№ 207
гр. Радомир, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20251730100495 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 205 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2022 г. между „Йеттел България“ ЕАД и
ответника И. М. С. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +. за срок от
24 месеца, с абонаментен план „Тотал +“, с месечен абонамент за първоначалния срок в
размер на 20,99 лева и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на
39,99 лева. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 69,28
лева, представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период от 07.12.2022 г. до
14.02.2023 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор
начислил неустойка в размер на 141,09 лева, която не надвишавала размера на три месечни
абонаментни такси, като същата била начислена във фактура № . г.
На същата дата - 06.12.2022 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
+., мобилният оператор, като лизингодател, сключил с И. М. С. - лизингополучател, договор
за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство, марка Huawei nova 10 SE 128GB Green, за обща лизингова цена, дължима чрез
внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 27,59 лева. По договора
за лизинг лизингополучателят дължал заплащане на сума в общ размер на 656,16 лева,
формирана от лизинговите вноски за периода от 07.12.2022 г. до края на срока на договора -
06.11.2024 г.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +.
1
ответникът дължал сума в размер на 64,10 лева, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения
договор за лизинг и начислена във фактура № . г.
На 07.12.2022 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +., мобилният
оператор, като лизингодател, сключил с И. М. С. - лизингополучател, договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване пакет базови
аксесоари за обща лизингова цена, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които в размер на 3,77 лева. По договора за лизинг лизингополучателят дължал
заплащане на сума в общ размер на 90,48 лева, формирана от лизинговите вноски за периода
от 07.12.2022 г. до края на срока на договора - 07.11.2024 г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски била налице обща
изискуемост поради изтичане сроковете на договорите за лизинг, посочени в чл. 2 от
същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена,
предоставените лизингови вещи не били върнати на мобилния оператор.
Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури:
1. Фактура № . г. за отчетен период от 07.12.2022 г. до 14.12.2022 г., срок за плащане -
30.12.2022 г., издадена за сумата от 57,76 лева, представляваща неплатени лизингови вноски
и абонаментна такса;
2. Фактура № . г. за отчетен период от 15.12.2022 г. до 14.01.2023 г., срок за плащане -
30.01.2023 г., издадена за сумата от 53,25 лева, представляваща неплатени лизингови вноски
и абонаментна такса;
3. Фактура № . г. за отчетен период от 15.01.2023 г. до 14.02.2023 г., срок за плащане -
02.03.2023 г., издадена за сумата от 52,35 лева, представляваща неплатени лизингови вноски
и абонаментна такса;
4. Фактура № . г. за отчетен период от 15.02.2023 г. до 14.03.2023 г., срок за плащане -
30.03.2023 г., издадена за сумата от 25,36 лева, представляваща неплатени лизингови вноски;
5. Фактура № . г. за отчетен период от 15.03.2023 г. до 14.04.2023 г., срок за плащане -
30.04.2023 г., издадена за сумата от 832,39 лева, представляваща неплатени лизингови
вноски, неустойка и сума за мобилно устройство.
Поради липса на изпълнение от страна на ответника, „Йеттел България” ЕАД депозирал
заявление по чл. 410 ГПК до РС – Радомир, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №
216/2025 г. и в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на
1021,11 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно
устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +., неплатени лизингови
2
вноски по договор за лизинг от 06.12.2022 г. за устройство, марка Huawei nova 10 SE 128GB
Green и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер +. от
07.12.2022 г. за базови аксесоари, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.01.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че
в периода на сключване на договора е страдал от психично заболяване и няма спомен да е
подписвал процесните договори с ищцовото дружество.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът „Йеттел България” ЕАД е подал на 14.01.2025 г. до Софийския районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника И.
М. С. за дължими суми по договор за мобилни услуги и договори за лизинг, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 2098/2025 г. на СРС, изпратено по подсъдност на РС -
Радомир. В рамките на образуваното пред РдРС ч. гр. д. № 216/2025 г. в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г., срещу която в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение.
По делото са представени и приети сключени между страните по делото следните
договори:
1. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +. за срок от 24 месеца, с
абонаментен план „Тотал +“, с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 20,99
лева и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 39,99 лева.
2. Договор за лизинг от 06.12.2022 г., с който лизингодателят - „Йеттел България“ ЕАД, е
предоставил за временно и възмездно ползване на лизингополучателя И. М. С. устройство,
марка Huawei nova 10 SE 128GB Green, за обща лизингова цена в размер на 634,57 лева,
дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 27,59
лева.
3. Договор за лизинг от 07.12.2022 г., с който лизингодателят - „Йеттел България“ ЕАД, е
предоставил за временно и възмездно ползване на лизингополучателя И. М. С. пакет базови
аксесоари за обща лизингова цена в размер на 90,56 лева, дължима чрез внасяне на 23
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 3,77 лева.
По делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца:
1. Фактура № . г. за отчетен период от 07.12.2022 г. до 14.12.2022 г., срок за плащане -
30.12.2022 г., издадена за сумата от 57,76 лева, представляваща неплатени лизингови вноски
и абонаментна такса;
2. Фактура № . г. за отчетен период от 15.12.2022 г. до 14.01.2023 г., срок за плащане -
30.01.2023 г., издадена за сумата от 53,25 лева, представляваща неплатени лизингови вноски
и абонаментна такса;
3
3. Фактура № . г. за отчетен период от 15.01.2023 г. до 14.02.2023 г., срок за плащане -
02.03.2023 г., издадена за сумата от 52,35 лева, представляваща неплатени лизингови вноски
и абонаментна такса;
4. Фактура № . г. за отчетен период от 15.02.2023 г. до 14.03.2023 г., срок за плащане -
30.03.2023 г., издадена за сумата от 25,36 лева, представляваща неплатени лизингови вноски;
5. Фактура № . г. за отчетен период от 15.03.2023 г. до 14.04.2023 г., срок за плащане -
30.04.2023 г., издадена за сумата от 832,39 лева, представляваща неплатени лизингови
вноски, неустойка и сума за мобилно устройство.
По делото са представени и 2 бр. епикризи и 2 бр. експертни решения на ТЕЛК, от които
се установява, че ответникът има поставена диагноза „Параноидна шизофрения“.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която, в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Исковете за установяване на вземането са
подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за предоставени далекосъобщителни услуги:
За уважаването на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването
между него и ответника през процесните отчетни периоди на облигационно
правоотношение, породено от сочения договор за мобилни услуги, както и изпълнението на
насрещните му задължения по правоотношението чрез предоставяне за ползване на
ответника на мобилния телефонен номер и доставката на далекосъобщителните услуги по
вид и стойност, описани в издадените фактури.
Предвид приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
операторът е предоставил на абоната – ответник, мобилни услуги, посредством
предоставянето на телефонен номер, при съответна месечна такса и срок на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугите – абонаментни
такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са
посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като
включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия. Те са приети с
положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите.
В разглеждания случая ответникът е подписал договора за услуги с мобилния оператор,
ползвал е същите и не е изпълнил задължението си да заплаща стойността на
4
предоставените услуги и с поведението си е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които
не е заплатил в срок. Следователно е осъществен фактическият състав на едно договорно
неизпълнение, за което ответникът носи отговорност.
Възражението на ответника, че в периода на сключване на договорите е страдал от
психично заболяване и няма спомен да е подписвал процесните договори с ищцовото
дружество, не беше доказано по делото.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител – страна по договора, бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
Извършване на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и
предоставянето им на ответника се доказва от приложените по делото фактури, подробно
изброени по-горе. По всички изброени фактури получател е ответникът И. М. С..
Представените фактури установят факта, че като първични счетоводни документи са
осчетоводени в търговските книги на мобилния оператор „Йеттел България“ ЕАД. Чл. 182
ГПК и чл. 55 ТЗ установяват правило относно редовно водените счетоводни книги на
търговеца, които могат да служат като доказателство в негова полза. Ответникът в срока по
чл. 131 ГПК не е оспорил по реда на чл. 193 ГПК истинността (верността) на фактурите,
както и верността на обективираните във фактурите данни, които съдържат минимално
необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и представляват първичен счетоводен
документ, поради което съдът приема, че търговските книги на „Йеттел България“ ЕАД са
водени редовно и оттук, че ответникът действително е ползвал услугите на оператора, на
посочените в тях стойности. След като фактурите не са били оспорени от ответната страна,
същите представляват доказателство, че така претендираните суми са осчетоводени от
доставчика – в същия смисъл: решение № 89/30.03.2018 г. по гр. д. № 31/2018 г. по описа на
ОС - Перник. Няма основание за обвързване заплащането на възнаграждението за
извършване на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и
предоставянето им на ответника от допълнителни факти, доколкото приемането на услугата
не е задължение на възложителя - да прегледа и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение (определение № 3/08.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 803/2014 г., ТК, II
т. о.). Затова и при отсъствието на възражения и доказателства по делото, ответникът при
приемане на изпълнените услуги да е направил възражения за недостатъци и изрично
изразено несъгласие с престираните услуги при тяхното приемане, извършеното се счита
прието и възложителят дължи уговореното възнаграждение от приемането (чл. 266, ал. 1
ЗЗД).
Ответникът не е представил доказателства за извършени плащания на дължимите суми
за ползвани далекосъобщителни услуги в полза на ищеца, с оглед на което съдът намира, че
5
ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по процесния договор за заплащане на
дължимите суми, поради което и същият законосъобразно е бил прекратен предсрочно от
мобилния оператор, което налага извод за основателност на предявения иск.
Относно дължимостта на вземането за неустойка:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на
друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на
следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и
неустойката да е уговорена между страните в определен размер като обезщетение за вредите
от неизпълнението на именно това задължение.
В настоящия случай съществува клауза в договора за мобилни услуги, според която при
прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то
последният дължи неустойка в размер на всички най-високи според условията на плана
месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.
В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната клауза,
за което с оглед указанията в т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г.
на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи
неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, съдът
следи и служебно.
За да прецени основателността на заявената претенция, съдът следва да обсъди изцяло
неустоечната клауза, въз основа на която се претендира процесното вземане.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в
процесния случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в срок,
налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за
едностранно прекратяване на договора от ищеца.
Наред с това, липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат
клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е
от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните
на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само
в рамките на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
6
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза
на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане
на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментни вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е
константната практика на ВКС, намерила израз в решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС,
ТК, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. Следва да
се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. В този смисъл
са решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №
229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
По отношение на претендираната неустойка съдът намира, че предвид уговореното
между страните в съществуващите клаузи в договора, според които при прекратяване на
договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният
дължи неустойка в размер на всички най-високи според условията на плана месечни
абонаменти, но за не повече от три месеца, същата не е нищожна.
Това е така, тъй като е налице изначално уговорен праг на неустойката и възможност
същата да бъде определена, поради което клаузата в цитирания договор за мобилни услуги
не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор,
отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата ù обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и като такава не е нищожна като противоречаща на
добрите нрави, поради което съдът приема, че начислената сума за неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения договор за мобилни услуги е дължима от ответника.
Не е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП и неустоечната клауза,
включена в договора за мобилни услуги, в частта ù, предвиждаща при прекратяване на
договора за мобилни услуги, потребителят да дължи разликата между стандартната цена без
отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора. Съдът
намира, че клаузата отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Ответникът не
7
оспорва, че разликата между стандартната цена без отстъпка на устройствата и
преференциалната цена при сключване на договора възлиза на сумата от 64,10 лева.
Следва се има предвид, че потребителят на мобилни услуги е получил устройството на
преференциална цена, с оглед сключения от него договор за мобилни услуги, в който
изрично е договорено, че вземането за неустойка в размер на разликата между стандартната
цена на устройството без отстъпка и преференциалната цена при сключване на договора
възниква при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя. Стандартната цена на предоставеното устройство, преференциалната му цена,
както и размера на отстъпката са изначално определени в договора, като на тази база и
съобразявайки оставащия срок на договора, размерът на неустойката е определяем, поради
което неустоечната клауза не създава неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза
извън присъщата ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 205 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на вземанията, представляващи стойност на лизингови
вноски, е обусловено от установяване наличието на договорни правоотношения между
страните, породени от договор за лизинг с твърдения предмет и съдържание, предаването от
страна на ищеца, като лизингодател, за ползване от ответника на мобилното устройство,
предмет на договора и падежа на вземанията.
От приетите по делото договор за лизинг от 06.12.2022 г. и договор за лизинг за базови
аксесоари от 07.12.2022 г., се установява, че между ищцовото дружество, от една страна като
лизингодател, и ответника, от друга, като лизингополучател, са сключени договор за лизинг
на устройство, марка Huawei nova 10 SE 128GB Green и договор за лизинг за базови
аксесоари, на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски, съгласно уговорените
погасителни планове по лизинговите договори. В чл. 4 от договорите е посочено, че с
подписване на договора за лизинг лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройство във вид, годен за употреба, функционира изрядно и
съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектовано с
цялата документация, включително гаранционна карта.
При това положение настоящият състав приема, че между страните са сключени
договори за лизинг на индивидуализираните по-горе движими вещи, по които ответникът не
е изпълнил задължението си да плати лизингови вноски. Макар по делото да липсват
доказателства задълженията на ответника да са обявени за предсрочно изискуеми, съдът
приема, че същият дължи пълната сума на уговорените в договорите лизингови вноски, тъй
като към настоящия момент срокът на договорите за лизинг е изтекъл и ответникът дължи
пълния размер на вноските по тях, тъй като същите са изискуеми и без да е обявена
предсрочна изискуемост на договорите. С оглед на това, настоящият състав приема, че
искът за заплащане на суми на основание сключените договори за лизинг е основателен и
доказан.
8
По разноските:
При този изход на делото и на основа ие чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на
930,00 лева, от които 50,00 лева – внесена държавна такса и 880,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. С., с ЕГН: **********, с адрес:
**********, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6
сумата в общ размер на 1021,11 лева (хиляда двадесет и един лева и единадесет стотинки),
представляваща неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно устройство по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +., неплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 06.12.2022 г. за устройство, марка Huawei nova 10 SE 128GB Green и неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер +. от 07.12.2022 г. за базови
аксесоари, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“,
ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 930,00 лева (деветстотин и
тридесет лева), представляваща направени разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9