Р Е Ш Е Н И Е
№
520/ 27.03.2018 год., гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря И.Гальова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 8817 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Д. В., действащ чрез своята майка и законен представител – Н.В.В., за
осъждане на ответника П.Г.В. да му заплаща месечна издръжка от 200 лв.,
начиная от 22.11.2017 год. до настъпване на основания, водещи до
изменението на размера или отпадане на дължимостта на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, както и да му заплати месечна издръжка в същия
размер или общо 2400 лв., дължима за период от една година назад, считано от
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху тази сума, начислена за
периода от 22.11.2017 год. до окончателното плащане.
В молбата се твърди, че ищецът е роден от фактическото съжителство на майката – Н.В. с ответника, че родителите му са се разделили през м.септември 2015 год. и че след раздялата им, само майката е продължила да полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето, а бащата не дава издръжка.
В съдебно заседание исковете се поддържат от пълномощника на ищеца, който моли за уважаването им, ангажира доказателства във връзка с изложените в исковата молба твърдения, претендира деловодните разноски.
Особеният представител на ответника не оспорва основателността на исковете, но счита размера им за завишенза размерите над 130 лв. за издръжката за бъдеще време и 115 лв. – за минало време.
Д”СП” – гр. Бургас не заявява становище, не изпраща представител.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 143, чл.149 от СК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въз основа на събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното:
Ответникът П.Г.В. е баща на детето Д. В., родено на *** год. в гр.П, К, видно от представеното удостоверение за раждане.
За периода от м.септември 2016 год. до м.август 2017 год., майката на ищеца е получавала средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 552.90 лв., а от 17.10.2017 год. е започнала работа по ново трудово правоотношение, с основно месечно възнаграждение от 1050 лв.
От показанията на св.Г, – баба на детето, се установява, че Д, живее при майка си, както и че тя изцяло се грижи за него, а бащата е заминал за К, през 2017 год. да работи, откогато не се е връщал и не поддържа контакти със сина си, освен редки разговори по телефона. Същата заявява, че детето боледува често, а бащата не дава издръжка.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът счита исковите претенции за частично основателни.
Според чл.143, ал.2 от СК, всеки родител дължи безусловно издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.
Ответникът е родител на непълнолетния Д, и по делото липсват доказателства да е давал издръжка, респ. понастоящем да участва в издръжката на детето, поради което исковете са доказани в своето основание.
При определяне основателния им размер, съдът изходи от обстоятелствата, че макар да няма данни за доходите му, дължащият издръжка баща е в активна, трудоспособна възраст и не се намира в обективна невъзможност, било по здравословни, било по други причини, да изпълнява своето алиментно задължение. Наред с това, съобразявайки възрастта на детето, пола и произхождащите от тях специфични нужди, в т.ч. от храна, облекло и обичайни разходи за лекарства, настоящият състав намира, че то се нуждае от издръжка в размер на минимум 300 лв. месечно. Непосредствени грижи по неговото отглеждане и възпитание полага само майката, при която то живее, затова бащата следва да поеме по – голямата част от издръжката – 180 лв., дължима ежемесечно, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение на така определения размер или отпадане дължимостта й.
Определената по този начин издръжка съблюдава за интереса на детето – да я получава редовно, макар и не в максимален, но в достатъчен за целите си размер, наместо издръжка в завишен размер, поставящ ответника в обективна невъзможност да я дава, ангажирайки а priori наказателната му отговорност. Поради това искът по чл.143 от СК се явяват основателен и следва да се уважи за горепосочения размер.
Частично основателна се явява и претенцията по чл.149 от СК - за осъждане на ответника да заплати издръжка за минало време.
Посочената
разпоредба изрично дава възможност на имащия право на издръжка да я търси за
една година назад, считано от предявяване на иска. За времето от 22.11.2016
год. до датата на предявяване на иска – 22.11.2017 год. бащата, освен че не е
живял с майката и детето, не е давал издръжка, макар да е бил длъжен, поради
което следва да бъде осъден да заплати такава в гореопределения размер (180 лв.
месечно) или 2160 лв. общо за периода, до който и този иск следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна разноски в размер на 350 лв., както и дължимите в полза на БРС
държавна такса от 345.60 лв. и 150 лв. – възнаграждение за особен представител.
Мотивиран
от горното и на основание чл.143 и чл.149 от СК във вр. с чл.235 и
чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА П.Г.В. ***, ЕГН – **********, да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете Д. В. ***, ЕГН – **********, чрез неговата майка и законен представител – Н.В.В., ЕГН – **********, в размер на 180 лв., считано от 22.11.2017 год. до настъпването на законни причини за изменяне на размера или за отпадане на дължимостта й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняло месечно плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 200 лв. месечно.
ОСЪЖДА П.Г.В. ***, ЕГН – **********, да заплати
на непълнолетното си дете Д. В. ***, ЕГН – **********, чрез неговата майка и
законен представител – Н.В.В., ЕГН – **********, сумата от 2160 лв.,
представляваща дължима издръжка за периода от 22.11.2016 год. до 22.11.2017
год., ведно със законната лихва от 22.11.2017 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
уважения, до пълния предявен размер от 2400 лв.
ОСЪЖДА П.Г.В. да заплати на непълнолетния
Д. В., чрез неговата майка и законен представител – Н.В.В., деловодни разноски
в размер на 350 лв.
ОСЪЖДА П.Г.В. да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 345.60 лв., както и възнаграждение за особен представител в размер на 150 лв.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта за присъждане на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 27.03.2018 год.
Съдия:/п/Асен Радев
Вярно с оригинала: З.М.