Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21.04.2021
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 17.03. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Даниела
Калчева
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1029
по описа за 2021 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 260482/29.12.2020г., постановено по гр.д. №812/2020г. по описа на
Районен съд – С.З., с което въззивникът „Е.” ЕАД е осъден да заплати на „В.”
ЕООД сумата от 745 лева, представляваща
недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
Помпена станция „О.”, ИТН 2939032, за периода 01.02.2015г. – 28.02.2015г., за
което е издадена фактура №**********/28.02.2015г., ведно със законната лихва,
върху сумата, считано от 18.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 820 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Въззивникът „Е.” ЕАД в жалбата си посочва,
че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалните и процесуалните правила. Излага подробни съображения
в тази връзка. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Претендира
разноските по делото, съобразно представения списък. При отхвърляне на жалбата,
възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по – голям от
еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия „В.”
ЕООД, с който взема становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а първоинстанционното решение потвърдено. Излага подробни
съображения в тази връзка. Претендира разноските пред настоящата инстанция. Прави
възражение относно размера на юрисконсултското
възнаграждение.
Окръжен
съд - гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът
„В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е.” ЕАД да му заплати сумата
745 лв., представляваща недължимо платена сума за такса
пренос до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „О.”, ИТ №2939032, за периода 01.02.2015г. – 28.02.2015г., по фактура №**********/28.02.2015г., от общо
платената сума от 992.80 лв., представляваща разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно
със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата
от ответника.
Ответникът
„Е.” ЕАД П. представя писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск
както по основание, така и по размер.
Процесният обект на ищеца с ИТН 2939032 -
Помпена станция „О.” е бил присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „В." 20 kV и
измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на ниво
ниско напрежение до 19.11.2015г., когато е променено меренето на ниво средно
напрежение /констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства
за търговски измерване №238715 от 19.11.2015г./. Ищецът бил собственик на
обекта Помпена станция „О.”, с. О., което обстоятелство не се оспорва от
ответника. Обектът бил включен в капитала на дружеството от 1995г.
От
представените доказателства- Заповед №135/12.12.1995г.
на Кмета на гр. Т., Акт за приемане и предаване на основни средства,
Инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „О.", акт обр.16 за електропровод „В." 20 kV,
помпена станция „О." с.О., на помпена станция „К.", разрешение за
ползване се установява, че ищецът е собственик на електропровода, помпените
станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.
По
делото е представена и кореспонденцията между страните във връзка със
собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на
мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. №6053-30/24.09.2008г.
уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР
тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите
документи, Е. вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано
от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е.“ АД все
още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху
електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото,
ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на
обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от
Подстанция Т. - извод „В.”, като са посочени документите за собственост,
обсъдени по-горе. С писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява
желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на
средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ
№2939032 ПС „О.”, с.О. и на ИТ №2939033 В. с. К., като е посочено, че обектите
се захранват от ел. провод 20 kV
„В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх. №1784/23.10.2008г. са
представени всички необходими документи за собственост. С писмо
изх.№01/09.01.2009г. Е. отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи,
че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от
ниско на средно напрежение. На 19.11.2015г. е променено меренето от страна на
ниско напрежение на средно напрежение, за което е съставен Констативен протокол
за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №238715 от
19.11.2015г.
В
производството пред РС е представено заключение на съдебно-техническата
експертиза, прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото
се установява, че през 01.09.2015г. – 30.09.2015г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесните фактури за
обект Помпена станция „О.” ИТН 2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение
в ЗРУ 20kV/400V в Помпена станция „О.”, собственост на ищеца. Според експерта, ако
се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ
от подстанция „Т.", е собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на
подстанция „Т." на ниво средно напрежение; Е. е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Според експертизата, електроразпределителната мрежа не е собственост
на Е. ЕАД.
Заплащането
за пренос до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по осигуряването на
непрекъснато електроснабдяване и оперативно управление на присъединителните и
електроразпределителните електросъоръжения. Ако електроразпределителната мрежа
е собственост на ищеца, включително оборудваната с електроприсъединителни
съоръжения килия в подстанция „Т.", към която е присъединен електропровод
„В." и кабелните електропроводи, с които помпените станции на ищеца са
присъединени към мрежата, съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на
присъединителните съоръжения са за негова сметка.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че сумата по горепосочената фактура, е платена изцяло от
ищеца на ответника. Начислената във фактурата такса пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект ПС ”О.“ за процесния период е в размер на 745.17 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивникът ’’Е.” ЕАД е краен снабдител по
смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите
си при публично известни Общи условия - чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР
№ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на ’’Е.” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните
Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените
норми, съдът приема, че Общите условия са задължителни за потребителите на
ел.енергия, какъвто се явява ищецът.
В
настоящия случай, отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона
за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (отм.); Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ
66/26.07.2013 г./.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на
връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща
разлика между платената от него такса "ниско напрежение" и такса
"средно напрежение", каквато според него е дължима при положение, че
собственият му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско напрежение.
Въззивният съд споделя изразеното в решение
№227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, II т. о., становище относно
значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на
СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения,
съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното
количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно
решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. I г.о. на ВКС, също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл.120 ал.2 ЗЕ във вр.
с чл.127 ЗЕ и чл.28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г.(отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Към
момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско
напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие,
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са
потребителят да бъде собственик на електрическа уредба /трафопост/ и тя да се
намира в границите на собствеността на имота на потребителя, които в настоящия
случай са безспорно установени. Ако съоръжението /трафопоста/ и кабелите за
пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и
меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на
ниското напрежение. Поради това в случая следва да се установи границата на
собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.
Съгласно
разпоредбата на чл.27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина
на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл.29,
ал.1, т.1 от Наредбата, границата на собствеността следва да се определя от
мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно - техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Поради това, въззивният съд приема, че в случая СТИ,
отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено.
Следователно,
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При
това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество
измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради
това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното
дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение
и остойностеното количество ел. енергия по цени за
ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените
фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена
за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение,
което не отговаря на установеното от закона. Поради това, за ответното
дружество не е налице основание за получаване на такси за посочените услуги,
поради което платената сума е недължима и на основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД
подлежи на връщане.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение
за прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното производство,
което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи, съобразно разпоредбите на ЗДДС.
В настоящия случай адвокатско дружество “М.” е регистрирано по ЗДДС и
направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС.
Ето
защо, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването
на тези правила, е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай
въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.,
поради което настоящата съдебна инстанция намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът „Е.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
С оглед
цената на иска, настоящето решение, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не
подлежи касационно обжалване.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260482/29.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 812/2020г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА ’’Е.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.***, представлявано от *** - заедно, ЕИК *** да
заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул.
*** направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. по банкова
сметка *** “Ц.” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.