№ 228
гр. ЛЕВСКИ, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20254410100102 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове както следва:
иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 55
ал.1 пр.1 от ЗЗД;
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното
дружество договор за кредит №1041086 от 18.01.2024 г. по силата на който е
получил в заем сумата от 800 лв.
Твърди се, че съгласно договора, същият следва да бъде обезпечен до
края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция
или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното
дружество, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на
условията визирани в договора, същият дължи неустойка визирана в договора
в размер на 597,28 лв., като начислената неустойка се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен
план. Заявява се, че в случая нестойката няма присъщата на неустойката
обезщетителна функция, а чрез нея се кумулира скрито оскъпяване на кредита
и се създава единствено предпоставка за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави. Навеждат се твърдения, че в настоящи случай недобросъвестно и в
ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към
потребителя неизпълними изисквания относно лицата, които може да
поръчителстват, за да обоснове получаването на допълнителна печалба и е
даден неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители – три дни след
сключване на договора. Заявява се също така, че кредиторът има задължение
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
1
отпускане на кредита, но същия не е сторил това, а е отправил към заемателя
допълнителни и непосилни изисквания, за които изначално знае, че са
неизпълними и за неизпълнението на които е предвидил задължение на
потребителя за плащане на неустойка, която неустойка е включил и в
погасителния план към момента на сключване на договора, въпреки дадения
последващ срок за осигуряване на поръчители.
Твърди се, че процесния договор е недействителен, тъй като в същия не
е посочен действителния годишен процент на разходите, тъй като в посочения
в договора ГПР не е включена сумата за неустойка, която сума е била известна
на кредитора още към момента на сключване на договора и която е
задължително да бъде включена при изчисляване и посочване на ГПР.
Моли се съда да постанови решение, с което:
1.Да прогласи сключения между страните договор за кредит № 1041086
сключен със „СТИК КРЕДИТ“ АД като противоречащ на закона.
2.Да осъди ответника да върне на ищеца сумата от 50 лв.,
представляваща недължимо платени от него суми по Договор за кредит №
1041086, сключен със „СТИК КРЕДИТ“ АД.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата
молба.
В отговора на исковата молба е заявено, че претенцията на ищеца за
обявяване нищожност на договора и отделни негови клаузи е неоснователна.
Излага се твърдение, че неустоечната клауза не е част от съществените
параметри на договора за заем, че същата е договорена между страните, за да
обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя и твърдението
за нищожност на целия договор, поради това че не е включена в ГПР е
неоснователно. Заявява се, че валидността на договора за кредит произтича от
това, че основните му параметри – главница и лихва са валидно уговорени в
изискуемата от закона форма, че са изпълнени всички изисквания на ЗПК,
както и тези на ЗПФУР, по реда на който е сключен процесния договор.
Заявява се, че потребителят предварително се е запознал с всички условия и
след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на
Кредитодателя и с подписването е приел всички условия по договора.
Обстоятелството, че кредитополучателят е имал възможност на всеки етап от
преддоговорните отношения да се запознае подробно с условията,
включително и с детайлна информация за дължимата неустойка при
непредоставяне на обезпечение на кредита и да се откаже от сключването на
договора, но не го е сторил, води до извода, че клаузите на договора се явяват
индивидуално договорени с конкретния потребител и при добросъвестно
договаряне от страна на Кредитодателя
Наведени са твърдения, че оспорената от ищеца неустойка е била
уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не
изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на
кредитора си поне едно от обезпеченията, посочени в договора и
кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото
си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което се твърди,
че е получил още със Стандартния европейски формуляр. Заявява се също
така, че условията за предоставяне на обезпечени са напълно изпълними,
2
разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната и не би
следвало да представляват трудност за кредитополучателя.
Заявява се, че всички изложени твърдения в исковата молба за
нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в
периода 2023 – 2024 г. ищецът е сключил общо 14 договора с ответното
дружество, че ищецът сам е инициирал сключването на всеки един от
договорите при пълно знание за условията им и по този начин страните
равноправно и в синхрон с принципите свобода на договаряне и
справедливост са уговорили условията на договора.
Излага се твърдение, че към исковата молба не са представени никакви
доказателства за плащане на процесните суми и в тежест на ищеца е да докаже
фактът на плащане на същите. Възразява се срещу искането на ищцовата
страна за допускане извършването на експертиза, тъй като към исковата
молба не са представени никакви доказателства за плащане на процесната
сума.
Моли се съда да постанови решение с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Претендират се направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото не е представен сключения договор за кредит, въпреки
изрично указаното от съда в определение с рег. № 460/12.05.2025 г., че
задължава ответника „Стик Кредит“ АД да представи сключения между
страните договор за кредит № 1192363/27.10.2024 г. и изричното указание, че
в тежест именно на ответника „Стик Кредит“ АД е да установи
действителността на този договор.
Очевидно е, че ответника „Стик Кредит“ АД, възползвайки се от
обстоятелството, че ищеца още в исковата молба е заявил, че не разполага с
екземпляр от договора, прави опит да възпрепятства установяването на
фактите по делото.
По делото е възложена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза и от
заключението на вещото лице се установява, че същото за изпълнение на
поставените задачи се е запознало с материалите по делото и с предоставени
документи от „Стик кредит“ АД, като е посочило и договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № 1041086/18.01.2024 г., погасителен план
към него и справка за кредитен план, начисления и плащания. Вещото лице е
посочило, че с договора за потребителски кредит е уговорена главница 800 лв.,
която сума е усвоена от кредитополучателя, че срока за погасяване на кредита
е 12 месеца, че в договора е посочен годишен лихвен процент 36% и посочен в
договора ГПР в размер на 42,58 %. Посочено е, че с договора е предвидена и
неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 216 лв., както и
договорна лихва в размер на 24 лв. Посочено е, че ако при изчисление на ГПР
се включат сумата за главница в размер на 800 лв., сумата на договорната
лихва в размер на 24 лв. и сумата за неустойка от 216 лв. се получава ГПР в
размер на 2229,80%. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че този
ГПР от 2229,80% надвишава 588,34 пъти законната лихва към момента на
3
сключване на договора. В заключението е посочено е също така, че Н. е
платил по договора общо сумата от 1040 лв., т.е. изплатил е напълно
главницата от 800 лв. и е наплатил 240 лв., от които 24 лв. са отнесени за
лихва, 216 лв. - за неустойка.
От изложеното е видно, че в ГПР посочен в договора не е включен
размера на предвидената с договора неустойка.
Съгласно чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Спрямо процесния договор за потребителски кредит са приложими
особените изисквания за действителност по ЗПК и общите правила за
валидност на договорите, съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т. 10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, тъй като дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Според параграф 1 т.2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от
потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В този смисъл е и Решение на СЕС от 13 март 2025г. по дело С-337/23.
Един от най-важните изводи на СЕС, който е задължителен не само за
съдилищата, но и за фирмите за бързи кредити, е, че „Член 3, букви ж) и и) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на
разходите“. В същото решение съдът в Люксембург напомня, че за да осигури
по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел
4
широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“,
което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. В цитираното
решение се посочва, че в случая с платените поръчителства по бързи кредити,
на потребителя е наложено да сключи договор за поръчителство, за да получи
кредита. В решението СЕС приема: „Така по силата на последния договор
осигуряването на поръчителство представлява услуга, свързана с договора за
кредит по смисъла на чл. 3 буква ж от Директива 2008/48, и доколкото
сключването на договора за поръчителство е задължително за самото
получаване на кредита, свързани с този договор разходи са част от „общите
разходи по кредита за потребителя“ съгласно тази разпоредба. Следователно
съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при
изчисляването на ГПР“ И заключава, че с оглед съществения характер на
посочването на ГПР в договора, следва да се приеме, че ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването
на този процент. „Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не
включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер“ заявява съдът в Люксембург.
В настоящия случай, както бе посочено по-горе вещото лице е
установило, че посочения в договора ГПР е в размер на 42,58 %, а ако при
изчисление на ГПР се включи и сумата, предвидена за неустойка от 216 лв.
ГПР би бил 2229,80% - т.е. кредиторът не е включил предвидената с договора
неустойка при изчисление на ГПР и посочения ГПР в договора не отговаря на
действителните разходи, които потребителят ще направи във връзка с кредита.
Заплащането на неустойка представлява разход за потребителя, който е
свързан с кредита и увеличава цената му. Тя води до възникване на
допълнителни разходи за потребителя, които са били известни на кредитора
към момента на сключване на договора и е трябвало да бъдат включени в ГПР
на основание чл. 19 ал.1 и ал.2 от ЗПК. В случая това не е сторено. По този
начин отразената в договора стойност на ГПР се оказва невярна и много по-
ниска от действителната такава. С непосочване на действителния ГПР, освен
че се заблуждава потребителят за реалната икономическа тежест на кредита,
се заобикаля императивното изискване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК
за максималния допустим размер на разходите по кредита. Видно от заявеното
от вещото лице в съдебно заседание е, че получения ГПР с включена
неустойка надвишава законната лихва 588,34 пъти, а съгласно разпоредбата на
чл. 19 ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да я надвишава повече от 5 пъти.
Установяването на недобросъвестното поведение на кредитодателя в опитите
си да се облагодетелства за сметка на по-слабата страна в договорните
отношения, каквато е кредитополучателя и установената незаконосъобразна и
порочна практика да се подвежда потребителя с предоставяне на невярна
информация относно действителните разходи, които ще направи във връзка с
кредита, обяснява недобросъвестното поведение на ответната страна и в
настоящото производство, и положените усилия от негова страна да
5
препятства установяването на действителните факти, отказвайки да представи
договор, който е задължен да представи, който изхожда от самия него и за
който още от исковата молба знае, че потребителя не разполага с екземпляр от
същия. В случай, че ответника счита, че е изправна и добросъвестна страна в
договорните отношения със съответния съконтрахент, съдът не вижда пречка
същия да представи екземпляр от договора, който както бе посочено по-горе
самия той е генерирал и предложил на лицето, потърсило кредит.
Предвид установените по делото факти, съдът приема, че кредитора не е
изпълнил задължителното изискване на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК за посочване
на размера на ГПР в договора за потребителски кредит и това води до
недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК и този договор не е
породил правно действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя сумата по договора за потребителски кредит от 800 лв.
Затова кредитополучателят дължи на кредитора връщане на чистата стойност
на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, а именно сумата от 800 лв.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза е, че ищецът е платил на ответника сумата от 1040 лв.,
от която 800 лв. главница, а останалите суми са отнесени както следва: 24 лв.
лихва и 216 лв. неустойка.
Тъй като, както бе прието по-горе на ответното дружество се дължи
само чистата сума по кредита – главницата от 800 лв., то разликата над тази
сума до платената сума от 1040 лв. – равняваща се на 240 лв. се явява сума,
която се явява недължимо платена сума по недействителния договор за
предоставяне на потребителски кредит и подлежи на връщане от кредитора.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че следва да бъде признат за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от
ЗПК сключения между страните договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1041086 от 18.01.2024 г. и да бъде осъдено дружеството да заплати
на Н. Л. Н. сумата от 240 лв., представляваща недължимо платена сума по
недействителния договор за предоставяне на потребителски кредит №
1041086 от 18.01.2024 г..
По разноските:
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в
настоящото производство и с оглед изхода на спора, следва да бъде осъден
ответника да заплати по сметка на РС Левски сумата от 200 лв. заплатена като
възнаграждение на вещото лице от бюджета на съда, както и д.т. в размер на
50 лв. по първия от предявените искове и в размер на 50 лв. по втория от
предявените искове – или общо д.т. в размер на 100 лв.
В настоящото производство е направено искане от процесуалния
представител на ищеца да бъде осъден ответника да заплати на адвоката
дължимото му се възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищеца.
6
В случаите по чл. 38 ал.2 от ЗА полагащото се възнаграждение се
определя от съда съобразно критериите, предвидени в Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа.
Съгласно чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела при интерес до 1000 лв.
възнаграждението е 400 лв.
В производството са предявени два иска, първия от които е с цена на
иска 1040 лв. и втория за сумата от 240 лв. /съгласно приетото изменение на
същия/.
При съобразяване посочената по-горе разпоредба и цената на всеки един
от исковете, съдът приема, че по първия от исковете на адвоката на ищеца се
дължи възнаграждение в размер на 400 лв. По втория иск също се дължи
възнаграждение в размер на 400 лв.
При определяне на дължимото се възнаграждение на адвоката, съдът
използва за база възнагражденията, определени с Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатската работа - при конкретния материален интерес
по всеки един от предявените искове, съобразява фактическата и правна
сложност на спора, както и обема на конкретно извършената адвокатска
работа. В настоящото производство са проведени повече от 1 съдебно
заседание, допусната е експертиза, изразени са становища, своевременно е
направено искане за изменение размера на втория от предявените искове.
Предвид изложеното, съдът приема, че следва на Еднолично адвокатско
дружество Е. И. за осъществената безплатна правна помощ на ищеца в
настоящото производство да се присъди сумата от 800 лв. общо
възнаграждение, представляващо сбор от възнагражденията по всеки един от
предявените искове, както и да се присъди съответното на тази сума ДДС в
размер на 160 лв. – или общо като възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ в настоящото производство, следва да се присъди сумата от 960
лв. с включен ДДС, която сума да се заплати от ответника „Стик – Кредит“
АД.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сключения между „СТИК-КРЕДИТ“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от
С.Н.Т. – кредитодател и Н. Л. Н., ЕГН ********** , с адрес: ***** –
кредитополучател, договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 1041086 от 18.01.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД „СТИК-КРЕДИТ“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от
С.Н.Т. да заплати на Н. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 240
лв. – представляваща недължимо платена сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1041086 от
18.01.2024 г.
7
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от С.Н.Т. да заплати в полза на РС
Левски сумата от 300 лв., представляваща държавна такса и разноски за
вещо лице.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от С.Н.Т. да заплати на Еднолично
адвокатско дружество Е. И., ЕИК *****, адрес: *****, представлявано от Е.
Г. И. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА в размер на 960 лв. с
включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8