Решение по дело №175/2020 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………../01.12.2020г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 13-ти състав, в заседание при закрити врати на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

                                                                                    

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдията т.д. №175 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „Т.Б.“ ЕООД твърди, че е в състояние на неплатежоспособност и не може да изпълни изискуеми публични задължения в общ размер на 627 905,70 лева.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.

От събраните писмени доказателства (справка за задължения към НАП от 04.12.2019г) и след справка в Търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че молителят е търговско дружество, което е длъжник по публични вземания, произтичащи от търговската му дейност към НАП в общ размер на сумата от 627 905,70 лева, формирана в периода 29.12.2014г – 04.12.2019г.

Следователно налице са изискуеми и непогасени задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. Презумпцията за неплатежоспособност не се оборва от заключението на СФИЕ. От последното се установява, че дружеството има изискуеми краткосрочни задължения към НАП. Дружеството не притежава дълготрайни материални активи. Краткотрайните активи на дружеството за 2018г и 2019г. са формирани от вземания в размер на 2040 хил.лева, които 2001 хиляди лева към подотчетни лица и 39 хиляди лева към клиенти. По отношение на счетоводното записване на сметка „422“, относно вземанията на подотчетните лица, не е водено аналитично, т.е. редовно, който извод прави вещото лице по СМФИЕ, тъй като не са посочени подотчетните лица, получили средствата и основанието за получаването им. Начина на водене на счетоводството от дружеството по отношение на тези вземания мотивира настоящия състав да приеме, че те са несъбираеми и същите не следва да бъдат отчетени при изчисляване на коефициентите за платежоспособност, доколкото последните имат за цел да посочат дали дружеството има активи, с които да покрие задълженията си, а несъбираемите вземания не съставляват актив. След намаляване на краткотрайните активи на дружеството за 2018г и 2019г със сумата от 2001 хиляди лева към подотчетните лица тяхната стойност за двете данъчни години са 39 хиляди лева. А след служебното преизчислени на коефициентите за платежоспособност се установява, че тяхната стойност за 2018г е в размер на 0,067=39/579, а за 2019 – 0,067=39/579. С оглед изложеното се налага извода, че дружеството е в тежко ликвидно състояние с ясно изразена тенденция за влошаване на показателите за ликвидност. Налице е следователно неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно от гледна точка на продължителния период, в който дружеството е в посоченото състояние, съдът счита, че затрудненията му не са временни и финансовото положение на молителя не би могло да се подобри. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Поради изложеното молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Стойностите на показателите за ликвидност сочат, че към 31.12.2018г. дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си парични задължения. При липса на достатъчно данни за конкретната дата, на която е настъпила неплатежоспособността на дружеството в рамките на календарната 2018г., началната й дата следва да бъде определена именно към края на посочения отчетен период, в който данните за финансовото състояние на дружеството обосновават извод за неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. С оглед изложеното началната дата на неплатежоспособност следва да се определи на 31.12.2018г.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

С определение от 30.11.2020 г., съдът е определил сумата от 5 000 лева, за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Т.Б.“ ЕООД в едноседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума. Определението на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 30.11.2020г, от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече едноседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност.

В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства в каса. Няма данни за средства по банкови сметки. С оглед на това съдът намира, че следва да постанови решение по реда на  чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2018г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

СПИРА производството по т.д. № 175/2020г. по описа на СГС, VI-13 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

           

СЪДИЯ: