответната страна клаузите на същия да са индивидуално
уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП.На следващо място, съгл. чл.
11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за кредит включва годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за паричен заем, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.В договора е посочен
годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна
процентна стойност-37,92% .Липсва посочване на взетите предвид конкретни
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Освен това не става ясно при ГПР от 37,92% какво друго е включено него
извън фиксирания годишен лихвен процент от 32,55%, като ако в ГПР е била
включена и сумата двете суми за бързо разглеждане в размер на 350,11лв. и
динамично плащане в размер на 500лв., при отпуснат кредит в размер на
1000лв., (оскъпяващи отпуснатата сума на кредита с над 85%), то
действителният ГПР би надхвърлил в пъти посочената в договора стойност на
ГПР, респ. стойността на ГПР не е вярно посочена в договора. В тази връзка,
съдът приема за неоснователни доводите на ответника за това, че посочените
две суми не са част от ГПР, доколкото са начислени по желание на ищцата, а и
касаят действия на кредитора, едното от които преди сключване на договора,
3
доколкото сумата за експресно разглеждане на документите, чрез които
длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на
чл.10а,ал.2 от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на
кредита, а експресното разглеждане на документи, е част от процедурата по
усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на съда
за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва
предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да
обоснове начисляването на претендираната от него такса – не е ясно каква е
разликата между експресното и обичайното преглеждане на документите и
дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора
„експресно разглеждане на документи“.А що се отнася до сумата за
динамично плащане, предполагаща плащания по договора чрез посещение на
служител, то липсва каквато и да е уговорка за насрещна отговорност на
кредитора при неизпълнение на това поето задължение, при което съдът
приема, че със същата отново се цели заобикаляне на императивните
разпоредби на закона, вкл. и по чл. 10а,ал.2 от ЗПК. С оглед на изложеното
съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна
процентна стойност и без да са включени и сумите за експресно разглеждане и
динамично плащане по чл.9.1 и чл.9.2 от договора е нарушено императивното
изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо извод, че
договорът е недействителен изцяло, като съдържащ клаузи, заобикалящи
императивни норми и установяващи съществено неравновесие между правата
и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143
от ЗЗП. В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС,
съобр. което „ когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница“.С оглед на изложеното, съдът приема, че при
установена недействителност на целия договор, както и в частност-на
клаузите по чл.9.1 и чл.9.2, то предявеният иск за нищожността им се явява
основателен и доказан.
За пълнота съдът следва да посочи още, че горните изводи не могат да се
променят от възраженията на ответника, че кредиторът предварително е
информирал клиента за всички условия по кредита, както и че потребителят е
имал свободата да реши дали договорът го устройва. Фактът, че ищцата е
подписала договора не може да санира недействителността на посочените
клаузи по чл.9.1 и чл.9.2 от договора, като противоречащи на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП,
обстоятелство, обуславящо основателността на предявения иск за
прогласяване нищожността на чл.9.1 и чл.9.2 от договора за кредит, сключен
между страните и неговото уважаване, на осн. чл.124 от ГПК вр. чл. 26,ал.1
4
от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП.
По разноските: С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на
ищцата разноските по делото, които съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК са в размер на 50лв. внесена държавна такса и 780лв. ад
възнаграждение, като съдът следва да се произнесе по въведеното от
ответната страна възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК, в която
връзка приема следното: Относно позоваването на Решение от 25.01.2024г.
по дело № С-438/2022г. на СЕС, както е посочено и в определение №
2093/26.04.2024г. по ч.гр.д.№ 1305/2024г. на ВКДС IVг.о., при определяне на
размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните
размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, а следва да
съобрази единствено действителната фактическа и правна сложност на
делото, съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на
защитата по това дело, а следва да се посочи, че посочените по-горе
минимални размери на адвокатското възнаграждение са ориентир за съда при
определянето му.В случая делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като съдът, отчитайки извършената работа от процесуалния
представител на ищцата по делото, както и икономическите условия в
страната и пазарната стойност на труда на адвоката, при съобразяване на
НМРАВ само като ориентир при определяне на дължимото адв.
възнаграждение, приема, че адекватното такова е в размер на 800лв., при което
възражението за прекомерност на платеното такова от 780лв. е неоснователно
и следва да се остави без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК, а ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от общо 830лв., разноски в
настоящото производство, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на чл.9.1 и чл.9.2 от Договор за кредит №
MAX_300815454/07.07.2022г., сключен между ищцата М. С. П. с ЕГН
********** от гр.Търговище, ул.“***, действаща чрез адв.П. И. П.-АК
Хасково и ответника “БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Незабравка“, № 25,ет.5,
представлявано от Б. Б.н, на осн. чл.124 от ГПК вр. чл. 22 от ЗПК и чл.
26,ал.1,пр. трето от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП .
ОСЪЖДА “БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, гр.София,
със седалище и адрес на управление ул.“Незабравка“, № 25,ет.5,
представлявано от Б. Б.н, да заплати на М. С. П. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, ул.“*** разноските по делото в размер на 830лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за
прекомерност на платеното от ищцата адв. възнаграждение, като
5
неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6