№ 163
гр. Варна, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20233100900128 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от А. Р. И. и С. Н. Х., и двамата от
гр.Девня, против ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, с
която са предявени субективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗД БУЛ ИНС АД да заплати на А. Р. И. сумата от 30000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 11.10.21г. в
Румъния, причинено от Я. Я., при управление на МПС – л.а.Форд, рег.
№*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.22г.
до окончателното изплащане на сумата.
- иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗД БУЛ ИНС АД да заплати на С. Н. Х. сумата от 80000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 11.10.21г. в
Румъния, причинено от Я. Я., при управление на МПС – л.а.Форд, рег.
№*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.22г.
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба твърди, че на 11.10.21г. в окръга на Букшан,
окр.Гюргево, Румъния, водачът Я. Я., при управление на л.а.Форд с рег.
№*******, без да притежава СУМПС и движейки се с несъобразена скорост,
загубил контрол и навлязъл в лентата за насрещно движение, причинявайки
ПТП с товарен автомобил Скания с полуремарке, управляван от М.С.. Излага,
че за настъпилото събитие било образувано наказ.производство в съда в
Болинтин Вале. В резултат на ПТП пострадали ищците, като ищ.А. И.
получил навяхване на шията, контузия на лява раменна става, навяхване на
пети пръст на лява ръка, счупване на носни кости и ожулване по дясна
подбедрица, а ищ.С. Х. получила счупване на 12-ти гръден прешлен,
1
вертебрален синдром в торако-лумбалния отдел и мозъчно сътресение.
Твърди, че ищ.И. на 20.10.21г. постъпил за преглед в спешно отделение на
МБАЛ Св.Анна-Варна АД, като му била препоръчана имобилизация за 7 до 14
дни на рамото, извършване на репозиция на носни кости и са предписани
лекарства за домашно лечение. Излага, че ищ.Х. на 12.10.21г. била приета в
спешно отделение на МБАЛ Св.Анна-Варна АД, като след проведени
изследвания е изписана за домашно лечение с аналгетици. Твърди, че поради
продължаващи болки на 16.11.21г. Х. била хоспитализирана и на 17.11.21г. й е
направена оперативна интервенция на прешлен ТН12, за който било
установено, че е снишен. Твърди, че въпреки операцията болките в гърба не
преставали, което наложило медикаментозна терапия. Твърди, че към датата
на настъпилото ПТП, л.а.Форд с рег.№*******, е имал сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Сочи, че
възстановяването на ищците продължавало и към момента, като ищ.Х.
изживяла сериозен стрес и емоционално страдание, сънувала кошмари,
чувствала се в тежест на близките си, под чиито грижи се намирала в
продължение на месеци. Сочи, че при ищ.И. било налице посттравматичен
стрес, нервност, тревожност, безсъние, депресивни епизоди. Излага, че са
предявили застрахователна претенция пред ответника за заплащане на
причинените вреди, като полученият отговор от застрахователят
приравнявали на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
В срока за отговор ответникът ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Счита за недопустими исковите претенции за разликата над 10000лв
за ищ.И. и над 40000лв за ищ.Х. поради липсата на предявени претенции по
чл.380 КЗ. Прави искане за спиране на производството до приключване на
наказ.производство. Не оспорва факта на валидно застр.правоотношение.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищците, които били пътували при неправоспособен водач, който не притежава
СУМПС, и без поставен обезопасителен колан. Счита претендирания размер
на обезщетенията за прекомерно завишен. Оспорва и претенцията за лихва за
забава, като излага, че липсват посочени банкови сметки на ищците, което
водело до отпадане отговорността за забава на застрахователя.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК , приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложената по делото наказ.присъда №9/24 по дело №
5355/192/2021 на Съда в Болинтин Вале, Румъния, потвърдена с Наказателно
решение №1181/А/07.10.24г. на Апелативен съд Букурещ, обв.Я. Я. е признат
за виновен в това, че на 11.10.21г., при управление на л.а. Форд с рег.№СС7212
АН, в обсега на населено място Букшан, окр.Гюргево, нарушил правилата за
движение и причинил непредумишлено нараняване на А. И. и смъртта на две
лица.
По делото няма спор, че към датата на ПТП л.а. Форд с рег.
№СС7212 АН, управляван от Я. Я., е бил застрахован за риска „Гражданска
отговорност” в ЗД БУЛ ИНС АД, със застр.полица, валидна до 15.05.22г.
Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от
съда, се установява, че в резултат на ПТП ищецът И. е получил навяхване на
шията, счупване на носни кости, контузия на лява раменна става, навяхване на
пети пръст на лява длан, ожулване на дясна подбедрица, обусловили временно
2
разстройство на здравето, неопасно за живота, като тези увреждания били
лекувани консервативно за 15-20 дни. Вещото лице сочи, че в резултат на ПТП
ищцата Х. е получила компресивно счупване на 12-ти гръден прешлен,
определило трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни.
Посочва, че това увреждане на Х. е лекувано оперативно с поставяне в тялото
на прешлена на костен цимент, като обичайният срок на лечение е около 6
месеца. Вещото лице сочи, че получените увреждания са причинили на
ищците средни по сила болки и страдания, по –силно изявени при Х., като в
резултат на травмата при нея са се обострили съществуващи преди травмата
остеохондрозни промени по гръбн.стълб, довели до увреждане на нервни
коренчета в шийния и гръден отдел, предизвикали вертебрален синдром в тези
отдели. Вещото лице сочи, че травмите на гръбн.стълб причиняват усилване
на артрозните промени по ставите и междупрешлените дискове, което води до
периодични болки, скованост и изтръпване на отделни части на крайниците, а
промените в шийния отдел могат да доведат до вертебро-базиларна
недостатъчност. Сочи, че ищ.И. е трябвало да спазва режим на ограничена
физич.активност около 15-20 дни, като лечението е завършило с оздравяване,
а ищ.Х. е с ограничена физическа възможност, като при нея пълно
възстановяване е невъзможно като прешленът е с намалена височина в
предния край.
От заключението по изслушаната комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че ищците
страдат от посттравматично стресово разстройство, непосредствено
причинено от преживяното ПТП и същото е по-тежко и с по-голяма
продължителност от острата стресова реакция, като често симптомите
персистират през целия живот на страдащия и нарушават цялостното му
функциониране. Сочат, че при ищците и необходимо да бъде проведено
медикаментозно лечение под контрол на психиатър, както и психотерапия.
От заключението на допуснатата комплексна съдебномедицинска
и автотехн.експертиза се установява, че при ищците не са наблюдават
травматични увреждания, характерни за действието на обезопасителен колан.
Сочат, че в случая обезопасителният колан, ако е бил поставен, то би
ограничил движението на тялото в посока напред, като при ищ.И. би
предотвратил контузия на главата, счупване на носните кости, контузия на
ляво рамо, но не би могъл да ограничи получаване на навяхване в областта на
шията и контузия на пети пръст на лява ръка. Сочат, че при ищ.Х. правилно
поставеният колан би създал невъзможност за получаване на сгъвно счупване
на 12-ти гръден прешлен. Дават заключение, че травм.увреждания при ищ.И.
са резултат на удари в детайли на МПС, най-вероятно предна лява седалка,
при движението на тялото напред и наляво, а при ищ.Х. са резултат на силно,
внезапно сгъване на тялото, гръбн.стълб в гръднопоясния отдел в посока
напред.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на
3
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор,
че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за л.а.Форд с рег.
№*******, сключена между ЗД БУЛ ИНС АД и собственика на автомобила,
което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по
иска.
Безспорно по делото се установи, че е постановена влязла в сила
наказ.присъда №9/24 по дело № 5355/192/2021 на Съда в Болинтин Вале,
Румъния, потвърдена с Наказателно решение №1181/А/07.10.24г. на
Апелативен съд Букурещ, за деяние, съставляващо престъпление, и доколкото
тя е акт на съдебна юрисдикция от държава – членка на ЕС, то следва да бъде
зачетена при разглеждане на гражданско-правните последици от деянието на
осн. чл.300 от ГПК относно факта на извършването му, противоправността и
вината на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно
авторството, противоправността и вината за извършеното от делинквента
престъпление на 11.10.21г., при което са причинени посочените в последната
увреждания, са безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно
сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите, съдът намира, че са налице
всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на претърпените от ищците вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на постраД.; начинът на извършване
на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване
на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи;
отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на
двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е
намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне
размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на
ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
По несъмнен начин от приетите писмени доказателства се
установи, че ищцата Х. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
4
болки и страдания, вследствие на нанесените травматични увреждания,
настъпили в резултат от процесното ПТП – компресивно счупване на 12-ти
гръден прешлен. Установи се, че лечението е било оперативно, като
обичайният срок на възстановяване е около 6 месеца. От медиц.експертиза
става ясно, че при ищцата не е възможно пълно възстановяване и е налице
ограничена физическа възможност, като тази травма е обострила и
съществуващите остеохондрозни промени по гръбн.стълб. Установи се също,
че ищцата страда от посттравматично стресово разстройство, което налага
медикаментозно лечение и психотерапия. Отчитайки степента на болките и
страданията, свързани с удара от автомобила и характера на получените
телесни увреждания, както и с проведената хирургична интервенция,
продължителния възстановителен период /около 6 месеца/, невъзможността за
пълно възстановяване, обстоятелството, че към настоящия момент се
наблюдава промяна в психическото й състояние, за която е необходимо
лечение, съдът намира, че сумата от 60000лв. в случая е справедлива за
репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
По делото се установи, че ищецът И. е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесените
травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП-
навяхване на шията, счупване на носни кости, контузия на лява раменна става,
навяхване на пети пръст на лява длан, ожулване на дясна подбедрица. Вещото
лице по медиц.експертиза сочи, че тези увреждания са лекувани
консервативно за 15-20 дни, като са причинили средни по сила болки и
страдания и са наложили режим на ограничена физическа активност за този
период. Според експертизата при ищ.И. е налице пълно възстановяване.
Установи се също, че ищецът страда от посттравматично стресово
разстройство, което налага медикаментозно лечение и психотерапия.
Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара от автомобила
и характера на получените телесни увреждания, както и с краткия
възстановителен период /около 20 дни/, пълното физическо възстановяване,
обстоятелството, че към настоящия момент се наблюдава промяна в
психическото му състояние, за която е необходимо лечение, съдът намира, че
сумата от 18000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените
вреди, претърпени от ищеца.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че ищците пътували
при неправоспособен водач, който не притежава СУМПС, и без поставен
обезопасителен колан. За да се формира извод за наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съотв. за степента на
това съпричиняване, то следва да се отчете не само факта на извършено от
страна на постраД. нарушение на правилата за движение по пътищата, но и
дали тези нарушенията са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл следва да се
прецени доколко действията на пострадалите са допринесли за вредоносния
резултат и въз основа на това да определи обективния им принос. По делото
не е спорен фактът, че ПТП е причинено от водач, който не е имал
необходимата правоспособност за управление на МПС. Безспорни
доказателства за това, че пострадалите са имали знание за липсата на
правоспособност на водача обаче не са събрани по делото. Ето защо това
възражение се преценява от съда като неоснователно.
5
Съгласно заключението на вещите лица по комплексната
съдебномедицинска и автотехн.експертиза при ищците не са наблюдавани
травматични увреждания, характерни за действието на обезопасителен колан.
Вещите лица обясняват, че в случая обезопасителният колан, ако е бил
поставен, то би ограничил движението на тялото в посока напред, като при
ищ.И. би предотвратил контузия на главата, счупване на носните кости,
контузия на ляво рамо, но не би могъл да ограничи получаване на навяхване в
областта на шията и контузия на пети пръст на лява ръка. Съответно при
ищ.Х. правилно поставеният колан би създал невъзможност за получаване на
сгъвно счупване на 12-ти гръден прешлен. Вещите лица в с.з. обясняват, че
предпазният колан е ефективен при всички скорости, като ограничава
движението на тялото напред, но не и наляво и надясно. При това заключават,
че травм.увреждания при ищ.И. са резултат на удари в детайли на МПС, най-
вероятно предна лява седалка, при движението на тялото напред и наляво, а
при ищ.Х. са резултат на силно, внезапно сгъване на тялото, гръбн.стълб в
гръднопоясния отдел в посока напред. С оглед на така събраните
доказателства, съдът приема, че неспазването на изискването за използване на
обезопасителен колан от страна на пътника в движещото се МПС,
регламентирано в чл.137а, ал.1 ЗДвП, е допринесло за настъпването на
установеното по-горе увреждане на ищцата и част от уврежданията на ищеца
при процесното ПТП / т.е. нарушението е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат/, поради което и възражението на отв.дружество за
съпричиняване се явява основателно. Съобразявайки изложеното, както и
това, че отговорността на виновния водач по принцип надвишава тази на
пътниците в автомобила, вкл. задължението на водача, регламентирано в
чл.179, т.2 ППЗДП, съдът определя съпричиняване от страна на пострадалите
лица в размер на ¼.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалите и след приспадане от размера на
определеното обезщетение на сума, съответна на степента на
съпричиняването, то следващото се обезщетение за неимущ.вреди за ищ.Х. е в
размер на сумата от 45000 лв., до който размер предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за
разликата над сумата 45000 лв. до пълния предявен размер от 80000лв, а
следващото се обезщетение за неимущ.вреди за ищ.И. е в размер на сумата от
13500 лв., до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да
се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата
13500 лв. до пълния предявен размер от 30000лв.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл.429,
ал.3 КЗ, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2 на
чл.429 КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
случая, видно от приложените писма от ответника, ищците са уведомили
застрахователя за настъпилото ПТП на 02.03.22г., поради което и съдът счита,
че върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от 02.03.22г. до
6
окончателното плащане.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА.
В представените по делото пълномощни на адв.Д. липсва позоваване на някоя
от предвидените чл.38, ал.1 ЗА хипотези за предоставяне на безплатна правна
помощ, като липсват и други доказателства за наличие на това обстоятелство.
След като в представените по делото пълномощни не е посочено някое от
основанията по чл.38 от Закона за адвокатурата за оказване на безплатна
правна помощ, то липсва основание за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за това производство / в този смисъл е и Определение №
93/10.04.13г. по т.д.471/12г. на ВКС/. Ето защо не следва да се присъжда
адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 ЗАдв.
Съобразно направеното от ответната страна искане за присъждане
на разноски, съдът намира, че такива се следват съобразно отхвърлената част
от исковете. От страна на ищците в с.з. е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. От приложения договор е
видно, че заплатеното от ответника адв.възнаграждение възлиза на 12240лв с
ДДС.
Съдът съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-
438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е
още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно
чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е
императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в
Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да
определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата
съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото.
В случая съдът отчита, че делото е с обичайна за този вид дела
фактическа и правна сложност, протекло е със събиране на доказателства в
рамките на две съдебни заседания, като защитата се е осъществявала чрез
7
писмени молби. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че
дължимото на отв.страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено
до размер, близък до минималните такива съгласно Наредба №1 от
09.07.2004г., а именно до размера на 7000лв. без ДДС. Или съобразно с
отхвърлената част от исковете, дължимото адв.възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ответника възлиза на 3933лв с
ДДС. Предвид това общо дължимите на отв.страна разноски възлизат на
4298,18лв-адв.възнаграждение и депозит за вещи лица.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса в размер на 2340лв, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и направените по делото
разноски в размер на 1430лв– възнаграждение за съдебни експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Р. И., ЕГН **********, с адрес ****, СУМАТА от 13500лв.
/тринадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на настъпило ПТП на 11.10.21г. в Румъния, причинено от Я. Я., при
управление на МПС – л.а.Форд, рег.№*******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.03.22г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
13500лв до пълния му размер от 30000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Н. Х., ЕГН **********, с адрес ******, СУМАТА от
45000лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на настъпило ПТП на 11.10.21г. в Румъния, причинено от Я. Я., при
управление на МПС – л.а.Форд, рег.№*******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.03.22г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
45000лв до пълния му размер от 80000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 2340лв /две
хиляди триста и четиридесет лева/, представляваща дължимата по делото
държавна такса върху уважената част от исковете, както и СУМАТА от
1430лв / хиляда четиристотин и тридесет лева/, представляваща направените
от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Р. И., ЕГН **********, с адрес ****, и С. Н. Х., ЕГН
**********, с адрес ******, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец,
бул.Джеймс Баучер №87, СУМАТА от 4298,18лв /четири хиляди двеста
деветдесет и осем лева и 18ст/, представляваща направени по делото
8
разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9