№ 23175
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110122283 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „....” ЕАД срещу „...“ АД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 693,75 лв.,
представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. Мазда ЦХ 5, с
рег.№ ..., причинени при ПТП на 5.05.2022г. на пътя между с. Брестовица и с.
Първенец, реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на л.а. Сузуки, с рег. № ...., с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.04.2023 г., до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 5.05.2022г. на пътя между с. Брестовица
и с. Първенец е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на л.а. Сузуки, с рег.
№ ...., при което са били причинени увреждания по л.а. Мазда ЦХ 5, с рег.№ .... За
увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско+“ по
застрахователна полица № ..... при ищцовото застрахователно дружество, валидна към
датата на ПТП, по която е била образувана щета по повод настъпилото
застрахователно събитие. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по
застрахования автомобил същите са оценени на стойност 678,75 лв., която сума
заплатил по банков път на 27.10.2022г. на автосервиз, извършил по негово възлагане
ремонт на автомобила. Поддържа, че за л.а. Сузуки, с рег. № ...., е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е
придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски в размер от 15
лв. Твърди, че е предявил регресната си претенция за обща сума в размер от 693,75 лв.
1
с покана до ответника, който обаче не погасил задължението си. С тези доводи ищецът
обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава наличието на
валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за л.а. Сузуки, с рег. № ..... Оспорва
механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че не се доказва същото да е
причинено в резултат от виновно противоправно поведение на застрахования при него
водач. Оспорва и настъпването на щетите по л.а. Мазда ЦХ 5, с рег.№ ..., в причинно-
следствена връзка с ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на застрахования при ищеца автомобил. Поддържа също, че
платеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действителната
стойност на подлежащите на репариране вреди. По тези съображения моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП,
съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на
сключения между тях договор; 4/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди
в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със
застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е
задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване,
докато в тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния
елемент – вината, респ. доказване на твърденията за противоправно поведение на
водача на застрахования при ищеца автомобил, което единствено е довело или е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат наред с поведението на другия
водач.
Като доказателство по делото е приета застрахователна полица № .....,
обективираща съдържанието на договор за застраховка „Каско+“, сключен на
7.03.2022г. между ищцовото застрахователно дружество и А. И.ов П., с обект на
застраховане л.а. Мазда ЦХ 5, с рег.№ .... Полицата е представена във вид на
извлечение на хартиен носител от информационната система на застрахователя-ищец,
като не се спори, че е подписана от страните по застрахователния договор. В тази
връзка съдът съобразява също, че по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ страната по търговска
сделка, която не е оспорила действителността на изявлението, не може да се позовава
на нищожност на сделката поради неспазване на законоустановената форма за
действителност. Застрахователният договор е търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2
2
вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни за извършено оспорване относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение от някоя от страните по него.
Напротив, поведението и на застрахования, и на застрахователя-ищец, изразяващо се в
упражняване на права, респ. изпълнение на насрещните задължения по договора, сочи
на съвпадащите им волеизявления за сключване на имуществената застраховка. Видно
от условията по полицата, застраховката е с покритие по клауза „Пълно Каско“, в
обсега на покрити рискове по която съгласно предвиденото в Общите условия на
застрахователя, приложими към процесния договор и съставляващи част от
съдържанието на застрахователното правоотношение, попадат случаите на причинени
увреждания по застрахованото превозно средство в резултат от ПТП.
Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от
9.03.2022г. до 8.03.2023г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 18000 лв.
От представените по делото материали по щета № ..., образувана при
застрахователя-ищец, се установява, че по процесния договор за имуществено
застраховане е заведена ликвидационна преписка по подадено от И. П. уведомление за
настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието на застрахования автомобил,
реализирано на извънградски път в района на с. Брестовица, на 5.05.2022г. – в периода
на действие на договора. В документа подателят П. е посочил, че ПТП е възникнало
при разминаване на управлявания от него автомобил с друг автомобил, чийто водач
навлязал в насрещното движение и настъпило съприкосновение между страничните
огледала, вследствие на което освен щети по огледалото е било увредено и предното
стъкло.
Видно от изготвените описи и калкулация на претенция, експерти на
застрахователното дружество са констатирали декларираните с подаденото
уведомление повреди по автомобила и са оценили щетите на стойност 678,75 лв. По
възлагане от ищеца е извършен ремонт в доверен сервиз на „.“ ЕООД, като не се спори
и видно от представено платежно нареждане за групово плащане от 27.10.2022г., ведно
с опис на плащанията, ищецът е заплатил в полза на посоченото дружество сумата от
678,75 лв. за извършените ремонтни дейности.
Безспорно е също и видно от представена справка от Гаранционен фонд, че към
датата на декларираното ПТП за другия посочен участник в него л.а. Сузуки, с рег. №
...., е била в действие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество.
Спорът между страните по делото е концентриран върху конкретния механизъм
на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката дали поведението на
застрахования при ответника водач осъществява признаците на непозволено
увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по регреса, както и
върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното вземане, а
именно дали всички репарирани по застраховката вреди са възникнали в причинна
връзка с ПТП, реализирано по този начин, и в какъв обем следва да се ангажира
отговорността на ответника за тяхното възмездяване.
Като доказателства относно спорните обстоятелства по делото е представен
двустранен констативен протокол за ПТП, както и е прието заключение на съдебна
автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства чрез разпит на водачите
на процесните автомобили.
Представеният двустранен констативен протокол е с посочени съставители И. П.
и П. М., изготвен във връзка с ПТП с участието на управляваните от тях л.а. Мазда ЦХ
3
5, с рег.№ ..., и л.а. Сузуки, с рег. № ..... В протокола са обективирани данни, че ПТП е
настъпило на 5.05.2022г. в с. Брестовица, като в поле „Обстоятелства“ не е отразена
информация относно начина на реализирането му, както и липсва обозначена скица на
произшествието. Протоколът е подписан от името на двамата водачи, като авторството
на положения за П. М. подпис е оспорено от ответника и е открито производство по
реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, в рамките на което оспорването остава недоказано. В тази
връзка съдът кредитира приетото заключение на допуснатата съдебно-графическа
експертиза като компетентно изготвено и неоспорено от страните, което потвърждава
автентичността на документа в оспорената част, като констатира, че подписът от
името на М. е изпълнен от посочения негов автор.
Изготвянето на двустранен констативен протокол за ПТП може да бъде
извършено от водачите на участвалите в ПТП превозни средства, оправомощени
съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да документират настъпването на ПТП, когато
вредите от него са само имуществени, какъвто е процесният случай. По своята правна
природа обаче този протокол има характер на частен свидетелстващ документ,
ползващ се единствено с формална доказателствена сила. Същият обективира
съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП
и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния
документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти,
непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между
страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно
процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи
да не са имали спор относно механизма на настъпване на ПТП и вината на единия от
тях, това не освобождава ищеца, при оспорване от страна на ответника, от
процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички
обстоятелства, при които е настъпило ПТП, с други доказателства.
Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП
съдът намира да се установяват от събраните гласни доказателства.
Разпитан, свидетелят И. П. заявява, че има спомен за участието си в ПТП,
настъпило през 2022г. по пътя между селата Брестовица и Първенец, като водач на л.а.
Мазда ЦХ 5. Потвърждава, че е участвал и в съставянето на предявения му от съда
двустранен констативен протокол за ПТП, като е подписал същия. Излага, че ПТП е
възникнало в стеснение на пътя в близост до канал, като макар и тесен, в този участък
е възможно да се разминат два автомобила. Твърди, че се е движел вдясно, от с.
Брестовица към с. Първенец, близо до осовата линия, тъй като от двете страни имало
растителност, допълнително стесняваща пътя. Посочва, че ПТП се е състояло при
разминаване с друг насрещно движещ се автомобил, чийто водач застъпвал осовата
линия, преминавайки в неговата пътна лента. И двата автомобила се движели с
приблизителна скорост 80 км./ч. Когато забелязал идващия насреща автомобил на
отстояние около 10 м. от него, осъзнал, че няма да успеят да се разминат, като имал
малко време за реакция и отбил плътно вдясно, надрасквайки боята на автомобила в
растителност встрани от пътя, но въпреки това последвало съприкосновение между
страничните огледала на двата автомобила. Сочи, че в този участък от пътя няма
пътни знаци, а хоризонталната пътна маркировка е почти изличена.
Другият свидетел П. М. дава сведения, че е участвал в ПТП, във връзка с което е
съставен предявения му от съда двустранен констативен протокол. Посочва, че ПТП се
е състояло на път между две села, в стеснен участък с мост, като на излизане от моста
с управлявания от него л.а. Сузуки, друг водач в насрещното движение закачил
4
огледалото на автомобила му. Излага, че участъкът по местонастъпване на ПТП е прав
асфалтов път с добра видимост, като няма хоризонтална пътна маркировка, нито пътни
знаци. Твърди, че за да се разминат два автомобила в този участък е необходимо всеки
да се движи в крайно дясно на своето пътно платно, като в конкретния случай и
двамата водачи се движели така и с ниска скорост. Той самият се е движел във
възможно най-крайно дясно, закачайки храстите встрани от пътя. След ПТП с другия
водач имали спор кой се е движел по-вляво и е станал причина за инцидента.
Съдът при преценка на събраните гласни доказателства, като съобразява, че
възпроизвеждат ясно и последователно непосредствено възприети от свидетелите
обстоятелства, кредитира същите в частта, в която взаимно кореспондират помежду си
и се подкрепят и от останалия доказателствен материал, а именно относно датата и
мястото на произшествието и участниците в него, както и относно особеностите на
пътния участък, където е настъпило ПТП – стеснен път без видима маркировка на
осевата линия между двете пътни ленти, и разположението на автомобилите
непосредствено преди ПТП – насрещно движещи се. Показанията на свидетелите са
разнопосочни в частта на дадените от тях сведения за това на какво отстояние от
осевата линия, разделяща лентите за насрещно движение, се е движел всеки от тях –
свидетелят П. твърди, че другият водач е навлязал в неговата лента за движение,
докато свидетелят М. твърди, че и двамата водачи са били в крайна дясна част на
своята пътна лента. При липса на други подкрепящи ги доказателства, няма основание
с приоритет да бъдат кредитирани сведенията, дадени от П., че другият водач е
навлязал в неговата лента за движение, още повече съобразявайки липсата на
хоризонтална маркировка, което прави преценката за настъпване на осевата линия
въпрос на субективни възприятия. Затова и доколкото не се установява еднозначно, с
категоричност съприкосновението между двата автомобила да е настъпило в лентата
за движение на л.а. Мазда ЦХ 5, съдът възприема изводите на вещото лице по
допуснатата съдебна автотехническа експертиза, че предотвратимостта на ПТП е била
еквивалентна и за двамата водачи – при възможност за безопасно разминаване в
процесния пътен участък и предвид установено от експертизата наличие на поставени
в двете посоки за движение ограничителни табели С.4.4., сигнализиращи за стеснение
на пътното платно, всеки от тях е могъл да избегне ПТП с маневра за отклонение в
крайно дясно или спирайки, за да пропусне другия автомобил.
Въз основа на горните констатации се налага извод, че всеки от водачите е
създал предпоставки за реализиране на вредоносното събитие, така че ПТП е
настъпило като пряка последица от поведението и на двамата, изразяващо се в
неспазване на вмененото им съгласно чл. 44, ал. 1 ЗДвП задължение при разминаване
да осигурят достатъчно странично разстояние между превозните средства. Съгласно
посочената разпоредба и двамата са били длъжни, както и са имали обективната
възможност, съобразявайки обозначеното с пътни табели стеснение на пътното платно
и габаритите на автомобилите, да подсигурят безопасно разминаване с движение
крайно вдясно съгласно правилото на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, а в случай, че това не е
достатъчно, посредством маневра за спиране и пропускане на насрещно движещия се
автомобил, така че да не се стигне до съприкосновение.
С оглед изложеното, съдът приема, по отношение на водача на л.а. Сузуки, с рег.
№ ...., да се установява поведение в разрез с дължимото по закон такова и поради това
противоправно, като по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция същото
е и виновно, доколкото ответникът, който носи доказателствената тежест, не е
ангажирал доказателства за оборването й чрез установяване на някое от изключващите
5
вината обстоятелства. Съгласно кредитираното експертно заключение повредите по
застрахования при ищеца л.а. Мазда ЦХ 5, с рег.№ ..., отразени в съставения от
експерти на застрахователя опис, са настъпили в причинна връзка с реализираното
ПТП при съобразяване сочения механизъм на настъпването му.
Следователно от събраните по делото доказателства се установяват всички
обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а именно реализирано
застрахователно събитие – ПТП, предизвикано противоправно и виновно от
застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ с
валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, в причинна връзка с
което са нанесени щети на застраховано при ищеца за този риск по имуществена
застраховка МПС, и които щети са репарирани от последния.
При установения механизъм на ПТП, доколкото съдът прие, че водачът на л.а.
Мазда ЦХ 5, също е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия за
неговото настъпване, правонамаляващото възражение на ответника за съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е основателно. Като отчита, че с поведението си всеки
от водачите в еднаква степен е станал причина за ПТП, съдът оценява степента на
съпричиняване на вредите в размер на 50%, с който следва да бъде намалена
отговорността на ответника по регреса.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като обемът на отговорността
по регреса е обусловен от размера на платеното застрахователно обезщетение. Същото,
съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, е съизмеримо с действителната стойност на вредите,
причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на
застрахователното събитие. Обезщетението трябва да покрие размера на вредите към
деня на настъпването им, като съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на
определената застрахователна сума (лимита на отговорност по имуществената
застраховка) и не може да надвишава действителната (при пълна загуба) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а тази
стойност е пазарната стойност, в рамките на която правоимащият може да замести
имуществото с еквивалентно по вид и качество, респ. да го възстанови във вида му
преди увреждането.
При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай,
дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на
реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички
разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в
причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на
застрахованото лице.
Съгласно констатациите на вещото лице стойността на ремонта за отстраняване
на щетите по л.а. Мазда ЦХ 5, причинени в резултат от процесното ПТП, възлиза на
сумата от 627,44 лв., определена по средни пазарни цени за вложени нови части и труд
към датата на ПТП. Така изчислената сума определя действителните разходи за
отремонтиране на автомобила по пазарна стойност към релевантния момент съобразно
изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, поради което съизмерява дължимото обезщетение за
обезвреда. Съгласно чл. 411 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски
за определяне на застрахователното обезщетение, за които не се спори, че в случая
възлизат на сумата от 15 лв. След намаляване с приетия процент съпричиняване –
6
50%, регресното вземане на ищеца възлиза на сумата от 321,22 лв.
При доказателствена тежест за ответника същият не ангажира доказателства за
извършено в полза на ищеца плащане в погашение на задължението му по регреса.
Следователно предявеният иск е доказан и следва да се уважи за сумата от 321,22 лв.,
а за разликата до пълния претендиран размер от 693,75 лв. искът подлежи на
отхвърляне. Като последица от частичното уважаване на иска на ищеца следва да се
присъди и законна лихва върху главницата от 321,22 лв. считано от датата на подаване
на исковата молба – 27.04.2023 г., до окончателното плащане.
По разноските: С оглед този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК право на разноски се поражда в полза на всяка от страните съразмерно на
уважената, респ. отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът доказва да е
направил разноски в общ размер от 1040 лв., вкл. за държавна такса – 50 лв., за
депозит за възнаграждение на вещите лица – 485 лв., за депозит за призоваване на
свидетел – 25 лв., и за адвокатско възнаграждение – 480 лв., от които пропорционално
на уважената част от иска му се следват 481,52 лв. Ответникът доказва сторени
разноски в общ размер от 565 лв., вкл. за депозит за възнаграждение на вещо лице –
415 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 150 лв., определено от съда съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, от
които следва да му се присъдят 303,41 лв. пропорционално на отхвърлената част от
иска.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. .., да заплати на
„....“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., по иск с правно
основание чл. 411 КЗ, сумата от 321,22 лв., представляваща регресно вземане на ищеца
за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно
обезщетение за щети по л.а. Мазда ЦХ 5, с рег.№ ..., причинени при ПТП на
5.05.2022г. на пътя между с. Брестовица и с. Първенец, реализирано по вина на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.
Сузуки, с рег. № ...., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2023 г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за разликата над 321,22 лв. до
пълния претендиран размер от 693,75 лв.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. .., да
заплати на „....“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 481,52 лв. – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „....“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да
заплати на „...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. .., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 303,41 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7