Решение по дело №3194/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 668
Дата: 3 април 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20191720103194
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

668 / 3.4.2020г.

гр. П., 03.04.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 3194 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу В.Л.С. /И./, с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 1183.77 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент №, находящ се в гр. П., ул. ***., от които главница в размер на 1084.09 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 99.68 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник „СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В хода на делото от страна на ищцовото дружество са представени – удостоверение за идентичност на имена, копие от Декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, документи относно услугата дялово разпределение в сградата, където се намира процесният имот и документи относно изправността на абонатната станция в съшата сграда, както и фактури относно начислените за имота суми.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват изцяло като недопустими, евентуално се оспорват по основание и размер.

По отношение на допустимостта се твърди, че исковата молба е подадена след срока по чл. 415 от ГПК.

По отношение на основателността на първо място се посочва, че не ставало ясно как са формирани претендираните суми за главница – доколкото дружеството освен топлинна енергия, доставяло и битова гореща вода, а освен това и начислявало суми за сградна инсталация.

Твърди се, че страните по делото не се намират в облигационни отношения, доколкото няма доказателства ответницата да е собственик или ползвател на топлоснабдения имот.  

На следващо място се посочва, че претендираната стойност на топлинна енергия не е правилно изчислена в съответствие с приложимата нормативна уредба на национално ниво, а и на ниво право на ЕС. В тази връзка се твърди, че дружеството не е фактурирало действително потребена топлинната енергия. Оспорва се представеното извлечение от сметка като се твърди и че счетоводството на ищцовото дружество не е водено съобразно Закона за счетоводството. Твърди се, че в процесната сграда нямало надлежно избрана фирма, която да извършва услугата дялово разпределение, а освен това и че топлинната енергия не била отчитана с изправни измервателни уреди. На последно място се посочва, че методиката въз основа на която се изчислявало потребеното количество топлинна енегрия била отменена като издадена от некомпетентен орган.

По делото се изготвени и приети две експертизи – съдебно икономическа експертиза /СИЕ/ и съдебно техническа експертиза /СТЕ/.

С нарочно протоколно определение от 28.11.2019 г. съдът е задължил ответницата на основание чл. 190 от ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, в случай че разполага с такъв. Доколкото от страна на ответницата е постъпило становище, че не разполага с такъв документ и оспорва качеството си на собственик на имота, то съдът е отменил посоченото определение. 

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани, поради което иска същите да бъдат уважени.

В съдебно заседание, проведено на 05.03.2020 г., процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете. Поддържа, че не се доказвало от събраните по делото доказателства страните да се намират в облигационни отношения по повод доставката и продажбата на топлинна енергия, доколкото не можело да се уставови ответницата да е собственик или ползвател на процесния имот. В тази връзка се обръща внимание, че единствено декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не била достатъчно доказателство за установяване на това обстоятелство.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 518/01.02.2019 г. по ч.гр.д. № 618/2019 г. по описа на РС П.. Срещу последната от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение.  

По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 556/06.02.2014 г. се установява, че имот – апартамент №, находящ се в гр. П., ул. ***.е деклариран като собственост на В.Л. И.  въз основа на основание за придобиване – наследство.

От издаденото и приложено по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена е видно, че В.Л. И. и В.Л.С. са имена на едно и също лице.

По делото са извършени и приети СТЕ и СИЕ. Представени са и документи относно изправността на абонатната станция и извършването на услугата дялово разпределение в сградата, където се намира процесният имот.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 518/01.02.2019 г. по ч.гр.д. № 618/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника като същият е депозирал възражение срещу нея, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство. Неоснователно е възражението на ответната страна, че исковата молба е депозирана след изтичане на срока по чл. 415 от ГПК. В тази връзка видно от съобщението по заповедното дело указанията за предявяване на иска са получени от ищеца на 18.04.2019 г., а исковата молба е депозирана на 17.05.2019 г. като същият е ден постъпило и уведомлението за това до заповедния съд.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса. На ищеца е указано и че не сочи доказателства за съответните обстоятелства.  

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на ползване върху имота.

В конкретния случай единственото доказателство, което е представено в подкрепа на твърдението на ищцовото дружество, че ответницата е собственик на процесния имот – апартамент №, находящ се в гр. П., ул. ***., е Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Действително посочената декларация е подадена от ответницата, предвид и представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Съгласно трайната съдебна практика, в това число и на върховната съдебна инстанция обаче, ангажирането на данъчната декларация не е достатъчно доказателство да се установят права на собственост по отношение на имоти – в този смисъл: Решение 972/2010г. по к.гр.д. № 4266/2008г. по описа на ВКС, Решение №367/2016 г. по в.гр.д. № 552/2016 г. на ПОС, Решение № 216/2016 г. по в.гр.д. № 6/2016 г. на ПОС и др. Този извод се налага от обстоятелството, че декларирането на един имот като собствен има само административноправно значение, но не и гражданскоправни последици и не влияе върху собствеността на имота. Наличието на декларация, може да се цени в съвкупност и като допълнение към други представени доказателства относно собствеността, но не и самостоятелно като доказателство относно собствеността върху имота, каквото е в настоящия случай.

По тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответницата досежно доставка на топлинна енергия за процесния имот, то и предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.

Предвид извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през процесния период относно процесния имот, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите доводи на ответната страна. В този контекст съдът не намира за нужно да обсъжда и извършените по делото ексертизи, нито представените доказателства относно услугата дялово разпределение и изправността на абонатната станция.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски са направили и двете страни в производството:

По разноските в ч.гр.д. № 618/2019 г. по описа на РС П. /заповедно производство/:

С оглед изхода на делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без уважение.

Длъжницата претендира разноски в размер на 80 лева – адвокатски хонорар. Видно от представен по заповедното производство договор за правна защита и съдействие същите са действително заплатени, поради което и следва да й бъдат присъдени изцяло.

По разноските в гр.д. № 3194/2019 г. по описа на РС П. /исково производство/:

С оглед изхода на делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без уважение.

Длъжницата претендира разноски в размер на 320 лева – адвокатски хонорар. Видно от представен по исковото производство договор за правна защита и съдействие същите са действително заплатени, поради което и следва да бъдат присъдени изцяло с оглед изхода на делото.

Претендираните разноски от ответната страна не са прекомерни, доколкото разноските по заповедното производство са в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а тези в исковото производство надвишават този размер с едва около 7 лева, което не може да се счете за прекомерно.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: ********* срещу В.Л.С. /И./, с ЕГН: **********, установителни искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 1183.77 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № , находящ се в гр. П., ул. ***., от които главница в размер на 1084.09 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 99.68 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.вкл., както и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 618/2019 г. по описа на Пернишкия РС. 

ОСЪЖДА „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление гр. П. 2303, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В.Л.С. /И./, с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, ***.сумата от 80 лева – разноски за адвокатски хонорар в производството по ч.гр.д. № 618/2019 г. по описа на РС П. и сумата от 320 лева – разноски за адвокатски хонорар в настоящото исково производство.    

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 618 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                     К. КОСТАДИНОВА