№ 15
гр. Варна , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502808 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ срещу решение № 260183/31.08.2020г. по гр.д.№ 20625/2019г. на
ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на И. В. П. сумата от 1141,28лв.,
представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 166 часа, за периода 01.12.2017г. – 30.11.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
16.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основаниеу чл.178, ал.1, т.3,
вр. Чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД и сумата от 400лв. разноски по делото.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното
приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни
актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно
работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно
правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни
норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на
общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират
приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на
1
нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че
коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на
дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен
час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително
трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на
наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и
заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението
на общия ред.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят като неоснователни, е вентуално да се отхвърли иска за периода
01.01.2018г.-17.07.2018г., поради това, че съгласно Наредбата за работното време, почивките
и отпуските, трудът на работещите по КТ при сумарно изчисляване на работното време е
отчитан без превръщане на нощните часове в дневни. Претендира присъждане на разноските
по делото.
Въззиваемата страна И. В. П. е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на законосъобразността и правилността на
първоинстанционото решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът И. В. П. твърди в исковата си молба, че за периода 01.12.2016 г. до
30.11.2019 г. е полагал труд на длъжността „водач ВСА“ в Първа Регионална служба
„Пожарна безопасност и защита на населението” – Варна, която е структурно подчинена на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в МВР, като ищецът е със
статут на държавен служител. За посочения период е положил общо 1760 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициента 1,143 възлиза на 2011 часа. Преизчисляването на нощния
към дневен труд води до извънреден труд от 166 часа, който твърди, че следва да бъде
допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1141,28 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна ГД „ПБЗН” депозира отговор на исковата
молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа
на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ
извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми - ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че през
2
целия исков период е действала Наредба № 8121з-791 от 28.10.2014 г., която в точка 1
посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22 часа и 6 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева.
Не се спори между страните, а и от представените пред първата инстанция
доказателства се установява, че по силата на възникнало служебно правоотношение между
страните ищецът е престирал труд и е заемал изпълнителска длъжност – „„водач ВСА“ в
Първа Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Варна –
структурно подразделение към ГД „ПБЗН“ в МВР срещу задължението на работодателя да
му заплаща уговорено трудово възнаграждение.
Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане
на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР.
От приобщените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22
часа и 6 часа, времето на разположение и положен труд по време на официални празници и
платежни бележки за посочения период се установява, че ищецът е положил нощен труд за
процесния период общо 1760 часа.
От заключението на проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/ се установява следното: за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г.
ищецът е положил общо 1760 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за
превръщането им в дневен труд възлизат общо на 2011 часа; ответникът не е преобразувал
нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 251 часа положен извънреден
труд; дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в размер на 1659,24лв.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда
от закона, който в чл. 178, ал. 1, т.3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014 г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Член 3,
алинея 3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
3
часа за всеки 24-часов период. В цитираната наредба липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до
31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на член 31, алинея 2 е
регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /обнародвана в „Държавен вестник“ брой
9 от 26.01.2007 г./, в чийто чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Предвид разпоредбата на чл. 6 от Конституцията на Република България и въведената
от законодателя императивна забрана при никакви условия никакви признаци не могат да
бъдат основание за неравно третиране - допускане на ограничения или създаване на
привилегии. Защитата срещу дискриминацията, регламентирана в Конституцията, Закона за
защита от дискриминация и международните актове, осигурява равенство на хората при
упражняването на предоставените от законите права и равни възможности за участие в
обществения и социалния живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга
конкретни законни права на конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно
положение в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни обстоятелства. Обратното
разбиране в конкретния казус би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът за периода
от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. е положил 1760 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 2011 часа При това
положение и положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен
труд в дневен е 215 часа, като дължимото възнаграждение съобразно заключението на
вещото лице възлиза в размер на 1659,34лв.
Заявената от ищеца претенция е в размер на 1141,28лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 166 часа, получен в
резултатна преизчисление на положен нощен труд с коефициент 1,143.
Следователно предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен в
4
предявения размер.
В обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен резултат
и решението като правилно следва да се потвърди.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сторените във въззивното производство разноски в размер на 380лв., съобразно
представените доказателства.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260183/31.08.2020г. постановено по гр.д.№ 20625г. по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА ГД»Пожарна безопасност и защита на населението», мвр, ГР.София,
ул.Пиротска» №171А да заплати на И.В.П., ЕГН ********** сумата от 380лв.,
представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5