№ 582
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502301 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Ж. П. Г. против
решение № 1265/22.07.2021г. по гр.д.№ 322/2021г. на ПдРС, ІІ бр.с., с което е отхвърлен
искът му по чл.56, ал.6 от СК против въззиваемата Р. Н. СТ. за изменение на предоставяне
на ползването на семейното жилище на страните, находящо се в гр. Пловдив, ул. ***
постановено с решение № 692/25.02.2015г. по бр.д.№ 9021/2014г. на ПдРС. Жалбоподателят
счита първоинстанционното решение за неправилно и постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуален закон. Твърди се, че РС не е обсъдил всички
събрани писмени и гласни доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка. Счита, че
погрешно се приема, че липсва промяна в обстоятелствата, както и че няма промяна в
здравословното състояние на жалбоподателя. Твърди се, че некоректно са обсъдени
показанията на свидетелите.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна Р. Н. СТ., с който се оспорва
жалбата като неоснователна. Поддържа се, че правилно и законосъобразно РС е приел, че
здравословното състояние на жалбоподателя не е променено съществено. Изразява
становище, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява
промяна на обстоятелствата, което да налага промяна на постановените мерки.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
В исковата молба по гр.д.№ 322/2021г. на ПдРС, ІІ бр.с. се твърди, че гражданският
брак между страните е прекратен с влязло в сила на 07.08.2015г. решение № 692/25.02.2015г.
1
по бр.д.№ 9021/2014г. на ПдРС. По силата на това решение ползването на семейното
жилище- ап.№ 8, находящ се в гр.Пловдив, ул.*** било предоставено на бившата съпруга
Р.С., като същата била осъдена да заплаща на Ж.Г. месечен наем по чл.57 от СК в размер от
120 лева. От 07.08.2015г. и към датата на подаване на исковата молба С. не била платила на
бившия си съпруг нито една наемна вноска. За неплатения наем той се снабдил с
изпълнителен лист от 13.03.2019г., като въз основа на същия било образувано изп.дело №
54/2019г. на ЧСИ Атанас Атанасов. По същото не били събрани никакви суми. Освен това
от 2015г. Р.С. не била платила припадащата й се за нейните 5/12 ид.ч. от имота местни
данъци и такси. Не плащала дължимите вноски в касата на етажната собственост, като била
натрупала и значителни задължения за топлинна енергия и вода. Ж.Г. изразява опасения, че
може претенциите на кредиторите да бъдат насочени и спрямо него. В исковата молба се
сочи също така, че ищецът- жалбоподател в настоящето производство, е със сериозно
разклатено здрава. Страда от хипертония, задух, камъни на жлъчния мехур и заболяване на
черния дроб. Поради липсата на жилище и на средства за нормална квартира бил принуден
да живее по мазета и тавани.
С подадения от Р.С. отговор на исковата молба същото оспорва да е настъпила
промяна в обстоятелствата, които са от значение за предоставяне на ползването на
семейното жилище. Твърди се, че дължимите такси към етажната собственост са платени
изцяло, дължимият данък е в размер от 350 лева, а задължението към „ВиК“ЕООД е в
размер от 80 лева.
Безспорно е, а и от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от
решение № 692/25.02.2015г. по бр.д.№ 9021/2014г. на ПдРС се потвърждава, че при
прекратяване на гражданския брак между страните ползването на семейното жилището е
предоставено на съпругата, като в нейна тежест е определен месечен наем в размер от 120
лева. От показанията на разпитаните свидетели Е.Г. / без родство/ и Н.П. / сестра на
въззиваемата/, както и от обясненията на Р.С., дадени по реда на чл.176 от ГПК, става ясно,
че след развода жалбоподателят се е установил да живее в няколко свързани изби в
жилищната сграда на ул.“***. Към момента на прекратяване на брака и понастоящем и
жалбоподателят и въззиваемата не притежават други жилищни имоти, освен бившето
семейно жилище. Ж.Г. е притежавал апартамент в гр.Златоград, но го е продал през 2013г..
Видно от приетата по делото на ПдРС справка от НАП, същият от 03.07.2016г. има
регистриран трудов договор, по който е осигуряван на минималната работна заплата.
Въззиваемата също има регистриран трудов договор на минималната работна заплата. По
настоящето дело е представено заверено копие от предизвестие № 2/20.09.2021г. за
прекратяване на трудовия договор на жалбоподателя на основание чл.326, вр. чл.328, ал.1,
т.11 от КТ с 30- дневно предизвестие. Съгласно чл.328, ал.1, т.11 от КТ, работодателят може
да прекрати трудовия договор с предизвестие при промяна на изискванията за изпълнение
на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. От свидетелските
показания и от справката от НАП се установява, че жалбоподателят е работел на газ-
станция, което обстоятелство се потвърждава от кода по КИД в справката, а според кода по
2
НКПД той е заемал длъжност „***“. Не е ясно каква промяна на изискванията за
изпълнение на посочената длъжност биха могли да настъпят и действително са настъпили,
поради което и предвид липсата на официален документ, който да удостоверява
прекратяване на трудовия договор на жалбоподателя, това обстоятелство не може да бъде
прието за доказано.
От гореизложеното става ясно, че от датата на влизане в сила на решението за
прекратяване на гражданския брак между страните, не са настъпили никакви промени в
имущественото състояние на страните. Единственият им жилищен имот продължава да е
бившето семейно жилище. Не се установява промяна в доходите им или наличие на някакви
допълнителни приходи. Не е налице и промяна в начина, по който жалбоподателят
задоволява своите жилищни нужди, ползвайки николко изби в жилищната сграда на ул.“***.
Причината той да живее по този начин формираното още след развода негово решение за
това, а не настъпило в последно време влошаване на финансовото му състояние. Що се
отнася до твърдението му за наличие на сериозни здравословни проблеми, то следва да се
отбележи, че единственото доказателство в тази насока по първоинстанционното дело е
издадено в деня преди подаване на исковата молба удостоверение от общопрактикуващ
лекар Г.М. с вписана диагноза „Камъни на жлъчния мехур без холецистит; стеатоза на
черния дроб“. Тази диагноза не може да бъде възприета като достоверна при положение, че
не е дадена от съответен специалист и на база на съответни изследвания. По настоящето
дело е приет амбулаторен лист от 20.10.2021г. за извършен преглед от специалист
гастроентеролог, в който е отразена констатация за увеличен черен дроб. Отразено е също
така, че Ж.Г. е в задоволително общо състояние. Този амбулаторен лист дава основание да
се счита, че Ж.Г. действително има някакви проблеми с черния дроб, но не и че това е
довело до влошаване на общото му здравословно състояние. Освен това липсата на
документи, които да удостоверят историята на конкретно заболяване, не може да се приеме,
че, ако и жалбоподателят да има здравословни проблеми, те са отскоро или са се
задълбочили в последно време. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено, като в полза на въззиваемата бъдат присъдени направените от нея съдебни
разноски в размер от 500 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1265/22.07.2021г. по гр.д.№ 322/2021г. на ПдРС, ІІ
бр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя Ж. П. Г. от гр.Пловдив, ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“№ 53, партер, чрез адв.Г.И.,
иск му по чл.56, ал.6 от СК против въззиваемата Р. Н. СТ. от гр.Пловдив, ул.***, ап.8, ЕГН:
********** за изменение на предоставяне на ползването на семейното жилище на страните,
находящо се в гр. Пловдив, ул. *** постановено с решение № 692/25.02.2015г. по бр.д.№
9021/2014г. на ПдРС.
3
ОСЪЖДА Ж. П. Г. от гр.Пловдив, ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.Пловдив,
ул.“Райко Даскалов“№ 53, партер, чрез адв.Г.И., да заплати на Р. Н. СТ. от гр.Пловдив,
ул.***, ап.8, ЕГН: ********** сумата от 500 лева- съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4