Решение по дело №300/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на З. В. Д., чрез адв. С. К., ДАК, против Решение № 14/ 15.04.2025 г. по НАХД № 205/ 2024 год. по описа на Районен съд – Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 08 – 18/ 07.10.2021 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – [населено място]“ [населено място] към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със седалище в [населено място].

Касаторът счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно поради неправилна преценка на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Според него е неправилен изводът на съда за доказаност на описаните в НП нарушения. Продължава, че неправилно съдът не е отчел, че нередовното връчване на НП е съществено процесуално нарушение, което е довело до изтекла за административнонаказателно преследване давност, тъй като поради липсата на редовно връчване не е налице прекъсване на същата. Настоява, че в случая е изтекла давност за преследване по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Възразява, че съдът не е съобразил, че средството на нарушението не е иззето, поради което не може да се установи годността му, а оттам извършването на нарушението не е доказано. Сочи, че съдът не е обсъдил, че като нарушена е посочена само нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, която е бланкетна норма, препращаща към Приложение № 1, а след като не е посочена правилно и изчерпателно нарушената норма, то е нарушено правото на защита на наказаното лице. Добавя, че нито в АУАН, нито в НП било вписано, че се касае за любителски риболов, съответно, че е извършен в езеро, което е извън отразените по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗРА. При тези съображения моли да бъде отменено Решението на РС – Каварна и съответно да бъде отменено и обжалваното пред него НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. В молба с вх. № 2417/ 15.07.2025 г., чрез адв. К., заявява, че поддържа жалбата по сочените в нея основания (л. 21). Иска да бъде отменен първоинстанционният акт и НП. Не представя списък за разноски.

Ответникът, Началник отдел „Рибарство и контрол – [населено място]“ [населено място] към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Добрич, като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания и съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Пред Районен съд – Каварна производството е образувано по жалба на З. В. Д. против Наказателно постановление № 08-18/ 07.10.2021 г., издадено от Началника на отдел „Рибарство и контрол - [населено място]“ [населено място] към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което е наложено административно наказание „глоба“ в общ размер [рег. номер]. (три хиляди и триста лева), от които: 1000 лв. (хиляда лева) на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите за извършено административно нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 5 от ЗРА; 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА за извършено административно нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА; 400 лв. (четиристотин лева) на основание чл. 66, ал. 3 от ЗРА за извършено административно нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА; 400 лв. (четиристотин лева) на основание чл. 66, ал. 3 от ЗРА за извършено административно нарушение на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.

Наказанието е наложено за това, че при извършена съвместна проверка със служители от Гранична полиция на 03.05.2021 г. от 22:00 часа до 01:00 часа на езеро Шабла е установено, че З. В. Д., облечен с водолазен костюм, извършва риболов през тъмната част на денонощието в езеро Шабла при координати [Наименование]....." и надморска височина до 500 м на риба от вида Европейски сом ([Наименование]) със забранен риболовен уред „харпун“, нарушавайки разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 5 от ЗРА. За нарушението е съставен АУАН № В 0007397 от 12.05.2021 г., в който е описано, че освен, че риболовът е извършен със забранен риболовен уред „харпун“, същият е осъществен и в нарушение на установена забрана за улов на риба и други водни организми през размножителния период, наложена със Заповед № 09-385/ 13.04.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗРА, в която в т. 1, подточка 4 е предвидена забрана за улов на пролетно-лятно размножаващи се риби, каквато е и рибата от вида Европейски сом ([Наименование]) - предмет на нарушението, в зависимост от надморската височина на рибностопанските обекти, както и че се забранява уловът им по време на размножителния период от 15.04.2021 г. до 31.05.2021 г. в рибностопанските обекти с надморска височина до 500 м, съгласно Приложение № 1, буква „Б“, т. 18 на ЗРА, във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗРА. Посочено е и, че риболовът е извършен в тъмната част на денонощието в обект, който не е разрешен съгласно Заповед РД 09-353/ 02.04.2021 г. на МЗХГ, издадена на основание чл. 24, ал. 6 и ал. 9. Описан е улов от 1 брой Европейски сом ([Наименование]) с размери 65 см, тегло 1.400 кг., цял, пресен, в живо състояние, измерен и претеглен с рулетка и кантар, собственост на ИАРА. За проверката е съставен и Доклад № 081-087-142-Н /п/, с който е запознат З. Д. и е удостоверено с подписа му, че се задължава да се яви в офиса на ИАРА в [населено място] на посочената в доклада дата за съставяне на АУАН. Рибата от вида сом е иззета и е на съхранение в ИАРА. АУАН е връчен в деня на съставянето му на нарушителя, което той е удостоверил с подписа си.

В резултат е издадено НП № 08-18/ 07.10.2021 г., предмет на решението на РС – Каварна, обжалвано пред Административен съд – Добрич.

РС – Каварна е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че нарушението е доказано, като е обсъдил всяко едно от вменените на касатора нарушения. Възприел е изцяло описаната в АУАН и НП фактическа обстановка във връзка с относимите правни норми, като е обосновал защо кредитира съответните гласни доказателства, защо счита, че квалификацията на нарушенията е правилна и наложените наказания са справедливи, вкл. е изложил мотиви защо не приема случая за маловажен. Указал е, че писмените доказателства от административнонаказателната преписка подкрепят извода му за доказаност на нарушенията.

Настоящата касационна инстанция изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд.

По делото са налице доказателства за компетентността на органа.

По отношение наличието на улов на риба спор няма. Няма спор и по вида риба.

Неоснователно е възражението, че квалификацията на деянието е неправилна, което съдът не бил отчел. С текста на чл. 32, ал. 1 от ЗРА е разписано, че във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. Административнонаказващият орган изрично е препратил към Приложение № 1, буква „Б“, която обхваща: Пролетно-лятно размножаващи се шаранови, сомови и други топлолюбиви риби (в случая се касае за „сом“), като в т. 5 е разписана забрана за: Пролетно-лятно размножаващи се риби съгласно надморската височина и сроковете, определени в точка Г. Точка Г, т.е. буква Г, съдържа т. 18 за периода на забраната и като е препратил директно към нея, без да укаже на т. 5 от буква Б, органът не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да мотивира съда да отмени НП само на това основание, поради което възражението се явява неоснователно. Я. е периодът на забраната, надморската височина на обектите, в които важи тя и видът на рибите. В този смисъл [жк], но не неправилна. Вярно е цитирана съответната Заповед, но същата е издадена на основание законовата забрана, на която пък изрично е указано в НП. Същевременно, видно от Заповед № РД 09-353/ 02.04.2021 г. езерото, в което е извършен риболовът, не е сред разрешените за това обекти, с оглед на което правилно е позоваването на тази Заповед за извършеното нарушение.

В първоинстанционното решение са изложени съображения защо не е налице наказание два пъти за едно и също деяние, които касационната инстанция приема и не преповтаря.

Неоснователно е възражението, че не бил посочен видът на риболова – стопански или любителски. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗРА лицата, които извършват стопански риболов, трябва да притежават свидетелство за правоспособност, като свидетелствата се издават от ИАРА след проведен курс за обучение и успешно положен изпит. Според нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗРА стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. В случая се касае за риболов от физическо лице, в езеро, което изрично е указано в АУАН и в НП. Освен това по чл. 35, ал. 1, т. 5 от ЗРА се санкционират и двата вида риболов. По чл. 32, ал. 1 ЗРА забраната за улов е императивна и няма разграничение на вида риболов. Самият субект на риболова и използваният уред определят същия като любителски. В този смисъл липсата на използване на термина „любителски“ не опорочава акта до степен за неговата отмяна. Любителският риболов е разрешен по Заповедта от 02.04.2021 г. извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА, а в случая деянието е в този период, а и Шабленското езеро не попада в разрешените обекти според заповедта по чл. 24, ал. 9 от ЗРА, съответно пък разрешението е само от брега, а не в самия воден обект, както е разписано изрично в чл. 24, ал. 6, предл. първо от ЗРА.

В случая с едно деяние са извършени няколко нарушения, които са ясно и точно описани и подведени под правилните норми. Наложените наказания са в предвидения минимум.

Не е налице изтекла и погасителна давност за преследване на конкретните нарушения. Касаторът се позовава на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно който наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, престъпления по глава втора, раздел VIII и раздел IX от особената част на този кодекс, извършени против малолетни или непълнолетни лица, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и

5. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи.

В конкретния случай е възбудено административнонаказателно преследване с образуването на административнонаказателното производство, т.е. със съставянето на АУАН на 12.05.2021 г. В този смисъл разпоредбата, от която черпи възражението си касаторът, е неотносима към спора. Относимата норма е тази на чл. 81, ал. 3 от НК, а именно, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, 4.5 години (четири и половина години). Този срок обаче не е изтекъл към настоящия момент, поради което възражението е неоснователно.

С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

При служебната проверка, извършена на основание чл. 218, ал. 2 АПК, след анализ на събраните доказателства и приложимите правни норми към случая, настоящият състав установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, а от ответника не е направено искане за такива.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, І касационен състав,

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/ 15.04.2025 г. по НАХД № 205/ 2024 год. по описа на Районен съд – Каварна.

Решението не подлежи на обжалване.