№ 313
гр. София , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A в закрито заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100510259 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнително дело № 20118610400734
В. Б. Б., срещу отказ на ЧСИ Д.В. да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство по изпълнителното дело.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният отказ е неправилен и
незаконосъобразен, доколкото според длъжника производството било прекратено на
посоченото основание по силата на закона. С жалбата се поддържа, че изпълнителното
дело било образувано през 2011 г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД въз
основа на изпълнителен лист от 30.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 18868/2010 г. по
описа на СРС. На 08.07.2011 г. били наложени запори върху банковите сметки на
длъжника, както и върху получаваното от него трудово възнаграждение. Работодателят
признал наложения запор и започнал да прави удръжки. Последната дата на
изпълнение по наложения запор била 28.10.2011 г., след което в период от 2 години не
били поискани, нито извършени никакви изпълнителни действия, довели до
прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че всички
действия, извършени след 28.10.2013 г., били извън рамките на висящ изпълнителен
процес и били без правно значение. Без значение според длъжника било и
обстоятелството, че работодателят изпълнявал запора по друго изпълнително дело или
от страна на работодателя било спряно неоснователно неговото изпълнение. В случая
била налице пълна пасивност на взискателя по делото, с оглед което делото било
1
прекратено, а ЧСИ неоснователно отказвал да констатира това. В обобщение на
доводите си заявява искане отказът да бъде отменен и съдът да постанови прекратяване
на производството по изпълнението. Претендира присъждането на разноски за
настоящото производство.
Не е постъпил отговор на жалбата от страна на взискателя по изпълнителното
дело.
В мотивите във връзка с обжалвания акт ЧСИ Д.В. в резюме излага
фактологията и процесуалното развитие на изпълнителното производство –
поисканите от взискателя и предприетите от органа на изпълнението действия,
насочени към събиране на вземанията по изпълнителните листове, въз основа на които
производството е образувано. Изразява становище за допустимост на жалбата, но за
неоснователност на същата. В тази връзка обръща внимание, че на 01.09.2011 г. към
изпълнителното дело са присъединени изпълнителни дела, както следва: №№
20118610400734, 20118610400735, 20118610400736, 20118610400739 със страни
взискател „Банка ДСК“ ЕАД и длъжник В. Б. Б.. Запорът върху вземането за трудово
възнаграждение на длъжника бил наложен за събиране на вземанията, за които били
образувани и четирите изпълнителни дела срещу длъжника. Считано от 29.09.2011 г. до
датата на изпращане на делото в съда за произнасяне по подадената жалба са
постъпвали ежемесечните удръжки, които работодателят правел в изпълнение на
запора. В основанието на преводите изрично се сочело, че се превеждат суми по
всички изпълнителни дела. При тези мотиви сочи, че не са налице предпоставките на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и производството не се е прекратило на това основание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Изпълнителни дела № № 20118610400734, 20118610400735 и 20118610400736,
по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861 в регистъра на КЧСИ, са образувани въз основа на
молби, подадени на 24.06.2011 г. от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, срещу В. Б. Б. за
принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми съгласно
изпълнителни листове, както следва: изпълнителен лист от 30.04.2010 г., издаден по
ч.гр.д.№ 18868/2010 г. по описа на СРС; изпълнителен лист от 05.05.2010 г., издаден по
ч.гр.д. № 18866/2010 г. по описа на СРС и изпълнителен лист от 10.05.2010 г., издаден
по ч.гр.д. № 18862/2010 г. по описа на СРС. Към изпълнителните листове са
представени и заповедите за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по силата на които
е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя посочените суми.
След образуване на изпълнителните дела на 06.07.2011 г. са изпратени запорни
2
съобщения до търговски банки и клонове на чуждестранни банки в страната.
На 01.09.2011 г. по изпълнителни дела № № 20118610400734, 20118610400735 и
20118610400736 и 20118610400739 е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника Министерски съвет, с което съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземането на длъжника за трудово възнаграждение от неговия работодател. Видно е от
съдържанието на документа, че запорът е наложен за събиране на вземанията по
всички посочени изпълнителни дела. Съобщението е получено от адресата на
07.09.2011 г.
По изпълнителните дела са приобщени платежни нареждания, от съдържанието
на които се установява, че в качеството си на трето задължено по изпълнението лице,
работодателят на длъжника Министерски съвет в съответствие с правилата на чл. 446
ГПК е правил ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на лицето в периода
29.09.2011 г. – 27.05.2021 г., като е превеждал сумите по сметка на съдебния
изпълнител. В основанието за плащане са посочени номерата всички изпълнителни
дела: 2011861040073 4/5/6/9, т.е. запорът от страна на работодателя е изпълняван
съобразно разпореждането на органа по изпълнение за налагането му.
На 27.05.2021 г. по делото е постъпила молба, с която длъжникът е поискал от
съдебния изпълнител производството по делото да бъде прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Със съобщение от 22.06.2021 г. молбата на длъжника е оставена без уважение,
тъй като според съдебния изпълнител не са настъпили основания за това.
Срещу отказа на ЧСИ Д.В. да прекрати производството по изпълнителното дело
е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано и настоящото производство.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на
състава на съда са следните:
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се
прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
3
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
С разрешението, дадено с т. 10 от цитираното тълкувателно решение, е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В случая от данните по изпълнителните дела се установява, че в рамките на
предприетото принудително изпълнение и в изпълнение на наложения от съдебния
изпълнител запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение по
изпълнителните дела ежемесечно са постъпвали суми от третото задължено лице.
Всяко плащане в рамките на изпълнителното производство прекъсва срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото не може да се обоснове извод, че взискателят се е
дезинтересирал от изпълнението, за да бъдат приложени последиците на перемпцията
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изпълнителните действия следва да бъдат съобразени във
всеки конкретен случай според действията на всяка от страните в изпълнителния
процес. Да се приеме противното, а именно че при периодично постъпващи
ежемесечни плащания по изпълнителните дела /доколкото запорът е наложен и
изпълняван по всяко от тях/ в рамките на образуваното изпълнително производство, би
означавало взискателят да бъде принуден да инициира нови изпълнителни действия,
при все че предприетият изпълнителен способ не е изчерпан, доколкото работодателят
продължава да прави удръжки и да превежда сумите по сметка на съдебния
изпълнител, съответно взискателят получава изпълнение.
Предвид изложеното следва да се приеме, че плащанията в изпълнение на
предприетите действия по принудително изпълнение не могат да обусловят
прекратяването на производството поради бездействие на взискателя. В случая чрез
приложения изпълнителен способ взискателят получава удовлетворение, макар на
части и в по-продължителен период от време, с оглед което не е длъжен да сочи нови
изпълнителни способи, което от своя страна би довело до кумулиране на допълнителни
разноски за страните. Ето защо и според състава на съда прекратяване на
производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е настъпило.
В обобщение на горното съдът приема, че обжалваният акт на съдебния
изпълнител е правилен, а подадената жалба следва да се остави без уважение, тъй като
по отношение на процесното изпълнително производство не са налице предпоставките
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
4
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 12430/07.07.2021 г., подадена от В. Б.
Б. срещу отказа на ЧСИ Д.В., рег. № 861, да прекрати изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20118610400734 по негов опис на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, за който длъжникът е уведомен със съобщение, изх. № 10910/22.06.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5