ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 272
гр. София, 13.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Анелия М. И.
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600119 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано
по постъпила жалба от частният тъжител Б. Б. К., подадена чрез повереника
му - адв. П. Б.- САК, против определение от 09.11.2021 г., постановено по н.
ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен съд - К..
С атакуваният съдебен акт, първоинстанционния съд е прекратил
наказателното производство по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен
съд – К. след като е приел, че с определение от 16.07.2021 г., постановено по
ВЧНД №66/2021 г. по описа на СОС е отменено определение на РС- К., което
не съществува.
Частният тъжител в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба с искане да
бъде отменен обжалваният съдебен акт като незаконосъобразен.
Излагат се съображения за това, че състав на първоинстанционния съд
неправилно е счел, че акта на въззивния съд отменя друг първоинстанционнен
акт като не е съобразил, че се касае за техническа грешка, която е допуснато в
него.
Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция.
От защитника на подс. К.И. - адв. О. Й. САК е депозирано становище в
което излагат съображения за неоснователност на въззивната частна жалба и
моли, постановеното първоинстанционно определение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред окръжният съд, защитникът- адв. Й. моли
обжалваното определение, постановено по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа
на Районен съд – К., да бъде потвърдено.
С. окръжен съд след като обсъди депозираната жалба, взе предвид
1
становищата на страните и извърши служебна проверка на атакувания
съдебен акт и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК,
прие за установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество и основателна.
Това е така поради следните съображения:
Видно от материалите по делото, жалбоподателят и частен тъжител е
депозирал пред Районен съд – Е. П. тъжба, против подс. И., с обвинение за
извършване на престъпление по чл. 147 НК. В резултат на това е образувано
н. ч. х. д № 15 / 2020 г. по описа на Районен съд – Е. П.
С определение № 67 от 05.08.2020 г., постановено по н. ч. д. № 497 / 2020
г. по описа на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК, делото било изпратено за
разглеждане на Районен съд – К., като било образувано н. ч. х. д. № 260 / 2020
г. по описа на същия съд.
В съдебното заседание на 22.10.2020 г., е постановено определение за
прекратяване на наказателното производство по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по
описа на Районен съд – К..
Недоволен от поставения акт е останал частният тъжител, който е подал
жалба, в резултат на което е било образувано ВЧНД №66/2021г. по описа на
СОС. С определение от 16.07.2021 г., състав на СОС, е отменил определение
№56 от 22.10.2021 г. за прекратяване на ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на
Районен съд – К. и е постановил делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Постановеното е впоследствие определение от 09.11.2021 г., постановено
по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен съд – К., с мотив, че
въззивният съд е отменил акт на РС, който не съществува.
Настоящият въззивен състав приема, че макар и формално да има
разминаване между посочената година в определение от 22.10.2020 г.,
постановено по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен съд – К. и тази,
която е посочена в диспозитива на определение от 16.07.2021 г., постановено
ВЧНД №66/2021г. по описа на СОС, то видно от мотивите на последния
съдебен акт, по безспорен начин се установява, че именно определение от
22.10.2020 г., постановено по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен
съд – К. е било предмет на въззивен контрол. Последният акт е бил отменен
от въззивната инстанция, в резултат на което е постановено делото да се
върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Несъстоятелен се явява изводът на първоинстанционния съд, че актът
който е бил предмет на въззивен контрол не съществува и
първоинстанционното дело следва да бъде прекратено. Не е била зачетена
действителната воля на предишният въззивен състав, която е изразена ясно и
недвусмислено в мотивите на постановеното въззивно определение, в
резултат на което първоинстанционния съд е достигнал до неправилен извод.
2
За пълнота следва да се отбележи, че наказателното производство е било
прекратено от първоинстанционния съд в съдебно заседание, като
основанието на което е прекратено не е сред изрично посочените в чл. 289, ал.
1 НПК.
Гореизложеното налага атакуваното определение да бъде отменено, а
делото върнато на Районен съд – К. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното С. окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение 09.11.2021 г., постановено по н. ч. х. д. №
260/2020 г. по описа на Районен съд - К. и ВРЪЩА делото за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3