№ 615
гр. П., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220104667 по описа за 2024 година
Депозирана е искова молба с правно основание чл. 357 от КТ от ищеца
Д. И. Х., ЕГН-********** от с. С., ул.********, обл.П., против „Нет“
Фондация, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. П.,
ул.******* обл. П., представлявано от И. С. П..
Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът Х. работил в Дом за
пълнолетни хора с умствена изостаналост /ДПУИ/ , находящ се в с. С., ул.
**********, считано от 01.04.2013г. , като заемал длъжността „огняр“.
През 2017г. домът преминал към Фондация „НЕТ“, ЕИК- ********* и
работещите там били прехвърлени към новия работодател, считано от
11.04.2017г.
Трудовият договор на ищеца бил прекратен на 20.04.2017г., като той
временно започнал работа при друг работодател и от 01.11.2018г. отново бил
назначен на работа във Фондация „НЕТ“, ЕИК- ********* по силата на
Трудов договор №037 от 01.11.2018г. по чл.67,ал.1,т.1 от КТ на 4 часа.
С Допълнителен трудов договор №38 от 01.11.2018г. бил назначен на
длъжността „работник поддръжка“ на основание чл.110 КТ. През м.
февруари,2023г. ищецът Х. се разболял и бил диагностициран с чернодробна
цироза, ползвал отпуск поради временна неработоспособност от 160 дни за
1
една календарна година. Завърнал се на работа през месец октомври,2024г. ,а
на 25.10.2024г. му била връчена Заповед №118 от 24.10.2024г. , с която било
прекратено трудовото правоотношение между страните и бил прекратен
Трудов договор №037 от 01.11.2018г.
В мотивите на заповедта било посочено, че работникът бил в
невъзможност да изпълнява възложената му работа по трудов договор и
длъжностна характеристика поради болест, която е довела до трайно намалена
работоспособност и невъзможност на работодателя да осигури подходящо
работа, съответстваща на здравословното състояние на работника. Съгласно
изложеното в исковата молба, издадената заповед били неправилна и
незаконосъобразна, като са изложени подробни съображения в тази насока.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае уволнението за
незаконно,да бъде отменено същото, да бъде възстановен ищецът на
предишната му работа, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
обезщетение за времето, през което същия е останал без работа, считано от
25.10.2024г. , ведно със законна лихва от датата на прекратяване на договора
до окончателното изплащане на сумите.
С Определение №3511 от 02.12.2024г . съдът е предоставил правна
помощ на ищеца, като е била назначена адв. Я. за негов процесуален
представител. С допълнителна /уточняваща/ молба от 21.01.2025г. се сочи, че
се претендира обезщетение за оставането без работа на ищеца в размер на
4579.20лв., равняващо се на 6 месечни брутни трудови възнаграждения , ведно
със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/08.11.2024г./ до окончателното изплащане на сумите.
Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.
Ответникът по делото е депозирал писмен отговор в който оспорва
исковете като изцяло неоснователни, необосновани и недоказани, поради
следните съображения:
Счита се,че описаните в исковата молба обстоятелства не отговарят на
действителното положение между страните. Сочи се ,че поради изменение на
щатното разписание и обединяване на двете длъжности „огняр“ и „работник
поддръжка“ е била създадена една обща длъжност при пълно работно време ,
като на 24.10.2022г. трудов договор №38 от 01.11.2018г. е бил прекратен от
същата дата , като с допълнително споразумение към Трудов договор №37 от
2
01.11.2018г. , сключено на 24.10.2022г , работното време е било променено от
четири на осем часа. На същата дата било връчена на ищеца срещу подпис
Длъжностна характеристика , която съвместява задълженията по двете
длъжности, като с допълнително споразумение длъжността се променя , а
ищецът е преминал на пълно работно време от 8 часа. Съгласно длъжностната
характеристика, на ищецът били възложени допълнителни трудови
задължения, подробно описани в отговора на исковата молба. В тази връзка
било променено и щатното разписание . С промяна на щатното разписание от
01.10.2022г. щатните бройки „огняр“ на четиричасов работен ден били
намалени от четири на две. Щатните бройки „работник поддръжка“ били
намалени от две на една. Била създадена една щатна бройка на пълен работен
ден от осем часа „огняр /работник поддръжка“, която била заемана от С.Н.Г..
С ЕР на ТЕЛК №92142/106 от 06.06.2023г. на ищеца била определена
трайна неработоспособност от 80 % със срок до 01.06.2026г. .Във връзка с
това и невъзможността да се извърши надлежна преценка дали заеманата от
ищеца длъжност включва тежък физически труд, ответникът е отправил
Запитване с изх.№44 от 28.09.2023г. до ТЕЛК при МБАЛ П.. С Отговор №152
от 03.10.2023г. ответникът бил уведомен,че ищецът не може да изпълнява
длъжността поради тежък физически труд. Може да изпълнява само частта от
длъжността – огняр, но не и работник- поддръжка.
Предвид гореизложеното и разпоредбата на чл.325,ал.1, т.9 КТ
трудовият договор бил прекратен без която и да е от страните да дължи
предизвестие. Със Заповед №118 от 24.10.2024г. бил прекратен трудовия
договор на ищеца на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ. Заповедта била връчена
на ищеца на 24.10.2024г. , като към този момент всички щатни бройки били
заети, респ. нямало свободно работно място, на което да бъде назначен
ищецът.
Твърди се от страна на ответника, че извършеното уволнение е
законосъобразно, а проведената конкурсна процедура е законосъобразна и не
стР.ща от пороци. Изложени са подробни съображения в тази насока.
Представени са доказателства. Ответникът претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната
фактическа обстановка:
Не е спорно, че между страните Д. И. Х., ЕГН-********** от с. С.,
3
ул.********, обл.П., и „Нет“ Фондация, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление - гр. П., ул.******* обл. П., представлявано от И. С. П. , е
съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „
огняр“, НКПД 81822004.
Ищецът Х. заемал посочената длъжност по силата на Трудов договор
№037 от 01.11.2018г. по чл.67,ал.1,т.1 от КТ на работно време от 4 часа.
С Допълнителен трудов договор №038 от 01.11.2018г. ищецът Х. бил
назначен на длъжността „работник поддръжка“, НКПД - 93120008 на
основание чл.110 КТ, отново с работно време от 4 часа. Този трудов договор е
бил прекратен , считано от 24.10.2022г. на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ.
Установява се от приетите по делото доказателства, че през м. февруари,
2023г. ищецът Х. имал здравословни проблеми и бил диагностициран с
чернодробна цироза.
С ЕР на ТЕЛК №92142/106 от 06.06.2023г. на ищеца била определена
трайна неработоспособност от 80 % със срок до 01.06.2026г. .Във връзка с
това и невъзможността да се извърши надлежна преценка дали заеманата от
ищеца длъжност включва тежък физически труд, ответникът е отправил
Запитване с изх.№44 от 28.09.2023г. до ТЕЛК при МБАЛ П.. С Отговор №152
от 03.10.2023г. ответникът бил уведомен,че ищецът не може да изпълнява
длъжността поради тежък физически труд. Може да изпълнява само частта от
длъжността – огняр, но не и работник- поддръжка.
Х. ползвал отпуск поради временна неработоспособност от 160 дни за
една календарна година. Завърнал се на работа през месец октомври,2024г. ,а
на 25.10.2024г. му била връчена Заповед №118 от 24.10.2024г. , с която било
прекратено трудовото правоотношение между страните и бил прекратен
Трудов договор №037 от 01.11.2018г.
Ответникът е поискал от Дирекция „Инспекция по труда“ през месец
октомври,2024г. издаване на предварително разрешение за прекратяване на
трудовият договор с ищеца на длъжност „Огняр“, като в тази връзка са били
издадени две становища от 08.10.2024г. съгласно които, не е било дадено
предварително разрешение да прекратяването на договора с ищеца на
длъжност „огняр“ , както и че не е дадено предварително разрешение за
прекратяване на длъжност „огняр/ работник поддръжка“, като съгласно
длъжностно разписание от 17.09.2024г., Х. е заемал длъжността „огняр“.
4
Трудовото правоотношение между страните било прекратено със
Заповед № 118 от 24.10.2024г. на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ. Като
причини за прекратяване на ТПО в процесната заповед са посочени
невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа по трудов
договор и длъжностна характеристика поради болест, довела до трайна
неработоспособност , по здравни противопоказания въз основа на заключение
на ТЕЛК и невъзможност на работодателя да осигури подходяща работа,
съответстваща на здравословното състояние на работника, съобразно
предписанието на здравните органи. На работникът Х. е било изплатено
обезщетение в размер на 2289.60лв. на основание чл.222,ал.2 от КТ.
По делото са били представени и приложени Длъжностна
характеристика за длъжността „огняр“, длъжностни разписания, поименно
щатно разписание, болнични листове, Трудово досие на работника- в
оригинал и др.
В хода на производството по делото е била допусната и извършена
съдебно- икономическа експертиза, видно от заключението на която, в
случай, че уволнението бъде признато за незаконосъобразно, при месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 1144.80лв., обезщетението за
оставане без работа се равнява на брутни 6868.80лв. От посочената сума,
2289.60 лв. са изплатени като обезщетение на ищеца, а сумата от 4579.20лв. е
останала неизплатена.
В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
съобрази следното:
Съгласно оформения от ищеца петитум на исковата молба, със
същата се иска от съда да отмени Заповед № 118 от 24.10.2024 г. като
неправилна и незаконосъобразна; да осъди ответното предприятие да
възстанови ищеца на заеманата от него длъжност преди прекратяването
на трудовото правоотношение; да присъди полагащото се обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 4 579.20 лв., ведно със законната лихва
, както и сторените от него разноски по делото.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са предявени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ вр. с чл. 225 от
КТ.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 във вр. с чл.325,ал.1,т.9
КТ-
5
Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в
чл.358, ал.1,т.2 от КТ, като по своята правна природа спорът, с който е сезиран
съда, е трудов спор между ищеца / работник/ и ответника/ работодател/ .
Безспорно се установи наличието на валидно учредена трудовоправна връзка
между страните по делото. Основателността на исковете предполага
извършване на уволнението в противоречие със закона, включително при
злоупотреба с права от страна на работодателя. Ответникът-работодател
следва да установи при условията на пълно и главно доказване
законосъобразността на уволнението, в т.ч. наличието на предпоставките за
прекратяване на трудовото правоотношение на сочените от него правни
основания. С оглед установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция за
добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
работодателят е злоупотребил с права при прекратяване на трудовото
правоотношение.
По делото не е спорно, че трудовото правоотношение е било
прекратено със Заповед № 118 от 24.10.2024г. на основание чл.325,ал.1,т.9 от
КТ. Като причини за прекратяване на ТПО в процесната заповед са посочени
невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа по трудов
договор и длъжностна характеристика поради болест, довела до трайна
неработоспособност , по здравни противопоказания въз основа на заключение
на ТЕЛК и невъзможност на работодателя да осигури подходяща работа,
съответстваща на здравословното състояние на работника, съобразно
предписанието на здравните органи. На работникът Х. е било изплатено
обезщетение в размер на 2289.60лв. на основание чл.222,ал.2 от КТ.
На 25.10.2024г. Х. е отказал да получи заповедта, като неговият отказ е
удостоверен с подписа на двама свидетели.
За да бъде законно уволнението по чл. 325, т. 9 от КТ, следва да са
налице две кумулативни предпоставки: невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на
друга, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя,
работа в предприятието. Съдебната практика приема, че основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325,ал.1, т.9 от КТ
6
обединява две хипотези, като е достатъчно да е налице само едната от тях, за
да се прекрати трудовият договор, че освен това е необходимо и
кумулативното условие при работодателя да няма друга работа, подходяща за
здравното състояние на работника или служителя.Невъзможността за
изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна
неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или
служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от
компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. В
заключението на ТЕЛК следва да се определи не само болестта, довела до
инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и изрично следва
да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда неговата
невъзможност да изпълнява точно определена длъжност по трудово
правоотношение (съгл. „Коментар на кодекс на труда“ В.Мръчков стр. 902).
В конкретният случай, с ЕР на ТЕЛК №92142/106 от 06.06.2023г. на
ищеца била определена трайна неработоспособност от 80 % със срок до
01.06.2026г. .Във връзка с това и невъзможността да се извърши надлежна
преценка дали заеманата от ищеца длъжност включва тежък физически труд,
ответникът е отправил Запитване с изх.№44 от 28.09.2023г. до ТЕЛК при
МБАЛ П.. С Отговор №152 от 03.10.2023г. ответникът бил уведомен,че
ищецът не може да изпълнява длъжността поради тежък физически труд.
Може да изпълнява само частта от длъжността – огняр, но не и работник-
поддръжка.
Решенията на НЕЛК и ТЕЛК имат задължителен характер по
отношение на медицинския въпрос дали конкретна длъжност е подходяща за
заемане от трудоустроения и тази преценка не подлежи на проверка от служба
по трудова медицина или от съда чрез вещи лица. Безспорно е, че към датата
на връчване на процесната заповед, ЕР на ТЕЛК №92142/106 от 06.06.2023г. е
влязло в сила.
За задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК по
отношение на медицинския въпрос дали определена длъжност е подходяща за
заемане от работника, е налице константна съдебна практика на ВКС –
Решение в.74 от 19.07.2017 г. по гр.д. № 4316/2016 г. IV ГО; Решение № 266 от
24.03.2010 г. по гр.д. № 814 от 2009 г. на III ГО.Решението на ТЕЛК /НЕЛК/
трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице основанието по чл. 325,
7
ал. 1, т. 9 КТ.
Следва да се има предвид, че под подходяща работа или длъжност се
разбира свободна щатна длъжност, която да съответства на промененото
здравно състояние на работника и на квалификационните изисквания , на
които отговаря.Обстоятелството дали определена работа се явява подходяща
за работника или служителя или не, подлежи на преценка от компетентен
здравен орган, издал предписанието за трудоустрояване. В тази връзка би
могъл да възникна спор между страните относно подходяща работа за
трудоустрояване , който следва да се разреши от този здравен орган.
С оглед на изложеното, следва да се направи изводът , че преценката
относно това коя работа е подходяща с оглед здравословното състояние на
работника или служителя не може да се извърши едностранно от
работодателя, който следва са уведоми предварително работника за
свободните длъжности в предприятието , които той би могъл да заеме, при
изрично заявено съгласие за това от негова страна.
В конкретният казус, от приетите по делото доказателства се установява,
че трудовото правоотношение между страните е възникнало със сключването
на Трудов договор №037 от 01.11.2018г. на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ , с
който Х. е бил назначен на длъжността „огняр“. Именно този трудов договор
е бил прекратен с издадената от работодателя Заповед № 118 от 24.10.2024г.
на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ, като изрично в заповедта е посочено, че се
прекратява трудовото правоотношение на ищеца , заемащ длъжността
„огняр“.
От друга страна, в ЕР на ТЕЛК №92142/106 от 06.06.2023г., с което на
ищеца е била определена трайна неработоспособност от 80 % със срок до
01.06.2026г., видно от съдържанието на същото, е бил определен само вида на
болестта, довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания,
но не е посочено изрично, че това състояние на работника или служителя води
до невъзможност да изпълнява точно определена длъжност по трудово
правоотношение. Непълнотата на цитираното експертно решение не може да
бъде преодоляна в настоящият правен спор чрез заключение на лекаря от
Службата по трудова медицина, тъй като липсва предписание на
компетентния орган към датата на издаване на заповедта коя от свободните
при работодателя длъжности е подходяща или съответно неподходяща за Х..
8
В тази връзка, ответникът е поискал от Дирекция „Инспекция по труда“
издаване на предварително разрешение за прекратяване на трудовият договор
с ищеца на длъжност „Огняр“, като в тази връзка , комисията е отговорила ,че
ищецът може да изпълнява длъжността „огняр“, но не може да изпълнява и
двете длъжности поради отбелязани противопоказни условия на труд- тежък
физически труд.
Настоящият съдебен състав приема, че работодателят, който носи
доказателствена тежест да докаже наличието на посочените две предпоставки
/невъзможност от страна на ищеца да изпълнява възложената му работа
поради болест и липсата на друга подходяща работа с оглед здравословното
състояние на ищеца/ не е представил достатъчно доказателства в подкрепа на
твърденията си. От приетите по делото доказателства се налага изводът, че в
конкретният случай работодателят едностранно е извършил преценка,че в
предприятието няма други свободни длъжности , подходящи за заемане от
ищеца Х.. По делото не бяха представени Длъжностно разписание и
поименно щатно разписание в сила от 26.10.2024г., когато е била прекратено
процесното трудово правоотношение. Последните представени такива са от
дата 17.09.2024г. , видно от които ищецът Д. И. Х. е включен на длъжността
„огняр“,заемащ съответна щатна бройка. Не са налице твърдения от страна на
ответника, още повече ангажирани доказателства в тази насока, че към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение /26.10.2024г. / е било
действащо ново Длъжностно разписание или поименно щатно такова,
съгласно които щата на заеманата от ищеца длъжност да е бил съкратен.
Предвид изложеното, съдът споделя становището на ищцовата страна,
съгласно което, по този начин Х. е бил лишен от възможността да повдигне
спор по този въпрос, който не е следвало да бъде решаван едностранно от
работодателя, а от компетентният здравен орган.
С оглед на изложените обстоятелства, въпреки изричното становище на
Експертната комисия от 03.10.2023г. /съгласно което ищецът Х. може да
работи като „огняр“/ и при липсата на произнасяне от компетентен здравен
орган относно това дали са налице други свободни длъжности , подходящи за
заемане от ищеца с оглед на здравословното му състояние, едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя се
явява незаконосъобразно.
9
Предвид гореизложеното, искът за признаване уволнението за незаконно
и неговата отмяна е основателен и следва да се уважи на посочените
основания, без съдът да обсъжда останалите изложени от страните
съображения в подкрепа на становищата им.
По иска с правно основание чл.344, ал.1 ,т.2 КТ:
Съгласно разясненията, дадени с т.решение № 2/2012 г. по т.дело №
2/2012 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ е
важно правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че
искът е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо
право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между
работника или служителя и работодателя. Според същото тълкувателно
решение, това право на работника или служителя възниква от незаконното
уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна,
но също така и съществуването към момента на постановяване на решението
на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване.
Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на
предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно
решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена
последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е
било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на
присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение,
възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните
преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение,
условия на труд и др.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ,
конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност се явява основателен и съдът следва да възстанови ищеца на
длъжността „огняр“ /код по НКПД 81822004/, с място на работа- Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПУИ/- с. С., ул. **********, общ
Септември, обл. П..
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1
КТ:
Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за периода от
10
26.10.2024г. до 25.04.2025г. е в размер на 4579. 20 лв .
Не е спорно между страните по делото, а и от приетите доказателства
се установява, че след прекратяване на процесното трудово правоотношение,
ищецът не е постъпил на друга работа.
От приетите по делото доказателства се установи по несъмнен начин вкл.
от заключението по съдебно- икономическата експертиза, че в случай, че
уволнението бъде признато за незаконосъобразно, работодателят дължи
обезщетение по чл.225 КТ в горепосочения размер.
Видно от заключението на вещото лице, в случай, че уволнението бъде
признато за незаконосъобразно, при месечно брутно трудово възнаграждение
в размер на 1144.80лв., обезщетението за оставане без работа се равнява на
брутни 6868.80лв. От посочената сума, 2289.60 лв. са изплатени като
обезщетение на ищеца, а сумата от 4579.20лв. е останала неизплатена.
Експертното заключение не е оспорено от страните и прието от съда.,
поради което следва да бъде кредитирано, а предявената искова претенция
следва да се уважи изцяло.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по
чл.225 КТ .
По разноските:
Ищцовата страна претендира присъждането на разноски, но с оглед
липсата на доказателства за сторени такива, разноски не следва да се
присъждат.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да
заплати дължимите държавни такси в размер общо на 283,17 лв. , както и да
внесе по сметка на ПзРС разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 300,00 лв. / платено в производството от бюджета на съда/
Воден от горното Районен съд - П.,
РЕШИ:
11
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Д. И. Х., ЕГН-********** от с. С.,
ул.********, обл.П., извършено със Заповед №118 от 24.10.2024г.,
издадена от И. С. П. в качеството й на представляващ работодателя
„Нет“ Фондация, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр. П., ул.*******, обл. П..
ВЪЗСТАНОВЯВА , на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Д. И.
Х., ЕГН-********** от с.С., ул.********, обл.П. на заеманата преди
уволнението длъжност - „Огняр“ /код по НКПД 81822004/, с място на
работа- Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПУИ/- с.
С., ул. **********, общ Септември, обл. П.
ОСЪЖДА „Нет“ Фондация, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление - гр. П., ул.******* обл. П., представлявано от И.
С. П., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от
КТ, да заплати на Д. И. Х., ЕГН-********** от с. С., ул.********,
обл.П., обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 26.10.2024 г. до 25.04.2025 г. в размер на 4
579.20лв. /четири хиляди петстотин седемдесет и девет лева и
двадесет стотинки /, ведно със законната лихва от 08.11.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Нет“ Фондация, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление - гр. П., ул.******* обл. П., представлявано от И.
С. П. ,на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 и ал. 3
от ГПК , да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в
размер на 283,17 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на
300.00 лв.
12
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение за работа.
На основание чл. 315, ал. 2 от ГПК решението може да се
обжалва от страните пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок,
считано от 23.05.2025г.
Препис от решението да се връчи на страните чрез
пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13