РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Айтос, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20222110100535 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ш. М. А., ЕГН
********** и Н. Х. А., ЕГН ***, двамата от***, действащи чрез адв.Д. В. – БАК, със
съдебен адрес: *** против И. К. О., ЕГН ********** и З. С. О., ЕГН **********, двамата
съпрузи с адрес: ***.
С исковата молба ищците Ш. М. А., ЕГН ********** и Н. Х. А., ЕГН ***
предявяват спрямо ответниците И. К. О., ЕГН ********** и З. С. О., ЕГН **********
осъдителен негаторен иск, който намира правно основание в чл.109 от Закона за
собствеността (ЗС). Със същия молят да бъде постановено съдебно решение, с което
ответниците И. К. О. и З. С. О., двамата с адрес: ***, да бъдат осъдени да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на
собственост пo отношение на собствения им УПИ VI-209 кв.29 пo плана на ***, пълноценно
и несмущавано, като:
ПPEMAXHAT находящата се в собствения на двамата ответници имот УПИ
III-208, кв.29 пo плана на ***, част от полумасивна сграда - ПМС, разположена на
разстояние до 3 метра от имотната граница между двата съседни имота - УПИ III-208 и УПИ
IV-209 в кв.29 пo плана на ***;
ПРЕМАХНАТ находящата ce в собствения на двамата ответници имот УПИ
III-208, кв.29 пo плана на ***, част от бетонна площадка, разположена на разстояние дo 3
метра от имотната граница между двата съседни имота - УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв.29
пo плана на ***;
ПPEMAXHAT находящата се в собствения на двамата ответници имот УПИ
1
III-208, кв.29 пo плана на ***, тоалетна, ведно с изградените към нея навес и дървена барака,
разположени на разстояние до 3 метра от имотната граница между двата съседни имота -
УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв.29 пo плана нa ***;
ПРЕМАХНАТ находящите ce в собствения на двамата ответници имот УПИ
III-208 KB. 29 пo плана на ***, 1 брой липа и 2 броя див орех, засадени в източната част на
дворното им място и намиращи се до имотната граница, на разстояние пo-малко от 3 метра
oт имотната граница между двата съседни имота - УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв. 29 пo
плана на ***.
Ищците претендират заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства: Нотариален акт №
126 и 127 от 25.10.1995 г. на PC-Айтос, Нотариален акт № 175/1996 г. на PC Айтос; Скица №
1015/11.11.2021 г. на Община Руен.
Заявени са доказателствени искания – за назначаване на Съдебно-техническа
експертиза (СТЕ) с конкретни задачи и допускане на двама свидетели в режим на
довеждане.
В съдебно заседание ищците, чрез адв.Д.В. - БАК поддържат първоначално
заявените претенции, както и направено по реда на чл.214 ГПК изменение на иска и
ангажират доказателства. Представят списък по чл.80 ГПК, поддържайки искането за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответниците И. К. О. и З. С. О., чрез
пълномощник адв.Г. К. - БАК представят писмен отговор. Оспорват основателността на
исковата претенция в цялост. Молят за отхвърлянето й от съда и за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски. Пo отношение на иска пo чл.109 от ЗС заявяват възражение за
изтекла давност за предявяването му и в четирите му части, като сочат, че всички
постройки/дървета, чието премахване се претендира от ищците са съществували oт
десетилетия, a постройката, описана като ПМС дори била нанесена в кадастъра на ***
oт1988г. Представят доказателства - скица № 678/2021г. на общ. Руен и заявяват
доказателствени искания.
В съдебно заседание ответниците, чрез адв.К. поддържат становището, дадено
в отговора на и.м. и оспорват предявения иск.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Ищците твърдят, че ca собственици на УПИ IV-209 в кв. 29 пo плана на ***,
на общо 11/14 ид.ч., за което се легитимират с Нотариален акт № 126 и 127 от 25.10.1995 г.
на РС-Айтос. Hе е спорно, че нa запад имотът им граничи с УПИ III-208 кв. 29, собственост
2
на ответниците – съпрузите И. К. О. и З. С. О.. Исковата претенция се обосновава с
твърдението, че нa границата с дворното място на ищците - на самата гранична
регулационна линия, ответниците са изгрА.и строеж, представляващ ПМС /полумасивна
сграда/, разположен на разстояние до 3 метра от имотната граница. Строежът бил извършен
без строителни книжа, без съгласието на ищците и ce намирал непосредствено на имотната
граница, вместо на отстояние от 3 метра, каквото е изискването на закона и с височина, пo-
голяма от допустимата, около 5 м. Твърди се, че съществуващият в този вид и на това място
строеж пречи на ищците да упражняват правото си на собственост пълноценно,
неправомерно ги ограничава в ползването на част от дворното им място, граничещо с ПМС
на ответниците, която поради изграждането й в този вид и на това място засенчвала част от
двора, като ограничавала неправомерно светлата площ, a това препятствало ищците в
ползването на празното им дворно място за отглеждане на качествена растителна продукция,
създавало пречки по-големи от обикновените за ползване на двора за добив на добра
продукция от пипер, домати, краставици. Наред с това ищците сочат, че ответниците са
изляли бетонна площадка, изградена на самата гранична регулационна линия между двата
съседни имота, направена без строителни разрешения и съгласие. Изграденото на това
място създавало условия за стичане на дъждовна вода от така излятата на място бетонна
плоча в собствения на ищците имот, който се наводнявал, като вследствие съществуването
на този бетон се задържала вода и влага и така ищците били принудени да търпят вредните
последици от неправомерните действия на ответниците. Освен това, в имота си ответниците
изгрА.и тоалетна, на разстояние по-малко от 3 метра (на около 50 см.) от границата с
дворното място на ищците, която им пречила, поради острата миризма. В източната част на
дворното си място в непосредствена близост до имота на ищците, ответниците засА.и дърво
– липа от висок дървесен вид, с височина около 10-12 метра. Hа същата имотна граница се
намирали и 2 6р. дървета - див орех около 10 метра високи, които също засенчвали имота на
ищците и ограничавали правото им на собственост, създавайки им пречки да ползват
пълноценно и несмущавано дворното си място.
В подкрепа на изложената в исковата молба фактическа обстановка и досежно
наличието и местоположението на гореописаните обекти в имота на ответниците
(процесните сгради и дървета, чието премахване се иска) ищците ангажират гласни
доказателства – чрез показанията на разпитаните по делото свидетели Е. А. Ю. и О. М. А..
При пълно кореспондиране помежду им се установява както наличие на обектите, така също
и създадените на ищците пречки да упражняват правото си на собственост - стичане на
дъждовна вода от така излятата от ответниците бетонна плоча в имота на ищците;
засенчване на част от двора, ограничаване на светлата площ и препятстване за отглеждане
на зеленчуци, разнасяне на неприятна миризма от външната тоалетна.
В подкрепа на изложеното – досежно съществуването на място на обектите, е
неоспореното от страните и прието от съда заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
въз основа на което е направено уточнение на исковата претенция.
Ответниците не оспорват факта, че с ищците са съседи, както и че процесните
обекти, чието премахване се претендира - съществуват, но излагат възражения против
предявения негаторен иск в няколко насоки: твърдят, че действащият кадастрален и
3
регулационен план на *** е от 13 юни 1988г. като постройката, обозначена като пМС на
скицата, приложена към исковата молба, построена в дворното място на техния поземлен
имот № 208, е отразена на този план. Същата била построена на имотната граница със
съседите, пpи условията нa реципрочност – постройката на съседите съществувала доскоро и
била съборена пo време, когато отношенията им се влошили, но меродавен според
ответниците бил фактът, че строителството е извършено на имотната граница при условията
на взаимност. Същото било относимо и за претендираната за събаряне тоалетна - не била
нанесена пo плана на ***, нo се намирала непосредствено до ответниковата ПМС и
покривала лицето на ПC на ищците. Ответниците оспорват и искането за премахване на
част от бетонната площадка, намираща се в имота им на разстояние по-малко от 3м. от
имотната граница със съседите, като изтъкват, че не е строеж, a „бетонна площадка“, чието
предназначение било да не допусне водата от улицата да навлезе и да се оттича в имота им и
поради тази причина е с обратен наклон, т.е. към улицата. Не ангажират гласни
доказателства.
По отношение на искането за премахване на дървета - един брой липа и два
броя див орех, находящи се на разстояние, по-малко от 3 метра от имотната граница между
двата поземлени имота, ответниците го оспорват, изтъквайки че се отнася за дървета
„саморасляци“, a не за преднамерено посяти в близост до имотната граница насаждения.
Отделно от това се позовават на недопустимост на искането за премахване на дърветата по
съдебен ред и чрез негаторен иск по чл.109 ЗС, при наличие на специален административен
ред по чл.52 от ЗС. По повод на така направеното възражение, следва да се отчете
следното:
От наведените твърдения и отправения петитум – за осъждане на ответниците
да премахнат трите дървета, които са на по–малко от предвиденото в чл. 52 ЗС отстояние от
имота на ищците следва, че предявения иск е с правно основание чл.109, във вр. с чл. 52 ЗС.
Искът е процесуално допустим по следните съображения:
Съгласно чл. 52 ЗС споровете относно дървета, намиращи се на по-малко от
допустимото от закона отстояние от съседни имоти, се решават от кмета на общината,
района или кметството, но само в случаите, когато става въпрос за отсичане на клони и
корени, преминаващи в съседния имот, или когато се иска преместване на дърветата.
Исковете за премахване (изкореняване или отсичане) на дървета, какъвто е и предявеният от
ищците иск, се разглеждат и разрешават от съда, включително и когато се иска премахване
на дървесни видове, за които има установен режим на особена закрила (това са видовете,
изброени в чл. 34 ЗОСИ и чл. 63, ал. 2 ЗУТ) – в този смисъл са разясненията, дадени с
решението на Президиума на Народното събрание на НРБ за тълкуване на чл. 52 ЗС, обн.
ДВ, бр. 61/1970 год., както и по-актуалната задължителна съдебна практика. Поради
изложеното предявеният иск е допустим.
По съществото на иска съдът приема следното:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е
средство за правна защита на собственика, срещу всяко неоснователно действие
/бездействие/, а също и създадено и/или поддържано състояние, което му пречи да
упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на
това право. Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е всяко лице, което извършва или
поддържа неоснователно действие към собственика. Пасивно легитимиран по негаторния
иск може да е и съсобственик, който извършва или поддържа неоснователно действие към
друг съсобственик.
4
Правото на собственост е от категорията на т. нар. в правната доктрина
абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това право разполага с пълна
власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни субекти да се въздържат от
въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи
ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на
чужди собственически права. Ограниченията на собствеността са регламентирани в Раздел
V – ти от Закона за собствеността. В чл. 52 ЗС е уредено точно определено по своето
съдържание ограничение на собствеността, като е забранено да се посаждат дървета до
имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за
средните и 1 метър за ниските. Нормата на чл.52 ЗС е императивна, ограничението
установено с нея е в нормативно определени граници, чието нарушаване винаги обуславя
извод за наличността на неоправдани пречки за използване на съседния имот. С други думи,
нарушаването на нормите за отстояние на дървета от имота на собственика – ищец,
установени в чл. 52 ЗС, безусловно съставляват неоснователни действия по смисъла на
чл.109 от ЗС и собственикът разполага с правно признатата възможност чрез негаторния иск
по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото или поддържано противоправно
състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот
дървета пречат на спокойното упражняване на правата му – в този смисъл е Решение №
60/29.05.2014 год. по гр. дело № 7375/2013 год. на ВКС на РБ, ІІ, г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна за настоящия състав съдебна
практика.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът намира, че въпреки
направените възражения, предявеният негаторен иск е освен допустим във всичките му
части (включително досежно премахване на дървета – 1 бр. липа и 2 бр. орех) е и
основателен по следните съображения: С иска по чл.109 от ЗС собственикът на недвижим
имот търси защита срещу всяко лице, което макар и да не оспорва правото му спрямо имота,
чрез конкретни действия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика,
включително възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във
всеки от случаите, при които правото на собственост се защитава чрез негаторния иск по
чл.109 от ЗС, съдът следва да установи за безспорно доказана от страна на ищеца
собственост и да изследва онази съвкупност от действия или бездействия на ответника, за
която се твърди, че ограничава осъществяване на собственическите правомощия, за да
установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на собственост, в
какъв обем са ограниченията и може ли да се даде търсената защита. Следователно такъв иск
може да се води успешно само ако е налице конкретно нарушаване на правата на ищцовата
страна. В настоящия случай като се съобразят фактите по делото за вида и характера на
пречките, които се изтъкват от ищците – чрез препятстване ползване на имота им, както при
наличие на процесните постройки и 3 бр. дървета, следва да се приеме, че такава зависимост
е безспорно установена. Между страните не е спорно съществуването на посочените обекти
(постройки и насаждения), както и факта, че са в имота на ответниците, но на разстояние
по-малко от 3 метра от имотната граница между двата съседни имота.
Материалният закон определя основанията за придобиване на правото на
собственост и правомощията на собственика, чрез които то се реализира. Едно от тях е
правото на иск като средство за правна защита. Собственикът може да иска признаването и
зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и въздържането
им от действия и посегателства. На тези цели е предназначен да служи специфичният
негаторен иск. Искът предоставя правна защита срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото,
5
което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според
неговото предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда дори само при
състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие,
което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/или
ограничават тези на потърсилия правна защита. Искът може да се упражни срещу всяко
лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото въздействия, включително
собственик на съседен имот (какъвто е настоящия случай), ако при упражняването на своите
права създава ограничения или заплашва чуждите права. Ищецът може да постигне не само
отричане на основанието за въздействие над имота, но и премахване на източника на
въздействието чрез съдебната принуда, за да възстанови състоянието на имота такова,
каквото то е било преди нарушението. Ето защо и според константната съдебна практика,
ако източникът на неоснователното въздействие са обекти (постройки и трайни
насаждения), както се сочи в исковата молба и се установява от събраните гласни
доказателства и заключение на ВЛ по назначената СТЕ, заинтересованият може да иска
премахването им, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние.
Анализирайки доказателствата по делото се установява, че предявеният иск е
основателен, доколкото с него се цели да бъдат премахнати всякакви пречки, които
препятстват пълноценно правото на собствениците на имота. Ето защо и предявеният иск
по чл.109 ЗС следва да бъде уважен, чрез осъждане на ответниците с цел за осигуряване на
нормално ползване имота на ищците, да премахмане процесните обекти (постройки и
дървета).
Предвид пълно уважаване на исковата претенция по чл.109 и на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК съдът намира, че съдебно-деловодните разноски на ищците следва да им бъдат
изцяло заплатени от ответниците, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, а именно
в размер от 918,00 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците И. К. О., ЕГН ********** и З. С. О., ЕГН **********,
двамата съпрузи с адрес: *** да преустановят неоснователните си действия, с които пречат
на ищците Ш. М. А., ЕГН ********** и Н. Х. А., ЕГН ***, двамата от ***, да упражняват
правото си на собственост пo отношение на собствения им УПИ VI-209 кв. 29 пo плана на
***, пълноценно и несмущавано, като:
ПPEMAXHAT находящата се в собствения на двамата ответници имот УПИ
III-208, кв.29 пo плана на ***, полумасивна сграда - ПМС, разположена на разстояние до 3
метра от имотната граница между двата съседни имота - УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв.29
пo плана на ***, съответно премахнат площта от 8,50 кв.м. от тази сграда с размери 4м/4м,
попадаща в обхвата на отстоянието от 3 метра от имотната граница между двата съседни
имота - УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв.29 пo плана на ***;
ПРЕМАХНАТ находящата ce в собствения на двамата ответници имот УПИ
III-208, кв.29 пo плана на ***, бетонна площадка с размери 9,25м/3,41м/2,84м, с площ от
28,90кв.м., разположена на разстояние дo 3 метра от имотната граница между двата съседни
6
имота - УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв.29 пo плана на ***;
ПPEMAXHAT находящата се в собствения на двамата ответници имот УПИ
III-208, кв.29 пo плана на ***, тоалетна, ведно с изградените към нея навес и дървена барака,
разположени на разстояние до 3 метра от имотната граница между двата съседни имота -
УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв.29 пo плана нa ***, като съответно премахнат 5,40кв.м. от
тоалетната с размери 3м/2,5м, попадаща в обхвата на отстояние от 3 метра от имотната
граница между двата съседни имота - УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв.29 пo плана нa ***,
ведно с изградените към нея навес и дървена барака;
ПРЕМАХНАТ находящите ce в собствения на двамата ответници имот УПИ
III-208 кв. 29 пo плана на ***, 1 брой липа и 2 броя див орех, засадени в източната част на
дворното им място и намиращи се до имотната граница, на разстояние пo-малко от 3 метра
oт имотната граница между двата съседни имота - УПИ III-208 и УПИ IV-209 в кв. 29 пo
плана на ***.
ОСЪЖДА И. К. О., ЕГН ********** и З. С. О., ЕГН ********** да заплатят
на Ш. М. А., ЕГН ********** и Н. Х. А., ЕГН ***, направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 918,00 (деветстотин и осемнадесет) лева.
Заключението на съдебно-техническата експертиза да се счита за неразделна
част от настоящото решение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7