ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18970
гр. София, 29.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110136587 по описа за 2022 година
намери следното:
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „***“
ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът установи, че към исковата молба не е приложен описаният в раздел
доказателства от исковата молба под № 9 документ, във връзка с което на страната следва да
бъдат дадени указания за представяне на същия.
Следва да се приложи ч.гр.д. по заповедното производство.
Следва да бъде задължено третото лице помагач да представи документите свързани с
отчитане на доставената до имота ТЕ.
Искането на ответницата с правно основание чл. 183, ал. 1 ГПК за задължаване на
ищеца да представи в оригинал приложения към исковата молба договор между *** и „***“
ЕООД не следва да бъде уважено, тъй като не касае установяване на релевантни за спора
обстоятелства и не е свързано с производство по проверка автентичността на документа.
Предвид липсата на спор между страните относно обстоятелствата, за чието
установяване са направените исканията от ищеца за назначаване на СТЕ и ССчЕ, същите не
се явяват необходими и не следва да бъдат допуснати.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, че към исковата молба не е приложен описаният под № 9 от
раздел доказателства от исковата молба документ – договор между „Т****“ ЕАД и „***“
ЕООД, като му предоставя възможност в едноседмичен срок от съобщението да предостави
същия с преписи за ответницата и третото лице-помагач.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „***“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч.гр.д.№ 68159/2021 г. на СРС, 118 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „***“ ЕООД, в срок до
съдебното заседание, да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на
ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за експертизи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.07.2023 г. – 10,10 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „****“ ЕАД, ЕИК ***,
представляван от АЛ. СЛ. АЛ., с адрес ГР.*** срещу С. Х. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
***, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане
за сумата от 4125,86 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. ***, аб.№ ***, ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 733,27 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021
г., сумата от 41,18 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,09 лв. за периода от 01.12.2018 г. до
05.11.2021 г. (съгласно уточнителна молба с вх. № от 09.11.2022 г.), за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 68159/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
2
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „***“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността
на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за
давност. Оспорва да е титуляр на ограничено вещно право на ползване по отношение на
процесния недвижим имот, като посочва, че е придобила единствено т. нар. „гола
собственост“ върху жилището. Твърди, че не е страна по валидно възникнало облигационно
правоотношение с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди до
посочения в исковата молба имот. Счита, че не се установява да е била поставяна в забава,
поради което оспорва дължимостта на претенциите за лихва. Поддържа, че на ищеца не се
дължи заплащане на суми за главница за дялово разпределение, доколкото посочената
услуга не била предоставена от ищеца, а от трето лице. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на облигационно отношение с ответницата, съществувало към процесния период, е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно със стойността
на услугата дялово разпределение в претендираните размери.
В тежест на ответницата и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже, че е заплатила на ищеца претендираните суми, както и направените с отговора на
исковата молба възражения.
Във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността, за което МУ УКАЗВА, ЧЕ не сочи доказателства.
По иска по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на
ответницата в забава съгласно Общите условия.
В доказателствена тежест на ответницата е да установи изпълнение на задълженията си
в срок.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО между страните, че в процесния период за процесния имот
стойностите на доставената топлинна енергия и предоставените услуги по дялово
3
разпределение са в размерите, посочени в исковата молба, както и че в рамките на исковия
период ответницата е била титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим
имот.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на третото лице помагач да се
връчи и препис от исковата молба, уточнителна молба от 09.11.2022 г., както и от
приложените към исковата молба доказателства и отговора на исковата молба.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5