Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18.12.2019г. гр. Асеновград
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ
КАРАДЖОВА гражданско дело № 2754 по описа за 2018г. и като обсъди:
Производството е по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ.
Постъпила е жалба от В.Х.Я. против отказа на Общинска служба по земеделие – гр. Асеновград за признаване правото на наследници на Х.А.П. на възстановяване на собствеността върху гора иглолистна с произход семенен в местност „М.С.“, землище Б. – 8000 дка и гора иглолистна с произход семенен в местност „М.С.“, землище Б. – 3000 дка. Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателят го счита за неправилен и нищожен, поради което моли да бъде отменен и да се постанови решение, с което преписката да се върне със задължителни указания, евентуално спорът да се реши по същество.
Ответната ПК - Асеновград счита жалбата за неосноватлна и поддържа отказа за възстановяване на посочените имоти, като твърди, че наследодателят на жалбоподателя е притежавал право на дирене на оловни, медни и други руди, а не право на собственост.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
В хода на
производството жалбоподателката е починала и на нейно място са конституирани
като страни наследниците й по закон - Ж.А.Я., А.Ж.Я. и Л.Ж.Я..
Със заявление с вх.№ 316/10.05.1999г. А.Х.П. е заявил за възстановяване в срока по чл.13 ал.1 от ЗВСГЗГФ гора, иглолистна с произход семенен с площ от 8000 дка и гора, иглолистна с произход семенен с площ от 3000 дка и двете в землището на с. Б., община Б., собственик на които е бил Х.А.П. съгласно нотариален акт №130, том ІІ, дело №442/1931г. Към него са приложени удостоверение за наследници, нотариален акт, са представени писмени доказателства по смисъла на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ.
С решение от 07,04,2000г. Общинска служба по земеделие гр. Лъки е отказала да признае правото на собственост върху тези имоти, като е приела, че липсва документ за доказване. Същото е обжалвано и е обявено за недействително с Решение от 20,12,2007г. по гр. д. №2/2007г. по описа на АРС, като същевременно жалбата е отхвърлена по искането за признаване на правото на собственост. Настоящият състав намира, че във втората част съдебният акт е нищожен. Това е така, тъй като след като оспорения административен акт е признат за недействителен, то компетентен да се произнесе по искането за признаване на правото на възстановяване на заявените гори е Общинска служба по земеделие гр. Асеновград.
На 11,08,2018г. В.Х.Я. е подала отново заявление, с което моли ответника да възстанови правото на собственост върху описаните по-горе гори, като в отговор на същото, обективиран в писмо от 29,10,2018г. Общинска служба по земеделие и гори гр. Асеновград е приела, че няма основание да признае и възстанови правото на собственост. Това становище се поддържа от административния орган и в настоящото производство, но по изложените по-горе съображения то не се споделя от настоящия състав.
Освен него е направено и възражение, че наследодателят на жалбоподателите не е притежавал право на собственост върху тези гори, а право на дирене на оловни, медни и други руди. Действително и праводателят на Х.П. и самият той са притежавали запазен периметър върху процесните гори, което се установява от удостоверения № 6967 от 09,10,1925г. и № 7191 от 19,10,1925г. и писмо от 28,09,1931г. Това обаче по никакъв начин не изключва правото им на собственост върху описаната в тях площ. Тези документи установяват факта, че те са разполагали и с „право за дирене на медни и други руди“. Те са издадени въз основа на Закона за мините и удостоверяват възможността за добив на полезни изкопаеми, като за това и за придобиване на собствеността върху добитите такива е необходимо разрешение. При липса на такова те стават държавна собственост дори и въпреки че земята не принадлежи на Държавата, а е частна собственост. Ето защо съдът приема, че на основание продажба по изпълнително дело №1622/1926г., утвърдена с определение от 08,04,1931г. по ч.гр.д.№241/1931г. Х.П. е придобил мина (рудница) „Сребрица“ в землището на с. Б. със запазен периметър от 800 хектара и от 300 хектара, границите на които са подробно описани, ведно с рудник с четири галерии и описаните сгради. В нотариалния акт е посочено, че така описаният недвижим имот е придобит от Х.П. на публична продан, а впоследствие същият е въведен във владението му. Липсва логика и основание горите да бъдат описани така подробно с форма и граници, ако не се придобива правото на собственост върху тях. В случай, че се касае само до „право да се дирят медни и други руди“ в запазения периметър, то той не би бил посочен в документите, с които се придобива право на собственост, тъй като така или иначе е посочен в издадените за това удостоверения. Или „правото да се дирят медни и други руди“ се придобива въз основа на разрешение и срещу заплащане на такси, видно от съдържанието на писмото до Х.П.. Тоест то съставлява отделно право от правото на собственост, което се придобива по различен начин, при различни условия и предпоставки. Ето защо и при липса на твърдения и доказателства, че така придобитото от Х.П. право е на собственост върху процесните гори е било загубено, то следва изводът, че същото е притежавано от него към момента на национализацията през 1949г. Поради това и тъй като негов наследник е подал заявление за възстановяването му в предвидения от закона срок следва, че подадената жалба е основателна, като следва да се признае правото на неговите наследници на възстановяване на собствеността върху гора иглолистна с произход семенен в местност „М.С.“, землище Б. с площ от 8000 дка и гора иглолистна с произход семенен в местност „М.С.“, землище Б. с площ от 3000 дка.
По изложените по
горе мотиви съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Х.Я., ЕГН **********, починала и заместена в производството от Ж.А.Я., ЕГН ********** ***, А.Ж.Я., ЕГН ********** *** и Л.Ж.Я., ЕГН *********** ***, отказа на Общинска служба по земеделие гр. Асеновград, обективиран в писмо от 29,10,2018г., да признае правото на наследници на Х.А.П., починал на 14,06,1961г., на възстановяване на правото на собственост върху гора иглолистна с произход семенен в местност „М.С.“, землище Б. с площ от 8000 дка и гора иглолистна с произход семенен в местност „М.С.“, землище Б. с площ от 3000 дка.
ПРИЗНАВА правото на наследници на Х.А.П., починал на 14,06,1961г., на възстановяване на правото на собственост
върху гора иглолистна с произход семенен в местност „М.С.“, землище Б. с площ от
8000 дка и гора иглолистна с произход семенен в местност „М.С.“, землище Б. с площ от
3000 дка.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Административен Съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: