№ 140
гр. Габрово, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210101500 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ХИЙТ НУТРИШЪН” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Борис III”,
бл. 201А, вх. 2, ет. 2, ап. 202Б срещу „НЕО МАРК” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.”Ангел Кънчев“ № 21, ет. 4, ап. 4, за
установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за
сумата 2282.52 лева, представляваща платено авансово възнаграждение по развален
договор за изработка на крафт кутии и картонени чаши, за която сума в
производството по ч. гр. д. № 772/2022 год. по описа на РС Габрово, е издадена заповед
за изпълнение.
В искова и уточнителна молба ищецът твърди, че сключил с ответника
неформален договор за изработка и доставка на крафт кутии и картонени чаши, по
който договор ищецът заплатил авансово сумата от 2282,52 лева. Договорът бил със
срок на изпълнение 30 дни. Ответникът от своя страна не изпълнил задължението си
по договора, поради което ищецът развалил сключения договор и претендира връщане
на даденото.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът „НЕО МАРК”
ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. В подаденото срещу издадената
заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК не оспорва
сключването на договора и полученото авансово плащане, но излага, че договорът е
останал неизпълнен поради обстоятелството, че ищецът не е одобрил изпратените му
мостри. Излага, че картонените чаши били доставени на изпълнителя от трето за спора
лице, но ищцовото дружество отказало да ги получи, поради което чашите били
съхранявани в склада на ответника. В депозиран след срока по чл. 131 ГПК отговор
(наименован възражение) ответното дружество поддържа оспорванията, съдържащи се
във възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, като твърди, че поради отказа на ищцовото
дружество да получи картонените чаши същите били върнати на дружеството -
доставчик. Ответникът изразява готовност да изпълни договора в случай, че ищецът
1
има интерес.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
В производството страните не спорят по отношение на осъществените в
правната действителност факти, спорни са единствено породените от тях правни
последици.
Страните не спорят по сключването на договор за изработка и доставка на крафт
кутии и картонени чаши и авансово заплащането от изпълнителя на сумата от 2282,52
лева. Изготвената от „Нео Марк" ЕООД оферта от 12.12.2021 г. съдържа информация
за типа, начин на монтаж, материал, размери, ламиниране, бройка и крайна цена за 1
брой от съответните модели крафт кутии и картонени чаши без ДДС, които са избрани
от ищеца, цена за щанца, начин за плащане. В допълнение в изготвената от „Нео Марк"
ЕООД оферта е упоменато, че външният вид на крафт кутиите и картонените чаши е
съгласно предоставените мостри, като цветният дизайн се одобрява от възложителя,
като цената се базира на готови файлове предоставени от него, а срокът за доставка е
до 30 дни след уточняване на цветните файлове. Видно от проформа фактура №
24/17.12.2021 г., издадена от „Нео Марк" ЕООД на ищеца същата има за предмет
изработка и доставка на материали по опис, приложен към фактурата на стойност
3170,16 лева, от която сума изпълнителят следвало да заплати авансово 60 % по банков
път, а остатъка след доставката на картонените опаковки. По посочената във фактурата
банкова сметка на 17.12.2021 г. ищецът наредил да бъде преведена сумата в размер на
2282,52 лева, като в платежното нареждане като основание за плащането е посочена
именно проформа фактура № 24/17.12.2021 г.. За извършеното авансово плащане от
ответното дружество е издадена фактура № ********** от 20.12.2021 г., подписана от
управителя Георги Спасов.
Видно от приложена електрона комуникация, която не е оспорена от ответника
на 19.04.2022 г. ищецът отправил покана до управителя на ответното дружество за
връщане на авансово заплатената му сума.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.
Основателността на предявения установителния иск при квалификацията чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от
сключен договор за изработване и доставка на крафт кутии и картонени чаши, по който
от възложителя е заплатено авансово възнаграждение в размер на 2282,52 лева,
разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на изпълнителя да
изработи и достави крафт кутии и картонени чаши и неизпълнение на възникналото за
ответника задължение за връщане на полученото по разваления договор авансово
възнаграждение.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за изработване и
доставка на крафт кутии и картонени чаши, респ. за връщане на предоставеното в аванс
дължимото възнаграждение след развалянето на договора, е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
2
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, изразено в предаване във
фактическа власт на „ХИЙТ НУТРИШЪН” ЕООД, ЕИК ********* на крафт кутии и
картонени чаши, респ. връщане на авансово заплатената сума от 2282,52 лева, като при
липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за тези
обстоятелства, съдът следва да приеме за несъществуващи недоказаните факти.
Сключеният между страните договор с оглед предметното му съдържание е
такъв за изработка и включва в съдържанието си две основни облигаторни задължения
за страната, дължаща характерната престация – изпълнителят „НЕО МАРК” ЕООД, а
именно да извърши качествено и в срок уговорената работа съобразно възложеното и
да предаде овеществения й резултат на възложителя, а за последния - да приеме
(одобри) извършената съгласно договора работа и да заплати уговореното
възнаграждение (непрестирания остатък) - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
вр. чл. 288 ТЗ. При изработката непосредствената цел (основанието) на сделката не е
просто прехвърлянето на правото на собственост върху овеществения работен резултат
(крафт кутии и картонени чаши), а неговото изработване в съответствие с изискванията
на възложителя, уговорени в сключения договор.
Видно от съдържанието на офертата на изпълнителя, която възложителят е
приел, срокът за изпълнение на възложеното е до 30 дни след уточняване на цветните
файлове, който срок по волята на страните е дефиниран като краен. В задължение на
„ХИЙТ НУТРИШЪН” ЕООД било поставено предварително одобрение на цветните
файлове. Доказателства ответното дружество да е поканило възложителя да осигури
съдействие за уточняване на цветните файлове, включително да му е изпратил мостри
за предварително одобрение или да е доставил на изпълнителя изработени крафт кутии
и картонени чаши в рамките на уговорения срок (и изобщо) не са ангажирани.
Доказателства да е изпълнил не са представени, поради което и до предявяването на
заявлението по чл. 410 ГПК на 28.04.2022 г. – повече от четири месеца след
извършеното от „ХИЙТ НУТРИШЪН” ЕООД плащане, е ясно че всякакъв разумен
срок за изпълнение е изтекъл и ответникът е в неизпълнение на задължението да
изработи и достави заплатените материали.
В договора страните не са постигнали съгласие относно правото на разваляне на
договора, което означава, че развалянето поради неизпълнение на изпълнителя, се
подчинява на общите нормативни правила, съдържащи си в ЗЗД.
Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда
на чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016
г. на ВКС , I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя
характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие
на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са
уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се
разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника,
като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с
искане за изпълнение в подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление,
че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно
прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълнение, е диспозитивна и
страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят други условия и
начин на разваляне (такива в случая не са налице). Когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да
бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.
Това уведомление е обективирано в исковата молба и е достигнало до
3
изпълнителя на 15.11.2022 г., с връчването на препис от същата. Без значение е дали
волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда в отделна
покана или е заявено в исковата молба. В решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. №
60/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС изрично е разяснено, че исковата молба може да бъде
квалифицирана като искане за разваляне на договора поради виновното му
неизпълнение от страна на ответника и ако са налице останалите предпоставки по чл.
87 ЗЗД, може да се претендират редхибиторните последици, настъпили в
патримониума на страните след развалянето на договора. Обстоятелството, че исковата
молба се отправя до съда, не може да обоснове извод, че същата не се отнася до
ответника. Когато ищецът е направил искане за разваляне на договора от съда поради
неизпълнение на задълженията на ответника, волята за разваляне на възникналото
между страните правоотношение е точно и ясно изразена. С получаване на препис от
исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на
договора. Въз основа на изложените съображения ВКС дава като отговор на
материалноправния въпрос относно извънсъдебния начин на разваляне на договора:
при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. Възложителят не е
дължал предоставянето на допълнителен срок за изпълнение, тъй като „НЕО МАРК”
ЕООД е разполагало с повече от 4 месеца да изработи и достави движими вещи –
крафт кутии и картонени чаши, които от гледна точка характеристиките им и
количеството, в което са закупени са били необходими за осъществяване на
търговската дейност на ищцовото дружество, което на изпълнителя в качеството му на
търговец-професионалист следва да е било известно, както и да е било известно
обстоятелството, че осъществяването на търговска дейност е свързано със спазването
на съответните срокове, съответно след значителната забава, евентуална доставка би
била безполезна за кредитора.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС,
е прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна
защита интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право на
кредитора да очаква един обещан от длъжника резултат, чието съдържание при
отношения, произтичащи от договор се определя от страните. Очакваният от
възложителя резултат е изработка и доставка на крафт кутии и картонени чаши, който
резултат е следвало да се постигне в уговорения срок, т. е. изпълнителят като
разполагащ със специални знания и необходимата професионална квалификация в
областта на изработка на картонени изделия се е съгласил да изпълни възложеното за
точно определен времеви период.
Разпоредба на чл. 262, ал. 1 ЗЗД предвижда възложителят да има право да
развали договора, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок
работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, т. е. в
хипотезата на забавена престация или такава, която не съответства на уговореното в
количествено и/или качествено отношение.
В решение № 132 от 28.01.2015 г. по т. д. № 1846/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е
разяснено, че онези договорни отношения, които се изпълняват в определен времеви
интервал, а не едновременно със сключване на сделката, винаги съдържат и уговорки
за срок, т. е. при тях законът въздига срока в съществен елемент от съдържанието
(предмета) на сделката и съответно неспазването на срока за изпълнение само по себе
си поражда право на разваляне, което се упражнява без да се предоставя допълнителен
срок за изпълнение – така решение № 175 от 31.01.2019 г. по гр. д. № 3115/2017 г., ІІІ
Г.О. на ВКС.
И наистина, в хипотезата на разваляне поради явна невъзможност да бъде
4
престирано в уговорения срок, предоставянето на допълнителен срок за изпълнение е
безпредметно – задължението на длъжника е възникнало като срочно, срокът е елемент
от съдържанието на правоотношението и съответно спазването му е от съществен
интерес за кредитора, съответно при очевидната невъзможност този срок да бъде
спазен, законът предоставя възможност на неудовлетворения кредитор да се освободи
от правната връзка, която няма да удовлетвори позитивния му интерес, който го е
мотивирал да встъпи в договора. За възложителя интересът е да получи овеществения
продукт от възложената работа в определения (уговорения) срок, а не принципно в
неопределен (или определяем по волята на длъжника) бъдещ момент. При явна
невъзможност длъжникът да изпълни в срока, който страните са определили по
взаимно съгласие, в полза на кредитора законът урежда потестативното право да
прекрати правната връзка, съответно предоставянето на допълнителен срок за
изпълнение е напълно излишно и би означавало в резултат на длъжниковото
неизпълнение да се достигне до изменение на съществен елемент от договора, което не
може да е целта на разпоредбата.
Няма никакъв спор, че възложителят „ХИЙТ НУТРИШЪН” ЕООД е имал
облигационното право да получи във фактическа власт изработени крафт кутии и
чаши, който обаче резултат не е обективиран от „НЕО МАРК” ЕООД нито в
уговорения срок, включително и към приключване на устните състезания по спора.
Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
какъвто процесният договор не е. В решение № 147 от 31.10.2019 г. по т. д. №
50178/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС е разяснено, че задължения с продължително
изпълнение са тези, при които длъжникът трябва непрекъснато в течение на
определено време да извършва или да не извършва определени еднакви по същество
действия - продължително да прави или да не прави нещо. Договорът, сключен между
страните е договор за изработка и може да бъде определен като такъв за
продължително или периодично изпълнение само ако страната, дължаща характерната
престация - изпълнителят е поел задължението да извършва една и съща по вид
дейност през целия срок на договора (напр. при уговорена престация за охраняване на
определен обект). В настоящия случай обаче нито една от страните по процесния
договор не е поела задължение за извършване на подобни престации – изпълнителят
дължи извършването на определени и различни по естеството си фактически действия,
които имат съответната технологична последователност и всички тези действия само в
своята съвкупност пораждат дължимия резултат – изработка и доставка на крафт кутии
и картонени чаши. По тази причина договорът не е за периодично или продължително
изпълнение и затова с упражняване на потестативното право на ищеца по чл. 87 ЗЗД се
заличават с обратна сила, към момента на сключване на договора, всички породени от
него права и задължения, включително за страната извършила престация по него
(заплатила част от уговореното възнаграждение), възниква правото за нейното връщане
– в този смисъл решение № 102 от 23.07.2015 г. по т. д. № 1680/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС.
В случая кредиторът е превел по банков път част от договореното
възнаграждение от 3170,16 лева в размер на 2282,52 лева, като с развалянето му с
обратно действие, е отпаднало правното основание тази получена от изпълнителя
„НЕО МАРК” ЕООД престация да бъде задържана. От изложеното, се налага извод, че
е осъществен фактическият състав, предвиден в разпоредбата на 55, ал.1, пр.3 ЗЗД – от
страна по двустранен договор е получена престация на парична сума в размер на
2282,52 лева, като договорът е развален, поради виновно неизпълнение на
задължението на страната-изпълнител да изработи достави на крафт кутии и картонени
чаши, като волеизявлението на изправната страна е достигнало до неизправната такава,
5
с което правното основание за получаване на сумата, каквото представлява сключеният
договор, е отпаднало, тъй като развалянето на договора, който не е за периодично
изпълнение, има обратно действие.
С отпадане на правното основание за получаване на сумата в правната сфера на
получилата я страна, възниква задължение за връщането й, което не се оспорва, че не е
изпълнено от ответника. Ето защо, предявеният установителния иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД за изравняване
на неоснователно обогатяване, възникнало от извършената пряка престация, е
основателен и доказан за пълния предявен размер от 2282,52 лева, която сума е
дължима заедно със законната лихва от предявяването заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване на вземането.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство ищецът е извършил разноски по частно гр. дело №
772/2022 г. по описа на РС Габрово в размер от 40 лева, представляваща заплатена
държавна такса. В исковото производство „ХИЙТ НУТРИШЪН” ЕООД доказва
извършени разноски в размер на 51,30 лева - внесена държавна такса.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ХИЙТ НУТРИШЪН” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Борис III”,
бл. 201А, вх. 2, ет. 2, ап. 202Б, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55,
ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, че „НЕО МАРК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. ”Ангел Кънчев“ № 21, ет. 4, ап. 4, дължи на
ищеца сумата 2282,52 лева (две хиляди двеста осемдесет и два лева и петдесет и две
стотинки) - получена на отпаднало правно основание – развален неформален договор
за изработка на крафт кутии и картонени чаши, съгласно издадена фактура №
********** от 20.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.04.2022 г. до окончателното й плащане, за която сума в производството по частно
гр. дело № 772/2022 год. по описа на РС - Габрово, е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА „НЕО МАРК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. ”Ангел Кънчев“ № 21, ет. 4, ап. 4, да заплати на „ХИЙТ
НУТРИШЪН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Цар Борис III”, бл. 201А, вх. 2, ет. 2, ап. 202Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 40 лева (четиридесет лева) – разноски за производството по частно гр. дело №
772/2022 г. по описа на РС Габрово и сумата 51,30 лева (петдесет и един лева и
тридесет стотинки) – разноски за настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6