Решение по КНАХД №407/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Ц. Е., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], вх. 2 и подписана с валиден квалифициран електронен подпис от адв. М. Б., АК Русе. С. З. с вх. № 3038/12.06.2025 г., адв. Б. е уведомила съда, че считано от 01.06.2025 г. с решение на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия Русе е отписана като адвокат поради заемане на държавна служба. С молба с вх. № 3616/06.08.2025 г. Е. е уточнила изрично съдебният акт, който оспорва и е представила пълномощно за процесуално представителство на адв. С. Д., АК Русе. С молба с вх. № 3680/ 11.08.2025 г. касационната жалбоподателка е потвърдила всички извършени процесуални действия на адв. Б. във връзка с подадената касационна жалба.

Касационната жалба е подадена срещу Решение № 198/25.04.2025 г., постановено по АНД № 2165/2024 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 595037-[рег. номер]/23.08.2021 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП Варна. С посоченото наказателно постановление на Е. са наложени две наказания, както следва:

1. за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) във връзка с плащане в брой по фактура № **********/16.09.2020 г. е наложена глоба в размер на 2 500 лева и

2. за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ във връзка с плащане в брой по фактура № **********/17.09.2020 г. е наложена глоба в размер на 2 500 лева.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение в като неправилно и незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторката се представлява от адв. Д., АК Русе, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира разноски, тъй като представлява Т. Е. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът по касационната жалба – заместник-директора на ТД на НАП Варна, се представлява в процеса от главен юрисконсулт Е. Т., надлежно упълномощена, която счита жалбата за неоснователна и иска от съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Ангажира писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита постановеното решение на въззивния съд за правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Иска от съда да остави в сила обжалваното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 11.01.2021 г. органите по приходите са извършили проверка по прихващане или възстановяване на "БЯЛА TEA 2019" ДЗЗД, [ЕИК] под формата на документален контрол, като проверката е реализирана в офис Русе на ТД на НАП Варна, [населено място] с адрес "Майор Атанас Узунов" № 19. Резултатите от тази проверка са обективирани в АПВ № П-03001820210470-004-001/11.01.2021 г. При проверката е установено, че Т. Ц. Е., в качеството си на управител на "БЯЛА TEA 2019" ДЗЗД е допуснала следното:

1. На 16.09.2020 г. в [населено място] е допуснала това дружество да извърши плащане в брой в размер на 10 000,00 лева с получател "Т и М Билдинг кънстракшън къмпани" ООД, [ЕИК] по фактура № **********/16.09.2020 г., с данъчна основа 8 333,33 лева и ДДС 1 666,67 лева и с предмет на фактурата „плащане за изпълнено СМР на обект: Инженеринг и преустройство на сградата на бивша детска градина Латекс в [населено място]“. Представен е касов бон от 16.09.2020 г. за извършено плащане в брой на 10000,00 лева. Реализираното плащане в брой по цитираната фактура е отразено в счетоводството на "БЯЛА TEA 2019" ДЗЗД по кредит оборота на счетоводна сметка 501 "Каса в лева".

2. На 17.09.2020 г. в [населено място] е допуснала това дружество да извърши плащане в брой в размер на 10 000,00 лева с получател "Т и М Билдинг кънстракшън къмпани" ООД, [ЕИК] по фактура № **********/17.09.2020 г., с данъчна основа 8333,33 лева и ДДС 1 666,67 лева и с предмет на фактурата „плащане за извършено СМР – частично изпълнение на дейности по обект: И.. и преустройство на сградата на бивша детска градина Латекс в [населено място]“. Представен е касов бон от 17.09.2020 г. за извършено плащане в брой на 10000, 00 лева. Реализираното плащане в брой по цитираната фактура е отразено в счетоводството на "БЯЛА TEA 2019" ДЗЗД по кредит оборота на счетоводна сметка 501 "Каса в лева". Във връзка с установените плащания е извършена проверка в програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка" по отношение на „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани" ООД, [ЕИК]. Установено е, че посоченото дружество е регистрирало едно фискално устройство с осъществена дистанционна връзка с НАП с per. № 4030566, с № на ФУ [рег. номер] и № на ФП 44308367, с който се регистрират и отчитат извършените продажби. За проверявания период от 01.09.2020 г. до 30.11.2020 г. дружеството е регистрирало две плащания в брой, както следва:

На 16.09.2020 г. в 16:03 часа е издаден касов бон № 0000117 на стойност 10 000 лева;

На 17.09.2020 г. в 11:45 часа е издаден касов бон № 0000119 на стойност 10 000 лева.

Тази фактическа обстановка е установена правилно с всички допустими доказателствени средства от въззивната инстанция.

За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, както и всички процесуални действия в тази връзка са извършени при правилно прилагане на съответните правни норми, като за всяко от двете нарушения са изложени отделни мотиви.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съдебното решение, постановено от въззивната инстанция, се оспорва като „незаконосъобразно и неправилно, поради нарушаване на материалните разпоредби на закона и процесуалните правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.“. Съдът изрично отбелязва, че съгласно чл. 63в от ЗАНН Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Предвидените основания за реализиране на касационно производство в НПК са подробно регламентирани в чл. 348 от НПК. Следователно, настоящото съдебно производство, макар и провеждано по предвидения в глава дванадесета от АПК ред, не може да се инициира на основанията, посочени в чл. 209 от АПК.

Принципно, сезиращата касационна жалба представлява разширен вариант на жалбата, с която е сезиран районния съд.

Въззивната инстанция е изложила мотиви относно следните релевирани както в жалбата до нея, така и в касационната жалба твърдения:

1. Съставянето на АУАН и издаването на оспореното наказателно постановление е съобразно приложимите процесуални правила, като не се установяват съществени нарушения на последните.

2. Наличието на материална компетентност на административнонаказващия орган.

3. Откриването на нарушителя, което е станало на 11.01.2021 г. и тази дата е началото на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

4. В Протокол № 0430297/22.12.2020 г. са обективирани резултати само от проверка на „Т и М Билдинг кънстракшън къмпани" ООД, [ЕИК]. Дружествата „БЯЛА TEA 2019" ДЗЗД, [ЕИК] и "Т и М Билдинг кънстракшън къмпани" ООД, [ЕИК] имат един и същи управител – Т. Ц. Е.. Резултатите от проверката на едното дружество не се отнасят автоматично за финансовите операции на другото дружество, защото те са различни правни субекти.

5. АУАН е съставен на 02.04.2021 г., т.е. в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

6. Изрично в АУАН и в наказателното постановление е посочено мястото на извършване на нарушението – [населено място].

7. Безспорно по делото се доказва, че Е. е отказала да й бъде връчен АУАН като за целта е съставен Протокол № 1483964/16.07.2021 г. по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

8. Субект на административнонаказателната отговорност е именно Т. Ц. Е. при съобразяване на чл. 360, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и Договора за Консорциум "БЯЛА TEA 2019" ДЗЗД от 13.11.2019 г.

9. Налице е действително плащане – издадена е фактура, има касов бон, извършено е осчетоводяване, а не просто прехвърляне на парични средства между двете дружества.

10 С налагането на административното наказание ще се реализира както индивидуалната, така и генералната превенция, т.е. обратното твърдение (неподкрепено с доводи и доказателства) в жалбата е неоснователно.

11. За всяко от двете нарушения са изложени отделно мотиви във връзка с установяване на нарушението и неговата квалификация.

Настоящата инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН препраща към мотивите на въззивната инстанция, които споделя напълно като намира, че в хода на въззивното производство фактическата обстановка е напълно изяснена - районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства и правилно е преценил същите в тяхната съвкупност и законосъобразно е решил спорните въпроси между страните.

В касационната жалба и в съдебно заседание се посочват само две различни основания, които следва да бъдат обсъдени:

На първо място съдът не е съгласен с твърдението на жалбоподателката за изтекла абсолютна давност – в жалбата се сочи, че на основание чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН и при съобразяване на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., постановено от ОСС на НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС по т.д. № 1/2014 г., „На 16 и 17 март 2025 год. Е изтекла абсолютната давност от четири години и половина“. В тази връзка, в касационната жалба е предявено „Алтернативно искане: Моля да приемете, че е настъпила абсолютната давност от четири години и шест месеца и да прекратите производството.“. Подобно твърдение се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на Е.. Не е ясно коя дата се има предвид от жалбоподателката като начална за определяне на давността – поради посочването на двете дати, съдът остава с впечатление, че се има предвид датите, на които са издадени двете фактури – съответно 16.09.2020 г. и 17.09.2020 г., които дати са без значение в процеса. В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН са предвидени два срока за съставяне на АУАН - в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен от извършване на нарушението. Нарушителят се счита открит, когато административнонаказващият орган, компетентен да издаде АУАН, разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и личността на нарушителя. РС - Русе правилно е съобразил, че откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, предпоставя установяване на извършено нарушение, посредством установяване на всички елементи от фактическия състав на административното нарушение, като е приел, че в конкретния случай всички факти, във връзка с извършените нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателката.

Несъстоятелно е твърдението на адв. Д. в съдебно заседание, че установените плащания са действия извън обхвата на ЗОПБ по причина, че не е налице плащане на никакви стоки и услуги. Сочи се, че това не са сделки, а преразпределение на средствата в рамките на ДЗЗД, между участниците в случая Става дума за преразпределението на средствата в случая Т. Е. с другото дружество, тъй като тя е с 90 и повече процента собственик в ДЗЗД. По тази причина сделка няма. Ако няма сделка е неясно по каква причина Е. са съставяни фактури и са издавани касови бонове, както и защо е извършено осчетоводяване на същите. В този смисъл сделка има между правните субекти вътре в самото ДЗЗД, независимо, че дружествата, които са негови съставни субекти имат за управител едно и също физическо лице.

Касационната инстанция установява, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, поради което следва да се остави в сила.

На практика, единственото касационно възражение, което трябва да се уважи е това, което се отнася до потвърденото в диспозитива на оспореното съдебно решение административно наказание по т. 6 – глоба в размер на 2 500 лева. Действително, обжалваното Наказателно постановление № 595037-[рег. номер]/23.08.2021 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП Варна се отнася само до две административни нарушения на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ за които поотделно са наложени само две наказания глоба в размер на 2 500 лева. В частта, в която е посочено, че се потвърждава наложено наказание глоба в размер на 2500 лева по т. 6 от процесното наказателно постановление, оспореното съдебно решение следва да се обезсили.

Касационната жалбоподателка е заявила искане чрез процесуалния си представител за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Предвид изхода на делото, в нейна полза разноски не се следват.

Касационният ответник с представените в съдебно заседание писмени бележки е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 198/25.04.2025 г., постановено по АНД № 2165/2024 г. на Районен съд – Русе в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 595037-[рег. номер]/23.08.2021 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП Варна по т. 6 за наложена глоба в размер на 2 500 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 198/25.04.2025 г., постановено по АНД № 2165/2024 г. на Районен съд – Русе в останалата част.

ОСЪЖДА Т. Ц. Е., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], вх. 2 да заплати на НАП София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.