Определение по адм. дело №2779/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация.

Образувано е по жалба на Г. М. М. срещу Решение изх. № 94-7584 от 18.11.2025 г. на Главния секретар на Министерство на образованието и науката, постановено по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-7390/30.10.2025 г., в частта, с която е отказано предоставянето на пълната поисканa информация по т. 1 и т. 2 от заявлението.

В жалбата се поддържа, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, неправилно прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 и разпоредбите на ЗДОИ, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с принципите на прозрачност и пропорционалност. Жалбоподателят твърди, че исканите по т. 1 данни представляват агрегирана статистическа информация на ниво паралелка, без индивидуализиращи белези за конкретни ученици, поради което не съставляват лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и съгласно съображение 26 от същия регламент анонимната статистика не попада в приложното му поле. Алтернативно се излага, че дори да се приеме наличие на лични или специални категории лични данни, административният орган неправилно се е позовал единствено на забраната по чл. 9, пар. 1 GDPR, без да отчете предвидените в чл. 9, пар. 2 и чл. 89 GDPR изключения и дерогации за обработване на данни за статистически, научни и архивни цели и по причини от важен обществен интерес. Според жалбоподателя органът не е извършил изискуемия баланс между защитата на личните данни и надделяващия обществен интерес по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, не е доказал конкретен риск от идентифициране на лица при предоставяне на данните на ниво паралелка и не е обсъдил по-леки мерки за защита, като например непредоставяне на данни за малобройни паралелки.

Жалбоподателят сочи, че е налице надделяващ обществен интерес от достъпа до исканата информация, свързан с възможността за контрол по спазване на чл. 99, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование относно забраната за обособяване на паралелки, съставени единствено или предимно от деца и ученици със специални образователни потребности, за установяване на регионални аномалии и потенциални злоупотреби при разпределянето на ресурси за приобщаващо образование, за контрол върху ефективното разходване на публични средства, за анализ на отпадането на ученици със СОП и за защита на правата на децата и родителите при избора на училище. В тази връзка се твърди, че въз основа на аналогични данни, предоставени от МОН преди две години, е извършен анализ, установил съществуването на паралелки извън специалните училища, в които всички ученици са със СОП, както и значителни регионални отклонения, което според него поставя под съмнение законосъобразността и ефективността на провежданата политика по приобщаващо образование. Жалбоподателят излага доводи, че отказът на администрацията в настоящия случай препятства подобен обществен контрол, прикрива реални нарушения и позволява продължаване на дискриминационни практики.

По отношение на отказа по т. 2 от заявлението се поддържа, че мотивът на органа за липса на „нормативна регламентация“ на нивата на интензивност на допълнителната подкрепа е ирелевантен спрямо приложението на ЗДОИ, доколкото предмет на правото на достъп е всяка налична обществена информация, включително работни документи, анализи, методически указания и други материали, независимо дали са облечени в нормативен акт. В жалбата се сочи, че от публично достъпен доклад-анализ на РЦПППО – Пловдив за учебната 2024/2025 година е видно, че регионалните центрове и училищата на практика използват класификация по нива на интензивност на допълнителната подкрепа и изготвят статистика върху тази база, което предполага наличие на методики, указания или друга информация, създадена или държана от МОН. На това основание се твърди, че министерството очевидно разполага с исканата информация, поради което отказът представлява укриване на съществуваща обществена информация. Посочва се още, че преди две години МОН е предоставило идентични по вид данни, без да ги третира като лични, при отсъствие на промяна в законодателството, поради което настоящият отказ е непоследователен, противоречи на принципа на правна сигурност и представлява произволно изменение на административната практика.

В жалбата се твърди, че отказът за достъп нарушава правото на информация по чл. 41 от Конституцията и правото на свобода на изразяване по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека във връзка с практиката на Европейския съд по правата на човека, според която отказът на публични органи да предоставят държана от тях информация, необходима за участие в обществен дебат и за упражняване на функцията на „обществен пазач“, представлява недопустима намеса. С оглед на изложените доводи жалбоподателят иска от съда да отмени оспореното решение в частта, с която е отказан пълен достъп до информация по т. 1 и т. 2 от заявлението, да задължи ответника да му предостави исканите по точки 1 и 2 данни в пълния им обем, както и да му присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена против подлежащ на съдебен контрол административен акт, подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

С оглед изложеното делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като се конституират страните по реда на чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 153, ал. 1 АПК, и се дадат указания по чл. 163, ал. 3 АПК за изясняване на обстоятелствата от значение за делото и разпределяне на доказателствената тежест по чл. 170 АПК и чл. 144 АПК във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 157, ал. 1 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.01.2026г. от 14:10 часа, за която дата да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

Жалбоподател – Г. М. М.;

Ответник – Главния секретар на Министерство на образованието и науката;

УКАЗВА, на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК, на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА, на основание чл. 170, ал. 1 АПК, на ответника, че в негова тежест е да установи компетентността си за издаване на оспорения административен акт, както и съществуването на фактическите основания, изложени в него, и спазването на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на страните, че могат да доказват доводите и възраженията си с всички допустими по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства.

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства – до приключване на първото по делото съдебно заседание, като всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.