Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и шести
май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 323 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно и пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
258,09 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 44,54 лв.,
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 258,09
лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 44,54 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *** срещу В.И.Н., ЕГН**********,*** и И.И.Н., ЕГН**********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№5917/15 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжнците, които в срока по чл.414 ГПК са
депозирали писмени възражения. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по
издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до
топлоснабдения имот на наследодателя на ответниците- апартамент, находящ се на
адрес *** с аб.№***. Твърди, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника
и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно
чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно
ал.2, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че
общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата
13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответниците, в качеството на наследници на ***
Нестеров, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** са ползвали
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 1.11.2000г. -
30.04.2015г. и не са погасили задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост на адрес гр. ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответниците е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "***. Твърди, че сумите
за ТЕ за периода от 01.11.2000г. - 30.04.2015г. за процесния имот са
начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че общо
претендираните суми за претендирания период от 01.11.2012г. до 30.04.2015г. са
сума за отопление 237,31 лв.,сума за сградна инсталация- 272,50 лв. и услуга
дялово разпределение- 6,36 лв., Твърди, че в имота не са налични уреди за
дялово разпределение и се начисляват сума само за щранг-лира и сградна
инсталация. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се
признае за установено вземането на ищеца срещу ответника В.И.Н. за сумата 258,09 лв-1/2 от главницата за
периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г. и лихва върху главницата в размер на
44.54 лева- ½ от лихвата за забава
за периода: 02.01.2013 г. до 03.01.2015 г. и законната лихва върху
главницата от 19.11.2015 г. до изплащане на вземането, и срещу ответника И.И.Н. за сумата 258,09 лв-1/2 от главницата
за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г. и лихва върху главницата в размер на
44.54 лева- ½ от лихвата за забава
за периода: 02.01.2013 г. до 03.01.2015 г. и законната лихва върху
главницата от 19.11.2015 г. до изплащане на вземането, за които суми била
издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5917/2015г. по описа на ПлРС.
Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, по делото не
са са постъпили писмени отговори от ответниците. След изтичане на срока е
постъпило становище от ответниците, в което твърдят, че по делото не са
ангажирани доказателства, че наследодателя на ответниците е имал качеството на
клиент/потребител на топлинна енергия за процесния период, поради което
оспорват иска. В съдебно заседание процесуалния представител на ответниците
прави изрично изявление, че не оспорва доставката и начина на разпределение на
доставената до абонатната станция топлинна енергия.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Установява се от Заповед № РД-15-3719/13.12.1990г. на Общински народен
съвет-Плевен е заповядано да се продаде на *** Н. и *** Апартамент №22 с площ
от 57,18 кв.м., находящ се в ***.
Видно от Удостоверение за наследници № 5113/25.11.2015г., наследници на ***
Н. са ***-съпруга, В.И.Н.-син и И.И.Н.-син.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен”ЕАД на потребители
в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на
„Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и
същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях
се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Топлофикация
Плевен” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на
собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откр***е,
промяна или закр***е на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придоб***ето или прекратяването на правото на собственост или
вещно право на ползване на имота.
Видно от Препис-извлечение от сметка за абонат № ***-наследници
на *** Н., неоспорено от ответниците, се установява, че общия размер на
воденото за посочения абонат задължение за периода от 01.11.2012г. до
30.04.2015г. е в размер на 516,18 лв. главница и лихва за забава в общ размер
от 89,08 лв. за периода 02.01.2013г. до 03.01.2015г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По двата иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 258,09 лв. всеки:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответниците в размера на претендираните суми. Да
докаже, че наследодателя на ответниците има качеството на потребител/клиент за
процесния период. Да докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно
дължимото качество топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната
стойност, че разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно
предвидените нормативни правила, да докаже, че ответника е изпаднал в забава- нейния начален момент,
както и размера на дължимите лихви за забава.
Установи се по делото, че наследодателя на
ответниците *** Н. е бил клиент/потребител на топлинна енергия, доставяна до
собствения на *** Н. топлоснабден имот. *** Н. е придобил правото на
собственост върху топлоснабдения имот по силата на Заповед №
РД-15-3719/13.12.1990г. на Общински народен съвет-Плевен, с който е заповядано да се продаде на *** Н. и ***
Апартамент №22 с площ от 57,18 кв.м., находящ се в ***. Имота е придобит от
посочените 2 лица в съсобственост- съпружеска имушествена общност, прекратена
със смъртта на *** Н., видно от удостоверение за наследици № 5113/25.11.2015г., съгласно което наследник на *** Н. освен
двамата отвтеници по делото, като негови синове, е и неговата съпруга ***. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а собственик или притежател на ограничено
вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие
"право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица
за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на
чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С
оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е
задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придоб***ето на правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
последващ договор или откр***е на партида на новия собственик или титуляр на
вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Като собственик на ½
идеална част от топлоснабдения имот, наследниците на *** Н. отговарят съобразно
наследствените си квоти за ½ част от задължението за доставена до имота
топлинна енегрия. Както се установи, наследници на *** Н. са съпругата *** и
двамата синове- ответници по делото В.Н. и И.Н., поради което последните са
отговори за по 1/6 част от общия размер на задължението за заплащане на
топлинна енегрия за топлоснабдения имот. Ищеца по делото е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5917/2015г. по описа на РС-Плевен
срещу тримата наследници на *** Н.. ***, В.Н. и И.Н. са подали писмени
възражения срещу издадената заповед за изпълнение и на ищеца е указано да
предявят иск срещу всички възразили длъжници, за установяване на вземането си,
но ищеца е подал искова молба само срещу В.Н. и И.Н., но не е подал искова
претенция с правно основание чл.422 ГПК срещу ***.
Ответниците по делото са направили изрично изявление, че не оспорват доставянето, разпределянето и
остойностяването на доставяната до процесния топлоснабден имот топлинна
енергия. Не са оспорили и представената по делото справка, поради което съдът
приема, че до топлоснабдения имот, за процесния период от 01.11.2012г. до
30.04.2015г. е доставена топлинна енергия на обща стойност 516,18 лв., от който
размер всеки от ответниците дължи заплащане на по 1/6 част, поради което
предявения иск срещу всеки един от ответниците се явява основателен и доказан
до размер от 86,03 лв., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до
предявения размер срещу всеки от ответниците от 258,09 лв., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По двата иска с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 44,54
лв.
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Доколкото не се
спори от страните, че не са извършени плащания на суми за главница и лихва за
процесния период, съдът приема, че предявения в обективно кумулативно
съединение акцесорен иск за лихва за забава също е доказан по основание, както
и по размер, тъй като ответниците не са оспорили претендирания размер, както и
представената към ч.гр.д.№ 5917/2016г. справка-извлечение. От нея се
установява, че дължимата лихва за забава върху претендирания размер на
задължението от 516,18 лв. за главница е в размер на 89,08 лв., за която сума
всеки от двамата ответници отговаря до по 1/6 от задължението. Предвид
изложеното всеки от двата предявени иска слещу двамата ответници за
установяване на вземането за лихва за забава се явява основателен и доказан до
размер от 14,85 лв., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до
89,08 лв., срещу всеки едни от ответниците следва да бъде отхъврлен като
неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, всеки от двамата ответници следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 14,54
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, всеки от двамата отвтеници следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 60,00 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция срещу всеки от ответниците.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на всеки
от двамата ответницити, направените от него разноски в настоящото производство
за адвокатско възнаграждение в размер на по 66,66 лв. съразмерно с отхвърлената
част на исковата претенция срещу всеки от отдветниците.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на В.И.Н., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със
седалище и адрес на управление: *** сумата
86,03 лева, представляваща стойността
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2002г. до
30.04.2015г., в едно със законната лихва от 19.11.2015г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 3679/02.12.2015г. по ч.гр.д.№5917/2015 по
описа на РС-Плевен, а за разликата от
86,03 лв. до предявения размер от 258,09 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника В.И.Н., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
14,85 лева, представляваща лихва за забава върху 86,03 лв. за периода 02.01.2013г.
– 03.01.2015г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 3679/02.12.2015г. по ч.гр.д.№5917/2015 по
описа на РС-Плевен, а за разликата от 14,85
лв. до предявения размер от 44,54 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на И.И.Н., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със
седалище и адрес на управление: *** сумата
86,03 лева, представляваща стойността
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2002г. до
30.04.2015г., в едно със законната лихва от 19.11.2015г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 3679/02.12.2015г. по ч.гр.д.№5917/2015 по
описа на РС-Плевен, а за разликата от
86,03 лв. до предявения размер от 258,09 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника И.И.Н., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
14,85 лева, представляваща лихва за забава върху 86,03 лв. за периода
02.01.2013г. – 03.01.2015г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 3679/02.12.2015г. по ч.гр.д.№5917/2015
по описа на РС-Плевен, а за разликата от
14,85 лв. до предявения размер от 44,54 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.И.Н., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 14,54 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.5917/2015 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.И.Н., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 14,54 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.5917/2015 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.И.Н., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 60,00
лв. направени по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.И.Н., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 60,00
лв. направени по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 ГПК,“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: *** ДА ПЛАТИ НА В.И.Н., ЕГН**********,*** сумата от 66,66
лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 ГПК,“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: *** ДА ПЛАТИ НА И.И.Н., ЕГН**********,*** сумата от 66,66
лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач, на страната на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС"
ЕООД със седалище и адрес на управление: ***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: