Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 5734/2017 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен Б.П.Б. АД срещу Е.Я. и М.Я. иск с правно осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване относителната
недействителност на договор за продажба на дружествен дял от 05.07.2013г. с
нотариална заверка на подписите, рег. номер 3167/05.07.2013г. на К.К.-Я., помощник нотариус по заместване при И.О., нотариус с
район на действие ВРС, с който Е.Я. е продала на дъщеря си М.Я. 50 дяла от
собствените си 50 дяла от капитала на Г.Д.ООД, всеки един от който с номинална
стойност 1 лв. за сумата от 50 лв.
В исковата молба ищецът
Б.П.Б. АД твърди, че по силата на сключен с ЕТ К.В.Я.договор за кредит
078/05.02.2007г., изменен и допълнен с 36 анекса, е предоставил на
кредитополучателя сумата от 770 000 евро срещу задължение да я върне,
съобразно уговореното между страните. Вземането по договора за кредит е
обезпечено с поръчителството на Е.Я., сключила с банката договор за
поръчителство за обезпечаване изпълнението по кредита.
Поради необслужване на
задълженията по сключения договор, банката е обявила вземанията по него за
предсрочно изискуеми, снабдявайки се с изпълнителен лист срещу всички солидарно
задължени лица, въз основа на извлечение от счетоводни книги в производството
по ч.гр.д. 11443/2013г. по описа на Районен съд – Варна за събиране на вземания
в общ размер на 1 986 282, 74 лв.
На 05.02.2007г. между Б.П.АД
и кредитополучателят К. С.М. ООД, е сключен договор за кредит 094/2007г.,
обезпечен с поръчителството на Е.Я., по силата на който банката е предоставила
сумата от 30 000 лв. изменен и допълнен с 38 анекса към него.
Поради необслужване на задълженията по
сключения договор банката е обявила вземанията по него за предсрочно изискуеми,
снабдявайки се с изпълнителен лист срещу всички солидарно задължени лица, въз
основа на извлечение от счетоводни книги в производството по ч.гр.д.
11444/2013г. по описа на Районен съд – Варна за събиране на вземания в общ
размер на 152 950, 35 лв.
На 13.03.2008г. между Б.П.АД
и кредитополучателят К. С.М. ООД, е сключен договор за инвестиционен кредит
218/2008г., обезпечен с поръчителството на Е.Я., по силата на който банката е
предоставила сумата от 170 400 лв. Сключеният договор е изменен и допълнен с 29
анекса.
Изискуемостта на
вземанията по договора за инвестиционен кредит е настъпила на 16.08.2013г.
Дългът не е бил погасен, а банката се е снабдила с изпълнителен лист по
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от
счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. 13878/2013г.
на ВРС за сумата от 172 588, 99 евро.
По молба на взискателя и въз основа на издадените изпълнителни листи в
производствата по ч.гр.д. 13878/2013г., ч.гр.д. 11444/2013г. и ч.гр.д.
11443/2013г., всички по описа на ВРС, е образувано изпълнително производство по
изпълнително дело 20137160401478 по описа на ЧСИ Николай Георгиев.
В хода на
изпълнителното производство е установено, че поръчителят Е.Я. се е разпоредил с
възмездна сделка – договор за продажба от 05.07.2013г. с притежаваните 50
дружествени дялове от Г.Д.ООД, ЕИК ********, гр. Варна в полза на своята дъщеря
М.Я., която промяна в наименованието на правно - организационната форма, е
отразена в ТР на 11.07.2013г.
Твърди се, че Е.Я. е
длъжник на банката, а атакуваната възмездна сделка представлява действие, с
което длъжникът е намалил имуществото си, възпрепятствайки Б.П.Б. АД да насочи
изпълнението върху дялове от Г.Д.ООД и да се удовлетвори от стойността им.
С оглед изложеното се
настоява за прогласяване относителната недействителност на договор за продажба
на дружествен дял от 05.07.2013г. с нотариална заверка на подписите и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор, с който ответниците Е.Я. и М.Я. оспорват предявения
иск.
Твърдят, че към деня на
сключване на атакуваната сделка Г.Д.ООД не е осъществявало търговска дейност,
поради което стойността на дружествените дялове не е надвишавала номиналната им
стойност.
Доколкото получената
продажна цена от 50 лв. е внесена за погасяване на задълженията по изпълнително
дело 20137160401478 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, то не е налице увреждане
по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Поддържа се, че Е.Я. не
е уведомена с нарочно изявление, че вземанията на банката са станали предсрочно
изискуеми и тя не се явява длъжник на Б.П.АД, тъй като сделката е извършена
преди снабдяване с изпълнителни листи в производствата по ч.гр.д. 13878/2013г.,
ч.гр.д. 11444/2013г. и ч.гр.д. 11443/2013г., всички по описа на ВРС.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предпоставките на чл. 135, ал.1 ЗЗД за
уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца са: установяване качеството
кредитор на ищеца, т.е. възникнало към момента на сключване на увреждащата
сделка вземане на ищеца към ответника; увреждане - действие, целящо
препятстване на осъществяване на вземането; знание на длъжника и съконтрагента му за увреждането.
Между страните не са
спорни следните релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и
относими доказателствени средства:
I. На 05.02.2007г.
между Б.П.Б. АД и ЕТ К.В.Я.е сключен договор
за кредит 078/2007 /л. 9/, по силата на който на кредитополучателя е предоставена
сумата от 770 000 евро със срок на погасяване до 12 месеца от датата на
първото отпускане на средствата по кредита, но не по – късно от 30.01.2008г.,
което правоотношение е анексирано тридесет и шест пъти /л. 17 до л. 71/.
С договор за
поръчителство, обективиран в Анекс А 5 – 078/2010г.
от 29.05.2010г. /л. 23/, Е.Я. е поела задължение спрямо кредитора на ЕТ К.В.Я.да
отговаря за изпълнение на неговите задължения, произтичащи от договор за кредит
078/2007/05.02.2017г.
Със заповед 6729/05.08.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК, поправена с разпореждане от 03.10.2013г.,
издадени в производството по ч.гр.д. 11443/2013г., ЕТ К.В.Я.и солидарните длъжници, измежду които и Е.Я., са осъдени да заплатят на Б.П.Б.
АД сумата от 400 000 евро, представляваща част от дължима главница, цялата
в размер на 964 082, 04 евро по договор
за кредит 078/2007/05.02.2017г., изменен и допълнен с последващо сключени
36 анекса, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 ГПК – 01.08.2013г. до окончателното изплащане на задължението и
сторените в производството разноски в размер на 23 919, 96 лв.
II. С договор за кредит 094/2007г., сключен
на 05.02.2017г. /л. 73/, Б.П.Б. АД е отпуснала на К. – С.М. ООД, представлявано
от В.Я.сумата от 30 000 лв. срещу поето задължение от страна на заемателя да я полза за оборотни средства и да я върне, но
не по – късно от 30.01.2008г., подписан от В.Я.и Е.Я. като поръчители, с което
последните са се задължили солидарно заедно с кредитополучателя да изпълнят
точно задълженията по него.
Съглашението е изменено
и допълнено тридесет и осем пъти /л. 73 – л. 149/.
Сумата по кредита е
увеличена със 100 000 лв. с Анекс А2 – 094/2007г. от 11.07.2007г. /л. 80/.
Със заповед 6740/05.08.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. 11444/2013г. и
издаден въз основа на нея изпълнителен лист, К. – С.М. ЕООД и солидарните
длъжници, измежду които и Е.Я. са осъдени да заплатят на Б.П.Б. АД сумата от
128 243, 82 лева, представляваща главница по договор за кредит 094/2007/05.02.2017г., изменен и допълнен с
последващо сключени 38 анекса, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 01.08.2013г. до окончателното
изплащане на задължението и сторените в производството разноски в размер на
21 747, 43 лв.
III. На 13.03.2008г.
между Б.П.Б. АД и К. – С.М. ООД е сключен договор
за инвестиционен кредит 218/2008г. /л. 141/, по силата на който на
кредитополучателя е предоставена сумата от 170 400 евро със срок на погасяване
не по – късно от 30.03.2018г., подписано от Е.Я. като поръчител, с което се е
задължила солидарно заедно с кредитополучателя да изпълни точно задълженията по
него, което правоотношение е анексирано двадесет и девет пъти /л. 141 до л. 182/.
В производството по
ч.гр.д. 13878/24.09.2013г. по описа на ВРС в полза на заявителя Б.П.Б. АД е
издадена заповед 8036/24.09.2013г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и
изпълнителен лист срещу К. – С.М. ЕООД и солидарните длъжници, измежду които и Е.Я.
за заплащане на сумата от 126 934, 23 евро, представляваща главница по договор за инвестиционен кредит
218/2008г./13.03.2008г. за периода от 15.01.2011г. до 15.08.2013г. /вкл./,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК
– 20.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението, наказателна лихва от
13 078, 41 евро за времето от 02.03.2011г. до 19.09.2013г. /вкл./,
административна такса от 1 032, 27 евро, начислена на 15.04.2013г. и
нотариални такси от 89, 58 евро, както и сторените съдебно – деловодни разноски
от 10 184, 98 лв.
IV. По молба на Б.П.Б. АД и въз основа на издадените изпълнителни листи в
производствата по ч.гр.д. 13878/2013г., ч.гр.д. 11444/2013г. и ч.гр.д.
11443/2013г., всички по описа на ВРС, е образувано изпълнително производство по
изпълнително дело 20137160401478 по описа на ЧСИ Николай Георгиев.
V. С договор от 05.07.2013г.,
сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, рег. номер
3167/05.07.2013г. на помощник – нотариус по заместване при нотариус И.О., Е.Я.
е прехвърлила на дъщеря си М.Я. собствените си 50 дяла от капитала на Г.Д.ООД, ЕИК
********, гр. Варна всеки с номинална стойност от 1 лв. за сумата от 50 лв.
Прехвърлянето на
дружествените дялове е вписано по партида на дружеството в ТР при АВп на 11.07.2013г.
Паричната равностойност
на дружествения дял на ответника Е.Я. в Г.Д.ЕООД по междинен счетоводен баланс
към края на месец юли 2013г. по неговата пазарна стойност, е „-81, 58 лв.”.
Продажната цена от 50
лв. е постъпила по изп. дело 20137160401478 по описа
на ЧСИ Н.Г.с платежно нареждане от 06.07.2017г.
Първият спорен по
делото въпрос е намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по
отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. По този въпрос са
постановени решения по чл. 290 ГПК на състави на Гражданска и Търговска колегия
на ВКС. Според преобладаващото становище
в практиката, искът по чл.135 ЗЗД не намира приложение по отношение на извършени от
поръчителя действия, поради акцесорния характер на
поръчителството, т.е. под „длъжник" посочената разпоредба има предвид
единствено титулярът на главното задължение, но не и лицето, поръчителствало за
неговото изпълнение /Решение № 199 от 30.12.2010 г. по т.д.№ 966/09 г. на II
т.о., Решение № 199 от 13.11.2012 г. по т.д.№
191/12 г. на II т.о., Решение № 245 от 19.01.2017 г. по гр.д.№ 1428/16 г. на III т.о./.
Според другото становище, обективирано в Решение № 255 от 20.12.2016 г. по
гр.д.№ 1473/16 г. на III г.о./, по отношение на поръчителя
са допустими всички процесуални способи, които гарантират точното изпълнение на поетото задължение, в т.ч.
и да се проведе иск по чл.135 ЗЗД.
Налице е и становище, според което искът по чл.135 ЗЗД може да се проведе
по отношение на поръчителя, след като последният е придобил качеството на
длъжник с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
него /Решение № 120 от 03.04.2015 г. по гр.д.№ 5489/14
г. на IV г.о., както и постановеното по реда на чл.288 ГПК Определение № 172 от
10.02.2016 г. по гр.д.№ 5988/15 г. на III г.о./.
Констатираната противоречива съдебна практика е дала основание за
образувано на т.д. 2/2017г. на ОСГТК, по което към настоящия момент не е
постановено решение, представляващо задължителна за съдилищата съдебна
практика.
Предвид липсата на задължителна
съдебна практика по поставения въпрос настоящият състав на съда възприема практиката
застъпена в първата група решения по чл. 290 ГПК, които към настоящия момент не
съставляват задължителна съдебна практика.
В тях е посочено, че под „длъжник” по смисъла на чл. 135 ЗЗД следва да се
разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношение, породило
вземането на кредитора, т.е. носителят на главното задължение, но не и лицето,
което е поръчителство за неговото изпълнение.
Поръчителят отговаря за същия дълг заедно с длъжника и
при условията на солидарност, освен ако не е уговорено друго. Неговата
отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна
функция. Тя е вторична и съществува дотолкова доколкото съществува главния
дълг. Поръчителството е един от предвидените в закона /чл. 133 и сл. ЗЗД /
способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто
представлява и отменителния иск. Именно от еднаквата
им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя. В противен случай би се стигнало до
обезпечаване на самото обезпечение, което е очевидно противоречие със смисъла
на този институт.
Предвид изложеното,
доколкото поръчителят не е материално – правно легитимиран, предявеният иск по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложеното съдът намира за
необходимо да посочи, че възражението на ответните страни в процеса, че
сделката не е увреждаща кредитора, е неоснователно.
Увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД има
винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо
имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент
от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и
предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или
увеличава неплатежоспособността си.
Затова е ирелевантен въпросът каква е паричната равностойност на
дружествения дял към момента на сключване на договора за прехвърляне на
дружествени дялове за преценката дали е налице увреждане или не.
В производството по чл.
135, ал. 1 ЗЗД е достатъчно страната поискала отмяната да установи само
качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които
черпи правен интерес, поради което въпросът дали вземането е обявено за
предсрочно изискуемо от страна на кредитора, не подлежи на изследване.
При този изход на спора, в полза на ответника
Е.Я. следва да се присъдят разноски от 750 лв., на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, а полза на М.Я. сумата от 950 лв., на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.П.Б.
АД, *** срещу Е.С.Я., ЕГН ********** и М.В.Я., ЕГН ********** и двете с адрес: ***,
*****иск за обявяване относителната недействителност на договор за продажба на
дружествен дял от 05.07.2013г. с нотариална заверка на подписите, рег. номер
3167/05.07.2013г. на К.К.-Я., помощник нотариус по
заместване при И.О., нотариус с район на действие ВРС, с който Е.Я. е продала
на дъщеря си М.Я. 50 дяла от собствените си 50 дяла от капитала на Г.Д.ООД, ЕИК
********, гр. Варна всеки един от който с номинална стойност от 1 лв. за сумата
от 50 лв., на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.П.Б. АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Я., ЕГН **********,***,
*****сумата от 750 лв. /седемстотин и
петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Б.П.Б. АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Я., ЕГН **********,***,
*****сумата от 950 лв. /деветстотин и
петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: