№ 9821
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110110030 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. Г. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес***************** съдебен адрес: г****************, чрез адв. Д. Г.
срещу ИАМ АД ЕИК *****************, седалище и с адрес на управление:
**********************, и срещу „ФБ” ЕООД с ЕИК ************ със седалище и адрес
на управление: **************************,с която се иска:
- да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем №*********** от
15.04.2024 г., сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и ИАМ АД, ЕИК *****************
поради неточно посоченото в него ГПР.
- да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция
№*********** от 15.04.2024 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „ФБ“ ЕООД, ЕИК
************ поради противоречието му с добрите нрави.
В условията на евентуалност, се иска да бъде прогласена нищожността на чл. 4 от
договор за паричен заем №*********** от 15.04.2024 г., сключен между В. Г. К., ЕГН
********** и ИАМ АД, ЕИК *****************.
Твърди се, че на 15.04.2024 г. между В. Г. К., ЕГН **********, в качеството му на
„Заемател“ от една страна и ИАМ АД, ЕИК ***************** в качеството му на
„Заемодател“ е сключен Договор за паричен заем №***********. По силата на сключения
Договор за заем, Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер 1,900.00 лв. при
условия:лихвен процент – 50.00%,, годишен процент на разходите (ГПР)- 63.61%, срок на
погасяване – 21 седмици и обща сума за връщане – 2,107.35 лв.
Съгласно чл. 4 от Договора за заем ищецът е е следвало в срок до 3 дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1. Две
физически лица - поръчители, което да отговарят на определени изисквания, банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или одобрено от
Заемодателя Дружество – Гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Излагат се доводи, че договорът за кредит е недействителен поради неточно посочено в
него ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция е нищожен като противоречащ на
добрите нрави.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
1
Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество - ,,ФБ” ЕООД. В срока по
чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Поддържа се, че Сключеният договор между ,,ФБ“ ЕООД и ищеца не е
договор за поръчителство, каквото твърдение е наведено в исковата молба, а е договор за
предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит, сключен между
заемател и кредитор. Сключеният между ищеца и ,,ФБ“ ЕООД е с характер на двустранен
договор - ФБ“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение
за услугата. Уговореното между „ФБ“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за
обезпечаване на кредит.
Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, като
насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията
по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите
нрави. Като неоснователно се определя твърдението на ищеца, че сключването на договор с
точно този гарант, при тези условия е било задължително условие за сключване на договора
за заем.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
Препис от исковата молба е връчен и на второто ответното дружество –ИАМ Ад. В
срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват
като неоснователни. Твърди се, че процесният договор е действителен и е в съответствие с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. В съответствие с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент
на разходите (63.61 %) и общата сума дължима от потребителя (2107.35лв.). Сочи се, че
годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява
общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит.
Твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се
включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който
той е сключил с „ФБ“ ЕООД се определя като неоснователно. Като неоснователно се
определя и твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство при формиране на ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
Правната квалификация на предявените искове се намира в разпоредбите на чл.124,
ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ и чл. 26,
ал.1, предл. 3 ЗЗД.
По делото е представено копие на договор за паричен заем № ***********/15.04.2024
г., сключен между ИАМ АД – заемодател, и В. Г. К.– заемател.
Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 1900 лева,
които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на заема –
21 седмици; брой вноски – 21 размер на седмичната погасителна вноска – 100.35 лв.;
изброени са датите на всички погасителни вноски от 23.04.2024 г. до 10.09.2024 г.; фиксиран
годишен лихвен процент по заема – 50 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от
договора– 0,14 %; обща сума дължима от заемателя – 2107.35 лв.; годишен процент на
разходите по заема – 63.61 %.
Съгласно чл. 4, ал. 1 на договора за заем, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ Две
физически лица- поръчители, всяко от което да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния
размер на трудовото му възнаграждение да е над 1 500 лв.; да работи по безсрочен трудов
2
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ИАМ
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад а е със статус не по-лош от „Редовен“ или 2/ банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя за сумата, дължима от заемателя по договора за заем, със срок на валидност- 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 3. Одобрено от
заемодателя- дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Приложен е и договор за предоставяне на гаранция от същата дата - №*********** г. с
„ФБ“ ЕООД. В него е уговорено, че потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде
гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „ИАМ" АД-
бенефициер, с наредител – ПОТРЕБИТЕЛЯТ, с цел гарантиране за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за
паричен заем, за сума, покриваща както следва: 1. задължение за връщане на заемната сума в
размер на 1900.00 лева; 2. задължение за плащане на възнаградителна лихва;3. задължение
за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране
на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари.
В чл. 2 е уговорено, е договорът за поръчителство влиза в сила, в случай, че
потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл. 4, т.2 от Договора за паричен
заем в указания срок да предостави обезпечение- поръчителство от две физически лица или
банкова гаранция. В чл. 3, ал. 1 е посочено, че за поемане на задължението по чл. 1
потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1000.65 лева, платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 47.65 лева. Вноските са дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „ИАМ”
АД.
Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителски договори.
Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване
на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на
други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се
сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До
нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява
репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право
на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на иска
чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се
ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със
свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор, за сума,
близка до тази на договора за кредит. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство.
В случая не се касае за доброволно възлагане от страна на кредитополучателя на
професионален поръчител. Фактически се дължи не възнаграждение за услуга, а договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба за кредитора чрез фиктивно уговорено
възнаграждение в полза на свързано с него лице. Това е така, доколкото за да не възникне
вземането за възнаграждение за поръчителство, договорът за кредит предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители,
които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов
договор, за сравнително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по
3
друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.
Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да
намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то
СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за
снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа
за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни,
предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова
обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се
извод, че и първите две опции по чл.4 от договора всъщност не дават възможност на
длъжника да избегне плащането на възнаграждение за поръчителство по третата опция, тъй
като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за
възнаграждение за поръчителство ще възникне в сферата на кредитора „ФБ“ ЕООД. Това
вземане и затова е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска по договора за кредит.
Фактически се касае не за дължимо възнаграждение за поръчителство, а за вземане,
което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е
уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора по договора за заем. Затова и в договора за поръчителство/ чл. 3, ал. 3/ изрично е
посочено, че ИАМ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за поръчителство,
допколкото за ответниците – свързани лица е все едно кой от тях е получи допълнителната
парична сума.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за поръчител, което е
сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 50%,
както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 1000.65
лева, формално уговорено като възнаграждение за поръчител. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9
ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото вземането за възнаграждение за професионален поръчител е
част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора В
този размер следва да участва и сумите от 1000.65 лева, изразена като процент. Това не е
сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването им размера на ГПР
става 922.05%. изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с calculator.bg, надвишаващ
законовия максимум- пет пъти размера на законната лихва- 68.95 %/ към месец април 2024 г.
законната лихва е 10 % + основния лихвен процент на БНБ -3.79 %/, а имено представлява
близо шестдесет и шест пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
4
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
В решение по дело C‑ 337/23 на СЕС е прието, че Член 3, букви ж) и и) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, черазходите по договор за поръчителство, чието
сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен
процент на разходите“. Прието е и че Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 300 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
на чл. 4 от договора за заем. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и
нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането
на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би
способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и
доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя,
тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените
клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все
пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се
гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г.,
Banco Español de Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и
Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación
Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Съдът намира, че процесният договор за поръчителство, макар и оформен като
допълнителен договор е неразделна част от договора за потребителски кредит. Влизането
му в сила е в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл. 4, т.2
от Договора за паричен заем, а както бе посочено по-горе поробителят няма възможност да
избегне това. По отношение на възнаграждението за поръчителство следва също да бъде
приложена последицата на чл. 23 ЗПК. Самият договор за поръчителство е нищожен и на
самостоятелно основание, като противоречащ на добрите нави, за което са изложени
съображения по-горе. Доколкото договорът е нищожен, той не поражда правно действие,
съответно за потребителя не възниква задължение за заплащане на възнаграждение в размер
на 1000.65 лева.
С оглед основателността на исковата претенция ищеца на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК има право на разноски за заплатена държавна такса Тъй като адвокатската помощ е
оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в
полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 400 лева, определен по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска
работа. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на фактическата и правна
5
сложност на делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ИАМ АД, ЕИК *****************, със
седалище и адрес на управление: *******************, по предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по предявения от В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес***************** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл.
1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК нищожността на Договор за паричен заем
№*********** от 15.04.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФБ“ ЕООД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: ******************* по предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по предявения от В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес***************** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал.1, предл.
3 ЗЗД нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №*********** от
15.04.2024 г.
ОСЪЖДА ИАМ“ АД, ЕИК *****************, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на В. Г. К., ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 84.30 лева.
ОСЪЖДА ФБ“ ЕООД, ЕИК ************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на В. Г. К., ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА ИАМ АД, ЕИК *****************, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА на адвокат Д. Г., вписан в *************, адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева.
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД, ЕИК ************, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА на адвокат Д. Г., вписан в *************, адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6