№ 4775
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20211110126258 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 7, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по подадена молба вх. № 2862/13.05.2021г. от Р. АНГ. Л. с ЕГН **********, в
качеството му на баща и законен представител на А. Р. Л. с ЕГН ********** и Н. Р. Л. с
ЕГН **********, чрез адв. В.Т., с искане за предприемане на мерки за защита срещу В.В.М.-
Л ЕГН ********** - майка на общите им деца, превърнати от баща си в молители в
настоящото производство, за упражнен акт на домашно насилие на 11.05.2021г.
Молителят поддържа, че ответницата извършила насилие спрямо децата на датата
11.05.2021г. около 17,30 часа, а именно: когато отишла в училището да вземе децата А. бил
там с баща им, тя му казала да тръге с нея, а той отказал, тя започнала да му крещи, ударила
му шамар, в който момент се появил Н.. Последният също отказал да тръгне с нея.
Разправията продължила и извън училището. Анрде имал опашка на косата, тя го хванала за
същата и му ударила още един шамар. Децата отишли при баща си разстроени в колата и не
тръгнали с майка си.
Ответницата В.В.М.-Л лично и чрез адв. Д.З., взема становище за неоснователност на
молбата за защита от домашно насилие. Сочи подробни аргументи в своя защита и излага
своята версия по същата случка. Тя има предистория и тя е, че ответницата предупредила
предния ден бащата на децата и тогавашен нейн съпруг, че иска да отиде в училището да се
види с децата и да ги вземе. Въпреки това Р.Л. бил там по-рано и причаквал децата. След
като А. отказал да отиде с нея, я напсувал и обидил, на което бащата не реагирал, и заради
което тя действително му ударила шамар.
Съдът като съобрази, че е сезиран от активно легитимирано по см. на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН
лице в преклузивния едномесечен срок и с фактически твърдения за осъществени действия
1
от кръга на изброените в чл. 2 от същия закон, намира молбата за процесуално допустима.
При разглеждането й по същество съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните
по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните и съобрази специалните разпоредби на ЗЗДН, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетите доказателства, че Р. и В. имат общи деца - молителите.
Видно от СМУ № 156/2021г., изготвено от д-р А.А.А.в на 12.05.2021г. при прегледа на
молителя А. са установени: оток и кръвонасядане на лявата скулно-бузна област на лицето.
Прилагат се Декларации за инцидента от името на двете деца чрез законният им
представител.
По делото са събрани само писмени доказателства. Молителите не вземат участие в
производството, не са искани, нито събирани други доказателства.
От множеството книжа, видно от които майката и бащата имат бурни процесуални
отношения от всякакъв характер и пред разнообразни правоохранителни органи, съдът
намира за необходимо да цитира само постановеното по време на настоящото съдебно
дирене съдебно решение за прекратяване на брака между Р. и В. - № 20181071 от
02.09.2021г. по гр.д. 58749/2019г. на 89 състав - към момента невлязло в сила. Съгласно
същото бракът е прекратен по вина на мъжа – Р.Л. и родителските права са възложени на
майката.
При така приетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи.
Молбата е изцяло неоснователна. Изначално се въвеждат факти, чието подвеждане под
нормата на чл. 2 от ЗЗДН е почти невъзможно. Случващите се в ежедневието на децата на
родители в процес на развод случки /каквато представлява процесният инцидент/, касаещи
различни интерпретации и версии на възрастните, не могат да се квалифицират като
домашно насилие. Съдът намира за необходимо да подчертае, че в случая се наблюдава
нереална интерпретация на обективни факти, силен реваншизъм, въвличане на децата в
конфликта на възрастните. Важно е да се изтъкне, че всеки родител е длъжен да
демонстрира уважение към другия и да пази името и честта му, понякога макар и театрално
и неискрено, но с цел възпитаване децата на подходящо поведение – така те ще се държат с
всички възрастни занапред и всички свои връстници. Единственото, което правят Р. и В. с
процесната разправия е, че „успешно“ захранват обществото с едни недисциплинирани,
агресивни, непредвидими и невъзпитани деца, които всички останали ще трябва да
превъзпитават, с които да се съобразяват и третират с терапии. Тъй като са поправянето на
пропуските у самите Р. и В. вече е прекалено късно, следва да се изтъкне, че за А. и Н.
тепърва ще бъде похарчен съществен обществен ресурс за минимизиране щетите, нанесени
им от собствените им родители.
Неосъзнаването на горните обективни характеристики е най-голямото и съществено
2
проявление на домашно насилие – Р. и В. насилват децата си чрез собствените си амбиции,
неподходящи прояви и прийоми, чрез даване на негативен пример, чрез окуражаване на
агресията един към друг. Ще има обаче други потърпевши от това – широкият кръг от хора
и други деца, с които А. и Н. ще бъдат съученици, приятели, после партньори и някой ден –
те самите като родители спрямо техните деца. Определено е много вероятно техните деца да
бъдат също така ощетявани, както те сега, защото психическата травма е толкова голяма и
непреодолима, че остава в съзнанието до живот и се смила само чрез повтарянето й спрямо
други хора.
Освен това когато на човек му се случват непоносими неща, той започва да търси отдушник,
компенсация, начин да смели това, което му е сготвено. Тогава с израстването се намират
различни средства – от химически /наркотици, лекарства, алкохол, цигари/, през механични
- мощни коли и мотори, през сляпо подражание и вкопчване в измислени идоли, като се
стигне до непредвидими прояви на асоциално поведение – множество и честа смяна на
сексуални партньори, всички форми на нетрадиционен секс, проява на престъпно
поведение, липса на професионална ориентация и неясна перспектива за образование или
усвояване на занаят, и накрая се стигне от страх от обвързване, защото то причинява лоши
неща и не е хубаво, от него са дошли именно и собствените страдания на А. и Н.. Най-малко
едно от изброените безспорно предстои за тях ако родителите им не проумеят какво им
причиняват и какво семе посяват. Дали семето на любовта и взаимното уважение или един
неоправдан егоизъм и стремеж на всяка цена да стане намисленото. Двете неща
едновременно не могат да съществуват. Изборът е в ръцете на всеки поотделно.
Ето защо като недоказано искането следва да бъде оставено без уважение, а молителят да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50,00 лв.
По разноските
С оглед изхода на делото се дължат разноски на ответната страна. Доказано е, че са
заплатени 1200 лева за адвокатско възнаграждение, в който размер и ще бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2862/13.05.2021г. по чл. 8 ЗЗДН на Р. АНГ. Л. с
ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на А. Р. Л. с ЕГН
********** и Н. Р. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...... срещу В.В.М.-Л ЕГН
********** и адрес: гр. София, ......ато НЕОСНОВАТЕЛНА.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. АНГ. Л. ДА ЗАПЛАТИ на В.В.М.-Лумата
1200,00 /хиляда и двеста/ лева разноски.
ОСЪЖДА Р. АНГ. Л. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС държавна такса в размер на 50,00
лв. /петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в седемдневен срок, считано от връчването
му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4