РЕШЕНИЕ
№
…
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Б въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл. съдия:
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на
секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Десислава
Алексиева гр. д. № 1822 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 20241516 от 02.11.2020 г. постановено по гр. д. № 13462/2020 г на
СРС, 144 състав, е осъдена Г.Д.„П.б.и з.на н.- МВР“ да заплати на И.Б.К., ЕГН **********
на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата от 1498 лева, възнаграждение за положен извънреден труд по служебно
правоотношение на длъжността „младши инспектор- старши спасител към ОЦ при РД
ПБЗН – София, МВР, надхвърлящо работното време за съответната смяна, за периода
от 06.03.2017 г. до 06.03.2020 г. за 231,64
часа, ведно със законната лихва за периода от 11.03.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
200 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 01.04.2017 г. до 06.03.2020 г., както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500
лева, разноски по делото.
Срещу
постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника Г.Д.„П.б.и
з.на н.- МВР“. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС.
Сочи, че чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е неприложима, защото КТ не е субсидиарно
приложим спрямо ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР продължителността на
дневното и нощното работно време е една и съща – 8 часа, а не е намалена на 7
часа при нощен труд. Твърди, е ищецът не е посочил часовете, положен извънреден
труд над норматива по чл. 187, ал. 5 ЗМВР и такъв не е доказан, тъй като ищецът
не е установил, че реално отработеното време за съответния период на отчитане
надвишава редовното работно време за същия период. Поддържа, че за заплащане на
положения нощен труд от държавните служители в МВР намира приложение
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗМВР в редакциите, действащи в периода от
15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. Поддържа, че относимата правна уредба за
изплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд се съдържа
в подзаконовите нормативни актове, издадени от Министъра на вътрешните работи
на осн. чл.187, ал. 9 ЗМВР. Поддържа, че липсва непълнота в приложимите
наредби.
Въззиваемата
страна е подала писмен отговор на въззивната жалба с подробно изложени
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че КТ и чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ се прилагат по отношение на държавните служители по ЗМВР, тъй като
общият закон намира субсидиарно приложение поради непълнота на специалната
уредба. Твърдят, че в действащата наредба липсва уредба за това как
отработените нощни часове се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на
работното време, поради което следва да намери приложение НСОРЗ. Оспорват
извода, че нормалната продължителност на работното време през нощта за
служителите на МВР е 8 часа. Оспорва довода на въззивника, че посоченият в
Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. коефициент „0,143“ бил произволно число,
което не било получено чрез съотнасяне на нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, позовавайки се на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За
да уважи исковете СРС е приел, че ищецът е работил като държавен служител при
ответника, като е полагал 12 часови работни смени при утвърдени графици,
включително и през нощта ( 22,00 ч.- 06,00 ч.) (дневни и нощни) в периода
28.02.2017 г. до 28.02.2020 г. В Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-779 от 29.10.2017 г. липсва регламентация нощният труд да се
преизчислява в дневен. Налице е непълнота в закона обуславяща приложението на
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, за
да не се допусне служителите в МВР различно третиране и поставяне в по-неблагоприятно
положение. Приема, че приложимият коефициент по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд. След прилагане на
коефициент 1, 143 е налице положен извънреден труд, който трябва да се заплати
в размер на 1624,56 лева съгласно заключението на вещото лице.
Решението
на СРС е неправилно. Според настоящия съд няма основание за такова
преизчисляване и не се установява положен от ищеца извънреден труд. Този извод
се основава на анализ на приложимата законодателна уредба и доказателствата по
делото. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при
5дневна работна седмица. ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното
време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл.
140, ал. 1 КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно
време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се
обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Според
приложимата към процесния период редакция на чл. 187, ал. 3 (сега ал. 4) ЗМВР
работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22, 00 и 6, 00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от
работещите на смени държавни служители в интервала от 22. 00 до 6. 00 часа е
нощен. Нормата
на чл. 187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ. Извънреден е
трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и
без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното
за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 (сега ал. 8) ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно.
Правото
на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в
чл. 179, ал. 2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за
нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато
размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в
самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР (сега ал. 7). В нормата на чл. 187,
ал. 9 (сега ал. 10 ) ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън
установеното редовно работно време /така в решение № 55 от 07.04.2015 г. по гр.
д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/, въз основа на която са издавани наредби.
Действително
с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено
при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена
с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила
от 2.08.2016 г. /. В чл. 3, ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР
може да полагат труд през нощта между 22. 00 ч до 6. 00 ч, като работните
часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което
съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в
съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните
работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от
него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25
лв. В т. 5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т.
1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от
Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г. За
сравнение, нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. не
е възпроизведена изрично в двете наредби /от 2015 г. и 2016 г./, а напротив
законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване.
Следователно
положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа
не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената
в Заповедта на Министър на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице
празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага
субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни
актове, приети въз основа на КТ, и по- конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007
/НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1, 143. Нормата
е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8
часа.
Според
решение № 197 от 07.10.2019 г по гр. д. № 786/19 г на ВКС, IV ГО при работата
на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент
1, 143. В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо
изх. № 94-НН198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание
за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в
качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото
законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното
работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т. е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 14285 или
приблизително 1, 143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането
на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване
заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на
чл. 143, ал. 1 КТ.
В
конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,
143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на
обезщетение за положен извънреден труд и лихви за забава върху него.
Налага
се изводът, че въззивната жалба е основателна, поради което решението на СРС
трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят. Разноски пред СРС и СГС се дължат
само от ищеца в общ размер на 200 лева, от които на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал.
8 ГПК 100 лева юрисконсултско възнаграждение за ответника пред СРС и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение пред СГС, а ответникът не дължи разноски на ищеца
и такси и разноски в полза на СРС.
По
изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 20241516 от 02.11.2020 г. постановено по гр. д. № 13462/2020 г на
СРС, 144 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на И.Б.К., ЕГН ********** да се осъди Г.Д.„П.б.и з.на н.- МВР“ да му заплати
на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата от 1498 лева, възнаграждение за
положен извънреден труд по служебно правоотношение на длъжността „младши
инспектор- старши спасител към ОЦ при РД ПБЗН – София, МВР, надхвърлящо
работното време за съответната смяна, за периода от 06.03.2017 г. до 06.03.2020
г. за 231,64 часа, ведно със законната лихва за периода от 11.03.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
200 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.04.2017 г. до 06.03.2020 г.
ОСЪЖДА
И.Б.К., ЕГН ********** да заплати на Г.Д.„П.б.и
з.на н.- МВР“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева разноски пред
СРС и СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.